Покорителят

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

Джорджина не можеше да повярва — тя седеше зад заключена врата! Макар че цяла нощ беше думкала с юмруци по вратата, никой не дойде да я освободи. Как можа Уорън да й причини това? И то след като се бе възпротивила с безпримерна дързост на нарежданията на съпруга си само за да докаже на братята си, че няма защо да се тревожат за нея.

Сега й се искаше снощи да не бе чула гласа му, но двамата с Джеймс ревяха с пълен глас и караницата нямаше как да не бъде чута. Без да мисли, тя се втурна навън и понечи да слезе в антрето.

Ала още преди да стигне стълбата, чу как Джеймс разяснява на Уорън, че няма да го допусне при жена си, и осъзна, че само ще влоши положението, ако слезе и се намеси. Затова й хрумна съдбоносната мисъл да се измъкне отново през задната врата и да почака Уорън отвън. Не се усъмни нито за мит, че брат й ще си тръгне, защото изказването на Джеймс беше недвусмислено.

Тя зачака навън и изненада Уорън, който излезе с гръм и трясък от къщата. Поиска да го увери, че се чувства много добре Англия и че той не бива да се тревожи за нея. Но не очакваше, че брат й ще я завлече в чакащата карета и ще я откара на кораба си. По дяволите, защо Джеймс не я заключи в стаята й, така поне нямаше да се озове тук и да умира от отчаяние, че Уорън е твърдо решен да я върне в къщи, но не при Джеймс, а в Кънектикът. Изобщо не го интересуваше, че сестра му иска да остане в Англия. Не я слушаше, все едно какво му говореше и Джорджина сериозно се тревожеше, че е скрил присъствието й на борда дори от другите братя.

За щастие, беше се излъгала, защото вратата се отвори и в каютата влезе Томас.

— Слава Богу! — изплака облекчено Джорджина.

Томас беше единственият, който съумяваше да запазва спокойствие.

— Взе ми думите от устата, скъпа — извика мъжът и тя се хвърли в протегнатите му ръце. — Вече бяхме загубили надежда да те видим отново.

— Не исках да кажа това… — Джорджина се изтръгна от прегръдката му и го изгледа изпитателно. — Знаеше ли, че Уорън ме е заключил?

— Да, снощи спомена за това, когато се върна и ни разказа случилото се.

Джорджина сърдито го отблъсна от себе си.

— Това означава ли, че си позволил цяла нощ да стоя затворена?

— Успокой се, скъпа. Нямахме причина да те освободим по-рано. Нали ще се върнеш с нас.

— В никакъв случай! — изсъска гневно Джорджина и закрачи към вратата. — Връщам се у дома!

— Не вярвам да го направиш, Джорджи — обади се Дрю, застанал в рамката на вратата. Той й прегради пътя и цинично заяви: — Сестричката ни изглежда съвсем бодра, няма белези и е както винаги дива.

Много й се искаше да му издере лицето, но се вразуми, пое дълбоко въздух и се осведоми с делови глас:

— Уорън не ти ли каза, че нямам никаква нужда от спасение? Сигурно е пропуснал и да спомене, че обичам мъжа си, така ли е? И никой от вас не е сметнал за необходимо да ме освободи от този затвор!

— Наистина, той не спомена нищо за любов — призна Томас. — Ала се съмнявам, че ти е повярвал. Каза само, че искаш да се върнеш при мъжа си. Обаче е убеден, че страдаш от криворазбрана вярност, защото чакаш дете от него. Щом заговорихме за това, как се чувстваш сега?

— Добре съм… Откъде знаеш?

— Малори го е казал на Уорън. Това била една от причините, поради която не иска да те пусне.

Една от причините? Това беше основната причина! Защо не се бе сетила по-рано? Защото все още вярваше, че Джеймс не я е чул добре, когато му беше казала за детето. Никога след това не беше заговорил за състоянието й.

Джорджина се затътри към леглото и се отпусна на възглавниците, борейки се с безкрайното разочарование, което се надигаше в гърдите й. Причините, които изтъкваше Джеймс, не биваше да й влияят. Обичаше го достатъчно и за двамата и докато той не искаше да се отдели от нея, тя щеше да остане с него. Защо тогава не й ставаше по-добре?

Томас я изтръгна от мрачните мисли, като приседна до нея на леглото.

— Да не казах нещо, което те засегна дълбоко, Джорджи?

— Не… напротив. — Тя му беше благодарна, че отклони вниманието й, защото фактът, че Джеймс не я обичаше, гризеше болезнено сърцето й. Но какво си въобразяваха братята й? — Ще ми кажете ли какво търся тук?

— Това е част от плана ни, Джорджи.

— Какъв план? Да не искате да ме подлудите?

— Не — ухили се развеселено Томас. — Искаме да вразумим мъжа ти.

— Нищо не разбирам.

— Той не позволи на Уорън да те види, нали?

— Да.

— Смяташ ли, че ще промени мнението си? — продължи с въпросите Томас.

— Не, но…

— Значи ние трябва да го накараме да разбере, че няма право да ни държи далече от теб, Джорджи.

Младата жена уплашено разтвори очи.

— Това означава ли, че ще ме отведете чак в Америка, за да му дадете урок?

Томас се ухили на буйния й изблик и побърза да я успокои:

— Надявам се, че няма да се стигне дотам.

— Но щом той е убеден, че ние… — Дрю нямаше намерение да навлиза в подробности и млъкна.

Джорджина въздъхна тежко.

— Ти не познаваш мъжа ми. Направо ще полудее.

— Може би. Но съм готов да сложа ръката си в огъня, че планът въпреки това ще успее.

Джорджина се съмняваше, но предпочете да го запази за себе си.

— Защо Уорън не ми го каза още вчера?

Дрю направи пренебрежителен жест с ръка и обясни:

— Защото добрият Уорън никога няма да се съгласи с такъв план. Той иска непременно да те отведе в къщи.

— Какво?

— Не се тревожи за Уорън, скъпа — успокои я Томас. — Няма да вдигнем котва, преди да е изтекла една седмица, а дотогава скъпият ти съпруг непременно ще се появи тук с желание да изясни нещата.

— Една седмица? Предприехте това дълго пътуване, за да останете тук само една седмица?

— Ще дойдем пак — усмихна се тайнствено Томас. — И както изглежда, ще идваме редовно, защото Клинтън реши да извлече печалба от престоя ни. Сега обикаля и събира поръчения за превоз на товари.

При нормални обстоятелства Джорджина би избухнала в смях, но в момента беше твърде ядосана.

— Радвам се да го чуя, но спасителната акция беше излишна.

— Откъде можехме да знаем, скъпа? Всички бяхме болни от тревога за теб, особено след като узнахме от Бойд и Дрю, че не си тръгнала доброволно с Малори.

— Сега вече знаете истината. Защо Уорън не ме остави най-после на мира?

— Никой не може да разгадае мислите на Уорън, особено по отношение на теб… Джорджи, нима не знаеш, че ти си единствената жена, към която Уорън изпитва някакви чувства?

— Да не искаш да ме убедиш, че е престанал да преследва жените! — осведоми се дръзко Джорджина.

— Не говоря за този вид чувства. Става въпрос за нежност. Той ужасно се дразни от откритието, че не е толкова безчувствен и коравосърдечен, на какъвто се прави, а едва не се разболя от тревога по теб.

— Прав е, Джорджи — потвърди Дрю. — Бойд ми разказа, че никога не е виждал Уорън толкова гневен, колкото тогава при завръщането си, когато е установил, че си заминала за Англия.

— А после разбра, че Малори също е офейкал, и го възприе като доказателство, че не е способен да се грижи за теб.

— Това е абсурдно — протестира Джорджина.

— Не бих казал. Уорън е дълбоко загрижен за благополучието ти, повече от всеки от нас, защото ти си единствената жена, която означава нещо за него. Ако размислиш малко, ще проумееш враждебността му към мъжа ти, особено като вземем предвид как безсрамно се държа той в Бриджпорт.

— Защо Малори държеше непременно да те компрометира, Джорджи? — осведоми се любопитно Дрю.

— Почувствал се е измамен, защото съм си тръгнала от кораба му, без дори да се сбогувам — отговори мрачно Джорджина.

— Ти май се шегуваш? — учуди се Томас. — Той не е човек, който ще разиграе целия този театър заради една дреболия.

— Повтарям само онова, което ми е казал.

— Тогава го попитай още веднъж. Сигурен съм, че ще чуеш съвсем друг отговор.

— Предпочитам да не го правя. Ти дори не можеш да си представиш как побеснява, когато спомена онази нощ. Все пак вие едва не го удушихте, оженихте го принудително, конфискувахте кораба му и го заключихте в килера да чака въжето. Дори не смея да изрека имената ви. — Джорджина отново си каза, че усилията им са безсмислени. — Вървете по дяволите с вашия план! Аз съм убедена, че Джеймс няма да се промени. Единственото, което ще направи, е да се яви тук с цялото семейство и да натроши кораба на малки парченца.

— Е, надявам се да не се стигне дотам. Все пак сме разумни хора.

— Не и Уорън — ухили се Дрю.

— Нито пък Джеймс — прибави намръщено Джорджина.

— Останалите обаче ще проявят здрав разум — засмя се Томас. — Ще оправим нещата, Джорджи, обещавам ти. В случай на нужда ще припомним на твоя Джеймс как ни предизвика пръв.

— Това със сигурност ще го направи по-любезен.

— Аха, госпожицата става саркастична — обърна се Дрю към Томас.

— Не, по-скоро е своенравна — предположи брат му.

— И така трябва — заключи упорито Джорджина. — Все пак не ми се случва всеки ден да бъда отвлечена от собствените си братя.