Паралелни лъжи

19

За страдащите от клаустрофобия Ню Йорк е истински кошмар. Многобройните и близко разположени един до друг небостъргачи по улиците и авенютата понякога караха Тайлър да се чувства като в каменен лабиринт. За полета на „Юнайтед“ до Чикаго в самолета нямаше нито едно свободно място. Тайлър направо агонизираше, мечтаейки за успокоително питие. Но понеже носеше оръжие и амуниции, законът не му позволяваше алкохол. Прийст, чието оръжие не бе заредено, пиеше водка с тоник и буквално измъчваше Тайлър. Още след първото питие си призна:

— Не съм сигурна, че ще се получи.

— Между нас ли — попита той, — или идеята ми?

— Идеята между нас — повтори объркано тя. — Дори не ми се говори за това. Поне не сега.

— Ако е имало или има нещо скрито — подхвана той, — някои работници са били…

— Повишени, преместени или пенсионирани преждевременно — продължи тя и допълни: — Схванах го и първия път, но тогава звучеше по-смислено, отколкото сега.

— Компанията е твърде голяма. Няма начин един човек, бил той и Кийт О’Мали, да прикрие такъв инцидент — заключи Тайлър.

— Тази компания беше добра към мен, Питър. Даде ми възможности, каквито други хора нямат.

— Ти вече взе страна — напомни той. — Изпратиха Хари Уелс да преследва Алварес. Допуснаха те само до част от историята.

— Навярно си има обяснение — предположи тя. — Не е нужно всеки да знае. Страх от медиите. Да не ме поставят в положение да лъжа федералните.

Той не желаеше да се впуска в разгорещен спор дали спестяването на цялата истина е лъжа. За него беше. В бара О’Мали даде логични и добре обмислени обяснения, но все пак неточни и неубедителни.

— Всичко, което трябва да направиш, е да ме вкараш в твоя отдел „Персонал“.

— „Човешки ресурси“ — поправи го тя.

— Аз ще задавам въпросите.

Не изглеждаше убедена.

— Не желая да си изгубиш работата — напомни й той.

— Не, разбира се — отсече тя. — Желаеш само да ти помогна да съсипеш компанията.

Е, сега вече наистина искаше един скоч.

Корпорацията „Северно жп обединение“ бе собственик на шейсететажен небостъргач, стил ар деко, построен преди около седемдесет години в центъра на Манхатън. Таванът на партера бе пребоядисан с колективните усилия на господ, небето и обикновения работник. Използваха двайсет етажа, останалите даваха под наем.

Тайлър премина охраната на ССО, представяйки се като агент на НКТС и приятел на Нел Прийст. Качи се на нейния етаж и докато тя говореше по телефона, изпи чаша изненадващо добро кафе.

Целта на Тайлър бе да говори с О’Мали за самоличността на Алварес, но понеже знаеше, че ще е почти невъзможно, искаше да се порови в документацията на „Човешки ресурси“, за да поогледа смяната на персонал около или по време на това, което той наричаше „Инцидента Дженоа, Илинойс“.

Прийст затвори и Тайлър подхвана незабавно:

— Ако ми помогнеш и се окажа прав, и те разберат… — Беше излишно да довършва.

— Знам — прекъсна го тя.

— Помисли по въпроса. Или ще те повишат, за да си мълчиш, или ще те уволнят без обезщетение. — Спомни си своята съдба в полицията.

— Повишиха ме.

— Вече? — изненада се той.

— По-висока заплата, повече бонуси.

— Но вече не работиш по случая с Хари Уелс.

— Напротив — възрази тя. — Следобед имам среща с О’Мали. Включва ме в групата по залавянето на Алварес.

— Вече има група? — На Тайлър му се стори, че нещата се развиват твърде бързо. Подценяваше качествата на О’Мали.

— До края на деня очевидно ще има.

— Значи трябва да работя бързо. — Долови нейната неприязън. — Няма да ми помогнеш, нали?

— Първо искам да чуя мнението на О’Мали.

— Аз не искам — раздразни се Тайлър, предполагайки най-лошото. — Той вечно се изплъзва, Нел! Сигурно е убедил Ръкар, че може да работи в екип. Вярвай ми, не може!

— Ти надушваш конспирация, а аз мисля като бюрократ. След Железопътния убиец съумяхме да си стъпим на краката, подобно на повечето в този бизнес. Днес цената на акциите е всичко, Питър. А тя изцяло зависи от общественото мнение. Фондовият пазар вече е повече от двигател на икономиката — той е всичко. Таксиметровите шофьори търгуват с акции на „Палм Пайлътс“; фризьорката ми говори за баланси и първоемисионни акции. Тези убийства ни смазаха — паднахме с двайсет и шест пункта. И сега залагаме всичко на „Б-Ъ-Р-З превоз“, нашият нов суперскоростен влак стрела. Над сто милиона долара! Гохин е вложил в него всичко, което имаме. Надявам се да привлечем хората към обществения транспорт, като подобрим услугите. Държавата се нуждае от това. Кой би предположил, че зад всичките дерайлирания стои Алварес, че Северното обединение и само Северното обединение е мишена на някакъв отмъстителен вдовец? Разбираш ли ме? Няма доказателства, Питър. Нещата се свеждат единствено до предположения. Всичко, което искам, е да изслушам О’Мали.

— Мисля, че аз току-що го изслушах — тъжно поклати глава Тайлър, изсумтя и скръсти ръце. — Ако Алварес е просто един ненормалник и няма доказателства, че стои зад дерайлиранията — добре. Но ако има грешки, престъпно недоглеждане в инцидента на прелеза и всичко е било прикрито само за да бъде спасена свещената цена на акциите ви, тогава какво? Умберто Алварес губи, така че държавата печели. Не, не мисля.

— Само предполагаш!

— Опровергай ме. Вкарай ме в „Човешки ресурси“ и ми покажи, че няма смени на персонала малко след катастрофата на прелеза. Или още по-добре — дай ми папката с разследването на инцидента. Цялата. Обзалагам се, че няма да я намериш. Обзалагам се, че О’Мали я е покрил още преди да стигне до чекмеджето или компютъра, където е трябвало да отиде. Наречи ме скептик. Ядосай ми се. Но първо ме опровергай. Това искам — да ме опровергаеш.

— Ще го направя — обеща тя, — след срещата.

— О’Мали ще ме разкара от случая, Нел. Ще доведе своята „група чистачи“ и ще ме разкара. Гарантирам ти го. Първата крачка е повишението ти. Ще ме изгони оттук преди срещата ви да е свършила. А утре вече ще ми предлага работа. Чуй какво ти казвам! Информацията ми трябва — притисна я той. — Сега!

Трезво прецени думите му и каза:

— Добре. — Първо малко несигурно, но после повтори искрено: — Добре.

Няколкото долни етажа на Северното жп обединение представляваха типични заешки дупки — офис бюра, подредени като лабиринт на френска градина, компютри, телефони, слушалки, календари, пластмасови чаши за кафе, снимки на децата, флагчета на баскетболни отбори, окачени на дървени пръчки, изборни ленти, предлагащи Дейв Бари за президент. Единствената разлика бяха преобладаващите железопътни материали — снимки, модели, постери.

Прийст, обезпокоена заради охранителните камери, се движеше несигурно и с наведена глава. Нямаше причина да е в „Човешки ресурси“, а не желаеше да отговаря на неудобни въпроси точно в деня на повишението си. Обясни, че в офиса си Гохин има един телевизор, постоянно включен на CNN и друг — включен на CNBC, а при О’Мали един непрекъснато предава програмата на CNN, обаче шест черно-бели, със сменяща се на няколко секунди картина, следят охранителните камери в цялата сграда. Освен това в стаята на охраната са разположени осемнайсет монитора за денонощно наблюдение на помещенията и служителите и в момента са още по-внимателни поради опасност от пробив в системата.

— От Алварес ли се опасяват? — попита Тайлър.

Въпросът накара Прийст да спре за момент. Дръпна Тайлър към стената на коридора и прошепна:

— Все пак дава повод за параноично поведение — призна тя. — До вчера не бях чувала за Алварес, затова не предполагах, че може да знаят кой стои зад пробивите в охраната — напомни тя. — Както и да е. О’Мали няма да е във възторг, ако разбере, че сме тук и задаваме въпроси.

— Днес е доста зает, Нел. Едва ли гледа камерите.

— Те все пак записват.

— Разбрах — кимна Тайлър.

Продължиха напред към офисите. Тайлър крачеше с наведена глава, ако не за друго, поне за да я развесели.

— Нали няма да те арестува — обади се Тайлър иззад гърба й.

— Но може да ме уволни — уточни тя. — А на теб може да направи и по-лоши неща.

— За отдела ли намекваш? — Тайлър не прие заплахата сериозно. Прозвуча му все едно О’Мали се възприема по-скоро като агент на ЦРУ, отколкото като ченге под наем, какъвто си беше. Понеже страдаше от комплекси поради ниския си ръст, правеше възможното да внуши на своите служители да са богобоязливи, ала Тайлър не беше негов служител и нямаше да му играе по свирката.

— Ще го кажа така: не бих искала да видя Кийт О’Мали притиснат в ъгъла.

Тръпки побиха Тайлър. Беше права: частен детектив или не, но той не би искал да има вземане-даване с ирландския темперамент и военноморската натура на О’Мали. Прошепна сухо:

— Като се има предвид какво знаем, не ни остава друго, освен да го притиснем.

— Не можеш да кажеш, че не съм те предупредила.

— Не — призна той — не мога.

Влязоха в „Човешки ресурси“, попадайки в офиса на мулатката Селма Лонг — жена с лъчезарно лице, гръмовен глас на баптист от Юга, тяло на сумист и на неопределената възраст между четирийсет и шейсет години.

Тайлър си взе стол. Прийст измести леко една папка и се подпря върху ъгъла на бюрото; краката й, обърнати към Тайлър, го разсейваха. Подаде на Селма лист, където бе написал датата на катастрофата в Дженоа, Илинойс.

— Селма, това е Питър Тайлър от борда на Националния комитет по транспортна сигурност — представи го Прийст, а Тайлър се надигна леко и стисна месестата ръка на Селма през бюрото. — Охраната на ССО има честта винаги да сътрудничи както на местната полиция, така и на федералните агенти. И понеже господин Тайлър има няколко въпроса, на които аз не успях да отговоря, надявам се ти да го направиш.

— Малката Нел каза ли ви, че посещаваме една и съща църква, господин Тайлър? — попита жената с дълбокия глас.

— Не, госпожо.

— Каза ли ви, че пее в хора? Има ангелски глас.

— Вярвам ви — отвърна той, забелязвайки как от шията на Прийст плъзва руменина към ушите.

— Селма — прекъсна я Прийст.

Тайлър каза:

— От моята служба се интересуват дали някои работници в Северното обединение са получили бонуси, допълнителни осигуровки, ранно пенсиониране или повишение и кои са те в период от месец след тази дата.

Селма Ланг обмисли внимателно думите му.

— А-ха — кимна тя.

Тайлър задържа дъх — нервите му бяха опънати до скъсване. Придаваше огромно значение на тази информация, но неговото бъдеще и бъдещето на случая лежаха в ръцете на Селма Лонг.

Тя започна да пише на компютъра.

Тайлър въздъхна шумно.

За първи път откакто влязоха в офиса, Прийст обърна глава и погледна Тайлър. Очите й преливаха от възторг заради успеха им.

Селма Лонг долови разменените погледи, спря да пише и попита Прийст:

— Какво сте намислили вие двамата? — После се обърна към Тайлър: — Дали не беше редно да поискам да се легитимирате, сър — и взря неодобрително очи в Прийст.

Тайлър й представи документите си.

— И да ме уведомите по какъв случай — попита тя Прийст, пресягайки се към телефона. — И по чия заповед?

Нел Прийст се втренчи в телефона и бавно отмести поглед към жената.

— Това е просто нещо, което трябва да бъде свършено, Селма — почти прошепна тя. — Да го оставим така. Не ти трябва да знаеш повече. За твое добро.

— Значи може да си навлека неприятности? Това ли ми казваш?

— Опитваме се да не вдигаме шум, госпожице Лонг, за да не използваме искове и съдебни заповеди, които биха привлекли пресата — обясни Тайлър.

— За да не паднат цените на акциите — додаде Прийст. Думите й попаднаха точно в целта.

Селма изгледа продължително Прийст и попита:

— Нали не се възползваш от приятелството ни? Да не си посмяла да ме излъжеш!

Прийст се поколеба.

— Не.

— Добре — кимна Лонг тъжно. — Поне картите са на масата.

Прийст и Тайлър седяха неподвижни. Зависеха от всеки дъх, от всяко почукване на жената.

Тя отново започна да пише. След около минута вече си мърмореше и удряше по клавиатурата с палец. Заби глава в екрана и каза на Прийст:

— През въпросния месец трима са напуснали компанията. Всичките са мъже — двама бели и един чернокож шофьор.

— Шофьор? — не се въздържа Тайлър. — Искате да кажете машинист?

Погледна го все едно той не се чува какво говори.

— Шофьор, инженер и счетоводител. Милроуз, Стъки и… — прокара пръст по екрана — Марковиц.

Тайлър и Прийст записваха бързо.

— Чудесни условия. И тримата са ги подредили добре — продължи жената. — Дори твърде добре, ако ме разбирате. Милроуз и Стъки все още вземат пълни заплати — погледна Тайлър. — Доста необичайно за обикновени служители. Направо нечувано. Марковиц — също. Той не само получава пълна заплата, но и са му дали пакет облигации, които ще го направят богат. — Усмихна се на Прийст. — „Б-Ъ-Р-З превоз“ ще ни направи всички богати, нали Нел?

Тайлър надраска „бърз превоз“. И корицата и на „Тайм“, и „Шейсет минути“ споменаваха високотехнологичната надежда на Гохин. Начинът, по който Селма я свърза с необикновените пенсионни условия, насочи Тайлър да обмисли възможността дали скоростният влак не е крайната цел на Алварес. Какво по-добро отмъщение от това да накараш мечтата на Гохин да дерайлира? И все пак отговорите — ако ги има — изглежда бяха у тримата мъже, получили златни парашути непосредствено след катастрофата на прелеза.

— Адреси? — попита Прийст, готова да записва.

Селма Лонг се ядоса.

— Ама вие няма ли да ми кажете какво става? — Въпросът бе адресиран към Тайлър.

— Не — отговори той и продължиха да се гледат втренчено.

— Не съм и очаквала — кимна тя, обръщайки се към Прийст: — Господин Марковиц е извън страната, преместил се е в Израел; господин Милроуз… цялата информация за него е под женско име — Луис Милроуз. Проверете в счетоводството, но щом информацията тук е записана по този начин, тя вече е вдовица.

— А Стъки? — полюбопитства Тайлър.

— Скоро след ранното му пенсиониране си е променил адреса от Питсбърг във Вашингтон.

— Вашингтон — промърмори Тайлър; това определено не беше от любимите му места в момента. — Не знаете ли адреса? — Хвърли поглед към Прийст.

— Нали каза, че е инженер? — попита Прийст жената. — Защо Питсбърг? Там е отделът по поддръжката. Би ли проверила отново длъжността му?

Селма Лонг не обичаше да върши нещата по два пъти. Срещна погледа на Прийст и после на Тайлър. Нейният не сияеше. Защрака по клавиатурата, провери екрана, прокара пръст през него и обяви:

— Грешката е моя. Той е електротехник от отдела по поддръжка в Питсбърг.

Прийст се плъзна от ръба на бюрото. Постави папката на място и погледна Тайлър.

— Електротехник? — попита тя. — Като охранител на прелези?

Тайлър скочи и стисна ръка на Селма Лонг.

— Ще ви бъдем благодарни, ако това остане между нас.

Нел Прийст вече беше в коридора.