Отвъд реката, сред дърветата

Глава четиридесет и четвърта

Оставиха барона пред едно имение с огромна порта, алея от дребен чакъл и къща, която се беше отървала от бомбардировките, тъй като на разстояние шест мили от нея нямаше военен обект.

Полковникът каза довиждане, а Алварито го покани да идва на лов когато иска в края на седмицата.

— Няма ли все пак да се отбиете при нас?

— Не. Трябва да се върна в Триест. Ще предадеш ли поздрави на Рената?

— Да. Този пакет на задната седалка нейният портрет ли е?

— Да.

— Ще й предам, че ловувахте много добре и че портретът е в добро състояние.

— И моите поздрави.

— И вашите поздрави.

— Ciao, Алварито, благодаря ти много.

— Ciao, полковник. Ако може да се каже ciao на един полковник.

— Забрави, че съм полковник.

— Това е много трудно. Довиждане, полковник.

— В случай, че възникнат някакви непредвидени обстоятелства, би ли я помолил да прибере портрета от „Грити“?

— Да, полковник.

— Мисля, че това е всичко.

— Довиждане, полковник.