Паралелни лъжи

25

Имитирайки акцент от Средния изток, Тайлър остави съобщение на телефонния секретар на Прийст, че дрехите й от химическото чистене са готови. Издиктува номера на фактурата и дължимата сума. Понеже уличните телефони на Ню Йорк бяха блокирани и не получаваха телефонни повиквания, Тайлър седеше в бар „Мърфи“ на Двайсет и трета улица, само на няколко пресечки от Флатайрън Билдинг в Южен Манхатън.

Барманът в „Мърфи“, яко момче на име Чък, имаше посивяла брада и червендалесто лице. В осем сутринта Тайлър — един от тримата посетители — пиеше кафе. Другите двама с вид на пияници, се наливаха с бира и концентрати. Чък прибра една двайсетачка от Тайлър срещу обещанието да го обслужва и като телефонен оператор.

Тайлър препрочете за пети път целия доклад на НКТС за инцидента в Дженоа. Ръкар му го даде, преди да заминат с частен самолет за Ню Йорк. Според предварителната програма Ръкар щеше да присъства на пробния пуск на влака стрела, но възнамеряваше първо да се види с предшественика на О’Мали. Тайлър се съмняваше, че шефът му ще успее да осъществи тази среща.

Според документацията по делото в Дженоа разследването изглеждаше достатъчно ясно и недвусмислено. Въпросното превозно средство е блокирало на жп прелеза и понеже не се отместило навреме от влаковата линия, било ударено. От съдържанието на доклада личеше, че това не е първият такъв случай и със сигурност нямаше да е последен. Движещи се влакове блъскаха годишно над хиляда души. На снимките се виждаха бариери, спуснати от двете страни на линията, което потвърждаваше, че колата се е намирала на релсите — било умишлено, било случайно — когато бариерата се е спуснала автоматично, давайки знак за приближаването на товарен влак. В доклада по нищо не личеше, че сигналните светлини или някоя от бариерите не са се задействали. Единственото обаждане в „Спешния център“ бе незначително съобщение, вписано в графа „Уведомяване“. Следователно — прецени Тайлър — няма никакви доказателства, че касетата с това обаждане — и без това отдавна изчезнала — съдържа обвинителни доказателства срещу Северното обединение. Той се запита дали не се е обадил самият машинист на влака, Милроуз, и какво съдържа това обаждане.

Според доклада грешка е допуснала жената на Алварес. Вписана анонимно като „водача на превозното средство“, за Хуанита Алварес се твърдеше, че не успяла да излезе своевременно от превозното средство с децата и да се отдалечат от трасето. На снимките, направени от НКТС, се виждаше катастрофиралият миниван с включен стартер, което означава, че или колата се е движела, или шофьорът се е опитвал да я запали в момента на сблъсъка. Не ставаше ясно обаче дали водачът носи отговорност за неуспеха да „обезпечи безопасна дистанция от приближаващия се влак“.

Телефонът иззвъня и барманът Чък се обади, после подаде слушалката на Тайлър:

— За теб е, приятел.

— Ти си тук — констатира Нел Прийст някак отчаяно, — имам предвид в града — 2-1-2.

— От телефонен автомат ли се обаждаш? — попита Тайлър.

— Да, разбира се.

— Имаме да наваксваме още доста — мина директно на темата Тайлър. — Нуждаем се от помощта ти, за да се доберем до няколко файла.

— „Ние“ ли каза?

— Това е част от обяснението.

— Сигурно. — Тя спомена една закусвалня близо до Юниън скуеър.

Тайлър предпочете „Мариот“ на Таймс скуеър.

— Стая 1112 — каза той. Завръщането към държавна работа си имаше привилегии. — Внимавай някой да не те следи — напомни Тайлър.

— Дай ми два часа — отвърна Нел, без да поставя под съмнение избора му на хотел.

Нел Прийст почука на вратата на номер 1112; никой не отговори. Изчака малко и почука отново. Зад нея се отвори вратата на стая 1111, но тя се обърна едва когато чу гласа на Тайлър:

— Тук съм.

Тя огледа коридора и бързо влезе в стаята. На Тайлър му се прииска да я прегърне и да й каже колко се радва, че я вижда. Вместо това я представи на Ръкар и заключи вратата след нея. Тя погледна Тайлър, който й посочи едно кресло. По лицето й се изписа объркване. Последва краткото му обяснение: предал се на полицията, но го освободили, а Ръкар отменил отстраняването му и го възстановил за изпълнение на задачата.

— Но няма право да арестува — намеси се Ръкар.

— Затова ли ме извикахте? — Прийст погледна Тайлър.

— Ако О’Мали залови Алварес, никой от нас повече няма да чуе нищо за него — обясни Тайлър.

Нел бръкна в дамската си чанта и извади оттам разпечатки от информацията, която Тайлър я помоли да донесе.

— Искаш ли ги? — попита тя.

Ръкар застана между тях и й попречи да му ги даде.

— Госпожо Прийст, защо не минете от другата страна на барикадата? Желанието ни е да работите за нас. Предлагам ви юридическа защита, която ще ви предпази от неприятности със Северното обединение. Но за вашата лична сигурност, опасявам се, ще се наложи сама да поемете риска.

Все още гледайки Тайлър, тя отвърна:

— Много отдавна минах от другата страна на барикадата. А до вашето предложение — благодаря, нямам нужда от тези неща.

Без да долавя връзката между Тайлър и Нел, Ръкар продължи делово:

— Това трябва да се направи официално. По същество аз ви вербувам: като вътрешен човек в Северното жп обединение да съберете информация срещу Кийт О’Мали, да ме информирате за неговите планове и да помагате на агент Тайлър да арестува Умберто Алварес.

— Както вече обсъждахме с теб, допускаме, че О’Мали ще направи всичко възможно да предотврати арестуването на Алварес — намеси се Тайлър.

— Съгласна съм. — Нел гледаше умолително Тайлър. Не й се искаше да преживее това отново.

— Ангажирайки се с нас, се излагате на голям риск и в личен, и в професионален план.

— Отлично си давам сметка какво ме чака — увери тя Ръкар саркастично.

— Подготвил съм един документ, който да подпишете — представлява своеобразна защита, защото, предполагам, сте подписали споразумение за конфиденциалност със Северното обединение.

— Подписала съм. — Продължаваше да държи разпечатките. — Единствено аз ли се тревожа за Питър?

— Ще помогнем на Питър, като унищожим Кийт О’Мали — покровителствено обясни Ръкар. — Тези документи представляват част от вътрешната информация, официално изискана от НКТС. Каквито и санкции да са споменати в подписаното от вас споразумение за конфиденциалност, те отпадат.

Тя отново потърси с поглед Тайлър и го попита защо е нужно всичко да се прави толкова официално. Усетил нейната тъга и потиснатост, му се поиска бързо да й обясни:

— Още не е ясно в какво ще успеем да обвиним О’Мали: дали за Алварес, дали в заговор. Лорън взема всички мерки и търси каквато и да е причина, за да го закопчае.

— Щом настоявате да подпиша тези документи, ще ги подпиша. — Тя подписа документите, а после подаде разпечатката на Тайлър. — Той няма да успее да предизвика дерайлирането на влака стрела. Дори няма да припари до него — увери ги тя. — Това не е някакъв си товарен влак, който пътува из Средния запад. Следим за сигурността на този влак от самото начало. И не само заради Алварес. Той е желана мишена за всеки маниак и О’Мали е взел всички предпазни мерки. Влакът се проверява от горе до долу по няколко пъти дневно. Цяла дузина охранители го наблюдават денонощно. Преди да потегли, пред него ще тръгне локомотив, за да изпробва дали по коловозите не е заложено нещо. Преди да се приближат до влака, поканените гости ще минат през скрининг контрол на два последователни пункта. Същото важи за обслужващия персонал, за кетъринга и дори за работещите на „Пен Стейшън“. Организирано е като военна операция, повярвай ми. Няма начин той да се промъкне до влака.

И двамата предпочетоха да замълчат; думите на Прийст увиснаха във въздуха — погледна към Тайлър и той почувства помежду им връзка, която му бе особено скъпа.

Ръкар пое разсеяно подписаните документи, благодари и попита:

— Ако се сдобия с нужното съдебно постановление, ще поставиш ли подслушвателното устройство? По възможност днес.

— Ще опитам. Но той редовно проверява офисите. Съвсем скоро ще разбере и ще знае, че някой го следи. Тогава ще унищожи каквото е намерил. — И добави: — Той е много внимателен, това ще ви кажа — внимателен.

— Ще огледаме отново всичко — заключи Ръкар. Събра си нещата и помоли Прийст да му даде номера на мобилния си телефон. — Искам да знам къде се намира всеки от вас във всеки момент от денонощието и какво прави — обясни той.

— Много искаш — обади се Тайлър.

— Хич не е много — възрази Ръкар. — Иначе ме държите в напрежение.

Стисна десницата на Прийст и побърза да излезе. Тайлър заключи вратата след него.

— Добре ли си? — попита той, доловил объркването й.

— Не си представях нещата по този начин.

Извини й се и продължи:

— Ръкар и аз имаме различни приоритети. О’Мали е негов приятел и той се чувства засегнат. Съгласен е с мен, че предишните дерайлирания, причинени от Алварес, са своеобразни тренировки, а крайната цел е влакът стрела.

— Греши. Влаковете използват съвсем различни технологии. Алварес не се кани да саботира опорните лагери на високоскоростния влак. В никакъв случай няма да му позволим. Затова „репетициите“ му с товарните влакове няма да дадат никакъв резултат. Тази теория просто не издържа.

Приближи се към нея, наведе се и я целуна нежно; придърпа стол, за да седне срещу нея. Тя се почувства неудобно от целувката му. Дали пък не беше копнеж, запита се той.

— Готвиш се да ме помолиш нещо — прошепна тя дрезгаво.

Стори му се, че устните й, влажни от целувката, го молят да я целуне отново. Той кимна. Въздухът изглеждаше неподвижен, незначителното разстояние между тях сякаш го примамваше.

— Именно това искаш, още една услуга.

— И не само това — уточни той, също така нежно.

— Нима? — Тя се приближи още малко.

Въздухът му се стори още по-неподвижен. Протегна ръка и погали шията й. После я прегърна и я придърпа към себе си.

Секунда преди устните им да се докоснат, тя го спря:

— Смесваш работата с удоволствието. Защо първо не кажеш какво искаш?

Тайлър плъзна пръсти надолу, погали гърдите й и хвана ръката й. Тя се облегна назад. Очите й блестяха, а върху влажните й устни потрепваше лека очарователна усмивка. Стисна дланта му.

— Ако се опитваш да ме подкупиш, това не ни подхожда.

— Качи ме на влака стрела — изстреля той направо. — По високоскоростната отсечка, и то доста преди пробния пробег.

Пусна ръката му и се изправи.

— И как ще го направя?

— Положително ще има група по поддръжката. Ако се кача с тях, едва ли ще ме забележат. Кой обръща внимание на работниците в сини гащеризони?

Тя кимна леко.

— А поддръжката ще ти осигури достъп до всяка част на влака.

— Точно така.

— Ами ако О’Мали те открие?

— Знам колко рискувам.

— Шегуваш се, нали? Та там служат дванайсет охранители; камерите записват всеки и всичко.

— Навярно има специални баджове — предположи той. — Ще задигнеш един и един работен гащеризон. А за тържеството ще се облека официално под гащеризона.

— А ако не искам да се качиш на този влак?

— Нали каза, че Алварес не може да му направи нищо.

— Дори да е така.

— Ти ще се качиш ли на влака?

— Ангажирана съм за личен бодигард на Гретхен Гохин. Предвиждаше се да съпровожда баща си на приема. Говори се обаче, че са се спречкали и той не желае Гретхен да се качи на влака. Аз все още планирам да пътувам, но кой знае? О’Мали обича да прави промени в последния момент и нямам представа какви ще бъдат задълженията ми.

Не му се говореше повече за работа. Още щом Ръкар излезе, му се искаше да се залови с това, което бе от значение за него.

— Липсваше ми, каквото и да означава това.

— Току-що си осигури пропуск и работен гащеризон.

За момент си помисли, че тя го дразни. Но Нел се отпусна в ръцете му, стаята се завъртя пред очите му и той престана да мисли за Алварес, за Ръкар и дори за Честър Уошингтън. Не се заблуждаваше, че това е любов — поне не толкова скоро — но каквото и да беше, много я наподобяваше.