Покорителят

ГЛАВА ВТОРА

От другата страна на реката, в изискания Уестенд, каретата на сър Антъни Малори спря пред една от елегантните градски къщи на Пикадили. Това беше ергенската му резиденция — а сега в нея щеше да живее младата му съпруга лейди Рослин.

Джеймс Малори, братът на Антъни, който също живееше там по време на пребиваванията си в Лондон, побърза да слезе в салона, тласкан от любопитство да узнае защо брат му се прибира толкова късно. Успя навреме, за да проследи смаяно как една млада и красива дама бе пренесена през прага. Без да подозира, че има работа с новобрачни, Джеймс побърза да се извини.

— Сигурно преча?

— Точно така — отговори Антъни и понесе сладкия си товар нагоре по стълбата. — Но щом си тук, ще те осведомя, че току-що се ожених за тази дама.

— Какво означава това, по дяволите?

— Вярно е — потвърди със звънък смях младата лейди. — Нима помислихте, че ще позволя на чужд човек да ме пренесе през прага?

Смайването, изписало се по лицето на Джеймс, накара Антъни да спре за миг.

— Велики Боже, Джеймс, ти загуби ума и дума! Знаеш ли откога жадувам да те видя в това състояние! Прощавай, но нямам желание да чакам, докато се свестиш. — И продължи пътя си.

Мина доста време, преди Джеймс да успее да затвори устата си. Забеляза чашата с бренди, която все още стискаше в ръка, и побърза да погълне съдържанието й. Виж ти! Антъни окован във веригите на брака! Един от най-скандалните донжуани на Лондон — освен него самия, защото Джеймс също обичаше да се кичи с тази титла, преди да напусне Англия преди десет години. Но Антъни? Каква беше причината да извърши такава ужасяваща постъпка?

Вярно, момичето беше красиво, но Антъни можеше да я има и по друг начин. Джеймс случайно знаеше, че брат му вече я е прелъстил. И то миналата нощ. Защо сега се женеше за нея? Тя нямаше дори семейство, което би настоявало за брак — макар че надали имаше човек, който би могъл да принуди Антъни да извърши нещо против волята си. С изключение може би на най-големия им брат Джейсън, маркиз Хаверстън. Всъщност и той се бе опитвал безуспешно години наред.

Никой не бе опрял пистолета в челото на Антъни, за да го принуди да вземе това смешно решение. Той не беше и мекушав като Никълъс Идън, виконт Монтие, който някога се преклони пред волята на тяхното семейство и се ожени за племенницата им Рийгън, или Реджи, както й казваха. Всъщност самият Антъни бе помогнал много за осъществяването на тази женитба. Джеймс много искаше и той да присъства — и да допринесе своя дял! Но по онова време семейството не знаеше нищо за завръщането му в Англия. Това обаче не му попречи да издебне виконта и да уреди с него една стара сметка. Поради последвалото яко сбиване онзи негодник едва не пропусна сватбата с Рийгън, любимата племенница на Джеймс.

Клатейки глава, той седна в салона и придърпа по-близо гарафата с бренди. Надяваше се няколко силни питиета да го приближат до верния отговор. Не, тази венчавка не беше сключена от любов. След като през всичките тези години, през които двамата с Антъни преследваха слабия пол, брат му никога не се подаде на това глупаво чувство, Джеймс смяташе, че Антъни е също така добре имунизиран срещу него, както той самият. Необходимостта от наследник също не беше достатъчно основание, защото наследяването на титлата отдавна беше осигурено. Джейсън, най-старият брат, имаше голям син, Дерек, който уверено вървеше по стъпките на вуйчовците си. Едуард, вторият брат от семейство Малори, имаше пет деца, вече на възраст за женитба, с изключение на малката Еми. Самият Джеймс също имаше син — макар и незаконен, за съществуването на който бе узнал едва преди шест години. Дотогава не подозираше, че има дете, отгледано от майката в кръчма и продължило да работи там след смъртта й. Джереми беше седемнадесет годишен, но по нищо не отстъпваше на баща си в склонността към лудории. Не, Антъни не бе принуден да се ожени от грижа за продължението на семейството.

Джеймс се разположи удобно на дивана, който за съжаление беше твърде малък за ръста му. Продължавайки да разсъждава, той насочи мисълта си към новобрачните и заниманията им на втория етаж: съвършено лице, чувствени устни, които се извиваха в подигравателна усмивка — тези прелести не можеха да бъдат отречени на младата дама. Въпреки това не намираше приемливо обяснение за внезапното решение на Антъни. Да сключи брак — той самият никога нямаше да извърши такава грешка. Все пак трябваше да признае, че щом Антъни е решил да се гмурне дълбоко в нещастието, по-добре е да го направи с такава прекрасна жена като Рослин Шедуик. Не — от днес тя беше вече Малори, но въпреки това бе жена от класа.

Самият Джеймс също си беше поиграл с мисълта да прелъсти Рослин, въпреки, или може би точно заради това, че брат му също я ухажваше. Това не беше нещо необикновено. През дългите години необуздан живот двамата много пъти бяха насочвали стрелите си към една и съща жена. За тях това беше нещо като спорт: побеждаваше онзи, който пръв получаваше недвусмислени аванси от дамата. Антъни беше наистина забележителен мъж и бедните дами никога не можеха да му устоят — също като на Джеймс.

Двамата братя бяха напълно различни на външен вид. Антъни беше по-висок, по-строен и беше наследил тъмния тен на баба им, черните й коси и кобалтовосини очи. Също като Рийгън и Еми — и Джереми, синът на Джеймс. Приликата на момчето с Антъни беше направо компрометираща. Джеймс, напротив, приличаше повече на семейство Малори. Рус, със зелени очи и фигура на професионален боксьор. Едър, рус, внушителен — така го описваше Рийгън.

Джеймс се усмихна и се замисли за милата си Рийгън. Единствената им сестра Мелиса почина рано. Малката й дъщеря едва беше навършила две години. Двамата с Антъни взеха детето под свое покровителство и го възпитаха заедно. А сега тя беше омъжена за онзи негодник Идън и той не можа да стори нищо, за да го предотврати. Макар и с голяма неохота, трябваше да признае, че въпреки всички очаквания Идън се оказа образцов съпруг.

Още един съпруг. И всичко това заради Антъни! Идън поне имаше извинение — той обожаваше Рийгън. Но Антъни обожаваше всички жени. Джеймс вече беше навършил тридесет и шест, но до днес нито една жена не успя да го убеди да подложи глава под хомота на брака. Люби и изчезвай — такъв беше открай време девизът му в отношенията с жените. Той вярваше в това и възнамеряваше да му остане верен и през следващите години.