Отвъд реката, сред дърветата

Глава двадесет и втора

Той обичаше пазара. Голямата част от него беше струпана на едно място и наблъскана така нагъсто в няколко странични улици, че беше трудно да не се буташ в тълпата и всеки път, когато се спираше, за да погледа, да купи или да се порадва, човек образуваше ilot de resistance79 в потока от сутрешните купувачи.

Полковникът обичаше да изучава разстланите, натрупани на високи камари сирена и големите наденици. Хората у нас смятат, че mortadella80 е наденица, помисли той.

След това каза на жената зад сергията:

— Моля ви, може ли да опитам тази луканка? Само едно тънко резенче.

Тя отряза тънко като хартия резенче, стръвно и нежно, и когато полковникът го вкуси, той почувствува истинския аромат на леко опушено, поръсено с черен пипер месо от свине, които ядат жълъди в планината.

— Ще взема четвърт.

Закуските, които баронът поръчваше за ловците в прикритията, бяха спартански и полковникът уважаваше това, защото знаеше, че човек не трябва да яде много по време на лов. И все пак той смяташе, че би могъл да подсили закуската с тази наденица и да я раздели с лодкаря и пазача. Би могъл да даде резенче и на Боби, ловджийското куче — мокро до кости, то щеше да му служи с ентусиазъм, макар и треперещо от студ.

— Това ли е най-хубавата ви наденица? — попита той жената. — Нямате ли нещо скрито или запазено за по-добри и постоянни клиенти?

— Това е най-хубавата наденица. Виждате сам, има много други. Но тази е най-хубавата.

— Дайте ми сто и петдесет грама от някаква наденица, която да е много калорична, но с по-малко подправки.

— Имам точно такава, каквато искате — каза тя. — Малко е прясна, но ще ви свърши работа.

Тази наденица беше за Боби.

Но в Италия, където най-тежкото престъпление е да те сметнат за глупак и където много хора гладуват, не върви да кажеш, че купуваш наденицата за куче. Можеш да го нахраниш със скъпа наденица пред очите на човек, който изкарва прехраната си и знае какво му е на кучето в студената вода. Но когато купуваш такава наденица, не казваш каква ти е целта, освен ако си глупак или си станал милионер през войната или след това.

Полковникът плати за загънатия пакет и продължи през пазара. Вдишваше аромата на печено кафе и гледаше сланината на закланите животни в сектора на месарите, сякаш се наслаждаваше на холандските художници, чиито имена никой не помни, рисували със съвършенството на детайла всичко, което може да се стреля или яде.

Пазарът най-много прилича на добър музей, какъвто е „Прадо“ или е „Академия“ сега, помисли си полковникът.

Прекоси и излезе на рибния пазар.

Там, разстлани върху хлъзгавите каменни плочи, в кошници или сандъци с дръжки от върви, лежаха тежките сиво-зелени омари, с пурпурните оттенъци, предвещаващи смъртта им във врящата вода. Всичките са били хванати с измама, помисли полковникът, и клещите им са разпънати с клечки.

Имаше малки писии, и няколко albacore и bonito81. Тези, последните, мислеше полковникът, приличат на торпеда, горди в смъртта си, с грамадните очи на рибите от морските дълбини.

Никога нямаше да се оставят да бъдат уловени, ако не бяха така лакоми. Нещастната писия обитава плитчините, за да изхранва човека. Но тези, другите, блуждаещите торпеда, живеят на големи пасажи в открито море и пътешествуват из океаните и моретата.

Какви ли мисли не ти идват в главата, помисли той. А сега да видим какво още има тук.

Имаше много змиорки, живи, но вече загубили вяра в себе си. Имаше и сочни едри скариди. От тях приготвяха scampi brochetto, като ги изпичаха, набодени на шишове, подобни на рапира, които в Бруклин биха могли да служат за ломене на лед. Имаше и средни по големина скариди, сиви и матови, които също си чакаха реда за врящата вода и безсмъртието, когато изсмуканите им черупки ще заплуват с лекота и отливът ще ги отнесе в Канале Гранде.

Бързите скариди, мислеше полковникът, с пипалца, по-дълги от мустаците на онзи стар японски адмирал, идват тук, за да умрат заради нас. Ах, ти, скаридке — християнке, майсторке на отстъплението, със своята прекрасна разузнавателна служба в тези две нежни камшичета, защо не са ти казали, че мрежите и светлините са опасни?

Навярно пропуск, помисли той.

Погледна множеството дребни миди, с остри като бръснач черупки, чието месо трябва да се яде само сурово, ако скоро си ваксиниран против коремен тиф, и всички други малки лакомства.

Мина покрай тях, спря и попита един продавач откъде са мидите му. Бяха ловени на хубаво място, където няма отходни води, и полковникът го помоли да му отвори шест. Изпи сока и изряза месото близко до черупката с извитото ножче, което му даде продавачът. Мъжът му беше подал ножчето, защото знаеше от опит, че полковникът ще изреже месото по-близко до черупката от самия него.

Полковникът му плати дребна сума, а тя сигурно беше по-голяма от онова, което получаваха за тях рибарите, и си помисли: Сега трябва да видя рибите от реките и каналите и да се връщам в хотела.