Химн на смъртта

Глава 12 ОПАСНО БЕЗРЕДИЕ

Севернокорейците имат много думи за затвор, също както ескимосите за сняг. Човек, който е извършил дребно нарушение, например да не отиде на работа, може да бъде изпратен в "чипкюлсо", място за задържане на нарушители, ръководено от Народната служба по безопасност – полицейско звено на по-ниско ниво, или пък в "родонг талльонде", Трудов лагер, където присъдата е месец или два тежък физически труд, например павиране на път.

Най-известните затвори са "куанилсо", което означава "места за контрол и управление". Всъщност те представляват група от трудови лагери, които се простират на километри в най-северните планини на страната. Сателитното разузнаване предполага, че побират около 200 000 души. Следвайки примера на съветския гулаг, Ким Ир Сен създал тези лагери малко след като поел властта, за да отстранява бързо всеки, който се опита да постави под съмнение авторитета му. Политически съперници, наследници на земевладелци, хора, помагали на японците, или християнски свещеници. Някой, когото са хванали да чете чуждестранен вестник. Човек, който след като е пийнал повечко, се е пошегувал с ръста на Ким Чен Ир. Да обидиш ръководството е най-сериозното от така наречените "противодържавни престъпления". Жена, работеща в завода на г-жа Сонг, била изпратена в лагер, защото написала в дневника си нещо, което било в разрез с политическата линия на партията. Севернокорейците, които познавам, често шепнат за някого, когото са познавали или за когото са им разказвали, който изчезнал посред нощ и повече нищо не се чуло за него. Присъдата в "куанилсо" е за цял живот. Често изпращат там и деца, родители, братя или сестри, за да се прекъсне линията на "нечистата кръв", която се смята, че продължава три поколения. Тъй като съпрузите не са кръвни роднини, обикновено тях ги оставят, но ги принуждават да се разведат. Не се знае много какво се случва в "куанилсо", а малцина излизат оттам, за да разкажат.

Друг вид трудов лагер е "кьохуасо", което означава "просветителски център", отразявайки привидната цел на лагерите да излекуват онези, които проявяват егоизъм. Те са за неполитически затворници, хора, които прекосяват незаконно границите, извършват контрабанда или просто имат частен бизнес. Тези лагери били по-малко ужасяващи от политическите, защото на теория затворникът може да бъде освободен, ако оцелее.

Ким Хьок бил арестуван малко след като навършил шестнадесет. Бил отседнал в дома на приятел в Онсонг, недалеч от сиропиталището, което било най-близкото понятие дом, което познавал, и винаги нещо го влечало към него. Тъкмо се бил върнал от едно от многото си пътувания до Китай, което се оказало фатално, защото привлякъл вниманието на полицията.

Хьок чакал августовската жега да поотпусне, за да отиде да нацепи малко дърва. Около четири следобед излязъл на двора зад къщата. Забелязал мъж, след това още един, които го наблюдавали. Виждал ги достатъчно добре, за да забележи, че не носят униформи, но имало нещо напрегнато в погледите им, което му подсказало, че търсят него. Взел брадвата си и тръгнал бавно към предната част на къщата, мислейки, че ще може бързо да прескочи оградата и да избяга. Но отпред имало още мъже. Общо осем. Той останал на мястото си и започнал да цепи дърва, сякаш звукът от разцепването на дървесината можел да прогони собствения му страх и да успокои препускащия му пулс.

Тайната полиция отвела Хьок в административна сграда в центъра на Онсонг. Оказало се, че са от Поуибо, националната служба за сигурност, която разследва политически престъпления. Било по-сериозно, отколкото мислел. Докато бил в Китай, Хьок начертал карта на няколко китайски търговци, които искали да се вмъкнат в Северна Корея. Това било равносилно на държавна измяна съгласно член 52 от Наказателния кодекс на Северна Корея, "Предателство към родината": "Всеки гражданин на Републиката, който избяга в чужда страна или премине на страната на врага, включително ако търси убежище в чуждо посолство... (или) помага на служба или на граждани на враждебна страна, като им служи като водач или преводач, или като предоставя морална или материална подкрепа... се наказва със смъртна присъда."

Полицията бързо измъкнала самопризнание с помощта на дървена пръчка. Уд-ряли Хьок по гърба, раменете, краката, глезените, ръцете, навсякъде, но не и по главата, защото искали да остане в съзнание. Той се свивал като пашкул, за да се предпази от ударите. Нямали собствен арест, само кабинети. Държали го затворен в стая, която била толкова малка, че не можел да легне, а дори само допирът на насиненото му тяло до стената бил ужасно болезнен. През нощта не можел да спи, но през деня се унасял в сън или в някакво друго състояние на забрава, въпреки че го биели. Хьок нямал предстаиа какво да очаква. Въпреки всичките му нарушения той бил арестуван само веднъж – когато на десет години откраднал оризовите кексчета. Бил типът дете, което винаги се измъквало от затруднено положение. Сега се отнасяли с него като със сериозен престъпник, като с възрастен. Почувствал се в капан, победен и изгубил достойнството си. По време на разпита бръщолевел. Щял да каже на мъчителите си всичко, което искали да чуят, но единственото, което ги интересувало, било да намерят китайските търговци, а Хьок нямал представа къде са.

След няколко месеца го прехвърлили в обикновен общински затвор, където побоят започнал отново.

Нямало съдебен процес. Накрая Националната служба за сигурност свалила обвиненията в измяна срещу него, защото не могла да намери китайските търговци, а не искала да държат нея отговорна. Вместо това Хьок бил обвинен в незаконно преминаване на националната граница. Това било сериозно престъпление, което се наказвало с три години в трудов лагер.

Кьохуасо № 12 се намира в покрайнините на Херьонг, друг граничен град, на около 65 км от Онсонг. Хьок бил откаран дотам с влак, в който пътувал с белезници. На гарата чакали и други затворници. Завързани заедно със здрави въжета, те минали през града към планините, където се намирал лагерът. Някакъв мотор изръмжал и тежката желязна порта бавно се отворила с пронизително скърцане, за да влязат новодошлите. Над входа имало цитати от Ким Ир Сен. Хьок бил твърде уплашен, за да вдигне поглед и да ги прочете.

Първо го завели в клиника, където го премерили и претеглили. В лагера нямало униформи и затворниците носели собствените си д-рехи. Ако ризата имала яка, я откъсвали, защото яките били признак на социален статус, който не подхождал на затворените в трудовия лагер. Всички дрехи в ярки цветове били конфискувани. Синьото яке, което Хьок купил в Китай, му било взето от охраната. друг затворник му взел маратонките.

В трудовия лагер имало около 1500 затворници, доколкото Хьок можел да прецени, всичките по-възрастни мъже. Той със сигурност бил най-дребният, но не и най-слабият. Агентите на службата за сигурност го хранели учудващо добре – имали много малко затворници, затова им купували нудели от пазара. След първото ядене в затвора Хьок разбрал защо по-възрастните мъже изглеждали толкова кокалести и мършави, защо раменете им стърчали изпод дрехите като закачалки. Давали им нещо, което наричали топка ориз, но всъщност било по-скоро царевица, люспи, кочани и листа. Било не по-голямо от топка за тенис и се побирало в ръката на Хьок. Това била вечерята. Понякога към нея им давали по няколко зрънца боб.

Затворниците трябвало да работят от 7.00 часа до залез слънце. Лагерът бил същински кошер, гъмжащ от различни производствени дейности, имал склад за дървен материал, завод за тухли, мина и обработваема земя. В трудовите лагери се произвеждало всичко – от мебели до велосипеди. Хьок бил зачислен към трудова бригада, която сечала дърва. Понеже бил нисък, той трябвало да записва колко дърва са събрали другите. Трябвало и да следи графика на почивките на затворниците. Как очаквали да упражнява власт над мъже, които били с десет години по-възрастни от него?

– Всяко наказание, което получат те, получаваш и ти – изръмжал един от пазачите, който възложил работата на Хьок. – Ако някой от тях се опита да избяга, ще бъде застрелян. Ти също.

Един човек наистина се опитал да избяга, но не докато Хьок бил на смяна. Мъжът се измъкнал от бригадата си и тръгнал да тича през гората, търсейки път за бягство. Но оградите на лагера били високи почти 3 метра и завършвали с остра като бръснач бодлива тел. Мъжът тичал из гората цяла нощ и накрая се върнал на главната порта, молейки за милост. Пощадили живота му, посочвайки като мотив "великодушието на Любимия ръководител".

Затворниците прекъсвали работа само за хранене, сън и идеологически лекции. По време на новогодишните празници трябвало да повтарят новогодишното послание на Ким Чен Ир, докато не го научели наизуст дума по дума: "Тази година народът ни трябва да ускори общия прогрес, придържайки се строго към приоритетите, особено важни за нашата идеология, оръжия, наука и технологии."

През нощта мъжете спели на голия бетонен под по петдесет в стая. Имали само няколко одеяла и затова се скупчвали близо един до друг, за да се топлят. Понякога под едно одеяло спели десетима мъже. Нощем били толкова изтощени, че не можели да говорят, но взаимно си чешели гърбовете или си разтривали краката, за да се отпуснат и да заспят. За да се съберат повече под едно одеяло, те често спели с крака до главата на съседа, по този начин можели и взаимно да си разтриват ходилата. Когато пристигнал, Хьок се страхувал от затворниците също толкова, колкото и от пазачите. Очаквал безскрупулни престъпници, страховити, агресивни мъже, сексуални хищници. Но един от страничните ефекти на глада бил загубата на либидото. В лагера нямало почти никаква сексуална активност, а рядко имало и побои. С изключение на мъжа, който откраднал обувките на Хьок, затворниците били почти толкова свирепи, колкото момчетата, с които се мотаел на гарата. Повечето били "икономически престъпници", заловени на границата или на пазара. Тези, които наистина крали, не били вземали нищо друго освен храна. Един от тях бил четиридесетгодишен животновъд, който работил в кооперативно стопанство за отглеждане на добитък. Престъплението му било, че не докладвал за раждането на мъртво теле, а вместо това го отнесъл у дома си, за да нахрани жена си – и двете си малки деца. Когато Хьок се запознал с него, той вече бил излежал пет от десетте години, на които бил осъден. Хьок често спял под одеялото до него, сгушвайки главата си на рамото му. Мъжът бил благ и с приятен глас, но един от старшите пазачи никак не го харесвал. Съпругата и децата му дошли два пъти на посещение, но не им позволил да го видят, нито да изпратят храна, привилегия, запазена само за най-облагодетелстваните затворници.

Човекът умрял от глад. Станало тихо, заспал и не се събудил. Било често явление някой да умре през нощта. Обикновено спящите най-близо до него забелязвали, защото умиращият изпускал урина от пикочния си мехур и на устните му се появявали малки балончета, докато течността изтичала от тялото му. Обикновено до сутринта никой не си правел труда да махне тялото.

– А, еди-кой си е мъртъв – отбелязвал някой от мъжете с безразличие, преди да съобщи на пазачите.

Телата се кремирали на същия хълм, където мъжете сечали дърва. Семействата не били уведомявани, докато не дойдели на посещение. Само в стаята на Хьок всяка седмица умирали по двама-трима мъже.

– Никой никога не мисли, че ще умре. Всички мислят, че ще оцелеят и ще видят отново семействата си, но после то просто се случва – каза ми Хьок години по-късно, когато вече живееше в Сеул. Малко преди това се беше върнал от конференция по правата на човека във Варшава, където беше говорил. След това отишъл на обиколка в "Аушвиц" и го сравнил със своя собствен опит. В трудовия лагер, в който бил държан, не затваряли никого в газова камера. Ако някой бил твърде слаб, за да работи, го изпращали в друг затвор. Въпреки че някои били екзекутирани, а други пребивани, основното средство за наказание бил гладът. Това бил предпочитаният от режима начин за елиминиране на враговете.

Трудно е да се потвърди разказът на Хьок за живота му в Кьохуасо № 12, но е невъзможно да се опровергае. Подробностите, които описва, са сходни с тези на други избягали севернокорейци, бивши затворници и пазачи.

Освободили го от Кьохуасо № 12 през юли 2000 г. Заедно с времето, прекарано под полицейски арест, той излежал двадесет месеца от тригодишна присъда. Казали му, че помилването му е по случай предстоящата годишнина от основаването на Работническата партия. Хьок бил убеден, че го пуснали, за да освободи място за прииждащите нови затворници. Севернокорейският режим имал по-големи врагове от Ким Хьок.

"Проблемът с храната създава анархия" – оплакал се Ким Чен Ир в реч, която изнесъл в университета "Ким Ир Сен" през декември 1996 г. Предупредил, че възникването на частни пазари и търговия ще доведе до "срив и разпадане" на Работническата партия, както "беше доказано от примера на Полша и Чехословакия". Като всеки друг световен лидер той разбирал напълно клишето, че абсолютисткият режим се нуждае от абсолютна власт. Всичко добро в живота е дадено от правителството. Той не можел да толерира хора, които сами си осигуряват храна или купуват ориз със собствени пари. "Ако оставиш хората сами да решават проблема с храната, това само ще увеличи броя на пазарите на земеделски стопани и на амбулантните търговци. Освен това така се създава егоизъм между хората, който може да доведе до разклащане на устоите на партийната система. Това беше доказано от примера на Полша и Чехословакия."

Със стабилизирането на положението с недостига на храна Ким Чен Ир усетил, че по време на кризата е бил твърде толерантен и че трябва да спре либерализацията. Затворите се пукали по шевовете от новоизмислени престъпници – продавачи, търговци, контрабандисти, учени и техници, обучени в Съветския съюз или Източна Европа, някога комунистически страни, които предали комунистическите идеали. Режимът отвръщал на удара, нарочвайки всеки, който по някакъв начин би могъл да представлява заплаха за статуквото.

Ким Чен Ир изпратил и подкрепления, които да патрулират по цялата граница с Китай. По стесненията на река Тумън, където Хьок минавал от другата страна, били поставени допълнителни постове. Севернокорейците призовали и китайското правителство да залавя и репатрира избягали хора. Китайски полицаи под прикритие започнали да обикалят пазарите и други места, където севернокорейски бегълци биха могли да търсят храна. Позволили на Северна Корея да изпрати свои собствени агенти под прикритие в Китай, които понякога се престрували на бегълци.

Ако не правели нищо друго, освен да преплуват реката, за да намерят храна, избягалите можели да се разминат само с няколко месеца затвор, но всеки, когото хванели да търгува отвъд границата или да контактува с южнокорейци или мисионери, бил изпращан в трудов лагер.

Дори бездомните деца не били пощадени от строгите мерки. Ким Чен Ир осъзнал, че системата му не може да оцелее, ако гражданите, независимо от възрастта им, се возят във влакове без разрешения за пътуване и газят през реката до Китай. Той заповядал да създадат така наречените центрове 927, кръстени на датата 27 септември 1997 г., които представлявали приюти за бездомни хора. Центровете нямали отопление, нито предлагали много храна или добри хигиенни условия. Бездомните веднага ги възприели като затвори и полагали огромни усилия да не попаднат там.

Чхонгджин понесъл най-големия удар от затягането на контрола. Като столица на провинция, която била превърната в дом на изгнаници, дисиденти и бунтари още от времето на император Чосон, Чхонгджин отново бил в противоречие с политическия център. Доставките на храна в Северен Хамгьонг спрели по-рано, отколкото тези в други части на страната. Според някои Ким Чен Ир нарочно отрязал снабдяването на провинцията, защото я смятал за по-малко лоялна. Може би с изключение на Хамхунг, процентът хора, страдащи от недохранване в Чхонгджин, бил най-високият в държавата. Но резултатът от това бил, че нелегалната икономика в града се развила по-бързо.

– Защо правителството просто не ни остави да си живеем живота? – роптаели жените на пазара.

– Вече никой не слуша какво казва ръководството – каза ми години по-късно млад мъж от Чхонгджин.

Като всички останали градове в Северна Корея и Чхонгджин се бил отклонил от партийната линия. До 2005 г. пазарът Сунам в Чхонгджин станал най-големият в страната, с по-голямо разнообразие на стоки и от тези в Пхенян. Продавали се ананаси, кивита, портокали, банани, германска бира и руска водка. На пазара можели да се купят и нелегални DVD-та с холивудски филми, макар че продавачите ги държали скрити. Открито се предлагали чували с ориз и царевица, изпратени като хуманитарна помощ. Сексът се продавал също толкова явно. Проститутките пред гарата в Чхонгджин вече не си правели труда да прикриват целите си. В сравнение с праволинейния Пхенян, Чхонгджин бил като Дивия запад.

Ким Чен Ир не можел да остави третия по големина град да се отклони от твърдата линия на Работническата партия. Макар в този момент да били затворени заради липсата на гориво, неговите стоманолеярни заводи, фабрики за синтетични влакна и машиностроителна индустрия били основна част от промишлената сила, която той се надявал да възстанови. От военна гледна точка Чхонгджин бил от изключително значение заради близостта си до Япония – най-големият враг на Северна Корея след САЩ. Крайбрежната ивица на юг от Чхонгджин била осеяна с военни съоръжения, насочени към Япония, включително ракетната база Мусудан Ри, където през 1998 г. било извършено опитно изстрелване на ракета с далечен обсег.

Година след смъртта на баща му Ким Чен Ир започнал чистка на 6-и армейски корпус, базиран в Чхонгджин. Той бил един от двадесетте пехотни корпуса от милионната армия на Северна Корея. Щабът му бил в Нанам, район на юг от центъра на града и на север от каменовъглените мини. Късно една нощ хората чули глухия шум от моторите на десетки камиони и танкове и усетили лютивите изпарения от изгорели газове. Целият корпус от три хиляди души с техните танкове, камиони и бронирани автомобили се изтеглял от града. Конвоите първо се събрали около гарата в Нанам, след това бавно тръгнали по неравния път, изпълвайки въздуха с ужасен грохот. Местните жители изтръпнали от ужас, но не посмели да се измъкнат от завивките си, за да погледнат навън.

Нито дума за това не излязла в "Родонг Синмун", нито в новините. Било невъзможно да се получи информация от първа ръка, защото Севернокорейската народна армия обикновено мобилизирала войниците за десет години, зачислявайки ги далеч от родните им градове без никакви възможности да установят контакт със семействата си.

Поради липсата на новини се разнесли слухове. Дали армията се подготвя за дългоочакваната война с американските империалисти? Или става въпрос за инвазия на Южна Корея? Или държавен преврат? Разпространила се историята, че били осуетени плановете на офицерите от 6-и армейски корпус да превземат пристанището в Чхонгджин и военните съоръжения, докато други заговорници в Пхенян планирали да извършат атентат над Ким Чен Ир.

В болницата д-р Ким чула от свой пациент, че конспираторите били подпомогнати финансово от китайски бизнесмени.

В детската градина учителите се събрали в стола, слушайки напрегнато твърденията на готвача, че негов роднина бил един от съзаклятниците. Той им съобщил, че заговорът е финансиран от южнокорейския президент Ким Йонг Сам.

Учителка в училището твърдяла, че видяла да отвеждат неин съсед, който бил свързан с един от конспираторите, заедно с тримесечното му бебе заради нечистата им кръв. Камионът дошъл за него късно през нощта.

– Хвърлиха бебето отзад като парче дърво – шепнела учителката. Образът на бебето, търкалящо се в задната част на камиона, ужасил Ми-ран и тази потресаваща сцена се връщала години наред в мислите и сънищата ѝ.

Накрая целият 6-и корпус бил разпуснат и заменен с части от 9-и корпус от Уонсан. Процесът се проточил месеци наред. И до днес точните причини остават неясни.

Анализаторите от разузнаването отхвърлят историята за заговора за преврат. Получавани са много сведения за неуспешни опити за преврати, бунтове и атентати в Северна Корея, но нито едно от тях не е потвърдено. Най-правдоподобното обяснение е, че корпусът е бил разформирован, защото Ким Чен Ир е искал да има по-голям контрол над финансовите му дейности. Севернокорейската армия управлява различни търговски предприятия, които изнасят всичко – от гъби мацутаке и сушена сепия до амфетамини и хероин (незаконните наркотици са важен източник на твърда валута за режима). Предполага се, че военните са имали пръст в кражбата на хуманитарната помощ от ориз, продавана на черния пазар в Чхонгджин и на други места. Според мнозина корупцията била силно разпространена в 6-и армейски корпус и военнослужещите вземали печалбата за себе си. Затова, също както главатарите на мафията, те били наказани от големия бос. Офицер, избягал в Южна Корея през 1998 г., казал на следователите, че военните от 6-и корпус печелели от продажбата на макове за опиум, отглеждани в кооперативните стопанства в покрайнините на Чхонгджин.

Малко след чистката в Чхонгджин се случили още по-странни неща. От Пхенян започнали да идват специални екипи от прокурори със задача да премахнат корупцията в заводите. Една от основните цели бил "Кимчхек", най-големият стоманолеярен завод в Северна Корея, който почти не работел през 90-те години; само два от десетте му комина пушели, и то в определено време. Някои от началниците били организирали служителите да събират старо желязо, което да продават на китайската граница срещу храна. Когато това се оказало недостатъчно, самите те разглобили машините и продали частите им на границата. Част от събраните от оборудването пари били използвани, за да се купи храна за заводските работници. Началниците на стоманолеярния завод, общо около десет души, били екзекутирани чрез разстрел. Службата за държавна сигурност извършила екзекуцията на кална поляна спускаща се от пазара Сунам към река Сусен.

След това прокурорите се насочили към по-малките цели. Екзекутирали хора, които били откраднали медните жици от телефонните стълбове, за да ги разменят за храна, крадци и кози, крадци на царевица, крадци на добитък и хора, продаващи ориз на черния пазар. През 1997 г. из Чхонгджин и д-руги градове започнали да се появяват съобщения, предутпреждаващи, че хората, които крадат, складират или дори продават житни растения, "потъпкват нашия вид социализъм" и могат да бъдат екзекутирани.

Наказателният кодекс на Северна Корея ограничавал престъпленията, за които се издава смъртна присъда, до предумишлени убийства, измяна, тероризъм, "противодържавни дейности" и "противонародни дейности", но тези понятия били достатъчно широки, за да включат всяка дейност, която може да засегне Работническата партия. Избягалите в Южна Корея севернокорейци разказват, че през 90-те години хората били екзекутирани за изневяра, проституция, оказване на съпротива при арест, разюздано поведение. В Онсонг, граничният град, където се намирало сиропиталището, в което живеел Хьок, четирима ученици били екзекутирани, защото се съблекли голи, след като се напили.

В миналото Северна Корея била под-редено, аскетично и предвидимо място. Ако убият някого, причината обикновено била конфликт между банди или ревност. Почти нямало кражби, защото никой нямал повече от другия. Хората знаели какви са правилата и кои граници не могат да преминават. Сега важали нови правила и животът станал объркан и страшен.