Покорителят

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Макар да ставаше въпрос само за семейна вечеря, Джорджина остана с впечатлението, че я очаква официален прием, особено след като разгледа празничната вечерна рокля, която й бе приготвила Рослин. Тежката кафява материя блещукаше като полиран бронз, а дълбоко разголената горна част, прекрасно творение от надиплен тюл, я превръщаше в приказна принцеса. Джорджина беше повече от доволна от избора на Рослин. След като години наред се бе задоволявала с досадните пастелни цветове, които носеха младите момичета, сега гореше от желание да изпробва някой от тъмните, наситени цветове за зрели жени. Когато тази сутрин обсъждаше новите рокли с шивачката, избра само ярки, живи цветове.

Когато слезе при господата в салона, тя изненадано установи, че те също са облечени официално. В противоречие с модата Алтъни беше изцяло в черно с изключение на небрежно завързаната снежнобяла вратовръзка. Джеймс беше избрал кадифен жакет в ненатрапчиво тъмнозелено, който в никакъв случай не можеше да бъде наречен контешки. Цветът толкова отиваше на очите му! Те блещукаха като скъпоценни камъни, в които е скрит пламтящ огън, и зеленото ставаше още по-живо и чисто. Джереми, младият негодник, се беше наконтил като типичен лондонски денди с жакет в кардиналско червено и страхотни френски панталонки до коленете; комбинацията беше избрана само за да ядоса Джеймс, както Рийгън побърза да съобщи на ухото на зълва си.

Пристигна и Конрад Шарп, което не беше учудващо, защото Джеймс и Джереми гледаха на него като на член на семейството. Джорджина не го беше виждала във вечерен костюм, а той за първи път я виждаше в официален дамски тоалет, а не в износени мъжки дрехи. Нищо чудно, че не можа да се удържи да каже:

— Господи, Джордж, как така си захвърлила панталоните?

— Много остроумно — промърмори ядно Джорджина.

Докато Кони и Антъни се ухилиха многозначително, а Джеймс направо потъна в дръзкото й деколте, Рийгън се зае да му даде урок:

— Засрами се, Кони. Това не е начин да направиш комплимент на една дама.

— Вече си на нейна страна, така ли, малка вещице? — ухили се Кони и сърдечно я прегърна. — Прибери си ноктите, сърчице мое, защото съм сигурен, че Джордж умее да се защитава също така добре, както и ти. Освен това смятам да премълча комплиментите поне докато съпругът е наблизо.

Джеймс се направи, че не чува забележката, и се обърна към племенницата си:

— Доколкото разбирам, тоалетът на Джордж е от твоя гардероб. За съжаление не мога да ти спестя укора, че корсажът разкрива повече от позволеното.

— Никълъс никога не възразява срещу корсажите ми — изхихика Рийгън.

— Нищо чудно. Той е истински развратник.

— Страхотно! Още не е дошъл, а ти вече го нападаш — изфуча младата дама, обърна гръб на вуйчо си и отиде да поздрави Джереми.

Джеймс отново впи поглед в деколтето на Джорджина и тя, припомнила си съдбоносната вечер в Кънектикът, не можа да удържи саркастичната забележка:

— Чувствам се почти като в къщи. Братята ми със сигурност щяха да изтърсят нещо също толкова смешно като теб и да ми заповядат да облека по-прилична рокля. И в твоята глава ли се е оформила същата мисъл?

— Да не искаш да кажеш, че ме поставяш наравно с тях? Не, за Бога!

Кони се ухили подигравателно и се обърна към Антъни:

— И ти ли имаш впечатлението, че не може да понася братята й?

— Не разбирам защо — отговори невинно Антъни. — След всичко, което чух, намирам, че са забавни момчета.

— Тони… — произнесе предупредително Джеймс, но Антъни вече твърде дълго сдържаше смеха си и трябваше да изстреля и последната си мъдрост:

— Затворили го в килера! — издума през смях той. — Господи, как ми се щеше да съм някоя от домашните мишки!

Джорджина също не издържа:

— Братята ми са доста по-едри от вас, сър Антъни. Бъдете уверен, че и вие не бихте се справили с тях. — Тя се обърна рязко и побърза да се присъедини към Рийгън, която й махна от други край на салона.

Антъни доста се изненада.

— Малката като че ли те защитава.

Джеймс се ухили кисело, но се въздържа от коментар. Рослин изгледа строго съпруга си и очите й засвяткаха заплашително.

— Ако не престанеш да дразниш Джеймс в присъствието на жена му, тя ще зареди и другите си оръжия. А ако не го направи, ще се намеся аз. — Тя кимна царствено и остави мъжете сами.

Кони, който забеляза, че Антъни вече кипи от гняв, смушка Джеймс в ребрата.

— Ако не се пази, ще прекара някоя нощ в кучешката колибка.

— Сигурно си прав, стари приятелю — ухили се Джеймс. — Най-добре е да не наливаме вода във виното му, нали?

Кони с безразличие сви рамене.

— Ако можеш да го понесеш… Той не прави на глупак мен.

— Ако това ме доближава до желания успех, готов съм да понеса още много неща.

— Знам, даже се оставяш да те затворят в килера.

— Много добре ви разбрах! — намеси се триумфално Антъни. — Бях сигурен, че съм прав. Значи все пак съм те засегнал дълбоко, като ти казах…

— О, дръж си езика зад зъбите, Тони.

Скоро след това влязоха старците, както Джеймс и Антъни наричаха по-възрастните си братя. Джейсън Малори, трети маркиз Хаверстън и глава на семейството, представляваше истинска изненада за Джорджина. Бяха й казали, че е на шестдесет и четири години, но той не изглеждаше много по-стар от Джеймс и двамата си приличаха като две капки вода. Макар че първото впечатление лъжеше. За разлика от младежкия вид на Джеймс, необикновеното му чувство за хумор и дяволски чувствената усмивка, Джейсън беше олицетворение на трезвостта. А тя беше смятала брат си Уорън за най-сериозния човек на света. Той беше нищо в сравнение с Джейсън. Освен това й казаха, че неумолимата твърдост на Джейсън се изразява в чести пристъпи на ярост, особено спрямо по-младите му братя. Джорджина научи също, че братята Малори направо се наслаждават на семейните разпри, и тя нямаше причини да се усъмни в това, познавайки Джеймс и Антъни.

Едуард Малори беше различен от другите трима. Беше една година по-млад от Джейсън, много по-едър, но със същите зелени очи и руси коси. Нищо, ама нищичко не беше в състояние да помрачи доброто му настроение и макар да се шегуваше дълго и с удоволствие, шегите му никога не преминаваха границите на приличието. Също като брат й Томас, той никога не губеше самообладание.

И как реагираха на новината? — Преглътнаха твърдия залък много по-бързо в сравнение с Антъни.

— Имах значителни съмнения, че Тони някога ще се обвърже — а пък Джеймс? Господи, за мен той беше вече безнадежден случай — гласеше краткият коментар на Джейсън.

— Учуден съм, Джеймс — отбеляза Едуард, — ала твърде зарадван. Точно така, зарадван.

Без съмнение, семейството прие Джорджина доброжелателно. Двамата по-стари братя гледаха на нея като на човек, сътворил чудо. Естествено не познаваха по-подробно обстоятелствата около венчавката, тъй като Антъни по изключение реши да си мълчи. Въпреки това й се стори странно, че Джеймс ги остави да вярват, че всичко е в ред.

Ако сега я изпратеше в Америка, той щеше да се окаже в твърде неловко положение, въпреки това Джорджина беше сигурна, че нищо не е в състояние да го отклони от намерението му. Дали наистина искаше да се отърве от нея? Ако този въпрос не беше така важен, тя отдавна щеше да събере кураж и да го попита е надеждата този път да получи ясен отговор. Но ако наистина нямаше намерение да продължи да живее с нея, тя не искаше да го узнае точно сега, когато сърцето й се изпълваше с нова надежда.

Едуард дойде, придружен от съпругата си Шарлът и дъщеря си Ейми, най-малката от петте му деца. Останалите имаха други уговорки, ала бяха обещали да се появят най-късно след седмица. Единственият син на Джейсън, Дерек, не можа да бъде открит, тъй като вероятно беше извън града и се отдаваше на разврат — по отношение на жените той вървеше твърдо по следите на вуйчовците си. Жената на Джейсън също я нямаше, но тя никога не идваше в Лондон. Реджи бе доверила на Джорджина, че Френсис се е съгласила да се омъжи за Джейсън само за да замени майката на Рийгън и Дерек, а сега, след като децата пораснали, предпочитал да живее по-далеч от трезвия си мъж.

— Само не се притеснявай, скоро ще знаеш кой кои е — беше я уверила Рослин. — Само когато Шарлът се отплесне да разказва най-новите скандални истории, може да се затрудниш малко. В тях е забъркано половината лондонско общество но и него ще опознаеш с течение на времето.

Да се запознае с надменната английска аристокрация? Не, благодаря. Джорджина изкриви лице в усмивка и си каза, че повечето присъстващи в салона, с изключение на Кони и Джереми също имат благороднически титли — включително и тя самата. Странно, но те не заслужаваха презрението й — не бяха нито сноби, нито неприятни… е изключение може би на най-младия й девер. Никога нямаше да приеме Антъни с предизвикателните му удари отстрани и дръзките му намеци…

Не мина обаче много и Джорджина разбра, че кръвта на семейство Малори е по-гъста от водата. Антъни и Джеймс не преставаха да се дразнят взаимно, но когато се появи Никълъс Идън, виконт Монтие, двамата обединиха усилията си и се нахвърлиха върху него.

— Закъсняваш, Идън — посрещна го Антъни с хладно пренебрежение. — Вече тайно се надявах, че си забравил адреса ми.

— Нямаш късмет, стари момко. За съжаление жена ми има превъзходна памет — отговори с тънка усмивка Никълъс. — Да не мислиш, че с удоволствие идвам тук?

— На твое място бих проявил повече дискретност, скъпи приятелю. Съпругата ти не понася да предизвикваш скъпите й вуйчовци.

— Аз ли ги предизвиквам? — Никълъс с мъка прикриваше гнева си. Погледът му търсеше Рийгън, която оживено разговаряше с Шарлът и Ейми, и когато тя му махна да отиде при нея, лицето му веднага се промени. Замаха весело с ръка и я дари с омайваща усмивка. Джорджина не допусна да се забележи, че веднага е разбрала защо тримата мъже не могат да се понасят. Смешното беше, че това продължава повече от година. След този нежен жест сърцето й застана на страната на Никълъс — докато мъжът не се обърна отново към роднините си и не втренчи мрачен поглед в Джеймс.

— Как така се върна толкова скоро? А аз се надявах да те е погълнало морето.

Джеймс се ухили надменно.

— Съжалявам, че те разочаровах. Носех ценен товар и проявих максимална предпазливост. А ти как прекара? Колко пъти ти се наложи да спиш на дивана?

— Нито веднъж, след като ти замина, проклет негоднико! Но ми се струва, че това ще се промени — добави с потъмняло лице Никълъс.

— Зависи от много неща, скъпи приятелю — отбеляза Джеймс с дяволската си усмивка. — Когато е за добро, и двамата с Антъни сме готови да помогнем.

— Благодаря ти за любезността, Малори — пошепна Никълъс и кехлибарените му очи се насочиха към Джорджина, която беше застанала до Джеймс, обгърната от силната му ръка. — А коя е тази нова личност, ако извиниш излишния ми въпрос?

При скрития намек, който отново я принизяваше до ролята на любовница, Джорджина усети как кожата й настръхна. Ала преди тя или Джеймс да отговорят, както подобава, Антъни им се притече на помощ и пожъна всеобщо учудване.

— Спести си неприличните забележки, Идън — проговори тихо той и в гласа му прозвуча недвусмислена заплаха. — Младата лейди, чието име окаля, е моя зълва.

— Прощавайте — кимна Никълъс към Джорджина и се постара да изобрази съкрушено лице. После се обърна недоверчиво към Антъни и в сърцето му отново пламна гняв. Пак ли се опитваха да го измамят? — Доколкото знам, жена ти няма сестра?

— Точно така.

— Как тогава… — Прекрасните кехлибарени очи се впиха в Джеймс. — Божичко, нима това означава, че си се оженил? Сигурно си отишъл в другия край на света, за да откриеш жена, която да не се стресне от мръсната ти слава? — После се обърна към Джорджина: — Знаехте ли, че се омъжвате за жалък пират?

— Доколкото си спомням, това бе споменато малко преди сватбата — отговори равнодушно Джорджина.

— А знаехте ли, че е отмъстителен като слон?

— Постепенно осъзнавам защо — отговори твърдо тя и пожъна одобрителен смях от страна на Джеймс и Антъни.

Никълъс се ухили криво.

— Много добре, мила. Но знаехте ли, че е подъл женкар и…?

Джеймс го прекъсна с измамно мек глас:

— Продължавай така, малкият и ще ме принудиш да…

— Той ли ще те принуди? — намеси се Рийгън, която бе дотичала и държеше съпруга си под ръка. — Нима си му казал, вуйчо Джеймс? Бях готова да сложа ръката си в огъня и да се закълна, че Никълъс ще бъде последният, който ще узнае за тази дребна неприятност. Ти не искаш да имаш нищо общо с него, обаче фактът, че и двамата бяхте принудени да се ожените, вече създава известна близост, не мислиш ли?

Никълъс не каза нищо. Само изгледа пронизващо жена си, сякаш за да се убеди дали говори сериозно, или се шегува. Ала по лицето му пролича, че ей сега ще избухне в смях. Успя да се удържи само докато усещаше върху себе си ядния поглед на Джеймс.

За всеобща изненада Антъни не се присъедини към буйния смях. Или се беше смял достатъчно миналата вечер, или, което беше по-вероятно, не желаеше да застане на страната на младия виконт, макар случилото се да беше повече от весело.

— Реджи, миличка — проговори той с подчертана строгост, — какво да те правя сега? Да ти извия вратлето или да те заключа в стаята ти?

— Вече нямам стая тук, Тони.

— Тогава й извий врата — предложи Джеймс и когато погледна племенницата си, в очите му се отрази смесица от гордост и гняв. — Нарочно го каза, нали, малка вещице?

Рийгън дори не си даде труд да отрече.

— Ами да, вие винаги се съюзявате срещу него, макар че не е почтено двама срещу един. Не ми се сърди, но по-късно ще трябва да изтърпя още по-буйни изблици на смях. Все пак съм омъжена жена.

Това изявление не беше подходящо за успокояване на духовете, особено след като Никълъс се бе ухилил до уши.

— Май не е лошо да поживея малко при вас, Рийгън — настави подигравателно Джеймс. — Поне докато обзаведат както подобава градската къща, която ми е избрал Еди…

Това вече беше прекалено за Никълъс.

— Само през трупа ми!

— Сигурен съм, че ще намерим приемливо решение, приятелю.

В този момент към тях се присъедини Едуард.

— Между другото, Джеймс, забравих да спомена, че тази вечер дойде някакъв тип и попита за теб. Вече щях да му кажа къде може да те намери, но във въпроса му звучеше неприкрита враждебност и премълчах. Сметнах, че ако е твой приятел, щеше да прояви поне малко учтивост.

— Остави ли името си?

— Не. Едър като бик, много висок, с американски акцент.

Джеймс бавно се обърна към Джорджина, смръщи заплашително вежди и очите му потъмняха като буреносни облаци.

— Тези варвари! Тези кучи синове, които се величаят за твои братя, са посмели да дойдат чак тук! Прав ли съм, скъпа?

Джорджина вирна предизвикателно брадичка, скривайки с мъка радостта си.

— Братята ми винаги са се грижили трогателно за мен и ако се постараеш да си припомниш в какво състояние ме видяха за последен път Дрю и Бойд на борда на твоя кораб, това ще ми спести отговора.

Може би спомените му за забележителната нощ на сватбата им бяха малко объркани предвид обстоятелствата, но той не можеше да забрави, че я беше вързал и я мъкнеше като пакет под мишница по палубата на кораба си.

— Ама че гадост — промърмори Джеймс тихо, но убедено.