1

Шанпионе, Жан Етиен — френски генерал, завзел Неапол и провъзгласил там Партенопската република (1762–1800). Б.пр.

2

Санфедисти — членове на неаполитанска реакционна хунта, наричана Ла Санта феде (Светата вяра). Б.пр.

3

Псар — който се грижи за ловните кучета. Б.пр.

4

Ладзарони (ит.) — бедняци, босяци. Б.пр.

5

Fuimmo (ит.) — да бягаме. Б.пр.

6

Дандино — глупав педант, герой в творби на Рабле, Расин и Лафонтен. Б.пр.

7

Domine non sum dignus (лат.) — Господи, не съм достоен. Б.пр.

8

Pulcinella (ит.) — шут, палячо. Б.пр.

9

Прокруст — елински разбойник, прочут със своята жестокост. Б.пр.

10

Мезенций — древен етруски цар, убит от Еней. Б.пр.

11

На български би било Сан Феличица. Б.пр.

12

Според легендата Амалфио Флавио Джоя, роден в Неапол през 1302 г., минава за изобретател на компаса. Б.пр.

13

Торквато Тасо — италиански поет, роден в Соренто (1544–1595). Б.пр.

14

Партенопа — древно название на Неапол, по името на сирената, която се самоубила, защото Одисей я пренебрегнал. Б.пр.

15

Неаполитански орден. Б.пр.

16

Английски орден, учреден в 1399 г. Б.пр.

17

Анжелика Кауфман — швейцарска художничка (1741–1807). Б.пр.

18

Фаон — млад лодкар от о-в Лесбос, заради когото Сафо се хвърлила от скалата. Б.пр.

19

Аспазия — милетска куртизанка, прочута с ума и красотата си, приятелка на Перикъл. Б.пр.

20

Клеопатра — египетска царица, прочута с ума и красотата си, любовница на Цезар и Антоний. Б.пр.

21

Пилон, Жермен — френски скулптор (1537–1590). Б.пр.

22

Танц на шала (фр.). Б.пр.

23

Гафел — подпора, поставена косо до мачтата. Б.пр.

24

Звание в английския флот между контраадмирал и капитан I ранг. Б.пр.

25

Вандемиер — първи месец на републиканската година, от 22 септември до 22 октомври; на 12 и 13 вандемиер година IV (1796) — голямо роялистко въстание, потушено от Бонапарт. Б.пр.

26

Италиански градчета, известни с победите на Бонапарт над австрийците през 1796–1797 година. Б.пр.

27

Австрийски генерали, победени от Бонапарт в Италия през войната 1796–1797 г. Б.пр.

28

К. Б. — кавалер на ордена на Банята. Б.пр.

29

Една гвинея има 21 шилинга — с един повече от обикновената английска лира. Б.пр.

30

Фрина — гръцка куртизанка, модел на ваятеля Праксител. Б.пр.

31

Сафо — гръцка поетеса, обвинявана от враговете й в лесбийство. Б.пр.

32

Астарта — финикийска богиня на любовта, предшественица на гръцката Венера. Б.пр.

33

Апелес — прочут гръцки живописец от IV в. пр. и. е. Б.пр.

34

Фидий — атински скулптор от V в. пр. н. е. Б.пр.

35

Ариана — спасителка на митичния гръцки герой Тезей от критския лабиринт. Б.пр.

36

Леда — съпруга на спартанския царТиндарей (гр. мит.). Б.пр.

37

Армида — героиня от „Освободения Ерусалим“ на Тасо. Б.пр.

38

Сидънс, Сара — английска актриса (1755–1831). Б.пр.

39

Porporato (ит.) — багреносец; кардинал. Б.пр.

40

Люли, Жан-Батист — флорентинец, придворен композитор на Людовик XIV (1632–1687). Б.пр.

41

„Боже, пази краля!“ — английският химн. Б.пр.

42

Банко — герой от Шекспировата трагедия „Макбет“; призракът му се явява на Макбет, който го е убил. Б.пр.

43

Молиеровият Дон Жуан кани на вечеря една от своите жертви, но вместо нея се явява статуята на баща й. Символ на лош сюрприз. Б.пр.

44

Тампъл — резиденция на рицарите храмовници, където са били затворени Людовик XVI и семейството му. Б.пр.

45

Последният вавилонски цар, комуто невидима ръка предрекла гибел с три думи, написани на стената в залата, където той пирувал. Б.пр.

46

Кралица Джована (или Жана) — неаполитанска кралица от XIV в. Б.пр.

47

Санта феде (ит.) — света вяра. Б.пр.

48

Санта Веме — таен съд, учреден във Вестфалия в XII в., за да принуждава феодалите да бъдат справедливи. Б.пр.

49

Манайа (ит.) — италианско название на ешафода. Б.пр.

50

Ноле, абат Жан — прочут френски физик (1700–1770); Бюфон, Жорж, граф дьо — френски писател и естественик (1707–1788); Д’Аламбер, Жан — френски математик, физик и философ (1717–1783); Дидро, Дени — френски философ, основател на Енциклопедията (1713–1784); Франклин, Бенджамин — американски учен, философ и държавник, изобретил гръмоотвода (1706–1790). Б.пр.

51

Латуш-Тревил, Луи — френски адмирал (1745–1804). Б.пр.

52

Фокий — атински държавник, осъден на смърт за примирителната си политика към Филип Македонски (402–317 пр.н.е.). Б.пр.

53

Филопомен — гръцки генерал, вожд на ахейската лига, разбита от пелопонесци с помощта на Рим (253–183 пр.н.е.). Б.пр.

54

Ришельо, Арман — губернатор на Одеса по време на емиграцията си; министър-председател на Франция от 1815–1818 (1766–1822). Б.пр.

55

Прочута авантюристка, незаконна дъщеря на барон Дьо Валоа (1756–1794). Б.пр.

56

Маон — главен град на о-в Минорка (от Балеарските острови). Б.пр.

57

Сцила и Харибда — чудовища, застанали от двете страни на Месинския проток и поглъщащи моряците (гр.мит.). Б.пр.

58

Герой от „Илиадата“, когото богът на морето Нептун погълнал заради безверието му. Б.пр.

59

Ош, Лазар — френски революционен генерал (1768–1797); Марсо, Франсоа — също (1769–1796); Дезе, Луи — също (1768–1800); Клебер, Жан-Батист — също (1753–1800). Б.пр.

60

Авторът познаваше Николино Карачоло, за когото става дума тук; в 1860 година Николино живееше в същия дом, където и почина в 1863 на осемдесет и три години. Б. а.

61

Кампиери (ит.) — пазачи на полски имоти. Б.пр.

62

Молитва, която запоява с думите: „Богородице, Дево, радвай се, благодатна Марийо…“ Произнася се винаги при вечерня. Б.пр.

63

Господне примирие — забрана, издадена в XI в. от католическата църква, да не се върши каквото и да е насилие от сряда вечер до понеделник сутринта. Б.пр.

64

Санадзар, Джакопо — неаполитански поет (1458–1530). Б.пр.

65

Додона — град в Епир. Б.пр.

66

Кастриоти, Георгиос, наричан Скендербег — албански патриот, воювал цял живот срещу турското иго (1403–1467). Б.пр.

67

Гоуца — река в Албания, която се влива в Адриатика. Б.пр.

68

Феличе (ит.) — щастлив. Б.пр.

69

Venerdi (ит.) — петък, значи Венерин ден. Б.пр.

70

По въпросите на хиромантията препращам към книгата на моя отличен приятел Дебарол. Б. а.

71

Mort (фр.) — смърт. Б.пр.

72

Така се казвал по онова време държавният палач в Неапол. Б.а.

73

Пишгрю, Шарл — френски генерал (1761–1804) Б.пр.

74

Жубер, Бартелеми (1769–1799); Журдан, Жан Батист (1762–1833); Бернадот, Жан (1763–1844) — френски маршали. Б.пр.

75

Сключен в 1797 след победата на Бонапарт над австрийците в Италия. Б.пр.

76

Дюфо, Леонар — френски революционен генерал, убит в Рим на 28.XII.1798 г. при бунт на римското население. Б.пр.

77

Бертие, Луи — френски генерал, любимец на Наполеон I (1753–1815). Б.пр.

78

Става дума за двореца Люксембург в Париж, седалище на Директорията. Б.пр.

79

Берберия — по-раншното название на Либия и Триполитания. Б.пр.

80

Стърн, Лоурънс — английски писател, автор на „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“ (1713–1768). Б.пр.

81

Бюфон, Жорж-Луи, граф дьо — френски писател и естественик (1707–1788); Хелвеций, Клод — философ, приятел на френските енциклопедисти (1715–1771); Д’Олбах, Пол-Анри, барон — френски философ матери-алист, приятел на енциклопедистите (1723–1789). Б.пр.

82

Свамердам, Ян — холандски естественик (1637–1680). Б.пр.

83

Езекиил — един от четирите главни еврейски пророци (VI в.пр.н.е.). Б.пр.

84

Еврейският патриарх Яков като беглец в пустинята сънувал, че по стълба от земята до небето се качвали и слизали ангели, а в същото време Бог му предрекъл потомство, многобройно като пясъчните зърна на земята. Б.пр.

85

Орест — син на Агамемнон, убива майка си, за да отмъсти за убийството на баща си; Пилад — любим приятел на Орест, съпруг на сестра му Електра. Б.пр.

86

Местно население по северното крайбрежие на Африка. Б.пр.

87

Ектън, Джон — роден в Безансон (1736–1811). Б.пр.

88

Митологична коза, отхранила Юпитер. Неин рог станал рог на изобилието. Б.пр.

89

Митрополитската Богородица. Б.пр.

90

Става дума за музикалния инструмент орган. Б.пр.

91

Руджеро II. пръв крал на Двете Сицилии (1093–1154). Б.пр.

92

Асфалтовото езеро — старо название на Мъртво море. Б.пр.

93

De profundis (лат.) — Отдън душа викам към тебе, Господи — 129 псалм; католиците го пеят при погребения. Б.пр.

94

Сен Жорж — френски офицер, фехтовчик и композитор (1745–1799). Б.пр.

95

Тайно еврейско учение, появило се във II в. под влияние на персийски религиозни учения, питагорейски и неоплатонически идеи. Думата се употребява често в значение на „магия“. Б.пр.

96

Колбер, Жан Батист — министър на Людовик XIV, голям финансист и администратор (1619–1683); Лувоа, Франсоа, маркиз дьо — министър на войната и реорганизатор на френската армия (1641–1691). Б.пр.

97

Тази кралица Мария-Амелия няма нищо общо със съпругата на Луи-Филип. Б. а.

98

Немрод — внук на Ной от втория му син Хам (евр. мит.). Б. пр

99

Саленте — град в Италия, основан от древните гърци. Б.пр.

100

Идоменей — критски цар по време на Троянската война. Б.пр.

101

Римски музей, някога вила на рода Фарнезе, с фрески от Рафаело. Б.пр.

102

Стих от Гьоте. Б.пр.

103

Вергилий (70–19 г. пр.н.е.) е живял по времето на римския император Октавиан Август (70 г. пр. н. е. — 14 г. сл.н.е.). Б.пр.

104

Годфроа Буйонски — лотарински херцог, един от пълководците на първия кръстоносен поход и пръв ерусалимски крал (1058–1100). Б.пр.

105

Евриал — троянски герой, приятел на Нисус, загинал заедно с него в бой с римляните; възпят от Вергилий Танкред — герой от „Освободеният Ерусалим“, убил сарацинската героиня Клоринда. Нисус — герой от Троянската война, възпят от Вергилий, прочут с приятелството си с Еней и Евриал. Рено — герой от поемата на Ариосто „Бесният Роланд“. Б.пр.

106

Камила — митологическа италианска кралица, прочута с храбростта си. Ерминия — героиня от „Освободеният Ерусалим“; пленена, а след това освободена от Танкред, тя отива в двора на Аладин, но остава влюбена в Танкред. Клоринда — героиня от поемата на Тасо „Освободеният Ерусалим“. Дидона — дъщеря на финикийския цар Бел, основателка на Карта-ген; самоубила се, когато Еней, избягал от Троя и прибран от нея, я изоставил. Б.пр.

107

Римски граматик от I в. пр. н. е., учител на поета Хораций. Б.пр.

108

Деи Пелегрини (ит.) — на поклонниците. Б.пр.

109

Минорити — монаси от ордена, основан в XV в. от калабриеца Свети Франциск от Паола (Калабрия). Б.пр.

110

Вател, Франсоа — домоуправител на принц Конде, самоубива се от срам, когато при един обяд, даден от господаря му на Людовик XIV, рибата не пристигнала навреме. Б.пр.

111

Версайски павилион, любимо място на Мария-Антоанета. Б.пр.

112

Дийон, Теобалд — френски генерал, ирландец (1745–1792). Коани, Франсоа — френски генерал (1756–1816). Б.пр.

113

Цирцея — вълшебница, която задържа от любов Одисей на своя остров (гр мит.) Б.пр.

114

Zitto (ит.) — тихо. Б.пр.

115

Caro Nicolino (ит.) — скъпи Николино. Б.пр.

116

Lastrico (ит.) — улица. Б.пр.

117

Mannaggia la Madonna (ит.) — да ви прибере Светата Дева. Б.пр.

118

Beccaio (ит.) — месар, касапин. Б.пр.

119

Иполита — царица на амазонките (гр. мит.). Б.пр.

120

Полибий — гръцки историк, живял като заложник в Рим през II и I в. пр.н.е. Б.пр.

121

Пиер Отшелника — събирал участници за първия кръстоносен поход (1050–1115). Б.пр.

122

Жермен дьо Стал — френска писателка (1766–1817). Б.пр.

123

Метастаз, Пиетро — италиански поет (1698–1782). Б.пр.

124

Пиндар — гръцки лирик от V в. пр.н.е. Б.пр.

125

Алкей — гръцки лирик от VI в. пр. н.е. Б.пр.

126

Титон — брат на последния троянски цар, превърнат в щурец (гр. мит). Б.пр.

127

Марс — бог на войната у древните римляни. Б.пр.

128

In partibus (лат.) — настрана. Б.пр.

129

Ил Пацо (ит.) — лудият. Б.пр.

130

А ла Тит — ниско остриган като римския император Тит. Б.пр.

131

Авицена — арабски философ и лекар от X в. Б.пр.

132

Авероес — арабски философ и лекар от XII в. Б.пр.

133

Кароцело (ит.) — файтон. Б.пр.

134

Viva San Gennaro (ит.) — да живее Свети Януарий! Б.пр.

135

Камористи — членове на Камората, сдружение на неаполитански бандити. Б.пр.

136

Гуапи — гавроши. Б.пр.

137

Мазаниело, Томазо Аниело — неаполитански рибар, водач на бунта срещу Испания, разстрелян (1623–1647). Б.пр.

138

Една стъпка =30 см; един пръст =2.5 см. Б.пр.

139

Еспозито (ит.) — изложен — наричат в Неапол изоставените деца, отглеждани в приюта Анунциата, неаполските ясли за намерени деца. Б. а.

140

In pace (ит.) — килия, карцер. Б.пр.

141

Те Deum laudamus (лат.) — Тебе, Боже, славим. Б.пр.

142

Чучо — народно име на магаретата в Неапол. Излишно е да казваме, че глупците се радват на същото име. Б. а.

143

Грано (ит.) — малтийска монета, равна приблизително на 1 сантим. Б.пр.

144

Деи соспири дел абисо (ит.) — въздишки от бездната. Б.пр.

145

Палиукела (ит.) — сламка. Б.пр.

146

Соричи (ит.) — име, с което в Неапол наричат служителите в тайната полиция. Б. а.

147

Саназар, Джакопо — неаполитански поет (1458–1530). Бертен старши, Луи-Франсоа — френски публицист, основал в 1799 г. вестник „Журнал де деба“ (1766–1841). Парни, Еварист, виконт дьо — френски поет (1753–1814). Б.пр.

148

Елзевир — издателска фирма в Холандия от XVI до XVII в. Б.пр.

149

Учените не са съгласни по тази точка; едни смятат, че Исак е син на Луи, други — че му е племенник. Б. а.

150

История на Рим от Евтропий, т. X. Авторът е служил в двора на император Валент (364–378). Историята е била в 10 тома и се е използвала до Средните векове. Pastissier francois (фр.) — френски сладкар, ръководство по сладкарство. Б.пр.

151

Теренций, Публий — римски поет от II р, пр. н.е. Б.пр.

152

Персий, Аулус — римски сатирик от — I в. пр. н.е. Б.пр.

153

Клеовис и Витон — синове на жрец от Аргос, най-древния град в Елада, прочути със своята синовна и братска любов (гр. мит.). Б.пр.

154

Пактол — златоносна рекичка в малоазийското царство Лидия. Б.пр.

155

Ротоло — мярка за тежина по Средиземноморското крайбрежие (сега само в някои арабски страни); различна в различните епохи — от 500 до 2800 грама. Б.пр.

156

„Нямата от Портичи“ — опера от френския композитор Даниел Обер (1782–1871). Б.пр.

157

Ewiva San Francisco (ит.) — да живее Свети Франциск. Б.пр.

158

Така наричат в Неапол празноглавците, контетата, модната младеж. Б. а.

159

Септемвриец — участник в избиването на политическите затворници в Париж на 3,4 и 5 септември 1792 г. Б.пр.

160

Concetti (ит.) — размисли. Б.пр.

161

Диомед — легендарен тракийски цар, който хранел конете си с човешко месо. Херкулес го победил и го дал на конете му да го изядат. Б.пр.

162

Робер, Леополд — швейцарски художник (1794–1835). Б.пр.

163

Хораций, Квинт — римски лирик и сатирик от I в. пр. н.е. Б.пр.

164

Murena proebente domum, Capitone culinam (лат.) — на Мурена опозна дома, на Капитон кухнята. Б.пр.

165

Urbs Mammurrarum (лат.) — град. Формия в Лациум; наречен на името на Мамура, римски конник, отличил се в похода в Галия. Б.пр.

166

Мецен — римски благородник от I в. пр. н.е., покровител на литературата и изкуствата. Б.пр.

167

Riposo d’Orazio (ит.) — Хорациева почивка. Б.пр.

168

Постумус — войник, който се провъзгласил в 258 г. от н.е. за император на Галия; убит в 267 г. от войниците си. Б.пр.

169

Марси — самнитско племе в древния Рим. Б.пр.

170

Chierico — така наричат в Италия нисшите духовници. Б.пр.

171

Когато превзел Ерусалим, Давид пренесъл там скрижалите с десетте заповеди на Мойсей в тържествено шествие с музика и танци и сам танцувал пред ковчега със скрижалите (Библия, кн. Царства, 6:14). Б.пр.

172

Често пъти при двубой с нож, нещо обикновено в Южна Италия, уговарят предварително „на колко пръста желязо“ ще се бият; парче корк, през което прекарват острието, определя в такъв случай приетата дължина. Б.а.

173

Gran’ cartello (ит.) — голям артист. Б.пр.

174

Сюже, абат — съветник на Людвик VI и министър на Людвик VII. Построил черквата Сен Дени, където са погребвали френските крале (1082–1151). Б.пр.

175

Монтозие, Шарл, херцог дьо — възпитател на първородния син на Людовик XIV (1610–1690). Б.пр.

176

Фонтнел, Бернар — френски писател, пожизнен секретар на Академията на науките (1657–1757). Б.пр.

177

Медам — мн. ч. от мадам — титла на кралските дъщери във Франция. Б.пр.

178

Конде, Луи-Жозеф, принц дьо — създал в Кобленц армия за борба срещу френската република (1736–1818). Б.пр.

179

Луидор — златна монета с образа на някой от френските Людовиковци. Б.пр.

180

Часослов — молитвеник. Б.пр.

181

Вярвало се е, че с кръщението християнинът осигурява спасение за душата си на оня свят. Б.пр.

182

Басвил, Никола — френски дипломат, убит в Рим в 1793 г. Б.пр.

183

Договор от 1797 г. между Бонапарт и папата, според който Франция получава Авиньон. Б.пр.

184

Пиранези, Джанбатиста — италиански график, оставил гравюри на римски паметници (1722–1778). Б.пр.

185

Жемап — белгийски град; победа на френската републиканска армия над австрийците в 1792 г. Б.пр.

186

Ваал — най-южният ръкав на Рейн; влива се в Мозел. Б.пр.

187

Росиньол, Жан — златар, станал републикански генерал (1759–1802); Люкнер, Никола — френски генерал, командват северната републиканска армия в 1792, гилотиниран в 1794 г. Б.пр.

188

Миолис, Франсоа — френски генерал, губернатор на Мантуа и Рим (1759–1828); Сегюр, Филип — френски генерал и историк (1780–1873). Б.пр.

189

Хармодий и Аристогитон — атиняни от V в. пр. н. е., съзаклятничили срещу синовете на атинския тиран Пизистрат. Б.пр.

190

Capitoli immobile saxum — неподвижна е капитолийската скала. Б.пр.

191

Агнеса Сорел — фаворитка на Карл VII с положително влияние над краля (1409–1450). Б.пр.

192

Дедал — елински архитект, построил критския лабиринт, където бил затворен заедно със своя син Икар, и избягал с крила, с които Икар паднал и се убил. Б.пр.

193

Хипогриф — крилат кон (гр. мит.); Астолф — ломбардски крал от VIII в., победен от Пипин Къси. Б.пр.

194

Гракхи — Тиберий и Гай, водачи на римското простолюдие от II в. пр. н. е. Б.пр.

195

Кола ди Риенци — трибун на римското простолюдие в XVI в. Б.пр.

196

Cives romanus (лат.) — римски гражданин. Б.пр.

197

На небето и на земята, Хорацио, има повече неща, отколкото си въобразява нашата философия. Б.пр.

198

Нигрития — така се е наричал Судан. Б.пр.

199

Сандвичеви острови — старото наименование на Хавайските острови. Б.пр.

200

Флиндърс, Матю — английски мореплавател, изследвал австралийските брегове (1774–1814) Б.пр.

201

Нова Холандия — така се наричала Австралия. Б.пр.

202

Бас, Джордж — английски мореплавател, открил в 1798 г. протока между Австралия и Тасмания, който носи неговото име. Б.пр.

203

Земята на Ван Диймен — о-в Тасмания, наречен на името на холандския пътешественик Ван Диймен (1593–1645). Б.пр.

204

Аполоний — гръцки ваятел от II в. пр. н. е. Б.пр.

205

Агезандър Родоски — гръцки ваятел от I в. пр. н. е. Б.пр.

206

Лаокоон — син на последния троянски цар, чиято статуя е поставена във Ватикана. Б.пр.

207

Кловио, Джулио — италиански миниатюрист (1498–1578). Б.пр.

208

Тюркаре — простоват герой от комедия на Ален Льосаж — френски романист и драматург (1668–1747). Б.пр.

209

Ацис — сицилийски пастир, любим на нимфата Галатея; смазан заедно с нея под една скала от ревнивия циклоп Полифем, комуто Одисей извадил едното око (гр. мит.). Б.пр.

210

Авторът иска да припомни, че жителите на френската област Бретан (бретонци) са избягали от острова при нашествието на англосаксите и са потомци на келтите, жители на Югоизточна Англия (на френски Англия е Гранд Бретан). Б.пр.

211

На френски игра на думи: Descendants tres descendus — ниско слезли нисходящи. Б.пр.

212

Терпсихора — муза на танците и песните (гр. мит.). Б.пр.

213

Мансенила — упойващо и отровно растение от Антилските острови. Б.пр.

214

Рокур, Франсоаз — френска трагичка (1756–1815). Б.пр.

215

Митилинската муза — гръцката поетеса Сафо. Б.пр.

216

Левкадската скала — на едноименния остров в Йонийско море. Б.пр.

217

Федра — дъщеря на критския цар Минос, погубила с клевета заварения си син (гр. мит.). Б.пр.

218

Мира — дъщеря на кипърския цар, превърната в дърво, защото се влюбила в баща си. Б.пр.

219

Пасифея — майка на Федра (гр. мит.). Б.пр.

220

Anima vili (лат.) — нищожно същество. Б.пр.

221

Natale (ит.) — Рождество. Б.пр.

222

Сироко — южен вятър; трамонтана — северен вятър. Б.пр.

223

Вобан, Себастиан — френски военен инженер и маршал (1633–1707). Б.пр.

224

Панталоне (ит.) — един от двата постоянни типажа на комедия дел’арте. Б.пр.

225

Палиети (ит.) — безделници. Б.пр.

226

Zitto (ит.) — мълчание. Б.пр.

227

Не сме променили нито една сричка от писмото на Нелсън, което трябва да се приема като извънредно важен исторически документ, защото именно то е убедило крал Фердинанд да започне войната с Франция. Б. а.

228

Лафема, Бартелеми — финансов министър на Анри IV, създал стопанското благополучие на Франция (1545–1612). Б.пр.

229

Джефри, Джордж — английски канцлер, използван от Чарлз II и Джейкъб II за отмъщенията им; умрял в затвора Тауър (1648–1689). Б.пр.

230

Фукие-Тенвил, Антоан — държавен обвинител във френския революционен съд; гилотиниран с Робеспиер (1746–1795). Б.пр.

231

Екю — златна или сребърна монета с герб, обикновено на стойност пет франка. Б.пр.

232

Победа на Анри IV над войските на херцог Дьо Гиз (1590). Б.пр.

233

Херцог Шарл Майенски, командвал войските на Гиз (1554–1611). Б.пр.

234

Игра на думи: на френски fort значи силен, способен, умен, сведущ. Б.пр.

235

Атински държавник и пълководец от V в. пр. н. е. Избягал в Спарта, за да се спаси от враговете си в Атина. Б.пр.

236

Ликург — спартански цар от XI в. пр. н. е., прочут със строгия си нрав и строги закони. Б.пр.

237

Сибарити — жители на древния град Сибарис, край залива Таранто в Южна Италия, прочути със своята изнеженост. Б.пр.

238

В прочутата битка при Термопилите в 480 г. пр. н. е. спартанският цар Леонид се е помъчил да спре с триста души напредването на персийския цар Ксеркс. Б.пр.

239

Става дума за Франческо Ченчи, прочут със своята поквара и убит по внушение на сина си, дъщеря си и втората си жена. Б.пр.

240

Бернини, Джовани — неаполски художник, скулптор и архитект, построил колонадата на Свети Петър в Рим (1598–1680). Б.пр.

241

Умишлено написано от автора с две думи, за да подчертае истинското значение и произход на думата малария — от италианските думи мал’ария — лош въздух. Б.пр.

242

10 август 1792 — бунт на парижкото население и събаряне на монархията. Б.пр.

243

Паскуино — римски шивач, прочут със своите епиграми. В XVII в. жителите на Рим нарекли на негово име една статуя, върху чийто пиедестал недоволниците лепели своите памфлети. Б.пр.

244

Карачи, Анибал (1560–1609) и Августин (1557–1602) — двама братя художници, декорирали двореца Фарнезе. Б.пр.

245

Шартрьоз — манастир от XI в. във френската област Дофине. Б.пр.

246

A giorno (ит.) — като ден. Б.пр.

247

Вернио, Пиер — член на Конвента (1753–1793). Б.пр.

248

Когато пише тези редове, авторът има пред очите си една гравюра от епохата, представляваща влизането на нещастниците; излишно е да се подчертава, че последните пет-шест глави не са се отдалечили нито за миг от историческата истина. Б.а.

249

Scorridori (ит.) — бегачи вестоносци. Б.пр.

250

Evivva la madonna (ит.) — да живее Света Богородица. Б.пр.

251

Vae victis (лат.) — горко на победените, vae victoribus (лат.) — горко на победителите. Б.пр.

252

Панаиа (гр.) — света Богородица. Б.пр.

253

Веи — етруски град на 25 км от Рим, завладян от диктатора Камил след десетгодишна обсада (405–395 г. пр. н. е.). Б.пр.

254

Фалерия — също етруски град. Б.пр.

255

La furia francese (ит.) — френската стихия. Б.пр.

256

Matrimonio segreto (ит.) — „Тайният брак“, опера от Чимароза. Б.пр.

257

Паскуипо, Марфорио, Оскуе Пулчинела — герои от италианските народни фарсове. Б.пр.

258

Mannaggia san Genaro (ит.) — Да ги порази Свети Януарий. Б.пр.

259

Malora (ит.) — беда! Б.пр.

260

Левга — мярка за разстояние, равна средно на 4,5 км. Б.пр.

261

Cospetto (ит.) — дявол да го вземе; нима. Б.пр.

262

Calessino (ит.) — кабриолет. Б.пр.

263

Асприно (ит.) — долнокачествено вино. Б.пр.

264

De visu (лат.) — с очите си. Б.пр.

265

Латуш Тревил, Луи — френски адмирал (1745–1804). Б.пр.

266

Намек за френската поговорка: пътят към ада е постлан с добри намерения. Б.пр.

267

Терме (ит.) — граница, предел, край. Б.пр.

268

Цитираме буквално текста на Нелсън: the neapolitan officers have no lost much honour for God knows they had but little to lose; but they lost all they had. (Английският текст значи: „Неаполитанските офицери не загубиха много чест, защото Бог знае, че имаха малко за губене; но загубиха всичко, което имаха.“ Б.пр.) Впрочем скоро ще кажем какво мислим за смелостта на неаполитанците в главата, където ще разглеждаме колективната и личната смелост. Б. а.

269

Семирамида — легендарна асирийска царица, царувала дълго и славно, построила висящите градини във Вавилон — едно от седемте чудеса на света; Артемида — халикарнаска царица (в Мала Азия), съюзница на Персийския цар Ксеркс и разбита с него при Саламин от гърците в V в. пр. н. е. Б.пр.

270

Елизабета I, английска кралица, създала морското величие на Англия (1533–1603); Мария Медичи, съпруга на Анри IV, регентка след неговата смърт. Умира в изгнание в Кьолн. Б.пр.

271

Пътеводната звезда на моряците. Б.пр.

272

Княгиня Дьо Ламбал, Мария-Тереза — вярна приятелка на Мария-Антоанета, родена през 1749, убита при кланетата през септември 1792. Б.пр.

273

Pria che spunti l’aurora (ит.) — Моли се да изгрее зората. Б.пр.

274

Tiens (фр.) — Я гледай! Б.пр.

275

Жан Жак Русо (1712–1778). Б.пр.

276

Vitam impendere vero (лат.) — Живота си посвещавам на истината. Б.пр.

277

Е permesso (ит.) — Позволено ли е. Б.пр.

278

Cuffia del silenzio (ит.) — шлем на мълчанието Б.пр.

279

Roba (ит.) — стока. Б.пр.

280

Не променяме нито дума от тази прокламация, която е навярно един от най-безсрамните исторически документи, известни досега. Б.а.

281

Жан II — френски крал, разбит в 1356 г. от англичаните при Поатие; умрял в Лондон (1319–1364); Валоа, Филип — френски крал, разбит от англичаните при Креси в 1346 г. (1293–1350). Б.пр.

282

Ахат — верен другар на троянския княз Еней (гр. мит.). Б.пр.

283

Луминара — народен празник през юни, при който два конни отряда се сблъскват на моста на Арно и в чест на победителите се устройват тържества с илюминации Б.пр.

284

Общо название на арабските племена от Северна Африка. Б.пр.

285

Французите са били разбити от англичаните при Поатие в 1356, при Креси в 1346, при Азенкур в 1415. Б.пр.

286

Блестяща победа на французите над австрийци и англичани в 1745 г. Б.пр.

287

Ла Рошел — френско пристанище на Атлантика, протестантска крепост, завзета от Ришельо след тринадесетгодишна обсада. Б.пр.

288

Пармезано — италианско сирене. Б.пр.

289

Шарет дьо ла Контри, Франсоа — водач на френските роялисти във Вандея, победили при Машку (1763–1796). Б.пр.

290

Ще ни се признае, че постъпваме добре, като запазваме в историческата част истинските имена, както направихме за полковник Гурдел, за адютанта Кле и както правим сега за капитан Тремо. Тези имена доказват, че не измисляме нищо и не описваме ужаси, защото ни е приятно. Б.а.

291

Сен Жермен ан Ле или на латински Санктус Германус ин Ледия. Б.а.

292

Джордано, Лука — неаполитански художник (1632–1705). Б.пр.

293

Мемнон — етиопски цар, съюзник на троянския цар Приам; убит от Ахил. Огромни статуи в Египет, които звънтели, когато слънцето ги напече. Б.пр.

294

Campo santo (ит.) — гробище. Б.пр.

295

Платон определил човека като „двуного животно без пера“. За да го подиграе, Диоген оскубал един петел и го показал с думите: „Ето ви Платоновия човек!“ Б.пр.

296

Излишно е да повтаряме, яе авторът има в ръце оригиналите на всички писма. Б.а.

297

Шалупа (фр.) — голяма моторна лодка или с весла, която обслужва корабите и корабоплаването. Б.пр.

298

20 март 1815; 29 юли 1830; 24 февруари 1848. Б.пр.

299

Франческо II, лишен от неаполитанския престол при обединението на Италия в 1860 г. (1836–1894). Б.пр.

300

Разтег — мярка за дължина, равна на 182 м. Б.пр.

301

Продължението на „Сан Феличе“ се нарича „Ема Лайона“. Б.пр.

Загрузка...