Екзекуцията

37

Големия Мики беше бледа сянка на миналото си величие.

Седеше пред нас под големия дъб. Под дървото не растеше нищо и почвата се бе превърнала в пясък. Останалата част на двора се състоеше от идеално подстригана ниска трева, басейн почти с олимпийски размери и с водопад, бликащ от устата на делфин, с наредени в рибена кост плочки, скулптури върху пиедестали, лехи с кървавочервени азалии и други големи дървета. През листата, мъглявата гледка към Сан Гейбриъл показваше, че парите не могат да купят чист въздух.

Старецът беше толкова съсухрен, че инвалидната количка приличаше на стол с висока облегалка. Нямаше рамене, нито врат. Малката му глава се подаваше сякаш направо от гърдите. Кожата му беше жълта като лимон, кафявите очи — замъглени, а пространството около тях — подпухнало и обсипано с черни точки. Месестият топчест червен нос стигаше почти до сивата долна устна. Лошо изработените зъбни протези караха челюстите непрекъснато да се движат. Само косата му беше младежка: гъста, твърда и още черна, само с няколко тънки сиви кичура.

Заповедта за обиск на Майло бе отворила електрическата порта на къщата на Мълхоланд, но никой не излезе да ни посрещне и той извади пистолета си и пусна напред униформените ченгета. Когато се приближихме до сградата, предната врата се отвори и главорезът с опашката, на когото бях дал шишенцето с хапчетата, се показа, опитвайки се да изглежда безгрижен.

Майло го притисна до стената, сложи му белезници, взе автоматичния пистолет и портфейла и прочете написаното в шофьорската му книжка.

— Арманд Якжич. Да, прилича на теб. Кой друг е в къщата, Арманд?

— Само господин Крувински и една медицинска сестра.

— Сигурен ли си?

— Да — отговори Якжич, после ме видя и се дръпна назад.

Униформените полицаи влязоха вътре. След няколко минути един сержант излезе и каза:

— Няма никой друг. Много оръжия. Цял арсенал.

Друго ченге излезе, водейки Ана. Непроницаемото й лице беше лъскаво от пот, а едрите й гърди изпъкваха под синия пуловер от ангорска вълна.

Главата й беше наведена, докато я отвеждаха.

— Добре — каза Майло. — Оставете ми няколко човека да претърсим къщата за наркотици.

— Засега не намерихме дрога — рече сержантът.

— Продължавайте да търсите. И арестувайте този за укриване на оръжия.

Полицаите хванаха главореза, а ние влязохме вътре. Централната част на къщата представляваше осемнайсетметрово пространство от облицовани в черна ламперия стени, искрящ таван и златист килим. Имаше множество зелени и кафяви кушетки, керамични лампи с абажури с ресни и тежки маси с дърворезба, отрупани със сувенири от порцелан и кристал. Картините, изобразяващи клоуни и дъждовни парижки улици, показваха, че не всеки талант трябва да се насърчава. Отсрещната стена беше покрита с надиплена маслиненозелена завеса, която изолираше слънцето и задържаше вътре миризмата на гнило.

— Къде е водата, Арманд? — изкрещя глас като на кукумявка.

До шкафа, имитиращ стила от времето на Луи XIV стоеше инвалидна количка. Мраморният плот на шкафа беше отрупан с лекарства. Не като шишенцето, което бях дал на Якжич, а големи бели пластмасови контейнери. Без етикети. Мостри от фармацевтични компании.

— Арманд!

— Наложи се да излезе — каза Майло. — И сестра Ана я няма.

Старецът примига и се опита да помръдне. От усилието лицето му стана зелено и той пак се отпусна в инвалидната количка.

— Кои сте вие, по дяволите?

— Полиция.

Майло му показа картата си. Влязоха две униформени ченгета и той им каза: „Ей там“, посочвайки отворената врата на голямата кухня в кафяво. Плотът беше отрупан с шишета с вода, безалкохолни напитки, кутии с ресторантска храна за вкъщи, мръсни съдове, тенджери и тигани.

— Какво правите тук, тъпаци?

Акцентът му беше интересен — провлачения фермерски говор на Бейкърсфийлд, подплатен в последните срички с нюанс от Източна Европа.

— Дай ми малко вода, тъпако.

Майло напълни една чаша и му я подаде заедно със заповедта за обиск.

— Какво е това?

— Обиск за наркотици. Анонимно обаждане.

Възрастният мъж взе чашата, но не обърна внимание на заповедта.

Отпи, като едва-едва държеше чашата. По брадичката му потече вода. Опита да я сложи на масата и не възрази, когато Майло я взе.

— Наркотици ли? Сбъркал си адреса, тъпако. Но какво ли ми пука? Обърнете наопаки цялата къща, и без това е под наем.

— Вие ли сте я наели? Недвижими имоти „Триажна“5. Интересен избор на име. На кого беше идеята?

Старецът сключи пръсти и затвори очи.

— „Триажна“ — повтори Майло. — „Пенинсюла Груп“, „Нордърн Лайтс Инвестмънтс“, преди това — компания за недвижими имоти „Ескалибур“, която ни връща до „Брук-Хейстингс Ентъртейнмънт“. Старият ви порнографски бизнес. А в началото — търговията с месо и торове. Сигурно много сте харесвали името, защото сте кръстили така втората си съпруга и така наречения благотворителен институт, който сте основали в Сан Франциско: рехабилитация за уличници. И синът ви лекуваше венерическите им заболявания и помагаше на по-хубавичките да станат танцьорки?

— А от социални помощи ли да живеят?

— И какво прави синът ви през онази година? Практикува хирургия?

Ръцете на стареца се разтрепериха.

— Хайде, тъпако, свърши си работата. После се върни при шефа си и му кажи, че не си намерил нищо. Сетне иди да си го начукаш.

— Предпочитам да поговорим.

— За какво?

— За Бейкърсфийлд. За Сан Франциско.

— Хубави градове. Ако искаш да се нахраниш добре, мога да ти препоръчам няколко ресторанта.

— Не се нуждая от храна.

— Нима? Я се погледни колко си дебел. Ще ти дам един съвет. Зарежи месото. Виж какво стана с мен.

Той протегна ръка с усилие и показа изпитите страни на лицето си. Кожата потрепери като хартия.

— Навремето ядяхте много месо, нали? — попита Майло.

— О, да. Месо, месо, месо. — Моравият език облиза сивата устна. — Ядях от най-хубавото. И сланина. Всичко. Сега артериите ми са задръстени, а трябва да седя тук и да се занимавам с тъпаци като вас.

— Трудна работа, нали?

Възрастният мъж се засмя.

— Шегаджия си, а?

— Горе-долу. Новият бъбрек прави живота ви по-лек, нали?

Сивите устни станаха бели.

— Искам да поговорим и за сина ви. За внезапното му заминаване.

— Я си го начукай.

— Направихме обиск и в така наречената му клиника в Бевърли Хилс. Само че единственото, което намерихме там, бяха стаи, пълни с порнографски видеокасети, готови за транспортиране. — Майло отново се усмихна. — И онази операционна зала. Сигурно струва цяло състояние.

Старецът натисна едно копче на облегалката за ръце и инвалидната количка бавно тръгна назад.

Майло я хвана и моторчето започна да вие, а колелата набраха килима.

— Разговорът ни не е свършил, господин Крувински.

— Искам телефон. Имам правото на шибано обаждане.

— Какво право? Не ви арестуваме.

— Пусни количката.

— Разбира се.

Майло натисна друго копче и заключи колелата.

— Здравата си загазил, свински задник — каза възрастният мъж. — Дай да видя заповедта.

Майло пак му даде листа и той го разгърна.

— Трябват ми очила.

Майло не помръдна.

— Дай ми очилата!

— Да ви приличам на Арманд?

Старецът изруга, присви очи и отдалечи заповедта на една ръка разстояние от лицето си. Пръстите му се разтрепериха и изпуснаха листа.

Аз го вдигнах и му го подадох.

Той поклати глава.

— Вие сте лоши. Гадни. Не проявявате уважение.

— О, да — рече Майло. — Уважение към крадци. Опазил ме бог.

— Какво искаш?

— Да поговорим.

— Тогава отиди при психиатър!

Майло се ухили.

— Разкарай се, да ти го начукам! — извика старецът.

— Защо бързате толкова, господин Крувински? Може да си помогнем един на друг.

— Само в ада.

— Може би и там.

Майло се наведе към него.

— Нали вие, мафиотските кръстници, много държите на благодарността? Пред вас е човекът, който спаси живота на сина ви.

Нещо проблесна зад замъглените очи.

— За съжаление не можах да спася Хоуп Дивейн. Нито внукът на сестра ви, малкия Кейси. Но залових човека, който ги е убил. Попречих му да очисти сина ви.

Забулените очи се отвориха широко. Без да мигат.

— Кой е? Кажи ми името.

Майло сложи пръст на устните му.

— Няма да забравя какво е направил синът ви. Можете да се обзаложите, че убиецът ще го използва в своя защита. Шансовете са съдебните заседатели да му съчувстват. Особено нашите идиоти в Лос Анджелис. Или дори няма да има процес, защото прокурорът ще го освободи под гаранция. Това означава, че рано или късно негодникът ще бъде пуснат на свобода и познайте кого ще потърси? Така че, освен ако синът ви не възнамерява да бъде в отпуск завинаги, трябва непрекъснато да си отваря очите на четири.

Старецът се усмихна.

— Ще го…

— Точно така — съгласи се Майло. — Вие сте Дон Корлеоне.

Мълчание.

— Какво искаш от мен?

— Искам да знам дали синът ви е оперирал някой друг заради вас. И каква беше връзката между Хоуп и вашето семейство? Защо й плащахте издръжка?

Отново мълчание.

— Всичко ще излезе на бял свят. По-добре защитата да го научи преди обвинението.

— Да — рече възрастният мъж, — всички сме на една и съща страна.

Опита да се изплюе, но вместо това се оригна.

— Пази боже — каза Майло.

От кухнята се чу разговор. После силни трясъци. Ченгетата отваряха и затваряха чекмеджета.

— Тихо! — изкрещя старецът, но без резултат.

— Вашите хора ги няма — продължи Майло. — Арманд и госпожица Ана. Никога не е била медицинска сестра, нали? Само е играла в един от вашите филми. „Старшата сестра“. Синът ви ли я научи на основните неща в грижите за бъбречноболни?

Отговор не последва.

— Неясно петно между действителността и въображението, а, господин Крувински? Също като кабинетът на сина ви в Бевърли Хилс, всичките онези дипломи и визитни картички, рекламиращи методи за оплождане, но пациенти нямаше. Направихте всичко, за да се чувства синът ви важна личност, нали?

Старецът се изплю.

Майло се протегна и огледа стаята.

— Онази операционна зала. Апаратурата за диализа. Клиника за един човек. Синът ви поне си е поиграл с медицината в Санта Моника, защото шансовете му да практикува отново, след като всичко това излезе на бял свят, са равни на нула. Ако онзи негодник го остави жив.

Крувински дълго мълча.

— Изведете ме навън. Под онова дърво — каза накрая той и посочи със съсухрената си ръка към маслиненозелената завеса.

— Какво дърво? — попита Майло.

— Зад завесата, тъпако. Дръпни я и ме изведи на чист въздух.

Под сянката на дъба Крувински повтори:

— Кажи ми името.

— Не знаете името на донора си?

— Не знам за никакъв донор.

— Може да бъдете принуден да се подложите на медицински преглед.

— На какво основание?

— Убеден съм, че адвокатите ще намерят основание.

— Желая им успех.

Кривите му ръце бяха отпуснати на коленете. Челюстите започнаха да мърдат по-бързо.

— Още колко бъбрека открадна синът ви заради вас?

— Ти си луд.

— Добре. Правете се на непреклонен. Когато другите жертви започнат да се свързват с полицията, положението на сина ви ще стане доста напечено, а онзи негодник ще изглежда герой. Може и да не ви пука за Хоуп — поредното дете на проститутка. Но малкият Кейси… Опитайте се да обясните всичко това на баба му, вашата сестра Соня. Ченгетата от Сан Франциско ми казаха, че сте платили гаранция, за да го освободят, след като е бил арестуван за притежаване на амфетамин в Бъркли. Изчистили сте досието му и сте накарали Хоуп да му помогне. Това не е било трудно. Кейси е бил умно хлапе, отличник, също като Хоуп и сина ви. Но вижте докъде стигнаха и тримата.

Старецът се вторачи в листата на дървото. Тънък лъч светлина проникна през клоните и озари в бяло средата на сбръчканото му лице.

— Когато се разбере, че Кейси е умрял заради връзката си със сина ви, как ще обясните това на сестра си Соня и на майката на Кейси, Черил? Те повериха детето си на вас. Как ще им обясните, че сега Кейси се охлажда в хладилника на моргата, вместо да пише дипломната си работа?

Възрастният мъж се втренчи в басейна. Черното дъно правеше повърхността огледална. Дълбочината не се виждаше. Преди десет години черните дъна бяха на мода, после няколко деца паднаха и никой не ги забеляза.

— Семейни връзки — продължи Майло. — Но Дон Корлеоне се погрижи за хората си.

— Синът ми е… — каза старецът. — Вие никога няма да имате такъв син.

— Амин.

Замъглените очи се изцъклиха.

— Да ти го начукам! Идваш тук и си мислиш, че знаеш много, но…

— Точно в това е въпросът. Нищо не знам.

— Мислиш, че знаеш — повтори Крувински. — Но нека да ти кажа нещо, тъпако. Тя беше добър човек. Хоуп. И майка й. Не говори с неуважение за хора, които не познаваш. Като не знаеш какво да кажеш, затваряй си устата!

— И тя ли беше част от семейството ви?

— Аз бях нейното семейство. Кой мислиш, че плащаше за образованието й? Кой мислиш, че измъкна майка й от калта, направи я шеф на клуб и й даде социална осигуровка и пенсия? Кой? Някой шибан социален работник?

Показалецът му се сви с усилие и успя да посочи хлътналите гърди.

— Цял живот съм работил, за да помагам на хората. И най-много помогнах на майката на онова момиче. Когато се разболя от рак, пак й помогнах. Когато умря, аз платих погребението.

— Защо?

— Защото беше добър човек.

— Аха.

— И момичето. Хубава. Блондинка. Прекрасно тяло. Мислиш, че не можех да й намеря работа в някой от клубовете, ако исках? Не, разбрах, че е по-изискана. Имаше мозък в главата си. Затова казах на Лоти да я държи далеч от клубовете. Да получи образование. Мислех, че ще стане лекарка, като Майк. Двамата правеха научни проекти. Гении. Тя промени решението си и си науми да стане психиатър, но все едно. Това е почти същото. Беше ми като дъщеря.

— Най-умното момче и най-умното момиче — обадих се аз.

Съсухреното му лице се обърна към мен.

— Точно така. Моят Майк беше най-умният от всички. На три години можеше да чете. Говореше невероятни неща. Би трябвало да имаш такова дете. И знаеш ли защо беше толкова умен? Гени. Доказаха го. Всички деца в моето семейство са умни. Кейси взе две години за една. Брат му учи в Масачузетския технологичен институт. Ядрена физика. Дойдох в тази страна гол и бос. Никой не ми даде нищо. Но това е най-великата страна на света. Ако си умен и работиш, получаваш каквото искаш. Не като негрите, които живеят на гърба на държавата.

— Защо сте приели Хоуп за член на семейството си? — попита Майло. — Защото харесвахте майка й?

Старецът го изгледа гневно.

— Мислиш само за мръсотии. Ако исках такива неща, имаше много други. Тя помогна на Майк. И двете му помогнаха. Лоти и Хоуп. После… станахме едно семейство.

— Как му е помогнала?

— Случи му се инцидент. Имаше пикник по случай Деня на загиналите във войните. Всяка година организирах празненство за служителите си. Голяма скара в земите ми край Кърн Ривър. Кренвирши, наденици, най-хубавите пържоли от завода. — Той се усмихна. — Както ти казах, ядях много.

Крувински отново облиза устни и главата му клюмна, сякаш задряма. После се изправи и трепна. Опитах се да си го представя как ходи наперено — с дебел като на бик врат и мускулест — в кланицата си късно през нощта. И удря с бейзболна бухалка окачените на куки парчета свинско месо.

— Имаше състезания — едва доловимо продължи старецът. — Наемах оркестър. Навсякъде знамена. Това беше най-хубавото празненство в града. Майк беше на тринайсет години. Отиде на едно място в реката, където водата течеше бързо. Беше отличен плувец. В училищния отбор. Но си ударил главата в нещо и потънал. Никой не го чу да вика, освен Лоти и Хоуп, защото бяха наблизо сами и разговаряха. И двете скочиха и го извадиха. Трудна работа за жени. Пък и той почти се бил удавил. Беше нагълтал много вода, но те му направиха изкуствено дишане и изкараха водата от него. Когато отидох там, Майк вече беше добре.

Очите му се навлажниха.

— Оттогава Лоти стана кралица, а Хоуп — принцеса. Хубавата малка блондинка можеше да стане филмова звезда, но аз казах, че е по-добре да използва мозъка си. Учредих стипендия. Те я заслужаваха. Майк винаги получаваше отлични оценки. Никога не искаше помощ, за да си напише домашните. Лека атлетика, плуване, бейзбол. Това е истината. Няма нищо мръсно. Умните деца са си умни.

— Докато Майк не загази в Сиатъл.

На лицето на стареца най-после се появи здравословен цвят. Кожата около краищата на устата му порозовя. Очите му се избистриха. Това ли беше ползата от гнева?

— Тъпаци! Какво толкова е направил? Намерил някакъв труп и се опитал да извади нещо от него.

— Дребна техническа подробност. Трупът не бил мъртъв.

— Е, и какво от това? Нямал е мозъчна дейност и е щял да скочи и да затанцува шибана мамба? Глупости! Бил е мъртъв. Всеки ден умират хора. Как мислиш, че практикуват студентите по медицина? В хладилниците има стотици трупове, складирани като свински крачета. Разчленяват ги и изхвърлят ненужното, боклука. Какво е престъплението на Майк? Че не е попълнил съответните формуляри? Много важно. Цялата работа беше нагласена. Не го харесваха, защото беше твърде умен за тях и им посочваше грешките. Исках да отида там и да им дам да разберат, но Майк ме разколеба. И без това му било писнало от тях.

— И напусна, после изкара една година в програмата „Брук-Хейстингс“?

— Да ти го начукам. Това се казва програма. Онези момичета бяха гладуващи наркомани. Разни перверзни типове и негри ги шибаха в уличките. Ние се погрижихме за тях. Лекувахме ги. Майк е много добър лекар.

— Професионална подготовка — отбеляза Майло. — За да ходят да се чукат с извратените типове, които плащаха на вас.

Крувински направи още един неуспешен опит да се изплюе.

— Ти знаеш всичко, тъпако. Ако над тях са се вършели издевателства, защо градската управа не поиска да платим нищо? Защото знаеше, че сме ги извадили от списъците на получаващите помощи. Насърчавахме онези, които имаха талант, да играят на сцената. Какво толкова? Други изпращахме да учат. Петнайсет-двайсет момичета отидоха в колеж. А ти какво си направил за обществото, да ти го начукам?

— Нищо — отговори Майло. — Аз съм само служител. Пиявица.

— Точно така.

— Защо Майк се прехвърли от хирургия на гинекология?

— Обичаше да дава живот на бебета. Извадил е на бял свят стотици. А ти на колко хора си дал живот?

— Раждания и аборти — обадих се аз. — И стерилизации.

— И какво от това? Не мислиш ли, че жените имат право на избор?

— Къде отиде синът ви, след като беше в болница „Фиделити“?

— Върна се при мен. Помагаше ми в бизнеса, грижеше се за момичетата и практикуваше. После, когато се разболях, той съсредоточи цялото си внимание върху мен. Опитах се да го разубедя. Майк, имаш свой живот, не се занимавай с мен. А той, татко, животът е пред мен. Ще се грижа за теб. — Старецът пак се обърна към басейна и добави: — Да ти го начукам — на теб и на шибаната ти заповед. Нямаш право да идваш тук под фалшив предлог и да обиждаш семейството ми.

— Говорим за благодарността.

— Е, и? Казваш, че онзи боклук ще бъде пуснат на свобода, така ли?

— Ако Майк е крал органи, със сигурност ще стане така.

— Майк е по-добър от… Мръсните му пелени, когато беше бебе, имаха повече класа от теб. Казваш, че крадял. Глупости. Специалистите два пъти ме рязаха и ми сложиха бъбреци, които не струваха пукната пара. Бях включен към шибания апарат. Вени не ми останаха. Непрекъснато пикаех. Един ден припаднах и когато се свестих, Майк ми каза, че вече не е необходимо да бъда свързан с апарата.

— Ей така?

— Ей така.

— Какво общо имаше Хоуп с това?

— Кой ти е казал, че е имала нещо общо?

— Посетила ви е след операцията.

— Защо не?

— И Кейси.

— Защо не?

— Какво общо имаше Кейси с операцията?

— Кой казва, че е имал нещо общо… Достатъчно. Повече няма да те търпя, затова разкарай се.

— Къде се крие Майк?

Мълчание.

— В родината ви?

Отговор не последва.

— Смята ли да се връща? Нищо.

Крувински затвори очи.

— Както желаете — каза Майло. — Но все пак имате проблем.

Старецът не отвори очи. Усмихна се и рече:

— Проблемите могат да бъдат решени.