Синята дама

ГЛАВА 30

Ако Карлос знаеше какво става на западния бряг на Съединените щати, докато той вечеряше в Мадрид с Хосе Луис Мартин, картезианските му схващания за света щяха да се сринат завинаги. В Лос Анджелис беше обяд. Но въпреки това, в къщичката на Дженифър Нарейди на плажа капаците на прозорците бяха все още затворени. Нито един от блестящите слънчеви лъчи, заливащи Венис Бийч, не проникваше в спалнята й.

Предната нощ Дженифър заспа много късно. След последния сеанс при доктор Мейърс тя се притесни. Ходеше все така през ден в луксозния й кабинет в центъра. „Понякога — каза й психиатърката много сериозно — видения като вашите се дължат на физически причини. Някой малък съсирек в темпоралния лоб на мозъка или тумор може да засегне ума и възприятията“. А после продължи: „Мисля, че трябва да се подложите на ядрено-магнитен резонанс, на ЯМР, за да видим дали ви има нещо“.

Дженифър страдаше от клаустрофобия и самата мисъл, че трябва да прекара няколко минути в някаква тръба, я ужасяваше. Затуй не можа да заспи до късно. Но след като почете, най-сетне успя. Тази нощ взе Библията. Изданието, което имаше, беше малко и лесно за ползване томче, което не си спомняше да е разгръщала някога. Ръцете й се спряха на Евангелието от Матей. Като стигна до историята за съня на Йосиф, когато ангел Господен му съобщава, че годеницата му е бременна, започна да потъва в сладък унес. Беше странно. Всички древни народи са смятали сънищата за средство, чрез което божествата се свързват с хората. Така са ни предавали винаги своите тайни.

Но какви бяха тези неща? И кое божество можеше да иска да прати на едно изтормозено момиче сън като онзи, който започваше да изплува в съзнанието й?