Покорителят

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

— Томас! — извика Джорджина, след като отметна крайчето на кърпата, метната върху лицето й, и откри, че към леглото й се е запътил брат й, а не камериерката. — Откога влизаш в стаята ми, без да почукаш?

— Преча ли? Какво ти е на очите?

Джорджина свали мократа кърпа и я захвърли на масичката до леглото.

— Нищо ми няма — промърмори неясно тя и се надигна.

— Какво става с теб? Защо си още в леглото? Не знаеш ли колко е часът?

В погледа й проблеснаха искри.

— Вече съм станала. Това на нощница ли ти прилича? — изсъска обидено тя и посочи светложълтия си халат.

— Да не си уморена след дългото плаване?

Джорджина понечи да отговори, но бързо затвори уста.

— Какво искаш от мен?

— Да разбера кога ще ми окажеш честта отново да разговаряш с мен.

Томас се усмихна и приседна в долния край на леглото. Облегна се на дървената табла и втренчи очи в сестра си. Усмивката му не можа да я измами. Джорджина знаеше, че брат й е дошъл за друго. Познаваше го и знаеше, че когато не заговаря направо, въпросът е неудобен или неприятен. А в момента не й беше до това.

Що се отнася до отношенията помежду им, тя бе стигнала до извода, че непременно трябва да му прости и да се помири с него, и то преди състоянието й да стане известно. Не искаше брат й да се чувства отговорен за стореното от нея и виновен. Той нямаше никаква вина. Само тя можеше да попречи на Джеймс Малори да я прелъсти — ако беше поискала. Но тя го желаеше, както потвърждаваше съвестта й.

Най-добре веднага да пристъпи към помирение:

— Много съжалявам, Томас. Не бива да мислиш, че ти се сърдя. Няма за какво, наистина.

— Аз не съм единственият, който мисли така. Дрю ми каза…

— Дрю се грижи прекалено много за мен — отговори тя с добре изиграно възмущение. — Говоря сериозно. Обикновено не се меси в чужди работи. Не знам защо този път…

— Наистина ли не знаеш? — прекъсна я меко Томас. — Ти също не си толкова избухлива, но вчера се държа ужасно. Това е неговият отговор на поведението ти, мила моя. С Уорън е същото. Той те предизвиква по най-безсрамен начин…

— Той винаги налива масло в огъня!

Томас вдигна рамене.

— Вярно е, но обикновено проявява повече изисканост. Нека се изразя другояче: той гори от желание да се сбие с някого, все едно с кого.

— Защо, за Бога?

— Това си е негов начин да се отърве от измъчващите го чувства.

— Ще ми се да си намери друг вентил — промърмори сърдито Джорджина. — Защо не се влюби? Това със сигурност ще обуздае страстния му гняв. Непременно ще престане да…

— Какво чувам от устата ти, Джорджина Андерсън?

Укорителният му тон предизвика буйна червенина по бузите й; за момент бе забравила, че говори с брат си.

— За Бога, Томас — побърза да се защити тя, — наистина ли смяташ, че нямам понятие от живота?

— Не повече, отколкото подобава за възрастта ти, а то е твърде малко, ще се отнася до тази му страна.

Джорджина въздъхна, но не се поколеба да продължи:

— Ти май се шегуваш! След всички разговори, които се водят в тази къща? Признавам, не е прилично да се подслушва, но темата е просто възхитителна… — Тя изгледа ухилено Томас, който сведе глава към леглото. — Убедих ли те, братко?

Мъжът вдигна очи и й смигна.

— Променила си се, Джорджина. Клинтън те нарече надута, аз бих се изразил другояче…

— Имам самочувствие, нали? Време беше да се сдобия с него, не мислиш ли и ти така, Томас?

— По-скоро своенравие.

— Да, това също — ухили се Джорджина.

— На всичкото отгоре си безсрамна.

— Вече ми го каза.

— Е, и?

— Какво „е, и“?

— Коя е причината да се върна вкъщи и да заваря една напълно променена сестра?

Джорджина надменно вдигна рамене.

— Мисля, че открих нещо много важно: мога сама да определям живота си и да нося последствията от това.

— Говориш за разходката до Англия, нали? — попита предпазливо Томас.

— И за нея.

— За какво още?

— Че никога няма да се омъжа — отговори тихо Джорджина и Томас помисли, че сестра му има предвид Малкълм.

— Знаем това, мила, но…

— Никога!

Последната забележка прозвуча като бомба. Томас инстинктивно усети, че малкото му сестричка не проявява склонност към мелодраматизъм, а говори напълно сериозно.

— Не е ли… малко преувеличено?

— Не — отговори просто Джорджина.

— Добре, разбирам… не, всъщност не. Моите предположения са също толкова далеч от истината, колкото тези на Дрю. След като заговорих за него, ще ти кажа, че той е много разтревожен.

Джорджина скочи от леглото. Тонът на гласа му й подсказа, че разговорът взема твърде нежелан за нея обрат.

— Томас…

— Чул те е да плачеш през нощта.

— Не съм плакала…

— Убеден е, че сърцето ти е разбито. Така ли е, Джорджи?

В гласа му звучеше такова съчувствие и разбиране, че Джорджина се трогна до сълзи. Извърна се бързо, за да скрие чувствата си. Томас чакаше търпеливо. Най-после заговори и в гласа й прозвуча безпомощност:

— Да, така се чувствам.

Само преди няколко часа Томас никога не би задал подобен въпрос, но сега бе твърдо решен да престане да опипва в тъмното:

— Заради Малкълм ли?

Джорджина се обърна като ужилена. Надяваше се темата да е приключена, но Томас беше много проницателен, а и твърде упорит, за да се остави да го отблъсне. Напразно щеше да се старае да го измами, но просто не можеше да заговори за Джеймс. Дори само мисълта за него беше достатъчна, за да се облее отново в сълзи, а тя не искаше да плаче заради такъв човек. По дяволите, беше се надявала, че сълзите от последната нощ са изплакани. Джорджина въздъхна и се отпусна на леглото.

— Понякога ми се иска отново да се почувствам така, както когато открих измамата на Малкълм. Чувствата ми бяха прости… и изчезнаха бързо. Усещах само безкраен гняв.

— Следователно днешната ти тъга има друга причина?

— Тъга? — изсмя се горчиво Джорджина. Това състояние не може да се опише с думи. — Тя го погледна и тихо попита: — Ти защо не се ожени, Томас?

— Джорджи…

— Търпение, скъпи мой. Защо?

— Още не съм намерил истинската.

— Но продължаваш да я търсиш?

— Разбира се.

— Клинтън не, макар че минаха доста години от смъртта на жена му. Той твърди, че не иска отново да преживее същото. Уорън също не иска да се жени. Още не е преодолял последното разочарование. Но е луд по децата и със сигурност ще си намери съпруга. Бойд казва, че е твърде млад, за да се обвързва. Дрю търси само забавления. Ухажва дамите, наслаждава им се известно време…

— Той ли ти каза така? — Томас за малко не повиши глас.

— Не, разбира се — усмихна се развеселено Джорджина. — Чух го случайно.

Томас я изгледа укорително.

— За какво намекваш, Джорджина? Че си взела твърдото решение да не си търсиш съпруг?

— Не, само се запознах с един човек, който има съвсем различно мнение за брака. Той твърди, че предпочита да иде в ада, вместо да застане пред олтара.

— Господи! — Томас спря да диша, най-после проумял как стоят нещата. — Нищо чудно, че се държиш толкова странно. Кой е той?

— Англичанин.

Джорджина се сви, очаквайки над главата й да се разрази буря, но нищо такова не последва. Томас само попита:

— Как се казва?

— Името му няма значение — прошепна Джорджина, която бе издала повече, отколкото искаше. — Той няма да дойде тук и аз никога повече няма да го видя.

— Той разбра ли какви са чувствата ти към него?

— Не… всъщност не съм сигурна. Не знам.

— А как се отнасяше към теб?

— Харесваше ме… много.

— Но не достатъчно, за да се ожени за теб?

— Нали ти казах, Томас! Според него женитбата е най-голямата глупост, която може да извърши един мъж. Точно така ми каза, за да не ми вдъхва напразни надежди.

— Много съжалявам, миличка, наистина ми е мъчно за теб. Но това не е причина да се отказваш завинаги от брака. Има толкова много мъже, може би не в Бриджпорт, но Клинтън ще те отведе в Ню Хейвън, когато отиде да посети племенниците ни. А ако там не се намери обожател, Уорън е твърдо решен да те придружи в Ню Йорк.

Джорджина неволно се усмихна. Братята й наистина й мислеха доброто. С радост щеше да види отново племенниците си. Когато жената на Клинтън умря, тя искаше да отгледа двете деца, но по онова време беше само на дванадесет години и все още имаше бавачки, а и братята й не се задържаха вкъщи. Затова решиха да поверят малките на баба им и дядо им в Ню Хейвън, защото Клинтън беше непрекъснато на път и не можеше да се грижи за тях. За щастие Ню Хейвън не беше много далеч от Бриджпорт.

Ако наистина заминеше, това трябваше да стане скоро, преди състоянието й да проличи и адът да се разтвори. Единствената надежда, която й оставаше, беше повечето от братята й отново да тръгнат на дълго плаване.

В момента беше готова да използва всяко средство, за да приключи този неприятен разговор и да не позволи на Томас да се рови в душата й.

— Ще замина, Томас… ако ми обещаеш да не казваш на другите онова, което ти… доверих. Те никога няма да проумеят как съм могла да се влюбя в англичанин. И аз самата не го разбирам. Знаеш ли, в началото не можех да го понасям, толкова беше надменен и дързък, толкова… О, ти и сам знаеш как се държат проклетите английски лордове!

— Значи той е аристократ? — Томас уплашено извъртя очи. — Права си, не мога да разкажа това на милите ни братя. Те веднага ще започнат нова война.