Химн на смъртта

БЕЛЕЖКИ

Тази книга е базирана най-вече на устни разкази. Направих всичко възможно, за да потвърдя историите на моите герои чрез други източници, и добавих информация, която съм научила, докато правех репортажи за Северна Корея.

Пътувах девет пъти до Северна Корея между 2001 и 2008 г. Три пъти бях в Пхенян и околностите, а останалите – в райони малко на север от демилитаризираната зона като планината Къмганг, когато беше отворена за туристи. Докато събирах информация за книгата и за "Лос Анджелис Таймс", интервюирах около стотина севернокорейски бегълци, повечето от които сега живеят в Южна Корея или в Китай. Около половината от тях са от Чхонгджин. Гледах внимателно видеозаписи, правени тайно в Чхонгджин, някои от тях заснети от смелите севернокорейци Ан Мьонг Чхол и И Джун, които носеха камери, скрити в чантите им. Задължена съм на базираната в Осака организация "Спасение за севернокорейския народ", която ми позволи да гледам материала, както и на "Ейжа Прес", която ми даде правата върху фотографиите. Освен това поредицата снимки на Чхонгджин и Кьонгсонг, направени от германския географ Екарт Деге, се оказа много полезна за допълване на описанията на моите герои и за вдъхване на живот на пейзажа.

Глава 1. ЗА РЪЦЕ В ТЪМНОТО

Изразът "Великият хулител" е измислен от Ейдън Фостър-Картър, експерт по Северна Корея. "Великият хулител: речник на севернокорейските обиди", "Ейжа Таймс", 26 май 2001 г.

Идеите на Ким Чен Ир за киното са изложени в книгата му "За изкуството на киното" (Пхенян, Издателска къща за чужди езици, 1973). Любовта му към киното се проявява в своята крайност през 1978 г., когато организира отвличането на любимата си южнокорейска актриса Чхе Ън Хи и съпруга ѝ Шин Санг Ок. Малко преди да бъдат отвлечени, двамата са се развели, но в Северна Корея са се оженили повторно по "предложение" на Ким Чен Ир. Участвали са във филми на севернокорейски филмови студии до 1986 г., когато са избягали във Виена. Мемоарите, които двамата са написали през 1987 г. за преживяванията им там, представляват един от малкото разкази от първа ръка за Ким Чен Ир.

За повече информация относно киното в Северна Корея вж. Андрей Ланков, "Истината на север от демилитаризираната зона: есета за всекидневния живот в Северна Корея" (Джеферсън, Северна Каролина, Макфарлънд, 2007). Ланков цитира репортаж на радио "Пхенян" от 1987 г., в който се казва, че средният севернокореец ходи на кино 21 пъти в годината. Според южнокорейските проучвания сред бегълците те са ходели на кино между 15 и 18 пъти в годината. Според Ланков средният южнокореец посещава кино 2.3 пъти в годината.

Писах за севернокорейското кино за "Лос Анджелис Таймс" през 2008 г., когато посетих Филмовия фестивал в Пхенян. "Без звезди, без бляскава украса, но каква тълпа!", "Лос Анджелис Таймс", 11 октомври 2008 г.

Глава 2. НЕЧИСТА КРЪВ

Разказите за детството на Те У научих в интервюта, които проведох на 28 февруари 2008 г. с двама негови приятели, които все още живеят близо до Сосан, Южна Корея.

Информацията за живота в селските райони на Южна Корея преди войната е взета от Корнелиус Осгууд, "Корейците и тяхната култура" (Ню Йорк, Роналд Прес, 1951).

Дийн Ръск описва съдбоносното разделяне на Корея в мемоарите си "През моите очи" (Ню Йорк, У. У. Нортън, 1990).

Полезен източник за южнокорейската гледна точка върху войната беше книгата на Бонг Лий "Недовършената война: Корея" (Ню Йорк, Алгора Пъблишинг, 2003).

Мястото, където Те У е бил заловен, е известно като Къмхуа или Кимхуа. Описанията на местността са взети от мемоарите на бившия главнокомандващ на силите на ООН в Корея Матю Б. Риджуей "Корейската война" (Ню Йорк, Дабълдей, 1967).

Войникът е бил редник от армията на САЩ, Джийн Салей, който е дал интервю за "Морнинг Кол" (Алънтаун, Пенсилвания): "Значи това било да умреш: интервю на Дейвид Вендита", 27 юли 2003 г.

Безценен източник за тези събития бяха мемоарите на д-руг военнопленник, Хо Дже Сук, който избягал от Северна Корея през 2000 г. Бил заловен от китайските войски през 1953 г., една седмица преди бащата на Ми-ран, на същото място, Къмхуа, и също работил в мините, "Хо Дже Сук, Не иръмън ттонгганнасекийотта" (Името ми беше кал) (Сеул, Вон Букс, 2008).

Информацията и статистическите данни за южнокорейските военнопленници са взети от Камарата на представителите на САЩ, подкомисия за Азия и Тихоокеанския регион на Комисията по международни отношения, "Проблеми, свързани с човешките права и международните отвличания", 27 април 2006 г. Подкомисията е изслушала подробни показания на южнокорейци, които са били държани като военнопленници в Северна Корея.

Сред многото информационни бюлетини по този въпрос особено полезен беше "Неизвестен, но не и забравен – южнокорейски военнопленници разказват своите истории", радио "Свободна Азия", 25 януари 2007 г.

Сред другите книги за Корейската война и разделянето на двете Кореи са:

Блеър, Клей. Забравената война: Америка в Корея. 1950-1953 (Анаполис, Нейвъл Инститют Прес, 1987).

Хейстингс, Макс. Корейската война (Ню Йорк, Саймън енд Шустер, 1987).

Обердорфер, Доналд. Двете Кореи: съвременна история (Бейсик Букс, 1997).

Стюек, Уилям. Корейската война: международна история (Принстън, Ню Джърси, Принстън Юнивърсити Прес, 1995).

Категориите, влизащи в така наречената "група на враговете", са заимствани от Бяла книга, посветена на проблема с правата на човека в Северна Корея, с. 103-112, публикувана през 2005 г. от Корейския институт за национално обединение – Мозъчен тръст, финансиран от южнокорейското правителство. Изготвена е от южнокорейското разузнаване въз основа на показания на бегълци. Ким Тог Хонг, служител на партията, който прид-ружавал Хуанг Джанг Йон, най-високопоставеният избягал партиен служител, ми разказа в интервю през 2006 г., че архивите се пазят в огромен подземен склад в провинция Нянгтанг.

Отлични описания на систематапредоставят и следните източници:

Хънтър, Хелън-Луиз. Северна Корея на Ким Ир Сен (Уестпорт, Кънектикът, Прегер, 1999).

Ох, Конгдан и Ралф К. Хасиг. Северна Корея през огледало (Вашингтон, окръг Колумбия, Брукингс Инститюшън Прес, 2000).

Скалапино, Робърт А. И Чхънг Сик Лий. Комунизмът в Корея, част II: обществото (Юнивърсити ъв Калифорния Прес, 1972).

Вербуването на млади жени за работа в резиденциите на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир се е извършвало от пето поделение на Централната работническа партия. Най-надеждното описание на процеса на вербуване на младите жени от окуа може да бъде открито в следната изключително обширна модерна история на Северна Корея:

Брадли, Мартин. Под бащината грижа на Любимия ръководител: Северна Корея и династията Ким (Ню Йорк, Томас Дюн Букс, 2004), с. 198-202.

Статистическите данни за миграцията от Япония в Северна Корея е взета от Йошико Нозаки, Хиромицу Инокучи и Ким Те Йонг, "Правни категории, демографски изменения и корейски жители от Япония през двадесети век", Ейжа Пасифик Джърнъл: Япония, 10 септември 2006 г.

Произходът на семейството на Джун Санг е като този на Канг Чхол Хуан, бивш затворник от севернокорейски лагер, чието семейство е дошло от Япония със същите мечти за изграждане на нова родина. Мемоарите му представляват една от най-известните книги за Северна Корея, написани през последните години: Канг Чхол Хуан и Пиер Ригуло. Империя на ужаса (изд. На бълг. – ИК "Прозорец". Бел. Ред.).

Глава 3. НАЙ-ВЕРНИЯТ ПОСЛЕДОВАТЕЛ

Чхонгджин е град с предимно измислена официална история поради желанието на правителството да омаловажи ролята на Япония за развитието на района. Благодарна съм на Андрей Ланков, който ми предостави непубликуваното есе "Колониалният север", в което се говори за тази отдалечена част на страната. Ким Ту Сон, бивш търговски служител от Чхонгджин, който избягал през 1998 г., се е превърнал в неофициален източник на информация за града. Той допълни някои подробности за историята и топографията.

Най-добрият публикуван източник за историята на Чхонгджин, който успях да открия, е "Чосон Хянгдо Тебеккуа" – Енциклопедия на севернокорейската география и култура (Сеул, Институт за мир, 2003).

Трудно е да се намерят точни данни за броя на населението. Последното преброяване в Северна Корея е извършено през 1993 г., но оттогава се смята, че населението е намаляло заради високата смъртност по време на глада, големия брой избягали и ниската раждаемост. В момента на писането на тези бележки Фондът на ООН за населението и Централното статистическо бюро извършват ново преброяване.

Информацията за издигането на Ким Ир Сен е взета от Со Де Сук, "Ким Ир Сен: севернокорейският ръководител" (Ню Йорк, Колумбия Юнивърсити Прес, 1988).

Култът към личността на Ким Ир Сен е красноречиво описан от историка Чарлс Армстронг. Той пише: "Култът към Ким комбинира елементи от конфуцианското уважение към семейството и сталинизма, от японското обожествяване на фигурата на императора и нюанси на християнството. Значението на семейството за конфуцианството и по-специално уважението от страна на децата ("хьо") е може би най-характерният корейски елемент от този "култ"." Чарлс К. Армстронг, "Севернокорейската революция, 1945-1950" (Итака, Корнел Юнивърсити Прес, 2003), с. 223-225.

Голяма част от Чхонгджин е била разрушена при въздушна бомбардировка по време на Корейската война според оценка на щетите, направена от Военновъздушните сили на САЩ по време на примирието. Генерал Уилям Дийн, американски военнопленник по онова време, описва градовете, които е видял, като приличащи на "поля, засипани с чакъл, или открити пространства, покрити със сняг". Конрад К. Крейн, "Американската военновъздушна стратегия в Корея, 1950-1953" (Лорънс, Юнивърсити Прес ъв Канзас, 2000), с. 168-169.

Също както с киното, театъра, операта и литературата, Ким Чен Ир се определял като експерт по журналистика. Вж. "Великият учител на журналистите: Ким Чен Ир" (Пхенян, Издателска къща за чужди езици, 1973).

За повече информация относно различните начини, по които севернокорейците се шпионират един д-руг, вж. "На север от демилитаризираната зона – Големият брат гледа" на Ланков.

Глава 4. НАСТЪПВАНЕТО НА МРАКА

По въпросите, свързани с икономиката на Северна Корея преди 1990 г., книгата "Ким Ир Сен" на Хелън-Луиз Хънтър съдържа подробна информация за заплатите и обезщетенията, които получавали севернокорейците. Г-жа Сонг потвърди, че цифрите отговарят на тези, които тя си спомня.

Историкът Брус Къмингс пише: "Вътрешно проучване на ЦРУ неохотно признава различните постижения на режима: състрадателно отношение към децата като цяло и по-специално към сираците от войната, "радикална промяна" в ролята на жената; изцяло безплатни жилища, безплатно здравеопазване и превантивна медицина, детска смъртност и средна продължителност на живота, сравними с тези на най-напредналите страни до настъпването на глада." Брус Къмингс. "Северна Корея: друга страна" (Ню Йорк, Ню Прес, 2003), с.56.

В "Под бащината грижа на Любимия ръководител" Брадли Мартин пише: "Сравнителните проучвания на външни анализатори през този период потвърждават твърденията на Ким. Едно изследване показва, че по време на примирието през 1953 г. северната и южната част са били наравно с брутен национален продукт на глава от населението от съответно 56 и 55 долара. През 1960 г. Южна Корея напредвала едва-едва с 60 долара, докато на север тази цифра се била увеличила почти четворно до 208 долара... Статията на западни учени от 1965 г., озаглавена "Корейското чудо", се отнася не само за южнокорейската икономика, но и за севернокорейската" (с. 104 – 105).

За повече информация относно севернокорейската икономика вж. Николас Еберщат. "Севернокорейската икономика: между кризата и катастрофата" (Ню Брънсуик, Ню Джърси, Транзекшън Пъблишърс, 2007).

Подаръците за Ким Ир Сен са изложени в Международното изложение на приятелството, музей в Мьоханг, на север от Пхенян. Когато бях там през 2005 г., се твърдеше, че има 219370 подаръка за Ким Ир Сен и още 53419 за Ким Чен Ир. Вж. Статия от моя колега Марк Магниър, "Лос Анджелис Таймс", "Никой подарък не е твърде малък за тях. В музей крепост Северна Корея показва всеки подарък, изпратен на семейство Ким, от лимузина, дадена от Сталин, до дребни дрънкулки", 25 ноември 2005 г.

На 26 септември 1992 г. агенция "Ройтерс" разпространи следния цитат на Корейската централна новинарска агенция: "Северна Корея гневно отхвърля информацията за размирици заради липсата на храна".

Глава 5. ВИКТОРИАНСКИ РОМАНС

"На север от демилитаризираната зона" на Анд-рей Ланков (част 8: Семейни въпроси) съдържа няколко есета за секса и излизането на срещи в Северна Корея.

По въпросите, свързани с корейските традиции, книгата на Изабела Бърд Бишъп съдържа подробна информация за отношението към жените и семейния живот. За щастие оригиналното издание от 1898 г: все още е в печат.

Изабела Бърд Бишъп. Корея и нейните съседи: пътепис с разкази за последните промени и настоящото положение в страната (Сеул, Йонсей Юнивърсити Прес, 1970), с. 37, 345.

Глава 6. ЗАЛЕЗЪТ НА БОГА

В Обердорф, "Двете Кореи", с. 337-345, можете да откриете отлично описание на събитията около смъртта на Ким Ир Сен.

За по-под-робна информация, свързана с периода на траур, гледах видеокасети с репортажи на севернокорейската телевизия, предоставени ми от библиотеката на Южнокорейското министерство на обединението в Сеул. Най-подробният разказ в американската преса, който открих, беше статията на Т. Р. Райд "Емоционално погребение за Северна Корея: тълпите ридаят на последното шествие на Ким Ир Сен", Вашингтон Поуст, 20 юли 1994 г.

Класическото произведение, на което съм се позовала тук, е книгата на Чарлс Маккей "Невероятните заблуди и безумства на човечеството" от 1841 г. (Ню Йорк, Три Ривърс Прес, 1980).

Глава 7. БУТИЛКА ОТ БИРА СРЕЩУ ФИЗИОЛОГИЧЕН РАЗТВОР

В изследване от 1998 г. на агенцията на ООН по прехраната е установено, че 62% от децата под седемгодишна възраст страдат от спиране на растежа в резултат на недохранване. До 2004 г. тази цифра е паднала до 37% отчасти благодарение на хуманитарната помощ.

Заради големия брой ранени във влакова експлозия на 22 април 2004 г. в град Рьонгчхон, Северна Корея по изключение допуснала агенциите за хуманитарна помощ до болниците. Няколко служители на такива агенции, които са участвали в акцията, споделиха своите впечатления (Барбара Демик и Марк Магниър, "Помощ за жертви на влакова експлозия", Лос Анджелис Таймс, 28 април 2004 г.).

Във връзка с признаването от Северна Корея за хранителна криза през 2005 г.: Кевин Съливан, "Северна Корея се оправдава за пръв път, след като страната е опустошена от наводнения", Вашингтон Поуст, 22 септември 1995 г.

Статистическите данни в тази глава са взети от книгата на Нщсолас Еберщат "Севернокорейската икономика", с. 31. Данните за състоянието на икономиката в Северна Корея са изключително ненадеждни, както отбелязва Еберщат в главата "Наша собствена статистика". В документ, предоставен на ООН през 1997 г., Северна Корея посочва, че БНП на глава от населението е 239 щатски долара. Данните за износа също са предоставени от Еберщат в "Неотстъпчивостта на Северна Корея", Полиси Ривю, октомври/ноември 2004 г.

За повече информация относно последствията от недохранването върху децата и за системата на здравеопазването в Северна Корея:

Централно статистическо бюро, Институт по детско хранене в сътрудничество с УНИЦЕФ и Световната програма по прехрана, КНДР, 2004. Оценка на прехраната: доклад за резултатите от изследването.

"Лекарите в Северна Корея". Доклад на Чосон Илбо, 30 октомври 2000 г.

Глава 8. АКОРДЕОНЪТ И ЧЕРНАТА ДЪСКА

За повече информация относно севернокорейската пропаганда в училищната система вижте Андрей Ланков, "Официалната пропаганда в КНДР: идеи и методи" (можете да я откриете на ад-рес http: //north-korea.narod.ru/propaganda_lankov.htm).

Неотдавна публикуваните мемоари на севернокорейски беглец предоставят добри описания на севернокорейските начални училища.

Хьок Канг. Това е рай! Моето детство в Северна Корея (Лондон, Абакус, 2007), с. 64-65.

Примерите от учебниците са от книги втора употреба, които купих в Тумън, Китай, в магазин близо до границата, където севернокорейските бегълци често продават личните си вещи. Прегледах и колекцията учебници в библиотеката към Министерството на обединението в Сеул. Стихотворението, в което се говори за убиване на японски войници, взех от репортаж, предаван по японската телевизия през 2007 г.

В корейския език към имената се добавят наставки, кОито са признак на уважение или обратното. Наставката – ним е учтива, а – ном изключително груба. Севернокорейската пропаганда използва последната в обръщението си към американците "мигукном", което означава нещо подобно на "американска твар".

Изискването училището на Ми-ран да финансира познавателен център "Ким Чен Ир" било част от заповедта на централното правителство, издадена през 1990 г., съгласно която институциите трябвало сами да изкарват средства. Дори дипломатическите мисии в чужбина трябвало сами да се финансират, което довело до няколко срамни инцидента, в които севернокорейски дипломати били хванати да пренасят контрабандно наркотици, фалшиви пари и в един случай дори слонова кост в опитите си да спечелят пари.

В Пхенян има десетки биографии на Ким Чен Ир, всяка от които по-невероятна от предишната. За по-реалистична гледна точка вж. Майкъл Брийн, "Ким Чен Ир: любимият ръководител на Северна Корея" (Сингапур, Джон Уайли енд Сънс, 2004).

Глава 9. ДОБРИТЕ УМИРАТ ПЪРВИ

Има няколко отлични изследвания в областта на прехраната в Северна Корея, които предоставят полезни данни за глада.

Бекер, Джаспър. Гладни призраци: тайният глад на Мао (Ню Йорк, Хенри Холт, 1998). Бекер е един от първите западни журналисти, който пише за глада в Северна Корея. Послеписът към книгата съдържа глава, посветена на страната.

Флейк, Л. Гордън и Скот Шнайдер (ред.). Изпълнена с добри намерения: опитът на НПО в Северна Корея (Уестпорт, Кънектикът, Пригър, 2003). Този сборник е насочен към хуманитарната намеса в Северна Корея.

Хагард, Стивън и Маркъс Ноланд. Гладът в Северна Корея: пазарите, помощта и реформата (Ню Йорк, Колумбия Юнивърсити Прес, 2007). Авторите на това авторитетно проучване правят най-добрия до този момент опит за определяне на броя на жертвите на глада и според тях те са между 600000 и 1 милион. Хуанг Джанг Йоп, най-високопоставеният партиен служител, който е избягал от Северна Корея, посочва, че вътрешните оценки определят броя на жертвите между 1 милион и 2.5 милиона.

Нациос, Андрю С. Големият глад в Северна Корея (Вашингтон, окръг Колумбия, Юнайтед Стейст Инститют ъв Пийс Прес, 2001).

Смит, Хейзъл. Глад за мир: международната сигурност, хуманитарната помощ и социалните промени в Северна Корея (Вашингтон, окръг Колумбия, Юнайтед Стейст Инститют ъв Пийс Прес, 2005).

Андрю Нациос, който беше вицепрезидент на неправителствената организация "Уърлд Вижън" по време на глада, пише: "По-голямата част от Пратките на храна пристигнаха чак след като смъртността започна да намалява", с. 186. Джаспър Бекер също разглежда подробно оттеглянето на агенциите за хуманитарна помощ в книгата "Измамният режим: Ким Чен Ир и надигащата се севернокорейска заплаха" (Ню Йорк, Оксфорд Юнивърсити Прес, 2005), с. 213-217.

В известното си произведение "Бедност и глад: есе за правата и лишенията" (1981 г.) Амартия Сен, Нобелов лауреат по икономика, посочва връзката между глада и тоталитарните режими. Той отбелязва, че гладът е резултат не само на недостига на храна, но и на неравното разпределяне, което е невъзможно в демократичното общество, защото бедните имат възможността да гласуват против управляващите.

Пропагандните твърденияче Ким Чен Ир яде проста храна, са абсурдни. По време на целия глад Ким е похарчил огромни суми от националната хазна за кралските си угощения. Епикурейските му вкусове са станали известни благодарение на известен бивш готвач на суши, който споделя в мемоарите си, написани под псевдонима Кенджи Фуджимото, как е обикалял по света, за да купува съставки за ястията на Ким. Според книгата на руснака Константин Пуликовски, когато Ким е пътувал из Русия през 2001 г., за ръководителя са били доставяни специални пратки от живи омари и френско вино. Самата аз съм писала по-под-робно за хранителните навици на Ким в "Изобилие в бедната държава: енигматичният ръководител на Северна Корея Ким Чен Ир иска най-хубавите ястия и напитки", Лос Анджелис Таймс, 26 юни 2004 г.

Глава 10. МАЙКИ НА ИЗОБРЕТАТЕЛНОСТТА

Речта на Ким Чен Ир от декември 1996 г., изнесена в университета "Ким Ир Сен", е отразена от "Уолгън Чосон" в Сеул. Под-робно е цитирана и в Нациос, "Големият глад в Северна Корея", с. 99.

Световната програма по прехрана също смята, че бисквитите са били удобно и питателно средство за допълване на храненето. Като част от действията си за оказване на помощ в Чхонгджин агенцията на ООН използва заводите там, за да произвежда бисквити, обогатени с хранителни микроелементи, които раздавали на учениците.

Чуждестранните посетители не се допускат до севернокорейските пазари. Севернокореец със скрита камера е заснел продължителен материал на пазара Сунам в Чхонгджин през 2004 г. Видеофилмът, който ми беше предоставен от И Йонг Хуа от "Спасение за севернокорейския народ", показва храни в чували за хуманитарна помощ, които се предлагат за продажба.

Според Световната програма по прехраната е възможно чувалите просто да се използват повторно.

Цитираните пазарни цени в тази глава са взети до голяма степен от работата на "Добри приятели: център за мир, човешки права и бежанци" в Сеул. Будистката организация има отлични източници в Северна Корея и публикува редовни доклади под заглавието "Северна Корея днес", които могат да бъдат открити в интернет на адрес http: //goodfriends.ok.kr/eng/.

Миньорът беше една от темите на обемна поредица статии, които писах за Чхонгджин, наречена "Поглед върху една отшелническа нация", Лос Анджелис Таймс, 3 юли 2005 г., и "Разменяне на идеи срещу препитание", Лос Анджелис Таймс, 4 юли 2005 г.

Глава 11. СКИТАЩИ ЛЯСТОВИЧКИ

Андрей Ланков пише, че севернокорейските лични карти са направени така, че да играят ролята и на паспорти, ограничавайки правото на пътуване в рамките на държавата ("На север от демилитаризираната зона", с. 179-180).

Историите за канибализъм са взети от "Гладни призраци", с. 211-219, на Джаспър Бекер.

Описанието на погребението е взето от "Големият глад в Северна Корея", с. 76, на Анд-рю Нациос.

Глава 12. ОПАСНО БЕЗРЕДИЕ

Заглавието на тази глава е взето от стихотворение на Робърт Херик "Подбрани лирически поеми от Робърт Херик", Бибио-Базаар, с. 138-139.

Информацията за севернокорейския наказателен кодекс е взета от "Анализ на промените в наказателния кодекс на КНд-р" на Юн Те Кю, Институт за изследвания на Далечния изток, Университет Кьонгнам, 31 януари 2005 г. Части от кодекса са преведени и в Корейския институт за национално обединение, Бяла книга, посветена на проблема с правата на човека в Северна Корея (Сеул, 2006).

Малко са бегълците, измъкнали се от политическите затвори, каквито всъщност представляват севернокорейските лагери и информацията за които се черпи основно от сателитно разузнаване и слухове.

Най-подробните разкази за живота в тези затвори може да се намери в "Империя на ужаса" на Канг Чхол Хуан. Канг е прекарал голяма част от детството си в Ядок, най-известният политически затворнически лагер.

Статистическите данни и част от терминологията във връзка със затворите са взети от обстойния доклад за правата на човека на Дейвид Хоук "Скритият ГУЛАГ" (Вашингтон, окръг Колумбия, Комисия по правата на човека на САЩ, 2003).

Центровете 927 са кръстоска между приюти за бездомни и затворнически лагери. Според Нациос приблизително между 378000 и 1.9 милиона севернокорейци са минавали през лагерите за една година ("Големият глад в Северна Корея", с. 74-75).

Бивши жители на Чхонгджин дават различна информация за прочистването на 6-а армейска дивизия. Ким Ту Сон, бивш висш търговски служител, който е живял близо до военната база в Нанам, ми разказа в интервю от 26 август 2004 г., че най-голямото придвижване на военни превозни средства е било през есента на 1995 г.

Случаят е споменат и в следното авторитетно проучване на севернокорейската армия: Джоузеф С. Бермудес-младши. Въоръжените сили на Северна Корея (Лондон и Ню Йорк, И. Б. Таурис, 2001), с. 202.

Информацията за учениците, които са били екзекутирани, защото са се съблекли голи на обществено място, е взета от Бяла книга, посветена на проблема с правата на човека в Северна Корея, с. 30.

Глава 13. ЖАБИ В КЛАДЕНЕЦА

По въпросите, свързани с четенето в Северна Корея и севернокорейската литература, вж. Браян Р. Майерс, "Хан Сория и севернокорейската литература: провалът на социалистическия режим в КНДР" {Итака, Ню Йорк, Корнел Ист Ейжа Сириъс № 69, 1994).

Цитатът от руския икономически трактат е базиран на спомените на Джун Санг. Не можах да открия оригиналната книга, от която е взет.

Глава 14. РЕКАТА

Срещите на семействата са били договорени на историческата среща на върха между Ким Чен Ир ѝ Ким Те Чжун и са започнали два месеца по-късно. Към датата на написване на настоящата книга 16212 корейци са участвали в срещи лице в лице, а още 3748 са се видели чрез видеовръзка. Повече от 90000 южнокорейци са в списъка на чакащите, за да участват в срещите. Цифрите са цитирани от Южнокорейския червен кръст в "Корея Хералд", 13 май 2009 г.

Най-подробното проучване на севернокорейските бегълци, което съм виждала, е това на Стивън Хагард и Маркъс Ноланд, ред., "Кризата със севернокорейските бегълци: права на човека и международна реакция (Вашингтон, окръг Колумбия, Комисия по човешките права на САЩ в Северна Корея, 2006).

Глава 15. ПРОЗРЕНИЕ

Към октомври 1998 г. само 923 севернокорейци са дошли в Южна Корея. Вж. Доклада на Йонхап от 11 октомври 1998 г., където се цитират цифри, предоставени от Южнокорейското министерство на обединението.

Данните за източногерманските бегълци са цитирани в Хагард и Ноланд, "Кризата със севернокорейските бегълци" (с. 54), и приписани на Албърт О. Хиршман, "Изход, глас и съдба на Германската демократична република: есе по концептуална история", Уърлд Политикс 45:2 (1993).

Информацията за DVD-та получих от севернокорейски контрабандист, когото интервюирах в Банкок през май 2005 г. Той ми каза, че през 90-те години хората носели видеокасети в страната, но че с идването на DVD-та бизнесът е започнал да процъфтява, защото дисковете са дОстатъчно тънки, за да се скрият под д-ругите стоки.

Лекцията е публикувана от осведомителната агенция на Работническата партия през април 2005 г. От "Спасение за севернокорейския народ" ми предоставиха копие.

Глава 16. ПРОДАДЕНА НЕВЕСТА

Приблизителният брой севернокорейки, продадени на китайци, е взет от Чхе Джин И, севернокорейска поетеса и писателка, която е избягала в Южна Корея и самата тя е имала уреден брак в Китай. Интервюирах и много жени в китайските села близо до севернокорейската граница. "Севернокорейските невести на отчаянието", Лос Анджелис Таймс, 18 август 2003 г. Има няколко отлични източника ио този въпрос:

Мусио, Норма Кант. Липсата на избор: сексуалната експлоатация на севернокорейските жени в Китай (Лондон, Антислейвъри Интернешънъл, 2005).

Лишени от статут, лишени от образование: децата на севернокорейските жени в Китай (Ню Йорк, Хюман Райтс Уоч, 2008).

След преразглеждане на севернокорейския наказателен кодекс през 2004 г. наказанията за нелегално преминаване на границата са олекотени в малка степен. Вж. Хагард и Ноланд, "Кризата със севернокорейските бегълци", с. 18.

Затворът Нонгпо е описан сравнително подробно в доклада на Дейвид Хаук "Скритият ГУЛАГ". В него е включена и сателитна снимка на този и на други затворнически лагери. Бивши затворници разказват, че е честа практика да се убиват бебетата на затворничките, защото бащите им са китайци. Ок Хи каза, че докато е била там, не е разбрала за случаи на детеубийства. Според нея е възможно тази практика да е прекратена през 2001 г., преди да бъде арестувана.

Глава 17. ОТВОРИ ОЧИ

Информацията за това как севернокорейците възприемат бегълците е взета от лекция, озаглавена "Как да се смачкват из основи схемите на враговете за разпространяване на чуждестранен начин на живот", осведомителна агенция на Работническата партия.

По въпроса за различните "планирани начини за бягство" от Северна Корея, на 18 ноември 2007 г. Блейн Хардън от "Вашингтон Прес" пише:

Един от евтините начини за бягство през Китай и Тайланд до Сеул, който изисква опасно прекосяване на реката, мъчителен път пеша и няколко ужасни седмици в тайландски имиграционен затвор, може да струва по-малко от 2000 долара, според четирима посредници тук. Бягство "първа класа" с фалшифициран китайски паспорт и самолетен билет от Пекин до Сеул върви на цени над 10000 долара. Целият процес отнема най-малко три седмици.

Глава 18. ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

По въпросите, свързани с южнокорейската конституция и статута на севернокорейските бегълци съгласно тази конституция, вж. Хагард и Ноланд, "Кризата със севернокорейските бегълци". В заключението си те пишат (с. 75): "Ако позицията на Китай е неконструктивна, тази на Южна Корея може да бъде определена като двойствена, дори срамна."

Данните за броя на севернокорейските бегълци, установили се в Южна Корея, са предоставени от Южнокорейското министерство на обединението и са цитирани и в горепосочения доклад, с. 54. През 2008 г. има видимо увеличение в броя на бегълците, което може да се дължи на по-консервативното правителство в Сеул. Двете предходни правителства, на Ким Те Чжун и Но му Хьон, много внимаваха да избегнат конфликт с Пхенян интервюирах социолога Юн Ин Джин за статията си "Бягство към културния шок", Лос Анджелис Таймс, 2 март 2002 г.

Във връзка с програмата за обучение на бегълците в Ханауон вж. Норимицу Ониши, "Севернокорейските бегълци преминават интензивен курс по приспособяване", Ню Йорк Таймс, 25 юни 2006 г.

Данните за икономиките на двете части на Германия са взети от книгата на Вернер Смолни и Матиас Кирбак "Разлики в заплащането между Източна и Западна Германия", Университет в Улм и Център за европейски икономически изследвания, Манхайм, 17 март 2004 г.

Най-разбираемата книга за следвоенна Южна Корея е тази на Майкъл Брийн, "Корейците" (Ню Йорк, Томас Дюн Букс, 1998).

Преди настоящата книга да влезе за печат, Ок Хи успя да прибере дъщеря си в Южна Корея, но все още водеше преговори за сина си.

Глава 19. ЧУЖДЕНЦИ В СОБСТВЕНАТА СИ ЗЕМЯ

Относно ролята на християнските активисти за подпомагане на севернокорейските бегълци:

Макинтайър, Доналд. Бягство от тъмнината. Тайм, 24 април

2006.

Райтман, Валери. НаМи-ране на убежище на паството му: мисионер помага на севернокорейци да бягат през Китай и Монголия, Лос Анджелис Таймс, 27 октомври 2002. Хората, описани в тази история, бягащи от Еренхот, Китай, са минали по същия маршрут през Монголия като Ким Хьок.

За ролята на религията в Северна Корея вж. Дейвид Хоук, "Благодаря ти, татко Ким Ир Сен" (Вашингтон, окръг Колумбия, Комисия по международни религиозни свободи на САЩ, 2005).

По въпроса за ръста вж. Пак Сон Йонг, "Биологичният стандарт на живота в двете Кореи", Икономика и биология на човека 2:3 (2004), с. 511-518.

Аз съм писала дълга статия по въпроса за спирането на растежа: "Проблемите на растежа: хроничното недохранване е спряло растежа на цяло поколение севернокорейци", Лос Анджелис Таймс, 12 февруари 2004.

Разликата в ръста е основен фактор за по-трудното приспособяване на севернокорейците към живота в Южна Корея. Дон Обердорфер разказва случка, в която двама дребнички севернокорейски войници на деветнадесет и на двадесет и три години случайно са били отнесени от течението в южнокорейски води. Във военна болница ги чули да казват, че никога няма да се оженят за южнокорейки, защото са "твърде големи за нас". Войниците били върнати обратно в Северна Корея по тяхно искане ("Двете Кореи", с. 314).

Глава 20. ДЪЛГООЧАКВАНИ СРЕЩИ

Братовчедът на Ми-ран е бил арестуван и е лежал за кратко в затвора за фалшифициране на паспорти. Но южнокорейското правителство се засрамило, след като станало ясно, че много бивши военнопленници и семействата им, които са избягали от Северна Корея, са били върнати от южнокорейски дипломати в Китай. Южнокорейските ветерани били възмутени и Министерството на отбраната се извинило. Писах за един от случаите: "Петдесет години след края на Корейската война бивши военнопленници се връщат у дома", Лос Анджелис Таймс, 25 декември 2003.

Към 2005 г. шестдесет и двама бивши южнокорейски военнопленници са избягали от Северна Корея през река Тумън: Смята се, че още няколкостотин са все още живи и са в Северна Корея.

Епилог. ОЧАКВАНЕ

В "Неотстъпчивостта на Северна Корея", Полиси Ривю, октомври/ноември 2004, Н. Еберщат посочва причините, поради които е сгрешил, че режимът в Северна Корея ще се разпадне скоро.

Относно агенциите за хуманитарна помощ на САЩ вж. "Бърза оценка на прехраната. Провинции Северен Пьонган и Чаганг, Корейска народнодемократична република", Корпус на милосърдието, Уърлд Вижън, Глоубъл Рисорс Сървисез, Самаришънс Пърс, юни 2008.

За напрежението на пазарите в Чхонгджин: Добри приятели: център за мир, човешки права и бежанци, Северна Корея Тудей, брой 275, май 2009, "Град Чхонгджин обявява: "Не продавайте други стоки освен селскостопански продукти", "Масови протести срещу контрола на търговската дейност в Чхонгджин, Северна Корея Тудей, брой 206, април 2008.

За дейността на пазарите вж. И "Нови ограничения на пазарната търговия в КНДР", Институт за изследвания на Далечния изток, Университет Кьонгнам, Доклад за Северна Корея, 15 ноември 2007. Институтът цитира вътрешен документ на Работническата партия, до който е получил достъп; в него се обяснява необходимостта от "смазване на пазарите, които са се превърнали в огнища на антисоциализма".