Покорителят

ГЛАВА ДЕВЕТА

Цялото семейство се бе събрало на кея да се сбогува с Джеймс: Джейсън и Дерек, Едуард с всичките си деца, Антъни и малката шотландка, която наскоро го бе уведомила, че ще става баща, и той изглеждаше малко пребледнял и стреснат. Джереми, този непрокопсаник, беше в чудесно настроение, макар че за първи път от шест години насам се разделяше с баща си. Но той си беше направил добре сметката какво може да очаква от опекунството на чичо си Тони. За съжаление скоро щеше да установи, че Джейсън и Еди също ще го държат под око и ще го наказват много по-строго, отколкото Джеймс и първият му офицер Конрад.

Настъпващият прилив скоро прекрати церемонията по сбогуването. И без това Джеймс едва понасяше люлеенето на кораба, закотвен за кея, защото го мъчеше ужасен махмурлук, отговорен за който беше милият му брат Тони. За малко да забрави писмото до жена му, в което й обясняваше какво всъщност е станало с момичето от бара, което според нея бе споделило леглото на Тони. Джеймс повика Джереми на стълбичката към кея и му подаде плика.

— Дай го на леля си Рослин, когато Антъни не е наблизо.

Джереми моментално скри писмото в джоба на панталона си.

— Любовно послание, нали?

— Любовно? — изпухтя възмутено Джеймс. — Я се махай оттук, хлапе! И внимавай…

— Знам, знам. — Джереми заклинателно вдигна ръце. — Няма да върша нищо, което не си вършил и ти. — Той се обърна и хукна надолу, преди баща му да е посегнал да го удари. Но по лицето на Джеймс се изписа горда усмивка. Той се обърна към палубата и се озова лице в лице с Конрад Шарп, първи щурман на „Мейдън Ан“ и негов най-добър приятел.

— Какво беше това?

Джеймс сви рамене, макар много добре да знаеше, че Конрад е забелязал писмото.

— Налага се да помогна малко на брат си. Жена му така го скастри, че скоро няма да посмее да я погледне.

— Мислех, че не искаш да се намесваш — напомни му Кони.

— Е, все пак ми е брат. Макар че след номера, който ми погоди миналата нощ, не би трябвало да ме е грижа за него. — Той посрещна смело изпитателния поглед на Кони, макар че главата му бучеше. — Този негодник е виновен за днешното ми състояние.

— Не без твое участие, нали?

— Разбира се, нима можех да допусна собственият ми брат да ме надпие? Ще се заемеш ли с отплаването, Кони? В момента не ме бива за нищо. Ела после в кабината и ми докладвай.

След един час Кони влезе в кабината на Джеймс да вземе порция ръж от добре напълнения сандък и приседна до него на писалището.

— Още ли се тревожиш за момчето?

— За този тарикат? — Джеймс решително заклати глава, при което отново потрепери от пронизващите болки. После бързо отпи голяма глътка от силната отвара, която Кони му донесе от кухнята. — Тони ще се погрижи Джереми да не попада в затруднено положение. Ако някой се тревожи за младия негодник, това си само ти. Би трябвало да имаш свой син, Кони!

— Може и да имам. Само че още не съм го открил. Ти сигурно си създал още няколко деца, за които дори не подозираш.

— О, небеса! И едно ми е достатъчно — отговори с добре изигран ужас Джеймс и Кони се развесели. — Е, докладвай. Колко души от стария екипаж успя да наемеш?

— Осемнадесет. Останалите места също са заети, с изключение па боцмана, но ти вече го знаеш.

— Значи ще пътуваме без боцман. Това ти създава допълнителна работа, Кони.

— Вярно е. Но вчера успях да намеря човек, който се представи доброволно. Отначало искаше да го вземем като пътник, него и брат му. Казах му, че „Мейдън Ан“ не вози пътници, и той се съгласи да работи. Не бях виждал по-упорит шотландец.

— Пак ли шотландец? Достатъчно ядове си имах с тях в последно време. Първо търсихме братовчеда на лейди Рослин, после се сблъскахме с една дива котка и придружителя й…

— Мислех си, че си забравил този случай?

Джеймс го изгледа мрачно и отмина забележката с мълчание.

— Откъде знаеш, че шотландецът има понятие от корабоплаване?

— Изпитах го най-подробно и се уверих, че няма да му е за първи път. Каза ми, че е работил като дърводелец и лоцман.

— Ако е вярно, идва тъкмо навреме. Много добре. Има ли още нещо?

— Джони се е оженил.

— Джони? Моят юнга Джони? Та той е само на петнайсет! Защо, по дяволите, го е направил?

— Каза, че е влюбен, и не иска да остави младата си жена сама — обясни уморено Кони.

— Младата си жена ли? — изсмя се Джеймс. — Този нахален хлапак има нужда от майка, не от съпруга. — Главата му отново забуча и той побърза да погълне остатъка от питието.

— Намерих ти нов юнга. Братът на Макдонел…

Като чу това име, Джеймс едва не се задави. Закашля се и половината лекарство се изля на масата.

— Какво каза?

— Успокой се, Джеймс. Какво ти стана?

— Макдонел ли каза? Да не би първото му име да е Йън?

— Да, защо? — Този път Кони направи глупава физиономия. — Господи, да не е същият онзи шотландец от пристанищната кръчма?

— Видя ли брат му? — попита бързо Джеймс, без да отговори на въпроса.

— Всъщност не успях да го разгледам. Нисичък, мълчалив и през цялото време се криеше зад гърба на шотландеца. Не ми оставаше нищо друго, освен да взема и него. Джони ми заяви, че остава в Англия, само преди два дни. Да не би да намекваш…

— Точно така — отвърна Джеймс и избухна в луд смях. — Господи, Кони, какво си направил! Толкова време търсих малката мръсница, но тя и шотландецът й сякаш бяха потънали в земята А сега ми падна право в ръцете.

— Май пътуването ще се окаже доста приятно — ухили се Кони.

— Бъди уверен в това — отговори Джеймс и изкриви лице в дяволска гримаса. — Но няма да я изоблича веднага. Първо ще се позабавлявам.

— Може и да се лъжеш. Нищо чудно да си имаме работа с истинско момче.

— Съмнявам се — отвърна самоуверено Джеймс. — Но ще се убедя веднага, щом започне работа.

Когато Кони си отиде, Джеймс се настани удобно в тапицирания стол и се зарадва като хлапак на невероятната случайност, която доведе на кораба му търсеното момиче. По доковете имаше толкова много кораби. Защо трябваше да изберат тъкмо неговия… Кони беше казал, че първо искали да си платят пътуването, значи разполагат с пари. Защо тогава не бяха взели друг. Той знаеше, че поне два английски кораба в най-скоро време ще напуснат пристанището с курс към Западна Индия. Единият от тях беше пътнически. Защо й трябваше да се преоблича и рискува да я разкрият? Дали наистина се преобличаше? Онази вечер пак беше в мъжки дрехи. Може би все така си ходеше? Защо тогава се уплаши, когато Тони заяви, че е жена, а не момче? Значи се е опитвала да скрие пола си — също като сега.

И се беше наела да му бъде прислужва. Ама че нерви имаше тази жена! Джеймс учудено заклати глава.

Много интересно как ще се представи. Задимената кръчма е едно, но как ли ще се държи на борда посред бял ден? Все пак бе успяла да заблуди Кони. Може би самият той никога нямаше да я разкрие, ако не я познаваше от по-рано. Но станалото беше станало и той не бе забравил първата им среща. Напротив, помнеше всяка подробност: сладкото дупе, което веднага го възхити, нежните гърди, които потръпваха в ръцете му. Лицето й също беше прекрасно: с благородно извити скули, дръзко носле и пълни, чувствени устни. Не можа да види какви са веждите и косите й. Но в краткия миг, когато вдигна очи към него пред кръчмата, едва не се удави в кадифените кафяви очи.

Не само веднъж, десетки пъти се бе връщал в онази проклета дупка с надеждата да я намери. Едва сега започваше да проумява защо не е имал късмет. Никой не можа да му даде сведения за странната двойка, която никога преди това не се беше появявала наоколо. Сигурно бяха дошли от Карибието и сега бързаха да се върнат вкъщи. Макдонел със сигурност беше шотландец, но малката в никакъв случай. Джеймс не можеше да определи точно откъде идва изговорът й, но беше твърдо убеден, че не е англичанка.

Тази жена наистина представляваше загадка, но той непременно щеше да я разгадае. Първо обаче щеше да се позабавлява с тайната й. Веднага щеше да я настани в кабината си и да й обясни, че бившият му прислужник също е спал там. Естествено съществуваше възможност тя да си припомни първата им среща, но това не беше от значение. Самият той нямаше да даде вид, че я е познал. Още преди края на пътуването тя щеше да споделя с него не само кабината, но и леглото му. Джеймс беше абсолютно сигурен в това.