Покорителят

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Джеймс се събуди от безсъзнанието, в което беше изпаднал, и с мъка потисна един стон. Чувстваше се много зле, сякаш го бяха прекарали през валяка за гладене, но очевидно нямаше сериозни наранявания освен няколко натъртени ребра — а и за челюстта не беше съвсем сигурен.

По дяволите, сам си беше виновен. Но не можеше да стои мълчаливо и да се прави на нищо неподозиращ, след като братята й го познаха и изровиха цялото му минало. Макар че Джорджина положи всички усилия да го защити, той сметна, че е по-добре да разкрие цялата истина.

Само да не бяха толкова много. По дяволите, сам срещу петима! Арти и Анри май бяха пропуснали да го осведомят за тях. Защо всъщност отхвърли първоначалния си план да се срещне насаме с Джордж и бе обзет от тази съдбоносна идея? Вярно, Кони се опита да го разубеди. Но по време на обратното пътуване щеше да го подлуди с подигравки за претърпяното поражение, а в Лондон щеше веднага да разкаже историята на брат му Антъни — топла-топла. Не е искаше дори да мисли как ще се забавлява милото му братче.

Какво всъщност искаше да постигне с появата си на този проклет прием? Само да натрие носа на малката госпожица? Причината беше в самия бал, по-скоро в представата как Джордж се забавлява с цяла дузина наконтени млади глупаци. Мисълта за това го вбеси. Откъде да знае, че ще я намери обкръжена от проклетите й братя, които я пазеха като овчарски кучета, и човек изобщо не можеше да се приближи…

Джеймс чуваше нечии гласове, някои по-близо, други доста отдалеч, един точно над него. Усети как един от братята се наведе към лицето му, за да провери идва ли в съзнание. За миг се изкуши да си смени мястото с него, но разумът победи. Само заради Джордж се постара да се държи прилично с тях и ето я наградата за великодушието му! Лесно можеше да ги хване един по един и да ги натупа, както трябва — защо ли да не навакса сега? Но след като те буквално го бяха смазали, той бързо отхвърли тази мисъл. Най-добре да чуе какво се говори, макар че това не представляваше особено удоволствие при тези пулсиращи болки и бучене в главата.

— Докато не го чуя лично от Джорджи, не го вярвам, Томас.

— Та тя искаше да се намеси в боя!

— Присъствах, Бойд — поправи го единственият глас, който се разбираше и който звучеше толкова приятно.

— Аз я задържах. Но това няма значение, казах ти, че тя…

— Но тя страда от загубата на Малкълм!

— Ти си истински глупак, Дрю. Колко пъти трябва да ти повтарям, че за всичко е виновна проклетата й упоритост!

— Защо, по дяволите, не се държиш настрана, Уорън? И без това от устата ти излизат само глупости.

Кратка схватка, после друг глас:

— Хей, вие двамата, смятах, че днешният бой ви е бил достатъчен!

— Във всеки случай този тип се държа безсрамно и аз нямам намерение да го търпя повече. Знай това, Клинтън. Дори нашият капитан е нищо в сравнение с него.

— Това вече няма значение. Уорън, бъди така добър и най-после млъкни. И без това нямаш какво да ни кажеш. А ти, Дрю, престани е тази свръхчувствителност. Това няма да доведе доникъде.

— Виж какво, аз не го вярвам, също като Бойд. — Джеймс вече различаваше отделните гласове и разпозна сърдития, грачещ глас на Уорън. — А и нашият слабак също не вярва…

Спорът беше прекратен от поредната размяна на удари и Джеймс горещо се помоли противниците му да се избият помежду си. Най-после разбра за какво ставаше дума. Направи опит да се надигне, когато подивялата глутница се нахвърли върху него и погреба под себе си израненото му тяло. От подутите му устни се изтръгна болезнен стон.

— Как се чувствате, Малори? — прозвуча учудвани благоразположен глас. — Имате ли достатъчно сили за сватба?

Джеймс отвори очи и изгледа смаяно ухиленото младежко лице на Бойд. Англичанинът събра всичкото презрение, което му бе останало, и отговори:

— Моите братя се отнасяха с мен много по-различно от вас, хленчещи слабаци.

— Е, хайде, да изкараме още един рунд! — намеси се нападателно Уорън.

— Седни, Уорън — заповяда остро Томас и всички братя смаяно го изгледаха.

Джеймс събра всичките си сили, изправи се и в този миг осъзна какво предстоеше:

— Каква сватба, за Бога?

— Вашата и на Джорджи, уважаеми капитане. Вие компрометирахте сестра ни, затова ще я вземете за жена. Ако не желаете, ще бъдете убит на място.

— Тогава се усмихни, приятелче, и натисни спусъка. Не позволявам да ме принуждават…

— Нима не дойдохте у нас, за да направите предложение за женитба, Малори? — осведоми се любезно Томас.

Джеймс му хвърли мрачен поглед, докато останалите се забавляваха царски.

— Да не си се побъркал, Томас?

— Е, това обяснява всичко, нали? — прозвуча ироничен глас някъде отдолу.

— Откъде ти идват тази нелепи идеи? Първо странното ти мнение за Джорджи, а сега и това?

— Би ли имал добрината да ни обясниш, Томас?

— Не е толкова важно — отговори братът и проницателно изгледа Джеймс. — Английският ум и без това няма да го проумее.

Джеймс преглътна напиращата на устните му острота. Нямаше смисъл да се нервира с тези слабоумници. Бавно и с голяма предпазливост се изправи. Едновременно с него се надигнаха Уорън и Клинтън. Да не мислеха, че още ги заплашва опасност? Проклети дървеняци! Разбира се, малкият Джордж не можеше да има обикновено семейство…

— Между другото, къде е Джордж? — осведоми се напрегнато Джеймс.

Най-младият, който не преставаше да крачи напред-назад из стаята, спря пред него и го удостои с гневен поглед.

— Това не е истинското й име, Малори.

— О небеса! Нима ще се караме за едно име? — И тъй като рядко не довеждаше нещата докрай, не можа да се удържи да не добави: — Наричам я, както си искам, хлапенце. Е, къде сте я скрили?

— Не сме я скрили — изгърмя Дрю зад гърба му. — Тук е.

Джеймс се обърна рязко, но в същия миг съжали за бързото движение. Дрю стоеше между него и дивана. А на дивана беше просната Джорджина, бледа като платно, в безсъзнание.

— Проклятие!

Дрю, който единствен забеляза убийствения блясък в очите на Джеймс, се опита да му препречи пътя, но бе оттласнат яростно в най-близкия ъгъл. Няколко картини паднаха от стената, а от салона се чу силен трясък: един прислужник се бе стреснал и в уплахата си бе изпуснал табла, отрупана с чаши.

— Остави го, Уорън — обади се Томас. — Нищо няма да й направи. — После се обърна към Джеймс: — Изпадна в безсъзнание, като ви видя.

— Джорджи никога не припада — настоя упорито Бойд. — Мисля, че се преструва, за да не слуша повече крясъците на Клинтън.

— Трябваше още вчера да я натупаш, Клинт — изсъска Уорън и пожъна всеобщо възмущение — и нещо съвсем неочаквано от страна на единствения чужд на семейството.

— Ако я докоснеш, ще те убия!

Джеймс дори не се обърна. Той коленичи до дивана и внимателно потупа Джорджина по бузите, за да я събуди.

— Нали ти казах, Клинт — изръмжа във възцарилата се тишина Томас.

— Виждам. Още една причина да не губим време.

— Ако го отведа при губернатор Уолкот, той ще го окачи на бесилката още утре и проблемът ще се реши от само себе си.

— Но той я е компрометирал, Уорън — напомни му Клинтън. — Първо ще ги оженим, а за другото ще мислим после.

Мъжките гласове гърмяха зад гърба му, но Джеймс не чуваше нищо. Бледото лице на Джорджина му създаваше сериозни грижи, дишането й едва се усещаше. Досега не му се беше случвало да се грижи за изпаднали в безсъзнание дами. Винаги се намираха други жени, които тичаха да донесат ароматни соли или нещо подобно. Братята й сигурно нямаха такова нещо вкъщи, иначе веднага щях да го донесат. Май запалените пера имаха същия ефект. Трябваше да измъкне нещо от дивана.

— Опитайте да я погъделичкате по краката — предложи Дрю, който стоеше точно зад него. — Това е чувствителното й място.

— Знам — отговори тихо Джеймс, припомнил си как веднъж нежно помилва стъпалото й по време на любовната игра и тя едва не излетя от леглото.

— Знаете? Откъде, по дяволите?

Джеймс въздъхна изнервено, защото нямаше как да не забележи сприхавия тон.

— Съвсем случайно, приятелю. Да не мислиш, че си играя на гъделичкане като някое хлапе?

— Тогава се питам какви игри сте играли със сестра ми…

— Точно такива, каквито предполагаш.

Дрю пое шумно въздух и заплашително изръмжа:

— Време е да си изкопаете гроба, проклети англичанино.

Джеймс хвърли кратък поглед към младия мъж и понечи да се усмихне, но болката беше толкова силна, че се отказа.

— Нямам такова намерение. Нима предпочитате да лъжа?

— Да, така щеше да бъде по-добре.

— Съжалявам, стари момко, но аз съм лишен от скрупулите, с които ти очевидно се кичиш. Както вече казах на сестра ти в някои неща съм непоправим.

— По отношение на жените може би?

— Точно така. Умник си ми ти.

Дрю пламна от гняв и стисна ръце в юмруци.

— Вие сте по-лош от Уорън! Ако тя…

— Млъкни за малко, момче. Сигурен съм, че имаш добро сърце, но с мен не можеш да се справиш. Не е ли по-добре да се понапънеш малко и да донесеш нещо, което да изправи сестра ти на крака? Не искам да пропусне това забавление.

Дрю хукна навън и скоро се появи с чаша вода. Джеймс го изгледа скептично.

— Какво да правя с нея, по дяволите? — Вместо отговор, Дрю изля чашата върху лицето на сестра си. — О, слава Богу, че ме отмени — ухили се Джеймс, когато Джорджина се задави и се надигна, кашляйки. Искрящите й от гняв очи търсеха злосторника.

— Ти беше припаднала, Джорджи — побърза да се защити Дрю.

— Оттатък има дузина дами, които носят в чантичките си ароматни соли — изкрещя сърдито тя и изтри водата от лицето и деколтето си. — Защо не помоли някоя да ти ги даде?

— Не се сетих.

— Тогава трябваше да донесеш поне кърпа — изсъска възмутено тя. — Дрю, от теб няма никаква полза. Само погледни какво направи с роклята ми.

— И без това не биваше да я слагаш — отговори невъзмутимо Дрю. — Тъкмо ще се преоблечеш.

— Ако си го направил нарочно, ще ходя само с нея, докато се накъса на парчета.

— Деца, ако нямате нищо против… — обади се Джеймс и привлече вниманието на Джорджина върху себе си.

— Джеймс, погледни си лицето!

— Остави това, малката. На твое място бих си мълчал, защото ти също не изглеждаш по-добре. Мокра си като кокошка.

— От водата, проклетнико, по мен поне няма кръв! — изсъска тя и се обърна към Дрю: — Нямаш ли поне носна кърпа?

Брат й се порови в джобовете си и измъкна мъничко парче плат. Подаде й го с доволна усмивка, смятайки, че е достатъчно за лицето й. Ала с учудване установи, че сестра му се преведе и внимателно попи кръвта от лицето на проклетия англичанин. А той дори не направи опит да се възпротиви. Остана на колене пред нея и й позволи да почисти лицето му, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Сякаш само минути преди това не я беше пронизвал с мрачни погледи, сякаш не я беше обидил най-безсрамно пред очите на семейството й и пред половината град, сякаш не беше чул обидните й думи. Дрю хвърли бърз поглед към братята си, за да установи дали и те са забелязали странната сцена. Уорън и Клинтън не гледаха насам, защото все още се караха. Бойд обаче срещна погледа му и многозначително извъртя очи. Дрю кимна в знак на съгласие. Томас клатеше глава, отчасти невярващо, отчасти развеселено. Дрю не намираше нищо весело в тази гледка. Да бъде проклет, ако позволи един пират да му стане зет — все едно отказал ли се е от този занаят или не. На всичкото отгоре английски пират. И най-лошото — аристократ от старата родина. Не можеше да повярва, че сестра му наистина се е влюбила в такъв невъзможен човек. Тук нещо не беше наред.

Защо Джорджи се занимаваше с този негодник? Защо припадна, като видя как са го подредили?

Макар и неохотно, Дрю трябваше да признае, че англичанинът е забележителен мъж. Непобедим боксьор, добре, това можеше да направи впечатление на него, но със сигурност не на Джорджи. Изглеждаше безсрамно красив, поне докато не обработиха с юмруци лицето му. Но нима Джорджина обръщаше внимание на такава дреболия, след като познаваше и другата страна на медала? По дяволите, след пътуването до Англия сестра му се държеше повече от странно.

— Добре умееш да си служиш с юмруците.

След тази гневна забележка на Джорджина Дрю хвърли бърз поглед към Джеймс, за да проследи реакцията му. Ала по подутото лице не се четеше вълнение.

— Така е, тренирал съм достатъчно дълго.

— Как си намирал време, след като си поддържал плантация в Ямайка и си пиратствал по моретата?

— Ти веднъж ми даде да разбера, че съм доста възрастен, малката. Значи съм имал достатъчно време за най-различни забавления, не е ли така?

Дрю едва не се задави, като чу тези думи, и Джорджи сърдито се обърна към него:

— Продължаваш да стоиш и да зяпаш! Трябва веднага да сложим студен компрес на подутите очи. Това се отнася и за твоите.

— О, не, Джорджи! И десет коня не са в състояние да ме изнесат оттук. Ако желаеш да отстъпя малко назад, за да размениш няколко думи насаме с този тип, защо просто не ме помолиш?

— Нямам какво да му кажа — изсъска възмутено тя и отново се обърна към Джеймс. — Да, за теб говоря. Нищо… освен че държанието ти тази вечер премина границата на обичайното ти нахалство. Трябваше да зная на каква подлост си способен. Признаците бяха налице. Но не, аз, глупавата гъска, сметнах, че проклетата ти привичка да се надсмиваш над другите е безобидна, че не се шегуваш с лошо чувство. Каза, че ти е навик, и аз бях достатъчно глупава да ти повярвам! Направих грешка. Проклетият ти език е смъртоносен като острие на кама и аз го изпитах на собствения си гръб. Е, доволен ли си от постигнатото? Добре ли се забавляваше? Какво, по дяволите, правиш до мен? Отдавна трябваше да те сложат в леглото!

Първо кипеше от възмущение, а накрая показа трогателна загриженост към него! Джеймс се надигна и избухна в луд смях. Болките в челюстта бяха непоносими, но не можеше да се сдържа — въпреки цялата любов, която изпитваше.

— Колко мило от твоя страна, че не си им разказала нищо, Джордж — проговори през смях той.

Джорджина го дари с мрачен поглед и зададе първия сериозен въпрос:

— Какво правиш тук, Джеймс?

Усмивката замръзна на лицето му. В следващия миг враждебността се върна.

— Забрави да се сбогуваш, любима, и аз се възползвах от случая да наваксам пропуснатото.

Аха, затова беше толкова ядосан. Господинът се чувстваше измамен? Само от нищожно, смешно желание да си отмъсти разрушаваше доброто й име, дълбоките й чувства към него? Е, поне на последното можеше да се зарадва. Само като си помислеше как й се искаше да умре от мъка, че никога няма да го види отново! Сега обаче беше твърдо решена да го забрави завинаги.

— Прощавай, колко глупаво от моя страна — изсъска през стиснати зъби тя. — Но това ще се уреди лесно. Довиждане, капитан Малори!

Джорджина се обърна на токчетата си и закрачи величествено към вратата, но внезапно се озова срещу братята си. Те бяха чули всяка дума от разговора й с Джеймс и сега я гледаха безмълвно. По дяволите, как можа да забрави, че не бяха сами в стаята!