Сан Феличе

LXXIЛЕГЕНДАТА ЗА МОНТЕ КАСИНО

В същия ден и час, когато вратата на тайния ход се отвори пред кралицата, а Ема Лайона влезе според обещанието си като героиня от роман в подземието, предшествана от Ричард, който й светеше, един младеж се изкачваше с кон по хълма Монте Касино, където обикновено минават пеша или с муле.

Но било че беше напълно уверен в своя кон или в умението си да го ръководи, било че, свикнал с опасностите, те му бяха станали безразлични, той бе тръгнал от Сан Джермано на кон и въпреки бележките, които му правеха за тази непредпазливост, твърде голяма при изкачването и още по-голяма при слизането, той бе поел но каменливата пътека, водеща към манастира, основан от Свети Бенедикт и увенчаващ най-високия връх на Монте Касино.

Под него се разстилаше долината, където Гариляно лъкатуши за кратко и скоро се измъква, за да се влее при Гаета в морето; тук именно, по бреговете на Гариляно, Гонсалво Кордовски ни разбил през 1508 година; но по някакъв странен обрат на съдбата, колкото повече се изкачваше, толкова повече конникът можеше да различи лагерите на френската армия, която след три века идваше да отмъсти, събаряйки испанската монархия, за поражението на Баяр, в което той се прославя почти като победител.

Ту отдясно, ту отляво, според завоите на пътя, оставаше град Сан Джермано, над който се издигаше старата полуразрушена крепост, изградена над древния римски Касинум, носила заедно с града това име до 844 година, когато Лотарий, пръв италиански крал, се установи в Беневентското херцогство и Калабрия, откъдето бе изгонил сарацините и бе подарил на черквата на Спасителя един пръст от ръка на капуанския епископ Сан Джермано. Тази скъпоценна реликва е дала името на светеца на италианския град; а останалите мощи, изпратени във Франция в манастира на бенедиктинците, който се издигаше в гората Ледия, са дали същото име на френския град, гдето са родени Анри II, Карл IX и Людовик XIV291.

Монте Касино, по който в този момент се изкачваше неблагоразумният пътник, не бе променило, както виждаме, името си, а се бе задоволило само да го поиталианчи; то е свещена планина в областта Казерта. Там се приютяват дълбоките нравствени страдания и големите политически злочестини. Карломан, брат на Пипин Къси, почива тук в своя гроб; Григорий VII спира тук, преди да издъхне в Салерно; трима папи са били тук игумени: Стефан IX, Виктор III и Лъв X.

В 497 година Свети Бенедикт, роден в 480, отвратен от зрелището на езическата поквара в Рим, се оттегля в Сублакеум, днешното Субиако, където се прославя със своята добродетел и привлича много ученици, а заедно с тях и преследванията. В 529 година той напуска този край, спира в Касинум и като вижда хълма, който се издига над града, решава, може би не толкова за да се приближи до небето, колкото за да се отдалечи от изпаренията, с които Гариляно покрива долината, да издигне навръх този хълм един манастир за своя орден.

Сега, тъй като историческите данни вече липсват, читателите ще ни позволят да повикаме на помощ преданието.

Още щом пристига на върха на избрания хълм, Свети Бенедикт, който по това време се нарича просто Бенедикт, съзира мъчнотиите, които ще срещне при пренасяне на такава височина материалите, необходими за сградата му.

И решава да повика на помощ Сатаната.

Сатаната често го изкушавал, но Свети Бенедикт никога не допускал да бъде победен от него. За да може да му заповядва обаче, трябвало и сам да победи Сатаната. В това отношение Свети Антоний бе постигнал толкова, колкото и сам Бог. Трябвало да постави дявола в такова положение, че да не може нищо да му откаже.

Било по собствено въображение, било по небесно внушение на Свети Бенедикт се сторило една сутрин, че е открил каквото търси.

Слязъл в Касинум, влязъл в дюкянчето на един почтен ключар, когото познавал като добър християнин, защото лично го кръстил преди една седмица. И му заповядал да му направи маша.

Ключарят му предложил една великолепна готова маша; но Свети Бенедикт отказал да я вземе. Искал по-особена маша, с куки в двата края. Благословил водата, където ключарят щял да потопи нажеженото желязо, и най-вече му напомнил да не започва и да не прекратява работата си, без да се прекръсти.

— Искате ли да я донеса на ваше превъзходителство, когато я свърша? — попитал ключарят.

Докато чакал да се построи манастирът му, Свети Бенедикт живеел в пещерата навръх Монте Касино, която и до днес се тачи от вярващите като обител на светеца.

— Не — отговорил Свети Бенедикт. — Ще дойда да си я взема сам. Кога ще бъде готова?

— Вдруги ден към обед.

— До вдруги ден тогава.

В уречения ден и час Свети Бенедикт влязъл в ковачницата на ключаря и след десет минути излязъл оттам с машата в ръка, като я криел грижливо под палтото си.

Нарядко се случвало нощем, докато Свети Бенедикт чете в пещерата си съчиненията на светите отци, дяволът да не влезе през вратата или през прозореца и по хиляда най-различни начини да не се опита да изкушава блажения.

Свети Бенедикт приготвил следната спогодба:

Той оставил сгънатата хартия на масата, заедно с перото и мастилницата, които бил използвал.

Вечерта се приготвил и зачакал спокойно. Приготовлението се състояло в това, че сложил в огъня благословената маша, за да я нажежи. Но човек би казал, че Сатаната е подозирал за клопката: цели три дни, или по-точно цели три нощи не се явил.

Най-после на четвъртата нощ дошъл, използвайки бурята, която щяла да събори сякаш целия Божи свят. Въпреки трясъка на гръмотевиците и сиянието на светкавиците Свети Бенедикт се преструвал на заспал; но спял до самия огън, притворил само едното си око и оставил машата да му е подръка.

Светецът така добре се преструвал на заспал, че Сатаната се измамил. Пристъпил на пръсти и протегнал врат над рамото на светеца.

Тъкмо това искал Свети Бенедикт: грабнал машата и му стиснал здраво носа.

Ако машата била обикновена, колкото и да била нажежена, Сатаната би се изсмял, защото огънят е негова родна стихия; но машата, както си спомняме, била кована с благословията на светия кръст и потопена в светена вода.

Като разбрал, че е пипнат, Сатаната започнал да подскача наляво и надясно, да духа пламъците в лицето на Свети Бенедикт, да го заплашва и да протяга нокти към него. Но дългата маша пазела Свети Бенедикт и колкото повече Сатаната подскачал, колкото повече бълвал огън и пламък, колкото повече заплашвал светеца, толкова повече той стискал с една ръка машата, а с другата се кръстел.

Сатаната видял, че има работа с по-силен от себе си, че Бог е в съюз със светеца и предложил да се предаде.

— Добре — рекъл Свети Бенедикт. — Само това искам и аз. Вземи пергамента от масата и го прочети.

— Как искаш да чета — попитал Сатаната — с маша между очите?

— Чети с едното око.

Трябвало да постъпи, както му препоръчвал светият отшелник, и като кривял ужасно очи, Сатаната прочел пергамента.

Щом го уловят, Сатаната става кротък и се държи изобщо твърде примирително: важното е да го уловиш.

След като прочел пергамента, казал:

— Как искаш да подпиша, като не знам да пиша?

— Добре, прекръсти се тогава — отговорил светецът.

При думите „прекръсти се тогава“ Сатаната така подскочил, че ако не била куката, поръчана от светеца в края на машата, дяволът щял да измъкне носа си.

— Както и да е — казал Сатаната, — мисля, че е по-кратко да се подпиша.

И взел перото.

— А сега — рекъл светецът — всичко трябва да стане както му е редът. Да започнем с датата и годината. А главно — добавил той — да пишем четливо, за да няма двусмислици.

Сатаната написал с красиви, полуготически, полуръкописни букви: 24 юлий лято 529.

— Готово — казал той.

— Това не е всичко — възразил светецът. — Ще добавим: „на Господа наш Исус Христос“.

Сатаната щял да се подпише, но Свети Бенедикт го спрял.

— Един момент, един момент — казал той. — Да одобрим написаното.

Сатаната бил принуден да напише и това; въздъхнал, но все пак написал: „Съгласен с написаното по-горе“.

— Подпиши сега — казал светецът.

Сатаната би желал да се извърти по друг начин; но светецът натиснал още по-силно машата и за да се отърве по-скоро, Сатаната побързал да напише името си. Светецът се уверил, че не липсва нито една от шестте букви на името, че подписът е пълен; заповядал на Сатаната да сгъне на четири пергамента, сам сложил върху него броеницата си.

След това пуснал машата.

Сатаната се намерил с един скок вън от пещерата.

Цели три дни ужасна буря бушувала из Абруцо и стигнала дори до Неапол. Везувий, Стромболи и Етна изхвърляли пламъци. Но тъй като тази буря била не Божие, а сатанинско дело, Господ не позволил да загине нито един човек или жива твар.

Щом бурята поутихнала, Свети Бенедикт изпратил да потърсят архитект. Макар и неканонизиран още, светецът бил толкова почитан из целия край, че още на другия ден един архитект дотичал при него.

Казахме, че мястото е навръх планината. В онова време дотам се стигало по тясна козя пътека.

Колкото и да почитал светеца, архитектът не можал да сдържи смеха си. Свети Бенедикт го запитал защо се смее.

— А кой ще ви докарва материали дотук? — казал архитектът.

— Това си е моя работа — отговорил Свети Бенедикт.

Свети Бенедикт много пътувал, затова архитектът помислил, че се е запознал при пътуванията си на Изток с някакви превозни средства, известни само на египтяните, които, както знаем, били най-способните механици в древността, а тъй като светия отшелник му поискал само един план, архитектът веднага му го нарисувал.

На другия ден с договора в ръка Свети Бенедикт повикал Сатаната. Сатаната дотичал; но Свети Бенедикт едва го познал: от яд бил получил жълтеница, а носът му бил червен като запалена главня. Общо взето, когато поеме някакво задължение, Сатаната го изпълнява много точно; трябва да му признаем това.

Светецът му дал списък за различни материали, от които имал нужда. Сатаната повикал двадесетина от най-пъргавите си дяволчета, които незабавно се заловили за работа.

Мястото, избрано от светеца, било близо до гора и до храм, посветен на Аполон; и Свети Бенедикт заповядал на Сатаната най-напред да подпали гората. Сатаната потъркал нос о едно смолисто дърво, което пламнало веднага и предало огъня на цялата гора. След това му заповядал да премахне езическия храм, като остави само няколко много хубави колони, за да ги използва за манастирската черква. Сатаната нарамил колоните една по една и за да не пострадат нещо, ги пренесъл сам до мястото, посочено от светеца; после духнал върху останките от храма и те се разцепили. В това време Свети Бенедикт грабнал един чук и изпочупил статуята на божеството.

Благодарение сътрудничеството на Сатаната манастирът бил построен много бързо. Ако някой се съмнява в участието на дявола в това дело, препращаме неверника към фреските на Джордано292, може би негов шедьовър, защото ги е рисувал след завръщането си от Испания, следователно в разцвета на гения си; те представят царя на ада и първите му служители заети, макар и насила, да строят манастира на Свети Бенедикт.

Първият манастир, построен с чудотворната власт на Свети Бенедикт над дявола, бил в пълния си разцвет, а шестдесетгодишният Свети Бенедикт на върха на славата си, когато на готския крал Тотила, слушал много за светия основател, хрумнало да го посети. Но тъй като готите не били християни, само любопитството, а не вярата водело Тотила към Монте Касинум. Той решил да се увери лично дали човекът, при когото отива, е дотолкова благословен от Бога, та може да познае и предрешени хора. Облякъл дрехите на своя лакей Рига, комуто дал своите, и се качил в манастира заедно с множеството, с надежда да заблуди по този начин Свети Бенедикт.

Предизвестен за идването на краля, Свети Бенедикт излязъл да го посрещне и като видял отдалеко Рига, който вървял начело на шествието с царска мантия и корона на главата извикал:

— Синко, свали тази дреха, която не е твоя.

При това повикване, доказващо, че Божият дух е със служителя на Бога, разкаяният и смирен Рига коленичил, а след него и всички останали, включително и кралят.

Без да се спре при другиго, Свети Бенедикт отишъл право при Тотила и го вдигнал; след това го укорил за разпуснатия живот, посъветвал го да стане по-добър, предсказал му, че ще завладее Рим, ще живее девет години, след като го завладее, и ще умре. Тотила се оттеглил съкрушен, като обещал да се поправи.

Почти по същото време, значи на 12 февруари 543 година, починала Света Схоластика, близначка на Свети Бенедикт. Светецът, който се молел в своето параклисче, чул въздишка, вдигнал ръце към небето и през покрива, който се разтворил, видял отлитащ към небето гълъб.

— Душата на сестра ми — казал радостно той. — Слава на Бога!

После извикал братята монаси, съобщил им щастливата вест и всички с песни, с клончета и цветя в ръка отишли да вземат тялото, откъдето душата била наистина отлетяла, за да го погребат в гробницата, приготвена за светицата и брата й.

Следната година — според някои същата — на 21 март самият Свети Бенедикт преминал тихо от този живот в другия и претоварен с години и слава, сияещ от чудотворните дела, отишъл да седне отдясно на Господа. Тялото му било положено до тялото на Света Схоластика, в същата гробница.

Свети Бенедикт бил родом от Норчия в Умбрия; бил от благородническия род Гуардати. Майка му, прочута с любовта си към Бога и с милосърдието си, била канонизирана заедно с него и сестра му под името Света Абонданца.

Майките и сестрите на прочутите светци от епохата на упадъка на Рим и от Средновековието, възпети от Данте, са почти всички светици и заедно със своите синове и братя, които са съпътствали приживе, споделят почитта, отдавана на самите отци. Така редом със Свети Августин виждаме Света Моника, а със Свети Амброзий — Света Марселина. Манастирът, построен от Свети Бенедикт, бил изгорен през 884 година — когато Сатаната, както изглежда е надделял — от дяволските съюзници сарацините. В 589 година бил разграбен от ломбардите, а по времето на норманите се превърнал в истинска крепост. Игумените му, които имали вече епископски сан, сега получили и титлата първи барон на кралството, която носят и до днес.

След варварските нашествия идват земетресенията, които събарят манастира до основи веднъж в 1349 и втори път в 1649 година. Папа Урбан V (Гийом дьо Гримоар), избран в Авиньон, но върнал папския двор в Рим, набожен и образован глава на църквата, учен и художник, приятел на Петрарка, намерен от папската тиара в един бенедиктински манастир, спомогнал твърде много за възстановяване на светата обител. Известни са заслугите към историята, които Франция дължи на трудолюбивите ученици на Свети Бенедикт. В Монте Касино са били запазени от тях съчиненията на най-великите писатели от древността. През IX век абат Дезидерио, от рода на кануанските херцози, карал братята монаси да преписват Хораций, Теренций, „Летописите“ на Овидий и „Идилиите“ на Теокрит. Освен това повикал от Цариград художници на мозайки, които трябва да броим сред хората, възстановили изкуството в Италия.

Пътят, който се вие но склоновете на планината, където се издига манастирът, е бил построен от абат Ружди. Настилката му е от големи нееднакви плочи, каквито виждаме по древните пътища, например по виа Апиа, наричана от римляните царицата на шосетата, която е на два часа път от манастира.

По този именно път се движеше конникът, който ни даде повод за това археологическо отклонение. Загърнат в голям плащ, той не се безпокоеше от силата на вятъра, който духаше на пристъпи, стихваше внезапно, когато започваше да вали силен дъжд, придружен — макар че беше през декември — от гръмотевици и светкавици, както през оная нощ, когато Сатаната се бе озовал така злополучно в пещерата на Свети Бенедикт. Щом престанеше да вали, вятърът задухваше пак, търкаляше облаците толкова близо до земята, та конникът изчезваше в тях и се появяваше, когато просветнеше отново; но нито дъждът, нито гръмотевиците, светкавиците и облаците му правеха впечатление, за да го накарат да ускори или забави стъпките на коня си.

Когато след три четвърти час езда стигна навръх планината, той се скри за последен път, но не в облаците, а в пещерата, където според преданието живял Свети Бенедикт; а когато се появи отново, се озова пред огромния манастир, очертан върху сивочерното небе, възправен пред него с внушителното величие на неподвижните неща.