Покорителят

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

— Каретата ти тъкмо пристигна, Джеймс — обяви Кони, застанал в рамката на вратата.

— Няма защо да бързам. Навън цари страшна бъркотия. По-добре да изчакаме, докато колите, които товарят американския кораб, освободят кея. Ела, направи ми компания за по едно питие, стари приятелю.

Бяха влезли в пристанището само преди няколко часа. Още сутринта Джорджина бе подредила куфара на Джеймс, но той не й спомена нищо за намерението си да я вземе със себе си в плантацията си. Искаше да я изненада с красотата на имението си, а след романтична вечеря на свещи възнамеряваше да я попита дали би желала да заживее с него.

Кони влезе, застана до писалището и се загледа през прозорците. Съседният кораб тъкмо вдигаше платна и по палубите цареше трескава суетня.

— Корабът ми се струва познат — промърмори като на себе си той.

— Да не е ставал плячка на Хоуки?

— Това не би ме изненадало — ухили се офицерът.

— Тогава можем само да се радваме, че ще отплава.

— Защо? — учуди се Кони. — „Мейдън Ан“ никога не е плавал под истинското си име. Откога се плашиш да не те заподозрат в пиратство, след като нямат и най-малкото доказателство? Даже пропусна благоприятната възможност да ни създадеш малко разнообразие!

— Имах своите основания — изръмжа Джеймс. Нима трябваше да рискува живота на малката Джорджи за няколко часа морски приключения? — Освен това в момента нямам желание за подобни занимания.

Кони се обърна и прие предложеното питие.

— Изглеждаш дяволски самодоволен. Има ли някаква особена причина?

— Пред теб стои мъж, който има намерение да се обвърже Кони. Решен съм да поживея известно време с Джорджи. Не ме гледай толкова смаяно!

— По дяволите, това е изненада за мен! Последната жена, която беше довел на кораба… Как ли се казваше?

Джеймс пренебрежително смръщи чело.

— Естел или Стела. Какво намекваш?

— И нея искаше да задържиш, нали? Даже й разреши да обзаведе кабината ти с тия смешни мебели…

— Междувременно свикнах с обстановката. Даже я харесвам.

— Не се отклонявай от темата! В началото жената ти харесваше и ти проявяваше безмерно великодушие към нея. Но само след седмица обърна кормилото и я свали там, откъдето я беше взел. Тогава ми се стори, че ти е писнало от нея и се радваш, че си се отървал.

— Джорджи е очарователна спътница.

— Очарователна? Тази безсрамна, нахална…

— Затвори си устата, Кони! Говориш за бъдещата ми метреса.

Конрад вдигна невярващо вежди.

— Толкова ли ти е завъртяла главата? Как го реши?

— Глупав въпрос — отговори раздразнено Джеймс. — Какво си мислиш, стари дяволе? Просто свикнах с малката. Е, пред теб тя не се показваше откъм най-добрата си страна — но към мен беше повече от отзивчива, особено след като сложих край на глупавия й маскарад.

— Поправи ме, ако греша, но не беше ли ти човекът, който тържествено се закле никога вече да не си взема любовница? Имаше и една история, която едва не завърши с брак… А жените, които отначало не искаха и да чуят, но после…? През всичките тези изминали години ти съумяваше да се измъкваш от тези задължения, Хоуки. Освен това не можеш да се оплачеш от липса на жени, прав ли съм? Досегашните приключения не са ти стрували нищо.

Джеймс махна нетърпеливо с ръка.

— Не, настъпило е времето за промяна. Между другото, Джорджи дори не помисля за женитба. Наскоро заговорих открито по този въпрос и оттогава не е казала нито дума.

— Всички жени искат да се омъжат. Самият ти си го казвал.

— По дяволите, Кони, ако си решил да ме разубедиш, спести си усилията. Цяла седмица мислих и стигнах до заключението, че изобщо не съм й се наситил.

— А какво казва тя?

— Ще се зарадва, какво друго? Тази жена е луда по мен.

— Радвам се да го чуя — отвърна сухо Кони. — Какво тогава търси на съседния кораб?

Джеймс скочи с такава сила, че едва не преобърна стола си. Погледът му обходи палубата на чуждия кораб и скоро откри, каквото търсеше: Джорджина наистина стоеше там, шотландеца беше зад нея. Разговаряха с един от офицерите, може би дори си самия капитан. Джеймс остана с впечатлението, че се познават по-отблизо, особено като видя как непознатият взе ръцете на Джорджина в своите, разтърси ги с все сила, а после я заключи в обятията си. Като видя това, Джеймс се втурна навън и този път преобърна креслото. Вече бе стигнал до вратата, когато Кони го спря:

— Ако имаш намерение да я върнеш…

— Имам намерение първо да му размажа физиономията, а после да си взема обратно Джордж.

— Няма да бъде толкова просто, стари приятелю — провикна се подире му Кони. — Корабът вече се отдели от кея.

— По дяволите… — долетя от преддверието, но Джеймс се върна в каютата, хвърли поглед през прозореца и се загледа в бавно отдалечаващия се кораб. — Проклятие!

— Е, не го вземай толкова навътре, Хоуки — опита се да го успокои Кони. — И без това щяхте да прекарате в Ямайка само няколко седмици. А после? След всичко, което ми разказа за омразата й към Англия, тя никога нямаше да се върне там с теб.

— Забрави го, Кони, тази жена чисто и просто ме напусна. Без да попита! И не ми разправяй, че съм щял да си имам трудности. Това, което се случи, беше напълно достатъчно.

Без да обръща внимание на подигравателния поглед на Кони, Джеймс се загледа към напуснатата котвена стоянка, не можейки да повярва, че Джорджи си е отишла. Та едва тази сутрин тя го бе събудила със сладка целувка, бе уловила лицето му в ръцете си и го бе дарила с онази омайваща усмивка, която се появяваше винаги когато двамата бяха в леглото — усмивка, която разгаряше в душата му диво желание да я люби, неизпитвано дотогава. А сега я нямаше!

— Не, по дяволите, не! — изкрещя той и се обърна решително към първия си офицер, който простена с добре изиграна уплаха. Кони знаеше какво ще последва. — Колко души от екипажа слязоха на сушата?

— За Бога, Джеймс, наистина ли смяташ да…

— Да, точно това смятам — прекъсна го Джеймс, без да скрива обзелия го гняв. — Върни ги! Междувременно аз ще се опитам да узная нещо повече за онзи кораб. Искам след час да сме в открито море.

Джорджина нямаше никакво намерение да изпълни нареждането на брат си и да се скрие в кабината му. Той я заплаши с хубав бой, след който щяла да прекара остатъка от плаването в право положение. Дали го беше казал в резултат на обзелия го гняв или наистина възнамеряваше да използва колана си, в момента й беше все едно.

О, господи, как се ядоса! В първия момент, когато се обърна и я видя застанала ухилена пред него, той застина от изненада. Внезапно изненадата се превърна в тревога, защото реши, че само нещо ужасно я е накарало да го потърси чак в Ямайка. Ала когато тя го увери, че никой не е умрял, Дрю бе обзет от съмнения. Грабна я и я разтърси, макар и на шега, че го е уплашила до смърт, после обаче притисна до гърдите си обичаната сестричка. Когато Джорджина го уведоми с подчертана небрежност, че току-що пристига от Англия, Дрю окончателно загуби самообладание и се разкрещя. При това, след Томас, той имаше най-мек нрав.

За разлика от Уорън, който се отличаваше с изключително бурен темперамент и околните избягваха да го дразнят, или Бойд и Клинтън, които приемаха всичко прекалено сериозно, Дрю беше най-лекомисленият член на семейството и жените тичаха на тълпи подире му. Всъщност той беше единственият, който можеше да разбере, че тя трябваше да намери неверния си годеник. Вместо това той направо побесня и черните му очи започнаха да изпускат искри. Щом той се готвеше да я набие, какво ли можеше да се очаква от другите й братя? В момента обаче имаше по-важни грижи…

Като видя брат си, Джорджина изпадна в силна възбуда и се втурна към кораба му. От силното вълнение не можа да забележи, че „Тритон“ е готов за отплаване. Докато брат й бушуваше, моряците прибраха въжетата. А сега тя стоеше до перилата и отчаяно претърсваше с поглед палубата на „Мейдън Ан“, за да види за последен път Джеймс.

Когато най-после го откри, с развени от вятъра златни коси, с широки силни рамене, видът му й отне дъха. Блещукащото Карибско море ги разделяше и беше безсмислено да го повика, защото той вече не можеше да я чуе. Реши да му помаха, но той дори не поглеждаше в нейната посока. Последното, което видя, беше как Джеймс се затича по стълбичката и изчезна в множеството на кея.

О, боже, та той дори не знаеше, че я няма! Сигурно си мислеше, че тя е на борда на „Мейдън Ан“ и очаква завръщането му. Всичките й неща останаха в кабината му, между тях и любимият й пръстен, подарък от баща й. Дори не беше помислила, че няма да й остане време да си прибере багажа — но в момента дори това не беше важно. Болеше я, че не можа да каже довиждане на Джеймс и да му признае… да му признае, че го обича.

Джорджина едва не се изсмя на тази мисъл, толкова абсурдна й се стори тя. Обичай врага си — но не в буквалния смисъл. Омразен англичанин, проклет, нахален аристократ и въпреки това мисълта за него я караше да потръпва и сърцето й се качваше в гърлото. Глупаво, че се случи точно на нея, но много по-страшно щеше да бъде, ако му бе признала любовта си. Една нощ, докато лежеше в прегръдките му, го попита дали е женен.

— Господи, не! — ужаси се Джеймс. — Никога не бих извърши подобна глупост!

— Защо не? — попита тихо Джорджина.

— Защото всички съпруги са неверни. Щом сложат пръстена на пръста си, и започват да слагат рога на мъжете си. Не говоря за теб, любима, но това е истината.

Твърдението му й напомни за брат й Уорън, който мислеше същото за жените, и тя реши, че го разбира.

— Прощавай, трябваше да се сетя, че в живота ти е имало жена, която много си обичал и която те е измамила. Но не всички жени са като нея. Брат ми Уорън мисли като теб, но не е прав.

— Съжалявам, че те разочаровам, но в живота ми не е имало голяма любов. Все пак говоря от опит, защото достатъчно често съм се възползвал от подобни изневери. Само идиотите се женят, защото нямат ни най-малко понятие какво ги чака.

Джорджина беше очаквала този отговор, а и вече бе чувала подобни приказки от устата на брат си. Той поне имаше причина да не се обвързва в брак и да ненавижда жените: преди много години искаше да се ожени за една жена и тя го измами по най-жесток начин. Джеймс не беше преживял това, той беше чисто и просто безсъвестен женкар, както сам се наричаше. И дори не се срамуваше от това.

— Хайде, мила, той няма да те набие — опита се да я утеши Мак. — Не плачи, ами се постарай да изчезнеш от полезрението му. Скрин се долу и Дрю ще се успокои. Тепърва има да узнае цялата истина.

— Каква истина?

— Че трябваше да работим, за да си платим пътуването.

— О, това ли! — подсмръкна Джорджина, благодарна на Мак за съчувствието му. Той си въобразяваше, че тя се тревожи заради Дрю… — Не мисля, че сега е подходящият момент да го узнае. И въобще, трябва ли да му го казваме?

— Да не искаш да излъжеш собствения си брат?

— Все пак той ме заплаши с бой — напомни му тя и се направи на уплашена. — И това е Дрю, разбираш ли, Дрю! Не ми се иска да чуя коментара му, когато узнае, че през цялото време съм делила кабината с някакъв проклет англичанин.

— Аха, ето откъде духал вятърът. Смяташ, че една малка лъжа няма да ни навреди. Тогава няма да споменаваме и за откраднатите пари. Най-лошото ще дойде, когато се изправиш срещу всичките си братя.

— Благодаря ти, Мак, ти си най-милият…

— Джорджина! — изгърмя гневно Дрю. — Коланът ми чака!

Младата жена се обърна стреснато. За щастие брат й не говореше сериозно, но погледът му й показа, че е най-добре моментално да изчезне. Вместо да направи това, тя се изстъпи насреща му и вдигна поглед към грамадния капитан на „Тритон“.

— Ти си същински пън, Дрю. Как можеш да бъдеш толкова нечувствителен! Малкълм се е оженил за друга, а ти ми крещиш — захълца сърцераздирателно тя и се обля в сълзи.

Мак отвратено изпухтя. Никога не беше виждал мъж, който така внезапно да забрави яда си и да се размекне. Сълзите на Джорджина набързо обезоръжиха Дрю.