Екзекуцията

28

Взех петдесетте километра до Бейкърсфийлд за двайсет и пет минути. Но когато пристигнах, разбрах, че напразно съм похарчил бензина.

Откога не бях идвал тук? Най-малко от десет години. Градът бе запазил част от провинциалния си облик — каубойски магазини и барове, но твърде нови и лъскави, за да бъдат кръчмите, които Елза Кампос описа. Беше се разраснал.

Никой от хората, с които разговарях, не знаеше нищо за компанията „Брук-Хейстингс“, но когато споменах за кланиците, възрастният мъж, работещ зад тезгяха на „Бургер Кинг“, ме изгледа подозрително и ми даде указания.

Северният край на града, непосредствено до обработваемите площи.

На мястото имаше остатъци от релсовия път — досущ като части от изхвърлени играчки.

В същото състояние беше и сградата — огромна, сива и грозна. Трудно беше да се повярва, че е била творение на архитект. На местата на прозорците зееха правоъгълни дупки. Нямаше покрив. Табелата с бели букви „Брук-Хейстингс“ беше ръждясала. Имаше и други надписи: „Свински наденици, добитък, хранителни продукти, първокласно месо“.

Висока ограда от бодлива тел ограждаше бетонния труп. Нивите във всички посоки бяха засети с домати и царевица. Из старателно очертаните лехи щъкаха работнички.

Една от тях ме видя и се усмихна.

Мексиканка, увита в няколко пласта дрехи въпреки жегата. Ръцете й бяха толкова мръсни, сякаш извайваше скулптури от глина. В очите й се появи страх, когато огледа лицето, дрехите ми и лъскавата решетка на колата.

Потеглих обратно към Лос Анджелис.

Самоконтрол.

Години по-късно Хоуп бе свела това до научно изследване.

Дете на проститутка. Това едва ли би се харесало във факултетския клуб. Ако Сийкрест знаеше, явно защо омаловажаваше семейната й история.

Малкия Мики. Малката Хоуп.

Най-умното момче. Най-умното момиче.

Церемонията в областното изложение. Усмивки, проблясъци на светкавици от фотоапарати, знамена, оркестри. Почти долавях миризмата на царевични питки и на конски изпражнения.

Малко момиче затворник. Неин съученик слуша как майка й пищи нощем. Вижда синините.

Крувич, надушващ вонята от кланицата на баща си?

Двамата, обвързани с отлични оценки, високи стремежи и усилия да бъдат уважавани.

Приятели от гимназията, може би гаджета.

Сътрудници. В областта на оплождането, абортите и стерилизацията.

Контрол.

Големия Мики се премества в Сан Франциско. Залавя се с по-колоритни клубове, бълващи порнография. Робърт Барони, адвокатът, защитава производители и разпространители на порнография. От кантората си в Сан Франциско.

Хоуп е била и негов консултант.

По въпросите на оплождането, прекъсването на бременност. За какво друго?

Проекти, свързани с изследвания на животни? Или нова насока в чифтосването?

Представих си Големия Мики и бейзболната му бухалка.

Пакетирането и продажбата на жени като плът.

Синът му се отказва от хирургията само след година следване. Взима си разрешение за отсъствие, за да отиде в института „Брук-Хейстингс“.

Страхотна шегичка!

Дали и Хоуп се е смяла?

Когато се върнах, минаваше пет. Вкъщи нямаше никой. Робин бе оставила бележка на масата в трапезарията.

В хладилника имаше огромен сандвич, нарязан на шест парчета. Дъвчейки едно, аз се обадих на Майло в участъка. Той беше на друга линия и докато чаках да ме свържат, извадих и бира. Чух гласа му и казах:

— Сега знам защо самоконтролът е бил толкова важен за нея.

Разказах му какво съм научил и Майло тихо рече:

— Нищо не може да се сравни с майчината любов. Да слуша през стените… Мислиш ли, че мама може да я е забъркала в нещо повече с клиентите, освен с подслушване?

— Кой знае.

— Завързвала я за нейно добро. Исусе!

— Хоуп сама се убеждавала, че е за нейно добро, Майло. Пораснала и се преобразила в онова, което познаваме.

— Завързана и наранена… Но кой я е наранил? Сийкрест, Крувич или някой приятел… По дяволите, защо не Локинг?

— Защо не — съгласих се аз. — Днес говори ли с Крувич?

— Не. Отбягва ме. На Мълхоланд отговаря телефонен секретар. Къщата е негова, но живее там под наем. А когато се обадих в кабинета му, медицинската сестра Ана се държа адски студено и ме препрати към адвоката му. Познай кой е.

— Робърт Барони.

— Бинго! Печелиш сушилня за пералня. Как се досети?

— Големия Мики бил търговец на порнография в Сан Франциско. Ще проверя какво знае полицията там за него. Открих нещо за онази болница в Карсън, където Крувич отишъл, след като напуснал Сиатъл. Една от онези печалбарски вериги. Изпаднала във финансови затруднения и била продадена на по-голяма верига. Инспекторът ми каза, че „Фиделити“ бил един от по-малко печелившите им клонове, затова я затворили. Ти се оказа прав, че там е било убежището на Малкия Мики. Крил се е.

— Инцидентът с Балистър привлече към него общественото внимание — рекох аз, — а той не иска да се взират в някои неща: начинът, по който практикува медицина и разнообразната му научна история. Гангстерското наследство. И може би убийството на Хоуп. Намериха ли нещо в дома на Даръл?

— Наркотици. Те вероятно са го превъзбудили. Но абсолютно нищо, което да го свърже с Хоуп. Така че, освен ако не направи самопризнания, Казанян ще може да го измъкне под гаранция. А ако Крувич се крие, прокурорът вероятно няма да прояви интерес към предявено обвинение за нападение. Това не ме притеснява. Не виждам Даръл да дебне и да планира. Но доктор Крувич ми се струва все по-подходящ заподозрян. Това е най-логичното обяснение на факта, че Хоуп е мъртва, а той още се разхожда безгрижно. Сигурно се е случило нещо много неприятно и тя е поискала да участва. Крувич се е притеснил, че Хоуп ще пропее, затова й е затворил устата.

— И на Манди Райт — добавих аз, — с която Крувич може да се е запознал чрез бизнеса на баща си.

— Точно така. Клуб „Нан“ е идеалното място, където би висяло хлапето на един гангстер. А Манди може да го е измъкнала от клиентелата на Барони. Полицията в Лас Вегас намери Тед Барнаби, приятеля й. Още се занимавал с карти, но не в Невада, а тук, в Палм Спрингс, в едно от казината в индианския резерват. Ще отида там веднага щом напиша доклада си, ще го изненадам и ще видя какво ще излезе.

— Искаш ли компания?

— Нямаш ли планове за вечерта?

— Робин е на работа. Смяташ ли да останеш там цяла нощ?

— Не, няма причина. Сега съм с поршето, което означава по час и четвърт в двете посоки. Пък кой би ме глобил за превишена скорост?