Химн на смъртта

БЛАГОДАРНОСТИ

Отправям най-дълбоките си благодарности към шестимата севернокорейци, чиито истории разказах в книгата. Те великодушно отделиха от времето си, понесоха всички неудобни въпроси, преживяха отново болезнените спомени единствено за да помогнат на мен и на читателите да разберем техния свят. Благодарна съм и на членовете на техните семейства за помощта им. Джина Пак заслужава специални благодарности заради любовта ѝ към езика и търпението, което прояви, докато превеждаше повечето интервюта, включени в книгата. Покойният д-р Че Нам ме запозна с първите хора от Чхонгджин, които срещнах. Нямаше да науча толкова много за Северна Корея без помощта на изключително смела жена, ще я нарека К, която се отказа от удобствата на живота си като пенсионер в САЩ и въпреки напредналата си възраст работи неуморно заедно със своя съпруг, за да помага на севернокорейските бегълци. Тя е един от многото хора, чиито имена заслужават да бъдат споменати тук.

Освен хората, чиито истории са включени в книгата, много други севернокорейски бегълци ми помогнаха да запълня празнините в познанията си за тяхната страна: Чу Сонг Ха от вестник "Тонг А Илбо", който някой ден ще напише своя собствена книга, Ким До Сон, Ким Йонг Ил, Чхо Мьонг Чхол, Ким Хе Йонг и Ким Те Джин.

За работата си разчитах и на много неправителствени организации, посветили се на проблемите на Северна Корея. Базираната в Сеул организация "Добри приятели" публикува отличен информационен бюлетин за Северна Корея. И Йонг Хуа от "Спасение за севернокорейския народ" ми помогна с напътствия, фотографии и видеокад-ри, които обогатиха описанията ми на Чхонгджин. Други незаменими източници на информация бяха Тим Питърс, Майкъл Хоровиц, Сузан Шолте, Хан Ки Конг от "Дейли ЕнКей", Съни Хан, пастор Ким Йонг Шик, Чхун Ким Уон, правозащитната организация "Хюман Райтс Уоч" и Гражданско сд-ружение за защита на правата на човека в Северна Корея. Проучванията на То Хи Юн за военнопленниците и отвлечените по време на Корейската война ми помогнаха да пресъздам историята на бащата на Ми-ран.

Сред хората, работещи за организациите за хуманитарна помощ, бих искала да благодаря на Катарина Зелуегер от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, на американския агроном Пилджу Ким Джу и на Жан Пиер дьо Маржери, Джералд Бурк и Тони Банбъри от Световната програма по прехрана на ООН.

Експертите по корейските въпроси, които изключително щед-ро отделиха време, за да разговарят с мен, са Майкъл Брийн и Скот Шнайдер, както и Стивън Хагард, Маркъс Ноланд, Николас Еберщат, Боб Карлин и Леонид Петров, Браян Майерс, Даниел Пинкстън, Доналд Грег, Дейвид Хоук и Брент Чой. Изключително много ми помогна ученият Анд-рей Ланков, когото цитирам често в книгата. Колегите ми журналисти Доналд Макинтайър и Ана Файфийлд бяха също толкова обсебени от Северна Корея колкото и аз и споделяха с мен идеите и вдъхновението си. Чарлс Шърман непрестанно ме окуражаваше, докато работех по този проект, както и д-руги приятели и колеги от Сеул, включително Дженифър Никълсън, Дженифър Вийл, Скот Диас, Сю Лин Ку, Патрисио Гонсалес, Паскал Бианак-Леже, Лаклън Страхан и Лили Петровска. д-руги, чиято работа в Корея ми помогна да оформя книгата си, са Мун Ил Хуан, Тим Савидж, Пол Екерт, Джаспър Бекер, Чхо Санг Хун, Ким Джонг Ън, Доналд Кърк и Брадли Мартин, чиято книга "Под бащината грижа на Любимия ръководител" често цитирам. Чхи Джонг Нам и Лим Бо Йон ме прид-ружаваха на много от интервютата със севернокорейци.

Бих искала да благодаря на хората, които ми предоставиха снимки за тази книга: Екарт Деге, географ, който беше в Чхонгджин и Кьонгсонг през есента на 2008 г., фотографите Джийн Чхунг и Ерик Лафорж и журналистите Ана Файфийлд и Джонатан Уотс. Джиро Ишимару от "Ейжа Прес" ми помогна да намеря снимки от Чхонгджин, направени от севернокорейци при изключителен риск.

Сред онези, чиито проучвания бяха включени в книгата, са Лин Пак Юн, Пак Чу Мин, Хисако Уено и Ри Сасаки. Хауърд Юуун ми помогна много да оформя предложението за книгата.

Приятелките ми Джули Тален и Тирза Байрън изпълняваха ролята на учители по писане, помагайки ми да променя стила, който съм развила във всекидневната си работа във вестника, в по-подходящ за книга. Без помощта на Джин Дуайър нямаше да мога да публикувам този текст. Маргарет Скот и Тери Дженц ми обясниха под-робно процеса на формулиране на предложението и на самото написване на книгата. д-руги, които имаха огромен принос за книгата, бяха Гади Ъпстайн, Моли Фоулър, Ед Гарган, Идън Сориано Гонсага, Лий Хокщадер, Алиса Маркус, Рут Маркус, Номи Морис, Ивън Оснос, Катрин Питърсън, Фльор дьо Преньоф, Дейвид Шмерлер и Изабел Шмерлер, Лена Сун, Джейн фон Берген, Николас фон Хофман, Ерик Вайнер, Лаура Уайдс-Мунос и Трейси Уилкинсън. Години по-късно все още съм благодарна на преподавателя ми по писане от колежа, покойния Джон Херси, който научи своите студенти по документална проза да търсят структури и модели в творбите на д-руги писатели. Неговата книга "Хирошима" беше вдъхновение за мен, докато вплитах историите на шестимата души в книгата.

Имах огромен късмет, че Флип Брофи стана мой агент. Той пренебрегна ужасния грип, който го беше повалил на Коледа през 2006 г., за да се заеме с този проект, и през цялото време ми оказваше подкрепа, която излиза много извън професионалните му задължения. Издателите ми Джули Грау и Селина Шпигел напълно разбраха концепцията за книгата още от първия момент. А Лаура ван дер Веер ми помогна да под-редя отделните елементи.

Бих искала да благодаря на Саймън Ли от "Лос Анджелис Таймс", който ме нае, за да отразявам събитията в Корея, и на редакторите Дийн Бакет, Джон Каръл, Марк Дювоазан, Дъг Франц, Марджъри Милър и Брус Уолъс, които подкрепят този вид разследваща журналистика, която ме кара да се чувствам горда, че работя за вестника. Джули Макинън изключително професионално редактира поредицата от статии за Чхонгджин, които станаха основа на тази книга. Марк Магниър, Джон Глиона, Валери Райтман, Чинчин Ни, Дон Ли и Дейвид Пиърсън са сред многото колеги от "Лос Анджелис Таймс", които ми оказаха особено голяма помощ.

В Принстънския университ, където между 2006 и 2007 г. бях стипендиант във факултета по хуманитарни науки, Каръл Ригълот ми осигури място, където да пиша. Сред д-ругите стипендианти Лиса Коен, Марта Мендоса, Т. Р. Райд и Роуз Танг ми дадоха безценни съвети заедно с приятелите ми от факултета Гари Бас, Мариан Кейс, Гейб Хъдзън и Джеф Нунакава.

Накрая искам да отправя специални благодарности на майка си Гладис Демик, която, когато разбра, че ще се местя в Корея с единствения ѝ внук, вместо да започне да ме разубеждава, каза: "Каква страхотна възможност!" Нейното окуражаване ми помогна да поставя основите на кариерата си. И на сина си Никълъс, който от най-ранната си възраст се съревновава със Северна Корея за моето внимание и който сигурно милион пъти ме е питал: "Не свърши ли книгата вече?" Най-накрая мога да му отговаря с "да".