Покорителят

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Когато натрупа празните съдове на таблата и избърса масата, ръцете на Джорджина трепереха, макар и не от умора. Тя не беше направила нищо друго, освен да пренесе кофите от вратата до ваната, благодарение на откачения французин, който побесня от яд, че бе разляла няколко капки вода. Името му беше Анри и въпреки сърдитите й протести той повика двама моряци, които пренесоха кофите вместо нея. Естествено тя се възпротиви само с половин уста, за да не си навлича гнева на момчетата, които бяха принудени да вършат нейната работа. За нейно учудване двамата дори не гъкнаха. Единственият коментар на Анри беше да порасне още малко, преди да се залови със сериозна мъжка работа.

Все пак остана малко мъкнене и за нея, защото помощниците й оставиха кофите пред вратата на каютата и отказаха да пристъпят прага й. Тя ги разбираше много добре. Никой не би се явил доброволно пред очите на такъв капитан, само по принуда. Така че не напрежението беше причината за треперенето й — а представата, че Джеймс Малори е застанал зад паравана и тъкмо сваля дрехите си. През целия напрегнат ден не беше изпитвала такава нервност.

За щастие имаше основание да напусне веднага каютата: трябваше да отнесе празните съдове в кухнята и да вземе койката си от помещението на екипажа на предната палуба. Вече се чуваше плясък на вода.

Макар че положи всички усилия да я прогони, пред очите й беше все една и съща картина: силното мъжко тяло, което се отпуска бавно във водата, горещата пара, обвила русата грива, блестящите водни перли по широките гърди, в които се отразява светлината на висящия над ваната фенер; мъжът се отпуска в топлата вода, затваря доволно очи, за да се наслади на прекрасното усещане за отмора… Тук фантазиите й свършваха. И при най-добро желание не можеше да си го представи отпуснат.

Очите й се разшириха от ужас, когато осъзна къде я водят мислите й. Май беше напълно откачила! Не, причината беше в напрежението на този ужасен ден, който, за съжаление, още не беше свършил. Тя тресна сърдито последните чинии на таблата, пипна я и хукна към вратата. Дълбокият глас на капитана я настигна пред вратата:

— Трябва ми халатът, Джорджи.

Халат ли? По дяволите, къде го бе пъхнала? А, да, смарагдовозелената копринена роба, която щеше да му стигне най-много до коленете, висеше в шкафа. При разопаковането на куфарите се бе учудила за какво ли се използва тази дреха. Не беше намерила нито една нощница и беше решила, че капитанът може би спи с нея.

Остави шумно таблата на масата, издърпа халата от шкафа и го прехвърли през паравана. Не успя да стигне до масата, когато гласът я върна обратно:

— Ела за малко, Джорджи.

О, Господи, не! Не, не и пак не. Не искаше да го види така. Гол. С блестяща кожа…

— Отивам да донеса койката си, сър.

— Има време.

— Не искам да ви преча.

— Това не е важно.

— Но…

— Ела тук, Джорджи! — Нетърпението в гласа му издаваше заплаха. — Само за минута.

Джорджина изгледа с копнеж вратата, която беше единствената възможност за бягство. И най-лекото почукване щеше да я спаси. Но никой не се появи. Нямаше къде да избяга. Заповедта си беше заповед.

Даде си кураж и изпъна гръб. От какво толкова се страхуваше? Колко пъти беше виждала братята си в банята, във всички възрасти. Подаваше им кърпите, миеше им косите; даже къпеше и Бойд от глава до пети, когато ръцете му бяха изгорени. Е, тогава тя беше на шест, а той на десет години, но все пак можеше да твърди, че е виждала гол мъж. Живееше под един покрив с петима братя и беше истинско чудо, че през всичките тези години тази неловка гледка й бе спестена.

— Джорджи…

— Идвам, за Бога! Прощавайте, исках да кажа… — Тя се вмъкна зад паравана. — Какво мога да направя за вас?

Божичко, не беше същото! Той не беше като братята й. Насреща й стоеше едър, добре оформен, чужд мъж. Силните мускули опъваха кожата. Мократа коса не беше залепнала за главата, защото беше твърде гъста, само няколко упорити кичурчета се виеха над челото. Заприлича й на бивол, но само поради размерите си. Беше изключително широкоплещест, всичко по него беше силно и здраво. Съмняваше се, че ще открие дори едно меко място, с едно изключение може би… Тази вълнуваща мисъл я накара да пламне от срам и да се помоли от сърце той да не забележи изчервяването й.

— Какво по дяволите ти става, млади човече? — Сгреши, че не се появи веднага. Затова втренчи поглед в пода, най-сигурното място за момента, и се опита да изобрази подчинение.

— Много съжалявам, сър. Следващия път ще побързам.

— Съветвам те да спазиш обещанието си. Дръж… — Кърпата и сапунът плеснаха точно на гърдите й. Сапунът се изтърколи на земята и тя едва успя да задържи кърпата. Джорджина ужасено за таи дъх.

— Искате нов ли? — попита с надежда тя.

— Не — изръмжа мъжът. — Ела и ми изтрий гърба.

Тя очакваше подобно нещо. Но не, не можеше да го направи. Да се доближи само на крачка от голото му тяло и да го докосне — не, в никакъв случай. Ти си момче, Джорджи, а той е мъж. За него е нормално да му изтъркаш гърбината.

— Плесницата май те е направила глух?

— Да… Искам да кажа, не, капитане — заекна тя. — Денят беше много напрегнат за мен и…

— И нервното напрежение е изтощило докрай малката ти душица. Разбирам. Измий ми гърба и можеш веднага да си легнеш.

Джорджина шумно пое въздух и го задържа. Тайно се надяваше тази горчива чаша да я отмине, но не би. Е, добре, ще изтърка проклетия му гръб! Нямаше друг избор. Но ще му смъкне кожата…

Сапунът беше на края на ваната, тя се приведе и го вдигна. Междувременно мъжът се бе навел силно напред и бе изложил на показ гърба си — в цялото му ширина и… мъжественост. Беше изляла във ваната осем кофи вода, но тя стигаше само до бедрата му и дори не беше покрита със сапунена пяна. Имаше наистина красив задник…

Джорджина се улови, че е застанала като вкопана и го зяпа. Не знаеше колко време беше минало, но сигурно не много, защото той щеше да побърза да я скастри.

Толкова се ядоса на себе си, а и на развратника, който я принуждаваше да върши такива неприлични неща, че плесна с все сила кърпата във ваната, извади я и я натърка със сапун, достатъчен да измие поне десет мъже. Започна да мие гърба му, без да си прави труда да внимава. Мъжът не промълви нито дума, но кожата му се покри с червени ивици и Джорджина едва не го съжали.

Намали темпото и с учудване усети как гневът й постепенно се разсейва. Наблюдаваше с възхищение настръхването му, когато докосваше някои по-чувствителни места, и сапунените мехури, които се пукаха по бронзовата кожа. Кърпата беше съвсем тънка, само лъх между ръката й и кожата му. Без да забележи, тя търкаше все на едно и също място.

После стана нещо неприятно: яденето, което набързо бе погълнала в кухнята, докато чакаше да се стопли водата, започна да къркори в корема й и тя нито за миг не се усъмни, че я хваща морска болест. Ала предпочиташе да умре, вместо да повърне още веднъж в негово присъствие.

Какво да правя? Всеки път, когато съм близо до него, ми става лошо. Дано пристъпът отмине бързо. Трябваше да отмине.

— Добре ли е така, сър? — попита тя и му подаде кърпата.

Мъжът не я пое.

— Не съвсем, момче. Защо не слезеш малко по-надолу?

Очите й се разходиха по гърба му, стигнаха до мястото, където почваше задникът му и тя се запита дали вече го е измила там или не. Все едно, изтърка силно и тази част на тялото му, зарадвана, че водата е вече мътна и й спестява неприятната гледка. Работеше съвестно, за да не й се скара отново, и дори потопи ръка във водата, за да измие и седалището му. Трябваше да се наведе над ръба на ваната, за да го достигне, и вдъхна дълбоко аромата на косите му, на чистото голо тяло — и чу потиснат стон.

Скочи като ужилена и се олюля към стената. В същия момент мъжът се обърна и я изгледа с искрящи от гняв очи.

— Простете — измънка уплашено тя. — Не исках да ви причиня болка, кълна се.

— Успокой се, Джорджи. — Мъжът й обърна гръб и сведе глава към коленете си. — Това е просто едно малко… схващане. Не разбираш от тези неща. Хайде, върви, ще се справя и сам.

Джорджина стъписано прехапа устни и си каза, че в гласа му звучеше истинска болка. Трябваше да се зарадва, че го е заболяло, но не можа. По някаква незнайна причина усети потребност да… Какво да? Да облекчи болката му? Май наистина не беше с всичкия си. Обърна се рязко и буквално излетя от кабината.