LXIXРАЗБОЙНИЦИТЕ

Победител по всички пунктове, уверен, че нищо не ще попречи на напредването му срещу Неапол, Шанпионе заповяда да се премине границата на кралството в три колони.

Лявото крило под командването на Макдоналд навлезе в Абруцо през Аквила: то трябваше да завземе проходите Капистрело и Сора.

Дясното крило под командването на генерал Рей навлезе в Кампания през Понтийските блата, Терачина и Фонди.

Центърът, командван от Шанпионе, навлезе в областта Казерта през Малмонтоне, Ферентина и Черепано.

Три почти непревземасми крепости отбраняваха границите на кралството: Гаета, Чивитела дел Тронто, Пескара. Гаета владееше пътя към Тиренско море; Пескара към Адриатическо; Чивитела дел Тронто се издигаше навръх планината и владееше отвъдната част на Абруцо.

Гаета се отбраняваше от стар швейцарски генерал на име Те-юди; той имаше под своите заповеди четири хиляди души; като защитни средства — седемдесет оръдия, дванадесет мортири, двадесет хиляди пушки, провизии за една година, кораби в пристанището, с една дума, беше добре и по суша, и по море.

Генерал Рей му изпрати искане да се предаде.

Вече старец, Теюди се бе оженил за една млада жена. Уплаши се за нея, а — кой знае? — може би и за себе си. Вместо да окаже съпротива, свика военен съвет, поиска мнението на епископа, който изтъкна на преден план християнското миротворство; свика фадските управници, те пък използваха случая да спасят Гаета от злините на една обсада. Но всички още се колебаеха, когато френският генерал изстреля един снаряд срещу града; топа враждебно действие бе достатъчно Теюди да изпрати при неприятеля представители, за да узнаят условията му.

— Безусловно предаване на крепостта или пойна с цялата й строгост — отговори генерал Рей.

След два часа крепостта се предаде.

Дюем, който се движеше с хиляда и петстотин души покрай брега на Адриатическо море, изпрати до коменданта на Пескара, на име Прикар, парламентьор с предложение да се предаде. Генералът, решен сякаш да умре под развалините на града, разведе френския офицер, за да му покаже всичките си възможности за отбрана, укрепленията, оръжията, складовете, препълнени с бойни припаси и храни, и накрая го изпрати на Дюем с надменния отговор:

— Една така снабдена крепост не се предава.

Но това не му попречи още при първия изстрелян снаряд да отвори вратите на града и да предаде този така добре укрепен град на генерал Дюем, който намери там шестдесет оръдия, четири мортири и деветстотин войници.

Що се отнася до Чивитела дел Тронто, крепост по самото си местоположение, още повече укрепена изкуствено, тя се отбраняваше от испанеца Хуан Лакомб, имаше десет тежки оръдия, снабдена беше с голямо количество бойни припаси и храни. Можеше да издържи цяла година; държа се един ден и се предаде след двучасова обсада.

Време беше следователно, както вече казахме в предидущата глава, разбойническите главатари да заместят генералите, а разбойниците — войниците. Три чети, ръководени от Пронио, се бяха организирали със светкавична бързина: едната командвана от него, другата от Гаетано Мамоне, третата от Фра Дяволо.

Пръв се сблъска с френските колони Пронио.

След като завзе Пескара и остави там гарнизон от четиристотин души, Дюем тръгна към Киети, за да се съедини, според получената заповед, с Шанпионе пред Капуа. Когато пристигна в Токо, той чу честа стрелба откъм Сулмона и заповяда на войниците си да ускорят ход.

Действително една френска колона, командвана от генерал Руска, бе влязла доверчиво, е барабани начело в града Сулмона, но изведнъж от всички прозорци върху нея се изсипа градушка от куршуми. Изненадана от това неочаквано нападение, тя се бе разколебала за миг.

Скрит в черквата Сан Панфило, Пронио се възползва от случая, излезе от черквата със стотина души, нападна французите във фронт, а стрелбата от прозорците се удвои. Въпреки усилието на Руска в отряда му настъпи безредие и той излезе набързо от Сулмона, като остави по улиците дванадесетина убити и ранени. Но като видяха как войниците на Пронио започнаха да обезобразяват убитите, а жителите на града да довършват ранените, републиканските войници пламнаха от срам, преустроиха се без заповед и с викове за мъст се върнаха в Сулмона, отвръщайки на стрелбата от прозорците и от улицата. През това време, скрити в амбразурите на вратите, притаени из уличките, Пронио и хората му стреляха безспир и французите щяха да бъдат принудени може би да отстъпят повторно, когато от другия край на града се чу честа стрелба.

Бяха хората на Дюем, които, привлечени от стрелбата, бяха заобиколили Сулмона и се озоваха в тил на Пронио. С пистолет във всяка ръка Пронио изтича при своя ариергард, събра го, озова се лице в лице срещу Дюем, изпразни в него един от пистолетите си и го рани в ръката. Един републиканец се нахвърли с извадена сабя срещу Пронио, но той го уби с втори пистолетен изстрел, грабна пушката му и начело на хората си започна да отстъпва в пълен ред, като даваше на местното наречие заповед, която френските войници не можаха да разберат. Заповедта беше да бягат по всички улички към планината. Градът бе изпраз-нен за един миг. Хората от къщите избягаха през градините. Французите станаха господари на Сулмона; само че този път разбойниците се бяха сражавали един срещу десет. И сражението бе сметнато в Неапол за победа.

Фра Дяволо от своя страна, след срамното предаване на Гаета, бе отбранявал храбро със своите стотина души моста на Гарилиано, нападнат от адютанта Гурдел и петдесетина републикански войници, които генерал Рей бе изпратил да го завземат, като не подозираше образуването на четите. Французите бяха отблъснати и адютант Гурдел, един дружинен командир, няколко офицери и войници, останали ранени на бойното поле, бяха прибрани полумъртви, вързани за дървета и изгорени на слаб огън, сред крясъците и дюдюканията на населението от Маняно, Сеса и Траета и сред хората на жените, всякога по-свирепи от мъжете при подобни забавления.

Фра Дяволо поиска отначало да се противопостави на тези убийства и продължителни мъчения. И от състрадание доуби ранените с пистолетите и карабината си. Но по смръщването на войниците и оскърбленията на жените видя, че с подобно състрадание се излага на опасност да изгуби своята популярност. Тогава се отдалечи от огньовете, където републиканците умираха мъченически, като поиска да отстрани и Франческа; но тя не пожела да пропусне нищо от зрелището. Изтръгна се от ръцете му и започна да играе и крещи по-невъздържано от другите жени.

Мамоне беше през това време в Капистрело, преди Сора, между езерото Фучино и Лири. Съобщиха му, че забелязали покрай изворите на Лири да се спуска един френски офицер, придружаван от водач.

— Доведете и двамата — каза Мамоне.

След пет минути и двамата бяха пред него.

Водачът бе изменил на офицера и вместо да го отведе при генерал Льомоан, на когото офицерът трябваше да предаде заповед от генерал Шанпионе, го бе отвел при Гаетано Мамоне.

Офицерът се наричаше Кле и беше един от адютантите на главнокомандващия.

— Навреме идваш — каза Мамоне. — Бях ожаднял.

Знаем с какво питие Мамоне имаше навик да утолява жаждата си.

Накара да съблекат мундира, жилетката, вратовръзката и ризата на адютанта, след това заповяда да го вържат за едно дърво.

Сложи пръст на вратната жила, за да намери точно мястото й, и веднага заби там камата си.

Адютантът не продума, не се помоли, не изстена: знаеше в ръцете на какъв людоед е попаднал и като древен гладиатор се погрижи само за едно: да умре достойно.

Смъртно наранен, не извика и не изохка.

Кръвта започна да блика от раната на пресекулки, както блика от артерия. За да може да пие кръв в чаша, подходяща за питието, преряза главата над веждите.

Но тъй като съгледвачите му съобщиха, че един малък републикански отряд от тридесет-четиридесет души идва по пътя откъм Талякоца, той заповяда да скрият оръжията, да наберат цветя и маслинови клонки, да дадат на жените цветя, а на мъжете и момчетата маслиновите клонки и да поканят командващия офицер да дойде заедно с хората си в Капистрело на празненството, устройвано от жителите на селото, все патриоти, зарадвани от пристигането им.

Пратениците тръгнаха с песни. Всички къщи в селото отвориха вратите си; на площада пред кметството бе сложена голяма трапеза, донесоха вино, хляб, месо, шунка, сирене. За офицерите сложиха друга трапеза в залата на кметството, която гледаше към площада.

На една левга от града пратениците срещнаха малък отряд, командван от капитан Тремо290. Един преводач, както винаги предател, който водеше отряда, обясни на републиканския капитан какво искат тези мъже, деца и жени, които идваха да го посрещнат с цветя и маслинови клончета в ръка. На смелия и доверчив капитан и през ум дори не мина за предателство. Той целуна хубавите девойки, които му поднесоха цветя; заповяда на лавкаджийката да отвори бурето с ракия: пиха за здравето на генерал Шанпионе, за преуспяването на френската република и тръгнаха под ръка към селото, като пееха Марсилезата.

Гаетано Мамоне с останалото население чакаше френския отряд пред входа на селото; французите бяха посрещнати от гръмки приветствия. Отново се побратимиха и сред радостни викове тръгнаха към кметството. Там, както казахме, беше наредена трапеза; бяха сложени толкова прибори, колкото бяха войниците. Малцината офицери щяха да обядват вътре заедно с кмета, помощник-кметовете и общинските съветници — с друга думи, с Гастано Мамоне и главните разбойници от четата му.

Възхитени от оказания прием, войниците събраха пушките си на пирамиди на десетина стъпки от трапезата; жените откачиха сабите им, с които децата започнаха да играят на войници; после всички седнаха, отвориха бутилките и напълниха чашите.

Капитан Тремо, един лейтенант и двама сержанти седнаха в същото време в долната зала. Хората на Мамоне се промъкнаха между трапезата и пушките, които капитанът за по-голяма сигурност бе заповядал на тръгване да напълнят; на трапезата вътре офицерите бяха наредени така, че между тях да има по три-ма-четирима разбойници.

Знакът за клането щеше да се даде от Мамоне: той щеше да вдигне пред един прозорец черепа на адютанта Кле, напълнен с вино, и щеше да пие наздравица за крал Фердинанд.

Всичко етапа, както беше наредено. Мамоне се приближи до прозореца, наля незабелязано вино в още кървящия череп на нещастния офицер, улови го за косата като за стойка, застана на средния прозорец и вдигна уговорената наздравица.

Цялото население отговори веднага с викове:

— Смърт на французите!

Разбойниците се хвърлиха към пушките, струпани на пирамиди; тези, които се навъртаха около французите уж да им сервират, се отдръпнаха назад; започна стрелба в упор и републиканците бяха избити със собственото им оръжие. Които успяха да се изплъзнат или бяха само ранени, бяха изклани от жените и децата, грабнали сабите им.

Офицерите, настанени в залата, поискаха да се втурнат на помощ на войниците си; но всеки бе задържан на място от пет-шест души. Мамоне се приближи победоносно към тях с кървавата чаша в ръка и им предложи да ги пощади, ако се съгласят да пият за здравето на крал Фердинанд от черепа на своя сънародник. И четиримата отказаха с отвращение.

Тогава той заповяда да му донесат гвоздеи и чук, накара офицерите да протегнат ръцете си и ги закова на масата. След това през прозорците и вратите хвърлиха в залата снопове слама, подпалиха ги и затвориха всички изходи. Обаче мъченичеството на републиканците не бе така дълго и жестоко, както се бе надявал палачът им. Един сержант има смелостта да изтръгне ръцете си от гвоздеите и със сабята на капитан Тремо направи на тримата си другари ужасната услуга да ги прониже с нея, а след това прониза и себе си. Четиримата герои умряха с възгласа: „Да живее републиката!“

Когато пристигнаха в Неапол, тези вести зарадваха крал Фердинанд и като видя, че верните му поданици така смело го поддържат, той окончателно реши да не напуска столицата си.

Да оставим Мамоне, Фра Дяволо и абат Пронио да продължават подвизите си и да видим какво става около кралицата, решена повече от всякога да напусне Неапол.

Загрузка...