Паралелни лъжи

40

Майката на Нел Прийст притежаваше двуетажна дървена къща в предградие в Мериленд. Повечето от жителите му работеха във Вашингтон, докъдето пътуваха с влак. След два дни, зает от сутрин до вечер с интервюта, срещи с адвокати и разпити, Тайлър се превърна в национален герой, но все още беше бивш държавен служител. Лорън Ръкар му обеща след броени седмици да му предложи нова работа, но искал „да отмине шумотевицата“. Тайлър не очакваше събитието със затаен дъх.

От ФБР претърсиха мястото на катастрофата и извадиха тялото на Гохин. Намериха го сред останките на първия вагон; на около километър в гората, на изток от железопътната линия откриха и изоставен камуфлажен парапланер. Четирийсет и осем часа след инцидента все още нямаше никаква следа от Умберто Алварес. Вестниците изобилстваха с истории на направени от безброй държавни служители разследвания относно скоростния влак на Северното обединение, относно неправилно осчетоводяване, нарушения по поддръжката и злоупотреба с общественото доверие.

Прийст почука и влезе в стаята, където Тайлър четеше купчина вестници.

— Отиде ми пенсията — оплака се тя. — Ако си мислел да се ожениш заради парите ми, по-добре си потърси друга.

Тайлър, продължавайки да чете вестника, я осведоми:

— Съобщават, че О’Мали е убил Андерсен, адвоката на Алварес. Един от хората му сключил сделка срещу имунитет. Изглежда О’Мали се е опитал да сключи сделка с Андерсен, за да се споразумеят. На никого не му е ясно за какво, но не се получило и адвокатът гушнал букета. Човекът, който проговорил, бил част от хората, които трябвало да ликвидират следите и да подготвят офиса, за да натопят Алварес. Гохин и О’Мали са мъртви, така че никога няма да разберем със сигурност, но показанията на Джилиан Барстоу за дочутото във вагон-ресторанта на практика оневиняват Алварес.

— Имам усещането, че ти се дава още една възможност, втори шанс — изкоментира тя. — Ние имаме този шанс. В онзи вагон можеше да си ти с Гохин, нали?

Тайлър й хвърли поглед, изпълнен с щастие.

— Това е добре, нали?

— Много добре — съгласи се той. — Окончателно си загубих къщата, колата си, моя нортън, и работата си, но никога не съм бил по-щастлив.

— Най-много съжалявам, че скоростният влак така и не доказа качествата си. Гохин може и да е изтървал нещата извън контрол, но беше мечтател. Ще минат години, преди влакът да потегли отново, ако изобщо се случи, а това е в ущърб на всички.

— Ама какво пътуване беше — съгласи се той. — А и Алварес постигна желанието си: вестниците едва споменават технологията. Цялото им внимание е насочено към злоупотребата с властта.

— Жалко.

Седна на подлакътника на стола му, прокара дългите си пръсти по рамото му и посочи вестника.

— Мислиш ли, че ще се появи, след като репутацията му е спасена?

— На кого му пука?

— На теб. Обвиняваш себе си за това, Питър. Струва ли си?

— Трябваше да си спомня за този парапланер. Той положително си е спомнил. Мислех си, че се жертва. Какво, по дяволите, съм си мислел?

— Тогава го намери — насърчи го тя.

— Да бе. ФБР са пуснали петстотин души по следите му и не са открили нищо.

— Но те не знаят онова, което знаем ние.

— Какво знаем? — погледна я Тайлър.

— Ние се съсредоточихме върху това, какво е направил, а не как го е направил — отвърна тя уклончиво.

— Трябва ли да те моля?

— Откъде е намирал пари през последната година и половина? — насочи вниманието му тя. — Не ми беше хрумвало, докато не разбрах колко много съм загубила от акциите.

— Но все още си на работа. По-добре си в сравнение с някои от нас.

Направи се, че не чува оплакването му и го увери, че тепърва ще получава предложения за работа, защото пресата го е представила като герой.

— Изчислих колко щях да спечеля, ако бях продала акциите бързо, залагайки на предположението, че стойността им ще падне, а няма да се покачи. — Издърпа вестника от ръцете му, прелисти „Ню Йорк Таймс“ и се спря на страниците с бизнес информация. — Въобще не обърнахме внимание на парите. „Следвай парите“ — цитира тя всеизвестното правило. Посочи заглавието и толкова силно плесна вестника, че Тайлър подскочи. — Ето. — Нел се наведе към него и разтвори вестника между двамата. — Днес са публикували данните от изминалите две години. Виждаш ли?

— Не съм завършил финанси — напомни й той.

— Алварес е учител. Колко би натрупал в сметката си за допълнително доброволно осигуряване, ако изобщо е внасял? Двайсет хиляди? Трийсет?

— Ако е внасял.

— Именно. Знаем, че е отхвърлил споразумението, никога не е получил и петак, защото е искал да ни осъди.

— Какво следва от това? — попита Тайлър, видимо разочарован от неспособността си да я разбере. — Бил е разорен.

— Не е бил разорен. Успя да води война срещу голяма корпорация повече от година. — Тя отново посочи таблицата с котировките на акциите. — Виж тези сривове в котировките! Какво говорят датите? При всяко дерайлиране на влак акциите на Северното обединение падат. Улицата реагира на новините. Можеш да разчиташ на това.

Тайлър извърна главата си толкова бързо, че вратът му изпука.

— Играл е на борсата!

— Играл си е с борсата. Продавал е повече акции, отколкото е имал в наличност, въз основа на вътрешна информация, с която единствен той е разполагал. Знаел е точно кога акциите ще поевтинеят. Правил го е, предполагам, през цялото време. Ако е продавал „късо“ на печалба или ако е залагал на акции с по-ниски цени, сигурно досега е натрупал цяло състояние — прошепна Нел. — Спомни си от какво се възползва той по време на изпитанията на скоростния влак.

— Рискувал е всичко, защото е бил сигурен.

— От ФБР се опитаха да тръгнат по тази следа, но изобщо не са се сетили да проследят пазара. Трябва ни някой от Федералната комисия за ценни книжа, който да ни провери интернет продажбите — предложи тя.

— Ами обади се на някого — подкани я Тайлър.

— Възнамеряваш да изоставиш всичко това? — изгледа го с недоумение тя.

— Това не е моето разследване.

— Ами ако ти предложа работа? — попита тя, след като се замисли за миг.

Думите й привлякоха вниманието му.

— Да не би да са те повишили?

— Все още е в наш интерес да арестуват Алварес. Причини ни щети за над сто милиона долара и уби главния ни изпълнителен директор.

— Ти си застрахована.

— Мога да те наема при определени случаи. — И добави: — Стига да не се чувстваш зле, когато работиш за жена.

— Лорън Ръкар познава всички във Вашингтон — отвърна Тайлър, решен да не й се оставя. — Все ще ни намери някоя връзка в Комисията за ценни книжа.

— Без никой да разбере.

— Естествено.

— Ще получиш за разходите плюс начално възнаграждение, колкото ти плаща Ръкар.

— Обади се — ухили се Тайлър.

— Първо да видим какво ще ни кажат от Комисията. Ако докажем, че някой е продавал „късо“ точно преди да дерайлира влак, смятай се за назначен.

— Никакви подаяния, Нел. Тези не ми минават.

Тя се наведе и го целуна. Прииска му се да я придърпа в скута си, но този род поведение не съответстваше на наемен работник.

— Обади се на Ръкар. Да видим какво ще научим — каза му тя между целувките.