Паралелни лъжи

13

Зимни облаци прихлупваха Тер Хаут, Индиана, разположен близо до източните брегове на река Уобаш. Малкият град от Средния запад бе родно място на лидера на социалистите Юджийн Дебс, лежал в затвора заради участие в железничарска стачка; реката е възпята в не една и две народни песни, ала градът предизвика интереса на Алварес, защото тук се намираха множество железопътни депа. Тер Хаут бе пресечна точка на железниците, ръководен център, и като такъв представляваше логична изходна точка за замисъла на Алварес за последен път да предизвика дерайлиране на товарен влак.

Десетки превозвачи, включително Северното обединение, ползваха тези железопътни линии. Таксите се определяха според тонажа и броя на вагоните. Съгласно договорни отношения „Пинкъртън“ осигуряваше безопасността на две от четирите компании в региона — на „СИЕ“ и „Луивил — Нашвил“. По-дребните превозвачи работеха с по-малко известни фирми, а Северното обединение, „CSX“ и големите национални превозвачи се грижеха сами за сигурността. В резултат на обединения и сливания много компании пътуваха по едни и същи жп линии, ползваха общи жп депа и поддръжка, ала — което беше странно — за тези съоръжения се грижеха различни компании за сигурност. По отношение на сигурността Тер Хаут представляваше пример за бъркотия. За Алварес обаче градът беше нещо красиво, място с неясна юрисдикция. За да се разследва едно дерайлиране, са нужни много срещи и телефонни обаждания — продължителен процес, който ще позволи на Алварес да избяга. Неочакваната среща в товарния вагон все пак му показа, че агентите на ССО са плъзнали да го търсят. Но Северните щатски железници се простираха на повече от трийсет хиляди мили. Дори О’Мали не бе в състояние да контролира толкова голяма мрежа.

През онази нощ в закрития товарен вагон Алварес имаше за цел да набележи терен за акцията. Проучването му сега го връщаше към Грийнкасъл, Индиана. Товарителниците, които огледа внимателно в щабквартирата на Северните щатски железници в Ню Йорк, му дадоха информация за плановете и съоръженията.

Някъде в тъмнината го очакваше товарен вагон AJ5-6729. След като го откри, за броени минути установи, че вагонът ще дерайлира.

Разсейваха го еротични мисли за Джилиан, а той се стараеше да запази бистро съзнанието си. В Ню Йорк се справи успешно: в интернет получи достъп до сайт за услуги за охрана и потвърди среща със същата жена, която беше следвал до Пауъл. Джилиан не му трябваше и той знаеше, че това е по-добре, вместо да се обвързва с някого. И въпреки всичко тя се появяваше съблазнително в подсъзнанието му: чувствена и разбираща — почти фатална комбинация за мъж в неговото сегашно положение.

В Грийнкасъл се срещаха пет линии от железниците на „CSX“ с разклонението север — юг на линията на компанията „Луивил — Нашвил“, което означаваше, че всички товарни влакове се движат твърде бавно, минавайки през този малък град. Някои влакове по общите линии си разменяха слухове, други — товари. Независимо от доста голямото оживление, царящо тук, големите конгломерати, контролиращи тези железници, смятаха Грийнкасъл за незначителен обект. В целия Грийнкасъл нито един агент от нито една железопътна компания не се грижеше за сигурността. Обръщаха внимание на работниците от жп депата да си отварят очите за гратисчии и да ги смъкват от влаковете, но само местната полиция имаше властта да арестува или задържа, а полицията тук изглежда беше твърде заета с безпризорни деца, а не със западаща железница, останала от бума на мините отпреди почти век.

В полунощ, при температура около пет градуса и почти пълна тъмнина, Алварес, екипиран с четири ката облекло — включително черните дънки и черното кожено яке — носеше раница с два крика, всеки по седем-осем килограма, и кутия с дузина кръгли лагери, съществена част от оборудването на един товарен вагон. Всички те щяха да се повредят бързо, като се изложат на висока температура. Той се промъкна в района на пресичащите се линии западно от Джаксън стрийт. За да стигне до набелязаното място, използва фалшиво име за два полета: Нюарк — Синсинати; Синсинати — Индианаполис. После, за петдесетина километра от Индианаполис избегна влаковете, придвижвайки се с аеротакси до Пътнамвил, а оттам вървя пет километра по междуселски пътища и влезе в Грийнкасъл от север. Започна придвижването в десет и половина вечерта и по време на четирийсет и пет минутното пътуване не го подмина нито една кола или камион. Умберто Алварес обичаше Средния запад.

Железопътното депо тънеше в мрак. Последното, което искаше Алварес, бе да попадне на служители от Северните щатски железници. След като пристигна, застана напълно неподвижно, та очите му да се адаптират към тъмнината, но установи, че те вече са се адаптирали: с мъка различаваше предметите на каквото и да е разстояние, защото пелена от облаци покриваше района, а и липсваше градско осветление. С опънати от кафе и адреналин нерви той се оглежда около половин час — никакво движение. Накрая тръгна смело, покрил фенерчето си с червена носна кърпа. Червената светлина не се виждаше добре от няколко метра — едва ли някой би я забелязал дори и от близката Джаксън стрийт. Движеше се покрай дългата редица жп вагони, отклонени в железопътното депо — част от тях свързани по няколко, други — единични. През цялото време беше нащрек да не се сблъска неочаквано с гратисчия или с пазач, който се крие. Внимаваше също за миризма на пиячка или цигари. Промъкваше се дебнешком край вагоните, от време на време спираше и под бледата червена светлина на фенерчето оглеждаше контролните номера по стените на закритите и откритите товарни вагони.

Ето го къде беше: AJ5-6729. Докосна вагона с благоговение. Беше пратеник, този вагон, предназначен сега да донесе разрушение към прага на Уилям Гохин; едно последно усилие да отклони вниманието на О’Мали от влака стрела, макар и за кратко. AJ5-6729, заведен в регистрите на Северните щатски железници като открит товарен вагон, днес щеше да напусне по разписание Грийнкасъл. Мирисът на успеха изпълваше главата му както блясъка на добро вино. Почувства се зашеметен. Не носеше записки, бе запомнил цялата необходима информация. Вместо на лаптопа, се уповаваше на силната си механична памет — непробиваема с никакви пароли. Още един, последен път прочете изписания номер — AJ5-6729. На сутринта щяха да го прикачат към влакова композиция, собственост на Северните щатски железници, а самата композиция щеше да пътува по линиите на „CSX“ през Западна Индиана — Брейзил — Сийливил, за да измине маршрута към Тер Хаут и по-нататък към Сейнт Луис.

Крайната му гара беше Албакърки, Ню Мексико — цел, която никога нямаше да достигне. AJ5-6729 щеше да изгуби оста си и да се изтърколи някъде от тази страна на Тер Хаут. И да повлече и задните вагони със себе си.

Алварес заобиколи вагона. Убеди се, че е сам, хвърли раницата под вагона и се пъхна отдолу. С подходящо оборудване, опитен екип по поддръжката би развъртял шийките на лагерите за минути. Единствено гравитацията крепеше осите. С лоши лагери и отстранявайки смазката от дървото, Алварес направи „гореща кутия“ почти за нула време. По-късно щеше да се качи на друг товарен влак до град Брейзил. Там щеше да изгуби сутринта в чакане на единствения глупав, но изпитан начин за транспорт извън района: с „Амтрак“. Скоростта на този влак — както я беше проучил — в комбинация с „гореща кутия“ предполагаха някъде преди Тер Хаут машинистът и техникът да забележат необичайно трептене, деформиране, грохот, и стоманата да започне да се поврежда значително. AJ5-6729 ще да започне да поднася. После влакът ще се търкаля вагон след вагон. Мързеливо, бавно търкаляне, което ще счупи сцепката доста преди предните вагони и локомотивът да бъдат застрашени. Няколко хиляди тона стомана ще се търкалят по трасето, ще боксуват и ще се влачат през пейзажа, разкъсвайки линиите. Ще започне разследване, което ще влуди или дори ще съсипе О’Мали и НКТС — всички играчи, които трябва да бъдат отстранени, та Алварес да осъществи плановете си за влака стрела.