Отвъд реката, сред дърветата

Глава първа

Когато тръгнаха, оставаха два часа до разсъмване и отначало не беше необходимо да разчупват леда в канала, защото други лодки бяха минали преди тях. Във всяка лодка на кърмата стоеше гребецът с дългото си гребло; в тъмнината той не се виждаше — само се чуваше. Ловецът седеше на малко столче, закрепено върху сандъчето с храната и патроните, неговите две пушки, а понякога и повече, бяха подредени на купчината дървени мамци. Някъде из лодките имаше чувал с една-две живи женски зеленоглави патици или женска и мъжка; във всяка лодка имаше и куче, което неспокойно се въртеше и потрепваше при плясъка от крилете на прелитащите горе в тъмнината патици.

Четири лодки се придвижваха по главния канал на север към голямата лагуна. Петата беше свила в един страничен канал. Ето че и шестата се отправи на юг към плитката лагуна и разчистеният от леда проход свърши.

Всичко беше покрито с лед, образуван от свилия внезапно през нощта безветрен студ. Ледът беше жилав и се огъваше под удара на греблото. Чупеше се рязко, като стъкло, но лодката напредваше бавно.

— Подай ми едно гребло — каза ловецът от шестата лодка.

Той се изправи и внимателно запази равновесие. Чуваше прелитащите в тъмнината патици, усещаше неспокойните движения на кучето. От север долиташе шум от леда, който другите лодки разчупваха.

— Внимателно — предупреди го откъм кърмата лодкарят. — Ще обърнете лодката.

— И аз съм лодкар — отвърна ловецът.

Той пое от лодкаря дългото гребло и го обърна така, че да го хване откъм широката му страна. Наведе се и заби дръжката в леда. Почувствува твърдото дъно на плитката лагуна, отпусна се върху широкия край на греблото и стискайки го с две ръце, първо притегли, после изтласка, докато дръжката опря до кърмата, и той придвижи напред лодката, за да разчупи леда. Ледът се счупи като стъкло, лодката се вряза в него и продължи напред, а откъм кърмата лодкарят я изтласка в разчистения проход.

След малко ловецът, който работеше усилено, без да спира, и се потеше в дебелите си дрехи, попита лодкаря:

— А къде е бъчвата?

— Ей там, вляво. В средата на съседния залив.

— Сега ли трябва да завия?

— Както желаете.

— Какво искаш да кажеш с това „както желаете“? Ти познаваш лагуната. Достатъчно дълбоко ли е, за да мине лодката?

— Има отлив. Кой знае?

— Ако не побързаме, съвсем ще се развидели, преди да стигнем.

Лодкарят не отговори.

Е, добре, сърдит кръшкачо, помисли си ловецът. Ще стигнем там на всяка цена. Вече изминахме две трети от пътя и ако те е яд, че трябва да работиш, да разбиваш леда и да събираш убитите патици, толкова по-зле.

— Хайде, по-живо, кръшкач такъв — каза той на английски.

— Какво? — попита лодкарят на италиански.

— Хайде да тръгваме, казах. Скоро ще стане светло.

Денят настъпи, преди да стигнат до потопената на дъното на лагуната голяма дъбова бъчва. Тя беше заобиколена от полегат земен насип, обрасъл с острица и тръстика; ловецът внимателно стъпи, усещайки как замръзналите тръстики се чупят под краката му. Лодкарят извади сандъчето с патроните и закрепеното към него столче и ги подаде на ловеца, който се наведе и ги сложи на дъното на голямата бъчва.

Ловецът, с високи до бедрата ботуши и стара походна куртка, която имаше на лявото рамо нашивка, непонятна за никого, с малки светли петънца върху лентите — там, където са били звездите, слезе в бъчвата и лодкарят му подаде двете пушки.

Ловецът изправи пушките до стената на бъчвата и закачи торбата с патроните между тях на двете кукички. След това подпря пушките от двете страни на торбата.

— Има ли вода? — попита той лодкаря.

— Не — отговори лодкарят.

— Водата от лагуната пие ли се?

— Не, не е добра за пиене.

Ловецът беше ожаднял от тежката работа при разбиването на леда и придвижването на лодката и почувствува как гневът се надига в него, но се въздържа и каза:

— Да ти помогна ли да разбиеш леда, за да поставиш мамците?

— Не — отговори лодкарят и злобно изтласка лодката към тънкия слой лед, който се пропука и разцепи, когато тя се вряза в него. После започна да троши леда с широката част на греблото и да изхвърля мамците встрани и зад гърба си.

В прекрасно настроение е, помисли си ловецът. И е голямо животно. На идване работих като кон. А той просто разчиташе на тежестта си, нищо повече. Какво, по дяволите, го яде? Нали това му е работата.

Ловецът постави столчето така, че да може да се обръща свободно наляво и надясно, отвори кутия с патрони и напълни джобовете си, после отвори още една кутия с патрони в торбата, за да ги взима лесно. Пред него, в лагуната, блестяща на изгрева, се чернееха лодката и високият, набит лодкар, който трошеше с греблото леда и изхвърляше мамците, сякаш се избавяше от нещо скверно.

Ставаше все по-светло и ловецът различи ниските очертания на близкия нос отвъд лагуната. Той знаеше, че зад този нос има други два ловни поста, а далече отвъд него се простираха още блата, после идваше откритото море. Зареди двете пушки и премери на око разстоянието до лодкаря, който поставяше мамците.

Чу приближаващия като шепот шум от криле зад гърба си и се наведе, взе пушката, поставена вдясно, с дясната си ръка и погледна над ръба на бъчвата, после се изправи, за да стреля по двете патици, които се спускаха отвесно с прибрани криле, прорязвайки с тъмните си очертания сивото мрачно небе, устремени към мамците.

Наведе глава, рязко наклони пушката надолу, изпреварвайки втората патица, после, без да търси резултата от изстрела, повдигна плавно оръжието нагоре, пред другата патица, която се издигаше наляво, и с натискането на спусъка видя как тя се преобърна и падна между мамците върху натрошения лед. Обърна се надясно и видя първата патица — черно петно върху същия лед. Знаеше, че бе стрелял много внимателно по първата патица, далече и вдясно от мястото, където беше лодката, а по втората — високо и вляво, давайки и възможност да се издигне, за да бъде сигурен, че лодката е извън обсега на куршумите. Това беше хубав двоен изстрел, изпълнен точно така, както би трябвало, съобразен напълно с местоположението на лодката, и той зареди отново, доволен от себе си.

— Хей, слушайте! — извика лодкарят. — Не стреляйте към лодката!

Да ме вземат мътните! — каза си ловецът.

— Изхвърли твоите мамци! — викна той. — Само че по-бързо. Преди да си ги изхвърлил всичките, няма да стрелям. Само високо над главата.

Не се чу какво каза човекът в лодката.

Не мога да го разбера, помисли си ловецът. Играта му е ясна. Знае, че на идване свърших не по-малко работа от него, дори и повече. Никога през живота си не съм застрелвал патица по-безопасно и по-внимателно. Какво му става? Предложих му заедно да поставим мамците. Да го вземат дяволите!

Вдясно лодкарят продължаваше ожесточено да ломи леда и да хвърля мамците с омраза, която личеше във всяко негово движение.

Не му разрешавай да ти развали лова, каза си ловецът. Едва ли ще може да се стреля много при този лед, освен ако слънцето го стопи по-късно. Сигурно ще удариш само няколко патици, така че не го оставяй да ти развали удоволствието. Не знаеш колко пъти още ще ходиш на лов за патици и не позволявай нищо да ти развали лова.

Видя просветляващото зад дългия блатист нос небе, обърна се, хвърли поглед отвъд заледената лагуна и блатото и съзря покритите със сняг планини в далечината. От ниското, където се намираше, полите им не се виждаха — върховете се издигаха направо от равнината. Както гледаше към планините, усети полъх в лицето си и разбра, че вятърът щеше да дойде от тази посока, заедно с изгрева на слънцето, и някои птици сигурно щяха да долетят откъм морето, разтревожени от вятъра.

Лодкарят беше свършил с поставянето на мамците. Те бяха на две ята — едното напред, вляво, там, откъдето щеше да изгрее слънцето, а другото — вдясно от ловеца. Той изхвърли зеленоглавката с въженцето и тежестта, мамецът потопи глава под водата и изваждайки и потапяйки я отново, пръсна вода по гърба си.

— Не смяташ ли, че ще бъде добре да разтрошиш още малко лед по края? — извика ловецът на лодкаря. — Водата не е достатъчно, за да ги привлече.

Лодкарят не отговори нищо, а започна да удря с греблото по назъбените очертания на леда. Той знаеше, че това разчупване на леда не беше нужно, но ловецът не знаеше и си мислеше: Не мога да го разбера, но не трябва да се оставям да ми съсипе лова. Трябва да го запазя непокътнат и няма да му разреша да го изпорти. Всеки изстрел може да ми бъде последен и няма да разреша на никой глупав кучи син да ми съсипе лова. Спокойно, момче, каза си той.