Покорителят

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА

— Хайде, скачай от леглото, Джордж! Скоро ще пристигнат новите ти роднини.

Джорджина примигна сънено с едното си око и видя Джеймс, приседнал на края на дюшека. Сви се инстинктивно настрана и бедрото й докосна неговото. Ала когато ръката му се плъзна към крака й, скочи като ужилена.

— Как влезе тук? — изсъска тя, окончателно събудена.

— През вратата, разбира се. Добсън е умен момък и те е отвел в моята спалня.

— Твоята спалня? Нали му казах…

— Да, и той те послуша. Не ме чу да отричам, че си моя съпруга. Само Джереми още се съмнява. Всички останали се убедени в правотата ти.

— Още? Значи не си сметнал за необходимо да му кажеш истината?

— И каква причина имам да го сторя?

Джорджина седна в леглото и му обърна гръб. Не искаше да види колко дълбоко я засегна отговорът му. Е, сега поне знаеше. Нямаше да остане тук достатъчно дълго време, което да си струва усилията му да убеди сина си, че се е оженил.

Сигурно щеше да я натовари на следващия кораб за Америка, колкото по-скоро, толкова по-добре… И без това нямаше желание прекара живота си в Англия, а и й притъмняваше при мисълта живее с мъж, с когото я свързва само физическа страст. За известно време това стигаше, но не завинаги. От една трайна връзка се очакваше много, много повече. Но нямаше да плаче, този път не. Твърде много беше страдала заради този мъж. Щом тя му беше безразлична, той също щеше да стане никой за нея… дори това да я убиеше.

Джеймс нямаше ни най-малка представа до какво заключение стигнала жена му след безобидната му забележка. Пропусна факта, че Джорджина изобщо не познаваше сина му. Даже продължаваше да упорства само защото знаеше какво е отношението му към брака и помнеше как Джеймс се бе заклел на обществено място, че никога няма да се ожени. От друга страна той се чувстваше неспособен да обясни на сина си как така изведнъж бе променил мнението си. Джереми със сигурност нямаше да му повярва. Защо тогава да обработва с думи дебелоглавото хлапе, което и без това скоро ще забележи как стоят нещата?

— Ти си напълно прав, Джеймс — промърмори Джорджина и стана от леглото.

— Така ли? — изненада се мъжът. — Позволяваш ли да попитам как така внезапно сме на едно мнение?

— Нямаш никакви основания да уведомяваш хората за… естеството на връзката ни.

Джеймс смръщи чело и я проследи с поглед до креслото, където бяха натрупани куп женски дрехи.

— Имах предвид само Джереми — опита се да обясни той. — Няма да се наложи да убеждавам и останалите от семейството.

— Дори и да е така, спести си усилията. И без това не виждам смисъл да ме представяш на семейството си.

— Да не би момчето да е отнело куража ти?

— Ни най-малко — изсъска Джорджина и го удостои с мрачен поглед.

— Защо тогава изкриви лице? За разлика от твоето, моето семейство ще те обожава. С Рослин ще се разбирате отлично. Доколкото знам, тя е само няколко години по-възрастна от теб.

— Снаха ти Рослин? Която със сигурност няма да ме приеме в къщата си? На кого от братята ти е жена?

— Разбира се, на Антъни. Това е неговият дом.

— Нима искаш да кажеш, че брат ти е женен?

— Направи го само ден, преди да те срещна, и още на следващата вечер семейното щастие отиде по дяволите. Когато заминах, той вече беше скаран с малката си шотландска съпруга. Много ми е интересно как се справя с нея, особено след като Джереми ме уведоми, че вече не му се налага да спи в колибката на кучето.

— Там сигурно има място и за теб — отбеляза остро Джорджина. — Можеше да ми кажеш всичко това малко по-рано, Джеймс.

Мъжът равнодушно сви рамене.

— Не можех да зная, че си толкова заинтересована от семейството ми. Аз също не се интересувам от твоето. Ей, ей, какво ти стана — попита той, когато жена му вирна сърдито брадичка и му обърна гръб. — Не казах нито дума против теб, миличка, но не мога да понасям онези петима варвари, които наричаш свои братя.

— Братята ми щяха да се държат съвсем различно, ако не беше нахлул в къщата им и не беше започнал да се караш. Много ми се иска да знам как би реагирало семейството ти, ако аз се бях проявила толкова недостойно.

— Със сигурност биха те натупали здравата и биха те замъкнали до бесилката в Тайбърн Хил.

— Надали, но нямаше да ме засилят с любезности. В най-добрия случай ще помислят, че си полудял, щом си ме довел тук.

Джеймс потисна смеха си и застана зад нея.

— Напротив, моя най-скъпа. Можеш да говориш или да вършиш, каквото си искаш, но ще забележиш, че това няма да промени отношението им. С радост ще ти кажат добре дошла.

— Защо?

— Защото чрез мен ти си станала член на семейство Малори.

— И какво му е особеното?

— Скоро ще го узнаеш, но се налага да побързаш с обличането. Да ти помогна ли малко? — попита с похотлива усмивка Джеймс и я обгърна с две ръце.

Джорджина го изблъска, за да не стигне до гърдите й.

— Стой по-далеч от мен. Ще се оправя и без твоята помощ. Чии са тези рокли? На Рослин ли?

— Така щеше да бъде най-просто. Не, в момента тя е малко по-едричка от теб. Изпратих човек при Рийгън, за щастие тя има точно твоите размери.

Джорджина се обърна и стисна ръце в юмруци.

— Рийган? Ах, да, това беше онази, която те е нарекла „познавач на жените“ вместо безсрамен женкар!

— Ти нищо ли не забравяш? — попита унило Джеймс, но Джорджина не усети тъгата в гласа му.

— Досега смятах, че Рийгън е един от приятелите ти. — Внезапно тя заби пръст в гърдите му и остро попита: — Е, коя е тя? Някоя от бившите ти любовници може би? Ако наистина си се осмелил да ми донесеш дрехите на бившата си метреса, Джеймс Малори, тежко ти и горко!

Буйният му смях я накара да млъкне.

— Сърцето ми се къса, че трябва да прекъсна прекрасната сцена на ревност, скъпа моя, но Рийгън е любимата ми племенница.

Джорджина беше силно изненадана и едва промърмори:

— Племенница ли?

— Ще има да се превива от смях, като узнае какво си казала.

— За Бога, да не си посмял да й кажеш! — стъписа се окончателно Джорджина. — Макар че предположението не е толкова дръзко при пропаднала личност като теб.

— Решително отхвърлям подобно обвинение — отговори сухо Джеймс. — Между донжуана и пропадналия субект има огромна разлика, скъпа моя. А предположението ти беше наистина дръзко, защото години наред не съм издържал любовница.

— Как нарече лъжата на Джереми, за да я изкараш безобидна? Приказка, нали?

— Смешно е, Джордж, но е истина. Винаги съм обичал разнообразието. Освен това любовниците само ме нервират с изискванията си. Разбира се, присъстващите се изключват.

— Ако си мислиш, че сега се чувствам поласкана, грешиш.

— Ти беше моя любовница на „Мейдън Ан“, нали? Е, къде е разликата?

— Сега обаче съм ти жена. Прости ми за ужасната дума, но и аз не виждам разлика.

Джорджина искаше да го нарани с това сравнение, но той само се изсмя.

— Добре се справяш, Джордж.

— В кое? — пожела да узнае тя.

— В това да ми противоречиш постоянно. Не са много хората, които се осмеляват да го правят.

— Ако отново се касае за прикрит комплимент — не се остави да я сплашат Джорджина, — с него няма да си спечелиш ваза с цветя.

— Добре. А какво ще спечеля, ако ти кажа, че те искам?

Той я обърна към себе си и тя усети, че не го е казал просто така. Беше възбуден, цялото му тяло трепереше от желание, хълбоците му се търкаха в бедрата й. Гърдите му докоснаха нейните и връхчетата им веднага се втвърдиха. Той помилва гърба й и устните му заглушиха всеки протест. Какъв ти протест? Джорджина трябваше само да усети възбудата му и се надигна цялата срещу него.

Последен, задъхан опит да го ядоса:

— Нали трябваше да се срещна с роднините ти?

— Да ги вземе дяволът — простена дълбоко Джеймс. — В момента това е много по-важно.

Бедрата му се вмъкнаха между нейните, ръцете му мачкаха задничето й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки, краката й сами се сключиха около хълбоците му и тя отметна глава назад, за да усети устните му върху шията си. Нито дума повече за семействата или за бъдещето. Всичко бе пометено от надигащата се страст.

Антъни Малори нахлу в стаята в разгара на любовната игра.

— Аха! Какъвто бащата, такъв и синът!

Джеймс бързо се отдели от Джорджина, без да се опитва да скрие гнева си.

— Върви по дяволите, Тони! Не можа ли да избереш по-подходящ момент за нахлуването си?

Джорджина бавно се върна на земята, застана, олюлявайки се, насред стаята и след известно време разбра кой им е попречил: достоен член на почтеното семейство Малори. Джеймс мъдро я задържа за бедрата, но избликът на ярост, който стана видим по ярките петна на бузите й, не можеше да бъде спрян.

Тя помнеше отлично Антъни, нощта в таверната, когато той обърка Мак с друг човек, и как го бе сметнала за най-красивия синеок дявол, когото бе виждала в живота си — докато не се намеси Джеймс. Антъни и днес беше великолепен мъж. Явно не само от злоба бе подхвърлила на Джеймс, че Джереми никак не му прилича. Момчето беше точно копие на Антъни, доста по-младо, но със същите кобалтовосини очи и черни като катран коси. Дали Джеймс беше сигурен, че синът му е негов? Онова, което Антъни помисли, щом я видя, й стана ясно едва след беглия поглед, с който я удостои.

Липсваше й само превръзката на окото и щеше да прилича на истински пират с тесния панталон и ризата с рюшове на Джеймс, която беше разкопчана почти до долу. Е, все пак я беше пристегнала с широкия му кожен колан. Преди няколко часа бе паднала на леглото напълно облечена. Успя да свали само ботушите и чорапите. Искаше да си почине малко, а беше заспала дълбоко.

Как можа Антъни да я завари в този вид! И най-вече в такова неловко положение! Този път вината беше изцяло негова. Тя се намираше зад затворена врата и можеше да прави, каквото си иска! Антъни беше този, който бе нарушил правилата на приличието, но не изглеждаше да се чувства неудобно. По-скоро беше сърдит.

— Радвам се да те видя, братко — усмихна се той, без да обръща внимание на хладния прием. — Но няма да търпя тук и малката ти проститутка. Давам ти точно пет минути да я изведеш оттук, преди господарката на къщата да е дошла да те поздрави.

— Джордж няма да отиде никъде. Онзи, който ще си изнесе задника през вратата, си ти.

— Да не си се побъркал? Тук вече не е ергенски дом.

— Паметта ми все още работи отлично, стари момко, но нямам причини да крия Джордж. Трябва да знаеш, че тя е моя…

— Сега ще видиш какво ще стане — прекъсна го невъздържано Антъни, когато по стълбата се чуха стъпки. — Скрий я под леглото! Или някъде другаде… Хайде, побързай, не стой като глупак! — Изсъска Антъни и посегна към ръката на Джорджина.

— Ако се осмелиш да я докоснеш, веднага ще се озовеш под леглото!

— Прави каквото искаш — примири се братът. — Но Бог да ти е на помощ, ако Рослин ми вдигне скандал заради теб!

— Дръж си устата, Антъни — предупреди го остро Джеймс.

И мъжът точно това направи. Облегна се небрежно на стената, скръсти ръце пред гърдите си и зачака бурята. Огледа бегло Джорджина и обърна поглед към вратата, откъдето всеки момент щеше да се появи жена му.

Джорджина се подготви вътрешно за влизането на изпускаща огън ламя. Жената, която беше съумяла да укроти мъж като Антъни, сигурно беше страшна като фурия. Ала Рослин Малори, която разтвори вратата и поздрави Джеймс със сияеща усмивка, нямаше нищо общо с ужасните й представи. В усмивката беше включена и Джорджина. Рослин беше пленително красива, не много по-висока от Джорджина, само малко по-възрастна и… в същото състояние като нея.

— Джереми ме нападна на стълбата, за да ми съобщи, че си се оженил, Джеймс. Вярно ли е?

— Оженил се е? — Любопитството на Антъни се събуди.

— Нали каза, че не можеш да убедиш Джереми? — изсъска Джорджина към Джеймс.

— Така смятах. Синът ми проявява учудваща лоялност, когато сметне, че е важно. Но не е казал на Тони, а това означава, че не вярва.

— Оженил се е? — повтори смаяно Антъни, но никой не му обърна внимание.

— Какво не вярва Джереми? — осведоми се Рослин.

— Че Джордж е моята виконтеса.

— О, все пак успя да намериш някакво име — установи делово Джорджина. — Само че не го харесвам. Измисли нещо друго. Нямам никакво намерение да се украсявам с английска титла.

— Твърде късно, любима. Името и титлата вървят заедно.

— Оженил се е? — изрева Антъни и най-после привлече вниманието върху себе си. — Не е ли малко прекалено да предприемеш такава стъпка само за да избегнеш заслужения укор?

Преди Джеймс да е успял да намери подходящ отговор, Рослин остро попита:

— Кой, смяташ, има право да му чете конско?

— Ти, скъпа.

Рослин коварно се изсмя и този дрезгав, гърлен смях накара Джорджина да вдигне изненадано очи.

— На грешен път си, скъпи. Как ти хрумна тази глупава мисъл?

Антъни посочи небрежно в посока на Джорджина и без да я удостои с поглед, промърмори:

— Ами… я я виж.

Този път вече Джорджина не се удържа.

— Аз не съм тази, за която ме мислиш, надут негоднико — проговори спокойно тя, но гневният тон беше недвусмислен. — Аз съм американка и името ми е Малори.

— Това е чудесно за теб, миличка — изсмя се подигравателно Антъни. — Очевидно си си научила добре урока.

Джорджина ядно смушка Джеймс в ребрата.

— Нали ти каза, че няма да е нужно да убеждавам другите?

— Запази спокойствие, Джордж. Нямаш основания да губиш самообладание — опита се да я успокои Джеймс.

— Не съм ядосана! — изкрещя му тя. — И не се чувствам омъжена, поне по отношение на семейството ти. Погрижи се да ми намериш друга стая, още днес!

Това бяха най-страшните думи, които можеше да му каже, в състоянието, в което се намираше сега, изтръгнат от възбуждащите й прегръдки.

— По дяволите, това и ще направя! Искаш да го убедя, така ли? Ей сега ще ти покажа как умея да убеждавам по-младия си брат — изръмжа Джеймс и тръгна към Антъни със стиснати юмруци.

Разтревожена, Рослин му прегради пътя. Джеймс очевидно беше готов да разкъса брат си във въздуха.

— Спри! Нямам намерение да търпя сбивания в къщата си. Защо му позволяваш да те предизвика? Нали го знаеш какъв е.

— Ти си решил да се пошегуваш с нас, нали, стари момко? — обади се отново Антъни, този път по-дипломатично.

— Ако помислиш малко с главата си, вместо със задника, ще се сетиш, че това е последното нещо, с което бих си правил шеги — отговори саркастично Джеймс.

Джорджина не откъсваше очи от Антъни, който се изправи като опарен. Тя четеше в лицето му като в разтворена книга и улучи много точно момента, в който той започна да разбира В очите му се появиха весели искри. След няколко секунди вече нямаше спиране.

— Господи боже мой, Джеймс наистина се е оженил! — изгърмя той и избухна в луд смях. Трябваше отново да се подпре на стената.

— Идиот! — изсъска гневно Джеймс.

Рослин хвърли извинителен поглед към Джорджина и се обърна отново към Джеймс, който пронизваше с поглед Антъни.

— Какво друго си очаквал от него? Чух как си му се подигравал, когато се ожени за мен.

— Но не защото се е оженил за теб, а защото трябваше да прекара медения месец на кушетката.

Рослин се изчерви леко при мисълта колко време беше минало, докато прости на съпруга си предполагаемата му изневяра. А смехът на Антъни заседна в гърлото му, защото още тогава не намери нищо смешно в този епизод. Леденото мълчание, което последва, бе използвано от Джорджина, за да си изясни, че цялата тази работа не е особено весела и за нея. Поигра си малко с изкушаващата мисъл да свали ботушите си и да изрита здраво и двамата Малори, но бързо се вразуми.

— Е, същото очаква и теб, Джеймс Малори — промърмори с ледена усмивка тя.

Това предизвика нов пристъп на смях у Антъни и Джеймс изсъска:

— По дяволите, Джордж, не виждаш ли, че той вече преглътна новината?

— Единственото, което виждам, е един мъж, който се превива от смях. Някой ще ми каже ли най-после кое е толкова смешно в женитбата ни?

— О, небеса, това няма нищо общо теб! Смешно му е, че изобщо съм се оженил.

— Защо тогава не му разкажеш, че идеята не беше твоя, а братята ми бяха тези, които те…

— Джордж!

— …които те принудиха да се ожениш за мен?

Джеймс не можа да я спре и само затвори очи, примирен с очакваната реакция от страна на другите, предизвикана от този дявол в женски образ. Не можеше да се надява, че Антъни не е чул.

— Принудили са го? — промърмори невярващо Антъни и изтри сълзите от очите си. — Е, това поне има смисъл. Трябваше да започнеш с него, стари приятелю. — Но не можа да продължи. Само повтори задавено „Принудили са го?“ и отново се заля в смях.

Джеймс се обърна към Рослин с подчертано спокойствие:

— Изведи го навън или няма да ти остане нищо, на което да се радваш…

— Недей, Джеймс — опита се да го успокои младата жена, която с мъка сдържаше усмивката си. — Признай, че вестта прозвуча наистина невероятно. Да те принудят да се ожениш… — Горчивият му поглед я накара да замълчи. — Антъни, престани най-сетне да се хилиш! Какво толкова смешно има?

— Всемогъщи Боже! Това е… Това е невъзможно… — пъшкаше мъжът й. — Колко бяха, Джеймс? Трима или четирима? — Бе удостоен с убийствен поглед от страна на брат си и се обърна към Джорджина, надявайки се на отговор. Ала тя само го изгледа унищожително и изфуча:

— Ако искаш да знаеш колко братя имам, ще те уведомя, че при последното преброяване бяха петима.

— Слава Богу! — отвърна с добре изиграно облекчение Антъни. — Мислех, че сам си си пъхнал главата в торбата. Но щом е така, приеми най-дълбоките ми съчувствия.

— Върви в ада! — изръмжа Джеймс и направи крачка към него. Рослин се притече на помощ на съпруга си и го сграбчи за рамото.

— Ти наистина не знаеш кога да спреш — изсъска тя и го повлече към вратата.

— Та аз едва започвам — възпротиви се Антъни, ала само един поглед към Джеймс беше достатъчен да охлади ентусиазма му. — Права си, скъпа моя, както винаги. Впрочем, не каза ли на Джейсън, че смятаме да му отидем на гости, докато е в града? С нетърпение чакам да го видя отново и отсега се радвам да му съобщя новините.

Антъни едва успя да излезе и вратата се затръшна след него. Залпът от проклятия и ругатни, който последва, предизвика у по-младия брат нов пристъп на смях.

Рослин едва не го уби с поглед.

— Не трябваше да правиш това….

— Знам — ухили се широко Антъни.

— Той няма да ти прости.

— Знам — повтори мъжът и усмивката му стана още по-широка.

Жена му невярващо попита:

— И ни най-малко не съжаляваш, така ли?

— Ни най-малко — ухили се той. — О, по дяволите, забравих да му поднеса поздравленията си!

— Не смей! — изсъска Рослин. — Не искам да носиш главата си под мишница.

Антъни побърза да промени темата и я избута в най-близкия ъгъл.

— Наистина ли?

— Престани! — засмя се Рослин и направи опит да се изтръгне от настоятелната му прегръдка. — Ти си непоправим негодник.

— Влюбен съм — прошепна дрезгаво Антъни и загриза нежно ушенцето й. — Всички влюбени мъже са непоправими.

— Щом е така — изохка Рослин и се предаде, — стаята ни е наблизо…