Екзекуцията

4

Докато вървяхме през градината към работилницата, Майло спря да погледа рибките в езерцето и после с тромава походка ме настигна. Беше се изгърбил, а ръцете му висяха, сякаш тежестта им бе непосилна за него. Питах се откога ли не се е наспивал като човек.

Заварихме Робин да полира корпуса на последната си китара. Наоколо цареше безупречна чистота. Само в ъгъла се виждаше една спретната купчинка стърготини. Спайк, който спеше в краката й, реши да вдигне едрата си глава и да ни удостои с поглед. Майло го изгледа с майтапчийско злобарска физиономия. Спайк тутакси се озова до него, за да получи традиционното почесване зад ушите. После се зае да ни изнася кучешката си програма и накрая легна по гръб.

— Седни — заповяда му Робин тихо. Кучето й се подчини без колебание и тя добави: — Добричкият ми той.

После плъзна ръка около кръста ми и се обърна към Майло.

— Е, какво ново?

Определено въпросът не беше стандартен. Миналата нощ пак бяхме обсъждали убийството.

— Ровичкам насам-натам — отвърна й Майло. — Смятах да заема Алекс за малко тази вечер. Стига да не ти трябва за нещо.

— Той винаги ми трябва за нещо. Гледай само да ми го върнеш без сериозни повреди.

— Без сериозни повреди, с пълен резервоар, излъскан с вакса.

След като Майло си тръгна, аз се заех да прегледам протоколите от „трибуналите“ на комитета.

Първата страница започваше с червения печат „Поверително“ и с предупреждението на адвокатите на университета, че публикуването на съдържанието на документите би могло да доведе до съдебен иск. Следваше адвокатската преценка за името на лицето, носещо цялата отговорност за всичко това — професор Хоуп Дивейн.

И все пак още две други „лица“ бяха седели до нея в ролята на съдници — асоциираният професор по химия Джулия Стайнбъргър и завършилият психология студент Кейси Локинг. Прелистих страницата. Подходът ме изненада. Директен спор между обвинителката и обвиняемия. Да не би Хоуп да се е опитвала да разиграва академичен вариант на телевизионните шоута?

Случай 1:

На предколедното парти в клуба на братството „Чи Пи Омега“, първокурсничката Синтия Веспучи, специалност английска литература, се запознала с първокурсника Кенет Сторм Младши, специалност бизнес администрация. Тя си спомнила, че го познава от гимназията и танцувала с него. „Останалите момчета бяха вече пияни и само той се държеше тази вечер като истински джентълмен.“

Веспучи и Сторм започнали да излизат заедно. До секс не се стигнало поне до четвъртата среща, когато по думите на Веспучи Сторм я закарал с колата на някакво усамотено място в Бел Еър, на три мили от студентските общежития, и настоял за полов акт. Когато тя му отказала, Сторм я сграбчил за ръката. Дъхът му намирисвал на алкохол. Веспучи успяла да се измъкне и му казала да я остави тя да шофира. Той обаче я изритал от колата си и изхвърлил чантата й. Съдържанието на чантата се пръснало по земята, а парите й паднали в близка вада и потънали в канала. После Сторм отпрашил с колата и я оставил съвсем сама на непознатото място. Тя се опитала да потърси помощ от живеещите наблизо хора, но всички къщи били със заключени входни врати. Накрая Веспучи, вече „ужасно изплашена“ се видяла принудена да се прибере пеш, като при това си съсипала обувките. Сторм коментирал думите й само с: „Това са пълни глупости“. Професор Дивейн го подканила повторно да вземе становище по обвинението, а Сторм казал: „Какво, по дяволите, очаквате да кажа?“.

В диалога се включил и студентът Кейси Локинг: „Виж, приятел, аз също съм мъж, но не симпатизирам на мъжете, които се отнасят грубо към жените. Ако това, което казва тя, е вярно, то ти имаш един много важен урок за научаване и си истински късметлия, че ще можеш да го научиш толкова млад. Ако не си съгласен, говори. Но ако решиш да не се защитаваш, после не се оплаквай“. Сторм му отговорил с „поредица от ругатни“. Тогава, за учудване на всички, Веспучи сменила курса: „Добре, добре, нека просто да сложим край на всичко и повече да не се виждаме“. (Плач)

Г-Н СТОРМ: Направо не мога да повярвам на ушите си! Тя каза да прекратим всичко! И какво ще направите? Ще ме изритате от университета? Добре, давайте! Пука ми дали ще съм тук или някъде другаде…

Г-Н ЛОКИНГ: Нямаш и най-малка представа с кого се заяждаш…

Г-Н СТОРМ: Хайде да излезем тогава отвън, че да разбера! Хайде де, смотльо… Да ти го начукам! Майната му на тоя колеж. Ще се обадя на татко, той търгува с недвижими имоти и познава доста адвокати. Ще ви схрускат задниците за закуска. (Излиза)

Бележка от адвокатите на университета, която уточнява, че Кенет Сторм Старши, възпитаник на колежа и член на Асоциацията на адвокатите, наистина се обърнал към адвоката Пиер Бейтман, който четири седмици по-късно изпратил до университета писмо, в което настоявал за незабавното разпускане на комитета, за писмено извинение и за финансово обезщетение за Кенет Сторм Младши в размер на сто хиляди долара. Младежът напуснал колежа по свое желание и подал документи за прехвърляне в „Колидж ъф дъ Палмс“, Редлендс. Адвокатите на университета уточняват още, че успехът на Сторм Младши за първия семестър е бил „среден — 3,27“, намеквайки, че изключването му поради нисък успех и без друго е било въпрос на време. Въпреки това те се видели принудени да се договорят с адвоката на бащата, за да избягнат евентуален съдебен процес. Договорката гласяла следното: семейство Сторм оттегля оплакването си, а в замяна университетът поема учебните такси на Кенет Младши в „Колидж ъф дъ Палмс“ за следващите три години и половина.

Като допълнение се препоръчва комитетът да бъде разпуснат.

Явно страстите са били раздухани сериозно. Кенет Сторм Младши определено беше млад човек с доста буен характер, дори като се вземеше предвид факта, че са го тормозили в такъв доста тежък период от престоя му в колежа.

Дали договорката бе охладила яростта му?

„Паз и Сие“ така и не бяха обърнали внимание на съществуването на подобен комитет. Предполагах, че Майло вероятно е прегледал документите доста стриктно, но въпреки това той все още предпочиташе версията с ревнивия или завистлив съпруг в главната роля.

Но Сторм определено бе успял да намрази Хоуп.

Деветнайсетгодишен да храни дълго време у себе си подобна омраза?

Следи от велосипед по тротоара…

Студентите често отиват на лекции с велосипеди.

Записах си „Кенет Сторм Младши“ и се прехвърлих на следващия протокол, направен една седмица след „дебата“ Веспучи-Сторм и три седмици преди адвокатът на Кенет Сторм да изпрати писмото, сложило край на комитета.

Този път „съдебният състав“ включваше само Дивейн и Кейси Локинг. Нима професор Стайнбъргър бе загубила вкуса си към инквизицията?

Докато четях ми ставаше все по-ясно, че това е било по-сериозното оплакване — обвинение в изнасилване. Действащите лица бяха Теса Ан Баулби — потърпевша, и Рийд Мъскадайн — „изнасилвач“. И отново набеденият „престъпник“ е изненадан от обвиненията, и отново девойката „жертва“ избухва в плач. Странно съвпадение със ситуацията в първия случай. Само че този път Хоуп Дивейн принуждава Мъскадайн да си направи тест за СПИН. Очевидно това е бил последният й коз в раздаването на правосъдие.