Паралелни лъжи

39

Алварес точно заключи стената хармоника, оставяйки Тайлър навън, и О’Мали излезе с прегърбени рамене и наведена глава от вагон-ресторанта.

— Всички да напуснат предните вагони — провикна се високо и повелително той, без дори да погледне човека. Позна униформата и това му беше достатъчно.

Алварес стоеше сам в прохода между вагоните и наблюдаваше в гръб О’Мали как припряно влезе в шести вагон и продължи по коридора. Току-що пропусна идеалната възможност. Беше си останал на мястото, при положение че никога не е бил по-близо до него, и не направи нищо.

Видя как О’Мали спря в средата на вагона, посрещнат от двама цивилни от охраната. При тяхното числено превъзходство Алварес сметна за неразумно да се запъти натам. Забърза към вагон-ресторанта, знаейки, че експлозията предстои всеки момент.

Забеляза Уилям Гохин, свлечен на кожен стол, с брадичка, опряна върху гърдите и потрепващи рамене. Гохин погледна нагоре озадачен; по лицето му пробяга колебание, но се надигна от стола и се стрелна напред. Алварес отстъпи настрани, препъна го и го притисна под крака си. Главата на Гохин се удари в бара и започна да кърви.

Алварес грабна бутилка шампанско и я вдигна над главата му. В този момент бе способен да го убие. Един-два добри удара и когато разчистят останките, никой никога няма да узнае, че този човек е загинал няколко минути преди инцидента. Алварес обаче свали бутилката.

— Дори аз няма да падна до твоето ниво.

— Бърт? — чу се женски глас.

Джилиан!

Тя се появи иззад ъгъла, където барът от неръждаема стомана опираше в стената. Бе седяла от другата страна на плота, скрита далеч от възбудената тълпа, която заплашваше да я смаже, докато се блъскаше да се спаси. Не желаеше да ги последва, отказа да тръгне и с него. Сви се отзад, където никой не можеше да я видя.

— Той не знаеше, че съм тук — обясни тя.

— Джили! — възкликна Алварес, изпитвайки непреодолимо желание да я отведе на сигурно място. — Трябваше да…

— Тук имаше друг човек — посочи тя към Гохин. — Разговаряха и аз чух всичко. — Изглеждаше уплашена. После повтори: — Бърт, чух всичко. Другият е убил твоя адвокат, Андерсен. Излишно е да правиш всичко това. Аз съм свидетел!

Гохин я погледна. Алварес не разбираше дали той се смее, или плаче.

Два ясни и отчетливи изстрела отекнаха като ръкопляскане. Алварес инстинктивно грабна бутилката шампанско, счупи я в ръба на бара и вдигна заострения й край като оръжие.

Тайлър не посмя да се опита да пълзи под влака. Може би Алварес бе успял в начинанието, след като е сложил експлозива; може би така се бе придвижил от единия край на влака до другия, без да го забележат. Тайлър не знаеше, но просто не бе в състояние да го направи.

Бореше се да се изкачи нагоре по стълбата към мястото, където се срещаха стените хармоники на прохода; ръцете му се хлъзгаха, главата му бе замаяна.

Под него, невидима, се намираше сивата кутия, лепната за свързващото устройство. Във видеозаписа се споменаваха седем минути. Погледна си часовника. Повечето бяха отминали: оставаше една минута.

— Отдръпнете се! — изкрещя силно той. Изчака малко и повтори да се разчисти района.

Измъкна пистолета си и стреля в ключалката на стената. Усети пареща болка в ръката, докато дърпаше стената хармоника и си помисли, че за капак на всичко е разкъсал мускул. Стената не поддаде. Тайлър изкрещя втори път и стреля отново в ключалката. Преградата хлътна и зейна.

Тайлър се протегна, за да я разтвори още, опитвайки ту с едната, ту с другата ръка, но лявата се оказа безполезна. Беше си докарал огнестрелна рана от рикоширал куршум. Загуби равновесие и се олюля към арката точно когато успя да се захване с дясната. Междувременно изпусна пистолета. Издрънча веднъж, падайки надолу, и изчезна.

Въпреки болката избута стената на прохода достатъчно, за да се промъкне вътре. Чувстваше се замаян и му беше зле.

Погледна надясно през прозореца на вратата към вагон-ресторанта и видя Алварес да държи счупена бутилка до гърлото на Гохин. На около метър зад мъжете във вагона имаше жена.

Трийсет секунди, помисли си той. Двайсет и пет…

Алварес срещна погледа на Тайлър и със счупената бутилка му даде знак да отстъпи.

Тайлър извърна глава към пътническия вагон. Там стоеше О’Мали с още двама мъже. О’Мали погледна, видя Тайлър, очевидно го разпозна, и се запъти към него.

Петнайсет секунди…

В същия момент, вдигайки окървавената си ръка, за да спре О’Мали, Тайлър побягна към вагон-ресторанта. Междувременно размаха и другата си ръка, за да даде знак на О’Мали да се върне назад. Усещаше как под него стрелката отброява секундите до фаталния час.

Провокиран от бягството на Тайлър, О’Мали се втурна и отвори автоматичната врата. В същия момент Тайлър отстъпи и с гръб се опря в паникбутона на автоматичната врата и тя се отвори.

Върна се назад, като крещеше на О’Мали:

— Върни се!

Вбесен, О’Мали се показа на платформата.

— Ти? — извика О’Мали.

Пет… четири…

Вратата на вагон-ресторанта се затвори със съскане. Тайлър се обърна и видя как Алварес заляга на пода, дърпайки жената надолу.

Инстинктивно Тайлър се предпази.

Бомбата избухна. И Кийт О’Мали заедно с нея.

През въздуха прелетяха парчета стъкло. Тайлър се свлече на пода, докато мощен тътен проряза вагона. Помисли си, че може да умре, но същевременно осъзна, че е много повече жертва на лош късмет, отколкото на зле работещата система. Честър Уошингтън го беше уплашил и когато бе започнал да бие чудовището, не намери сили да спре. Сега се закле да не повтаря същата грешка.

Тътенът премина през шасито. Тайлър се изправи бавно и усети студения вятър, нахлуващ през празната рамка на прозореца в изтърбушената врата на вагон-ресторанта, и топлата кръв по задната част на врата си. Беше се порязал, но не беше сериозно. Зад тях последните четири вагона се плъзгаха в далечината по релсите. Тайлър видя как от релсите излизат искри като заря — явно някой беше дръпнал аварийната спирачка.

Алварес също се изправи, ръката му кървеше, порязана от счупената бутилка, която държеше при падането. Гохин и жената продължаваха да лежат на пода.

Вагон-ресторантът се залюля и двамата мъже паднаха отново.

През стоманата изсвистя рев на спирачки.

Алварес се втурна към телефона на стената до вратата, грабна слушалката и изкрещя:

— Никакви спирачки, идиот такъв! И не пипай двигателя. Загубим ли скорост, стабилизаторите ще претърколят влака!

Всички го гледаха стреснати и той подхвърли:

— Когато го замислях, планът изглеждаше много добър.

Влакът се разтресе отново. Алварес извади GPS-a от джоба си и го погледна.

— Това е първият завой. Остават още три. Влакът няма да вземе третия.

Вагонът се успокои.

Тайлър отново си почувства краката.

Алварес грабна жената за ръката и тичешком я поведе към предната част на вагона.

Тайлър прецени, че щом Алварес се насочва към предната част на влака, най-умното е да го последва. През предния прозорец на вагона, също отнесен от взрива, Тайлър видя как Алварес тича по средата на първия вагон-ресторант. След по-малко от секунда вагонът под него се разтресе силно и по пода се изтърколиха всички предмети, оставени върху хоризонтални повърхности.

Проходът и стените хармоники между двата вагон-ресторанта се откъснаха, свирепият вятър ги отнесе; спирачките на локомотива изскърцаха и Тайлър падна. След като дестабилизираните вагони поддадоха обаче, изглежда машинистът отново отпусна спирачките. Ако скоростта на целия влак не намалееше постепенно, спирачките се превръщаха по-скоро в заплаха, отколкото в спасение.

Гохин, изтрезнял от страх, последва Тайлър, който бе излязъл от втория вагон-ресторант и сега оглеждаше съединителното устройство, оголено, след като вятърът отнесе конструкцията на прохода. Намести левия си крак долу с ясното съзнание, че няма за какво да се хване, за да премине до предния вагон. Налагаше се да направи фатален скок: да постави крака си долу и като се оттласне от задния вагон, размахвайки ръце във въздуха, да се помъчи да се залови за някоя издатина по задницата на предния вагон. Преди да предприеме рискования скок, погледна назад. Гохин стоеше над него на входа.

— Няма да направя това! — изкрещя Гохин.

— Твоя воля — откликна Тайлър. Не беше време за героизъм.

Скочи и здравата му ръка намери опора. Вече се намираше от другата страна. Покатери се към задната врата на вагон-ресторанта.

Усети как релсите отдолу започва да очертават широка дъга. Вторият завой. Отново го обзе призляваща безтегловност, защото този път десните колела на вагоните наистина увиснаха над релсите.

Гохин скочи над съединителното устройство, залови се за нещо, но загуби равновесие. Тайлър му подаде ранената си ръка и докато хващаше Гохин за китката и го изтегляне, се огъна от болка. За миг очите им се срещнаха, но Тайлър не видя никаква искрица в тях. Уилям Гохин изглеждаше мъртъв отвътре.

Тайлър побърза да премине през първия вагон-ресторант, усещайки отново как дясната страна на каросерията се надига под него. Повдигането и понасянето из въздуха на трийсет тона стомана пораждаше несигурно, нестабилно чувство. Вагонът едва започна да се успокоява и пак се надигна. Той буквално прелетя през следващата врата — Гохин тичаше непосредствено зад него — и се озова в един от вагоните, където до неотдавна седяха журналисти.

Навсякъде имаше следи от разлети питиета и се търкаляха книжни салфетки с логото на скоростния влак. Тайлър тичаше по коридора, а покрай прозорците се носеше сива горска мъгла. В далечината забеляза блато и предположи, че наблизо има река.

Още преди да настигне Алварес в началото на влака, Тайлър предусети намеренията му. Алварес беше повредил навигационната система на пътническите вагони. (Ако задните вагони не бяха задействали аварийните си спирачки, несъмнено и те щяха да се преобърнат.) Локомотивът обаче — толкова грижливо охраняван и внимателно преглеждан — никога не е бил предмет на плановете му. Ако Алварес се добере до задната част на локомотива, ще откачи останалите четири вагона и така те щяха да изхвърчат от релсите, но без да повличат локомотива.

Тайлър стигна до прехода между локомотива и първия вагон. Той и Купърсмит се бяха качили оттук само преди половин час. Задната врата на локомотива се отвори, жената, свита на колене, имаше уплашен вид. Алварес сякаш се готвеше да затвори тази врата и вероятно да я заключи.

Тайлър започна да вижда прохода като непреодолимо препятствие.

Двамата мъже се намираха на около два метра един от друг.

— Не затваряй вратата — извика Тайлър на Алварес. Гохин бавно се приближаваше. — Знам какво искаш да направиш и ще ти помогна.

— Ще му помогнеш ли? — заплашително изкрещя Гохин и се втурна напред, но Тайлър го удържа.

Гохин обаче не се предаваше. Тогава Тайлър се обърна и го повали: от удара в челюстта Гохин се строполи. Тайлър усети остра болка, но след никой друг удар досега не се бе чувствал толкова добре.

— Искаш да откачиш локомотива. — Тайлър викаше, за да го чува Алварес. — Стабилизаторите на локомотива са в изправност. Ще се обърне само ако го повлекат вагоните. — И добави: — Можем ли да оправим тези вагони?

Алварес направо зяпна.

— Не искаш да убиваш никого — напомни му Тайлър.

— Оставам в този влак — намеси се съвзелият се Гохин и се изправи на крака.

— И какво, ще държиш двата вагона заедно, докато аз завъртя ключа, та да ги разделя? Няма да стане — отвърна Алварес.

— Раницата ти е в мен. Хайде, съгласи се — настоя Тайлър.

Лицето на Алварес светна, но тутакси стана сериозен:

— Лъжеш. Просто се опитваш да ме накараш да не заключа тази врата.

— Не лъжа! — Тайлър срита Гохин през краката, предупреди го да не се изправя и бързо тръгна към първия вагон-ресторант. С известно затруднение прескочи плота на бара и започна да търси из шкафовете. Не намери раницата. Мина напред, осмели се да прескочи през откритото съединително устройство и отново провери зад бара. Един от шкафовете беше заключен. Огледа се с какво да го отвори и видя тирбушон. При първия му опит се огъна и той го захвърли. Погледът му попадна на пожарогасител; отскубна го от стената и веднага счупи ключалката. За щастие шкафовете във вагон-ресторантите не бяха така здраво укрепени като служебните помещения за техническа поддръжка. След петия удар се отвори. Вътре я видя. Прегледа съдържанието й: зъбен теглич, лебедка с лостов механизъм и кабел. Секунди по-късно отново застана пред Алварес, но този път държеше теглича. Със здрава кука накрая, металният кабел беше увит около лебедката с лостов механизъм.

Алварес си погледна часовника и излая:

— Закачи твоя край тук! — и посочи през прохода ръба на вагона.

Тайлър плавно отпусна кабела.

— Подай ми другия край! — извика Алварес.

Тайлър измъкна отпуснатия край, предпазливо пристъпи напред и много внимателно започна да се приближава към Алварес. Двамата мъже почти си докоснаха ръцете и Тайлър му подаде куката.

Тайлър закачи стабилно единия край на куката за железен ръб на пътническия вагон, а Алварес закачи другия край за задницата на локомотива.

Със здравата си ръка Тайлър завъртя лоста на лебедката и по този начин повдигна кабела, като през цялото време го застопоряваше със зъбците. Отпуснатият край се показа, а кабелът се опъна и се издигна във въздуха на височината на кръста му. От тук нататък обаче не можа да помести лоста нито със сантиметър повече.

— Трябва ми помощ — обади се той.

Алварес мина през откритата площадка на прохода между локомотива и вагона. Накара Гохин да мръдне назад и отметна краищата на подовата настилка, за да види съединителното съоръжение. Поклати глава. Нищо. Предназначението на зъбния теглич беше да придърпа вагона по-близо до локомотива, за да се премахне опъна между тях и те да бъдат разкачени.

Двамата мъже хванаха заедно лоста, с който лебедката се затяга. Натиснаха с всичка сила, лебедката захапа още един зъб и не помръдна повече.

— Това не е добре — констатира Алварес.

Той и Тайлър седяха един срещу друг, стискаха лоста на лебедката, а от лицата им се лееше пот.

Алварес посегна към Тайлър, който инстинктивно вдигна ръце да се защити от удар. Но Алварес само измъкна уоки-токито от дрехата на Тайлър, обърна се и го подаде на Гохин.

— Обади се на машиниста. Кажи му да натисне спирачките, но леко!

— Никога — възпротиви се Гохин. — Ще ти се да избягаш, нали? — Погледна заплашително към Тайлър. — С този предател.

— Ще остана с теб тук — обеща Алварес. — На локомотива ще се качи той.

— Изключено! — възпротиви се на свой ред Тайлър.

— Млъквай! — кресна Алварес. Погледна към Гохин. — Обади се и му напомни чий е този влак!

Гохин вдигна устройството, представи се за по-сигурно два пъти и изкрещя:

— Натисни проклетите спирачки! — После добави: — Леко!

Машинистът натисна спирачките на локомотива и пътническият вагон се приплъзна напред. Двамата едновременно натиснаха върху лоста на лебедката. Алварес провери съединителното устройство. Усилията им бяха дали резултат.

— Още веднъж — обърна се той към Гохин, чийто вид показваше малко желание за сътрудничество.

— Хайде! — подвикна грубо Тайлър.

Гохин повтори заповедта. Вагонът се приплъзна малко напред. Кабелът се опъна още повече. Алварес провери съединителното устройство, установи, че езичето се повдига, и веднага започна да вади ключове. Вагоните се държаха заедно благодарение на лебедката, опънът в съединителното устройство бе охлабен.

— Имаш ли ключове? — попита той обезумял.

— Да — отвърна Тайлър.

— Бързо! Ето, онзи там! — От разстояние той показа на Тайлър кой ключ да използва. — Ти ще действаш от страната на локомотива.

— Няма да останеш във вагона — възпротиви се Тайлър.

Алварес си провери GPS-a.

— Нямаме време да се караме. Давай!

Тайлър скочи отсреща, затича се към панела и пъхна ключа.

— Мислиш ли, че печелиш, като правиш това? — извика жената към Алварес.

— Никой не печели винаги — отвърна Алварес.

— Тогава защо? — повторно извика тя.

Алварес, вече напъхал своя ключ, погледна Тайлър.

— Давай!

Двамата мъже завъртяха ключовете. Съединението се откачи, вагоните се разделиха, кабелът тутакси се скъса и просъска, прелитайки на сантиметри край главата и ръката на Алварес. Ако го беше уцелил, щеше да му отреже главата.

Вагоните се отдалечиха. Една крачка, един метър, десет метра. Лунна светлина обливаше пространството. Алварес стоеше прав, Гохин все още лежеше на пода, но и двамата ставаха все по-малки и по-малки в осветения вагон.

— Може би все пак аз печеля — изкрещя Алварес на Джилиан.

— Никой не печели — извика убедено тя.

Тайлър усети силата на рязък завой по трасето. Стабилизаторите на локомотива намериха центъра на тежестта. Той и жената гледаха как Алварес изчезва от вратата, прескачайки победения Гохин, който се протегна да му попречи, но безуспешно. Гохин се бореше да се изправи.

Минаха пет секунди. Десет. Движещите се вагони се люшнаха на една страна, позадържаха се така и се изправиха. Минаха петнайсет секунди. Отново се изправиха. Двайсет секунди. Двайсет и пет. Вагонът се надигна високо, залюля се първо на едната, после на другата страна и се заклати върху трасето по средата на дълъг, широк завой. Стоманените релси се натрошиха като сламки, а четирите вагона се забиха в море от тръстика, която се разхвърча на парчета под формата на облак на стотина метра над земята. Четирите вагона изтрещяха, устремили се право към река Сускехана. После, за един кратък миг се наклониха наляво, шасито и колелата щръкнаха нагоре сред мъгла и боклуци и Тайлър видя дъното на предния вагон.

Най-неочаквано някакъв малък черен предмет се издигна бавно към небето и полетя в нощта, подхванат от вятъра.

Продължи да се носи бавно, поклащайки се напред-назад, и се приземи върху тревата.

Алварес бе намерил раницата. Сега Тайлър схвана неговата привидно благородна постъпка да остане във вагона. Той беше избягал.

Предният вагон, изцяло преобърнат, бе причина останалите три вагона да спрат рязко, врязвайки се в него — кой катурнат, кой преобърнат, след като около триста метра се бяха влачили с трясък и скърцане след него. Най-после и те се успокоиха.

Стотици гъски се издигнаха над блатото и в красив полет се отправиха към небето, сякаш за да поздравят един парапланер.

Не след дълго машинистът отново натисна спирачките. Този път локомотивът постепенно намали скоростта и без никакви инциденти спря.