Синята дама

ГЛАВА 62

Два часа по-късно, докато предаваше багажа си на гишето на Алиталия, бенедиктинецът все още се усмихваше иронично, както в участъка. На летището беше спокойно и пред вратите за неговия терминал нямаше и следа от пасажери.

Балди мина през контролния пункт, сякаш плуваше в облак. Не забеляза, че едно момиче, облечено в черно, с червени мокасини, го следваше. Разрешението, което му бе дал тази сутрин личният секретар на Негово светейшество, монсеньор Станислав Шидив, след като вчера изчезна от изповедалнята, му подейства ободряващо. Беше специално позволение да се срещне с „втория евангелист“. Това бе знакът! И макар отново да нарушаваше правилата на проекта за Хроновизията, този път това ставаше с разрешението на „свети Йоан“. Той му бе казал да следва знаците. И сега беше длъжен да подкрепи своя човек.

— Върни се с новини преди вътрешното събрание в неделя — рече му. — Най-важното е да откриеш жената, която е работила с Корсо. Дано „Марко“, вторият „евангелист“, ти помогне.

„Свети Лука“, или Джузепе Балди, летя първо до летище Ел Прах в Барселона, където се прехвърли на един самолет ветеран Фокър F-27 Френдшип на „Авиако“, за да стигне до все така труднодостъпното летище на Сан Себастиан. Там нае с кредитната карта, дадена му от Шидив, едно бяло Рено Клио с три врати и с номер от Билбао и потегли по магистрала А-8 към баската столица.

След четирийсет и пет минути паркира колата в началото на града, спря едно такси и даде на шофьора листче с адреса, на който отиваше. Докато си мислеше колко бързо може да прекоси човек Европа в края на XX век, шофьорът на таксито, изненадан от бележката на този доста нервен на вид свещеник, натисна газта и се отправи към Университета в квартал Деусто на Билбао. Стигна там за по-малко от десет минути. На втория етаж на тази неокласическа сграда, където се помещаваше Факултетът по теология, се намираше и кабинетът на „свети Марко“, или по-точно — на отец Амадео Мария Техада.

На табелата на входа бяха отбелязани номерът и мястото на кабинета.

Балди изкачи по две мраморните стъпала и щом се озова пред вратата на кабинета, докосна чукчето. Но след секунда почука с ръка.

— Какво желаете?

Отец Техада, в целия си ръст на титан, изгледа от горе до долу посетителя си, мъчейки се да отгатне какво, по дяволите, прави този възрастен господин сред гъмжилото от студенти по време на сесия. Посетителят беше облечен като бенедиктинец и го гледаше с интерес.

— „Свети Марко“? — изрече той на италиански. Лицето на гиганта просветна. В миг той разбра всичко.

— Domine Deus! Получили сте разрешение да дойдете тук?

Балди кимна. Перфектният италиански акцент на отеца го окуражи да продължи разговора на този език.

— Аз съм „свети Лука“, братко — рече той.

— Музикантът! — Техада вдигна ръце към небето, сякаш благодареше на Бога. — Моля! Заповядайте и седнете. Откога чакам това посещение!

Белобрадият гигант беше засмян като колежанин. Нямаше представа какво е довело един от шефовете на екипа за Хроновизията в неговия кабинет, но подозираше, че е нещо важно, защото за пръв път от почти половин век основното правило, свързано със сигурността на проекта, беше нарушено.

— Монсеньор Шидив разреши да направя това посещение, отче Техада. Нали знаете — намигна той, — „свети Йоан“.

— В такъв случай, предполагам, въпросът е сериозен.

— Изключително важен, братко — опита се да обясни „свети Лука“, който изведнъж сякаш не можеше да намери подходящите думи. — Разбира се, предполагам, че сте разбрали за самоубийството на „първия евангелист“, нали?

— Да. Получих съобщението преди няколко дни. Ужасно е.

Балди кимна.

— Но това, което може би не знаете още, е, че след смъртта му от личния му компютър са изчезнали документи, свързани с проучванията му. И не знаем откъде да започнем да ги търсим.

— Не разбирам. И защо се обръщате към мен? Аз не съм полицай.

— Ами… Божието провидение ме доведе при вас. Да речем — поколеба се той, — че следвах знаците.

— Това е добре, отче — одобри Амадео. — Рядко съм срещал духовник, отдаден изцяло на вярата си!

— Освен това сте специалист по ангелите, нали? Проучили сте най-добре как действат. Нали знаете, оставят знаци навсякъде и вие най-добре можете да ги разтълкувате.

Техада сви рамене. Явно някой в Рим беше дал на този човек професионалната му биография.

— Ще го приема като комплимент — отвърна той.

— Искам да кажа, братко, че… По-добре сам да видите. „Свети Лука“ порови в папката си, търсейки снимката, която му бе дал капитан Лоти. Извади я от един кафяв плик и внимателно я остави на масата на професор Техада.

— Направена е вчера в базиликата на Ватикана, след като жената, която би трябвало да е на снимката, взриви три слаби експлозива до колоната на Вероника.

— На тази жена ли са червените обувки?

Балди кимна.

— Виж ти! Новината не е стигнала дотук. Имаше ли щети?

— Не беше нещо сериозно, в днешния Л’Осерваторе Романо няма и ред за това. Но погледнете. Обувките, които виждате точно зад червените, до лъчите, пресичащи снимката, са моите. Аз бях там, присъствах на атентата.

Отец Техада разгледа внимателно снимката. След като погледна някои подробности с една лупа, която извади от писалището си, той се почеса по брадата.

— Знаете ли с какъв фотоапарат е направена?

— С джобен Никон. Направи я един турист.

— Разбирам. И вие не видяхте нищо, нали?

— Нищо… Блясъкът на светкавицата, който освети всичко така силно, че изненада дори собственика на апарата, ме заслепи.

— Хммм — изсумтя Техада. — Може да не сте били заслепен от блясъка на светкавицата, отче.

Балди направи учудена физиономия, но не каза нищо.

— Може — продължи Техада — този блясък да е погълнал предполагаемата терористка.

— Да е погълнал ли?

— Имате ли някаква представа от физика, отче? Чели ли сте някои научни публикации по тази тема?

— Не. Занимавам се с история на музиката.

— В такъв случай ще се опитам да ви обясня възможно най-просто. Това, което сте видели, може да е явление, наблюдавано при някои физични експерименти с частици, по-точно експерименти, при които един фотон може да се раздели на две и да проектира точно свое копие в която и да е точка на Вселената. Това раздвояване се нарича телепортация на частици, въпреки че, ако трябва да бъдем точни, би трябвало да го наречем билокация.

Балди потръпна. Билокация?

— Доказано е, че при този процес на удвояване на материята — продължи Техада — оригиналният фотон излъчва голямо количество светлинна енергия, силна радиация, която долавяме със сетивата си и която лесно би могла да се отрази на фотографския негатив.

— Но ние говорим за елементарни частици, а не за хора, които могат да бъдат на две места едновременно!

Венецианецът започваше да схваща грандиозните последствия от тази теория. Ако не грешеше, той се бе озовал на няколко метра от човек, способен да се билокира… като сестра Мария Хесус де Агреда.

— И откъде знаете, че не е разработена технология, способна да прехвърли това свойство на фотоните върху човека?

— Исусе Христе! Но кой?

Изблиците на „свети Лука“ забавляваха Техада.

— Може и да ви е странно, но не за пръв път виждам такива лъчи по снимки. Понякога, когато се предполага, че има намеса на свръхестествени същности, както при появленията на Девата в Меджугорие, Югославия, се получават подобни снимки.

— Така ли?

— Става дума за появата на някакъв вид енергия, невидима за човешкото око, около определени хора. Нещо подобно на ореола, който художниците рисуват на светците, само че в случая това е физично явление.

— Да не искате да кажете, че Девата…

— В никакъв случай. За да твърдим подобно нещо, трябва да разполагаме с уникални доказателства. Но откровено казано смятам, че жената, която не е излязла на снимката, може да е някоя „внедрена“, някой ангел, способен да изчезва от дадено място като фотон, и е използвала светкавицата на туриста, за да замаскира бягството си и да изчезне.

— Това са само предположения.

— Да, така е. Но нали знаете, че както в християнската, така и в други, по-древни традиции се говори за ангелите като за същества от плът и кръв, които често се въплъщават в по-висша материя и форма и наблюдават отвътре обществото ни, нещо като пета колона… Не разбирате ли? Също както фотоните представляват вълни и частици, така и ангелите са едновременно материални и нематериални.

— Изненадвате ме, братко.

— Освен това — добави Техада, размахвайки снимката от базиликата, — по неизвестна за нас причина фотоапаратите, които са по-чувствителни от човешкото око към различните видове светлина, не улавят онова, което ние виждаме с очите си, а нещо друго.

В този момент от разговора Балди беше убеден, че е попаднал на подходящия човек. Бе следвал знаците и те го бяха насочили правилно. Доверявайки се на Божието провидение, бенедиктинецът намести телените си очила и без да откъсва поглед от Техада, каза:

— Още не съм ви разказал втората част от това приключение, братко. Както ще разберете, не съм си направил труда да дойда чак от Рим само за да ви покажа една снимка, макар да сте голям специалист в тази област.

— Поласкан съм да го чуя, отец Балди. Целият съм слух.

— Преди тази снимка да бъде направена, „терористката“, или ангелът, няма значение, ми каза нещо. Нещо от рода да внимавам за знаците и да питам „втория“. Тогава разбрах, че трябва да говоря с вас, „втория евангелист“. Беше като просветление.

Гигантът го погледна смаяно.

— Вярно е, че ангелите се явяват и ни оставят знаци. Но какво общо има това с мен?

— Когато онази светкавица блесна, аз се мъчех да намеря отговор за изчезването на архивите на „свети Матей“. Такава бе задачата ми и повярвайте, не знаех какво да правя. Но „свети Йоан“, тоест Шидив, ме посъветва да следвам знаците или някакво чудо. И то дойде с тази снимка. Сега разбирате ли? Вие сте моето чудо! Вие знаете нещо, което трябва да ми кажете!

— Ами да опитаме! — възкликна с готовност свещеникът.

— Убеден съм, че това, което знаете, ще ми помогне да разбера къде е информацията, открадната от „свети Матей“. Такъв знак ми дадоха и затова съм тук. Разбирате ли?

— Тогава, отче, credo, quia absurdum est.

Латинската фраза „вярвам го, защото е абсурдно“ изразяваше много точно положението на Техада. Горкият титан се мъчеше да помогне, но не знаеше как точно. Такъв беше Божият промисъл.

— Кажете, братко Балди, каква информация е изчезнала след самоубийството на „свети Матей“?

— Трудно е да се каже точно.

— Може да опитате.

— Да, разбира се. Преди да почине, Луиджи Корсо се увлече по доста интересен въпрос: проучваше странната способност на една испанска монахиня от XVII век да прелита между Стария и Новия континент. Както изглежда, с „посещенията“ си в Америка тя си е спечелила прозвището Синята дама сред индианците на югоизток в Съединените щати.

Техада се вцепени.

— Синята дама! Сигурен ли сте?

— Да, разбира се. Защо?…

— Наистина е провидението, отче! — засмя се той. — Не е ли чудесно?

— Радвам се, че знаете нещо по въпроса.

— Че как няма да знам! — възкликна някак театрално гигантът пред смутения Балди. — Нали аз отговарям за обявяването й за светица!

Това, което Амадео Техада му разказа след туй, смая Балди. Въпреки големите чудеса, които й признават приживе, майка Агреда не била обявена за светица от Римската църква. Нещо се е случило. Нито един от папите, които започвали делото за святост, не доживял да я види канонизирана. Лъв XIII и Климент XIV сложили край на тези опити с по един „декрет за мълчание“. Към никоя друга монахиня Църквата не се е отнасяла така сурово. Но през 1987 година отец Техада успял да направи необходимото за отменяне на двата декрета и за започването на проучване за Синята дама. Без съмнение Амадео Техада беше човекът, който знаеше най-много за монахинята, билокирала се в Америка. И по волята на съдбата, отец Балди бе попаднал на него.

— Слушайте, отче — каза му Техада, удивен колкото венецианеца. — Преди няколко дни тук беше полицията и ме питаха за един ръкопис от XVII век, принадлежал на Филип IV. В него е описана за първи път цялата история за Синята дама.

Балди не можеше да повярва на ушите си.

— Както изглежда — продължи Техада, — в текста се разказва подробно как се е билокирала монахинята.

Шидив му бе говорил за този текст. Балди знаеше много добре, че някой го е откраднал от Мадрид, но не каза нищо.

— И защо полицията ще се интересува от този ръкопис? — запита той, без да си разкрива картите.

— Много просто: според мен е бил откраднат от Националната библиотека… — Техада се поколеба за секунда и погледна в календара пред себе си на масата. — …точно в деня на самоубийството на „свети Матей“!

— Много странно. А знаете ли какво още е имало в този ръкопис?

— Разбира се. Когато през 1630 година францисканците предположили, че жената, която се появявала в Ню Мексико, е може би монахиня от техния орден, а не Девата от Гуадалупе, те пратили в Агреда отеца, който бил пазител в Санта Фе. Наредили му да разпита и изобличи „заподозряната“. Цели две седмици й задавали въпроси, след което пазителят…

— Бенавидес ли?

— Точно така. Пазителят написал доклад, в който изложил заключенията си.

— Знаете ли какви са били те?

— Само отчасти. Изглежда, Бенавидес разбира, че монахинята успявала да се раздвои (или билокира, както предпочитате), когато слушала песнопения, от които изпадала в дълбок транс. Всъщност преди време говорих доста по този въпрос с помощника на „свети Матей“.

— Доктор Алберто. Познавам го.

— Същият.

— И какво ви каза той?

Балди задаваше въпросите си, опитвайки се да подреди пъзела. Щом Техада е говорил с ил доторе за Синята дама, защо той не му е казал за специалния интерес на Луиджи Корсо по този въпрос? И защо никой от тях, дори „свети Йоан“, не му спомена за съществуването на тази монахиня?

Без да подозира какво си мислеше той, Техада продължи.

— Албърт Феръл прояви голям интерес към тази „следа“ каза отецът. — И всъщност това е логично, защото „евангелистите“ бяха запознати с изследванията ви в областта на преполифонията, отче Балди. С които стигате до заключението, че някои честоти в църковната музика могат да предизвикат промени в съзнанието, улесняващи билокацията.

— Значи са взели на сериозно работата ми… — усмихна се Балди.

— О, да! Спомням си един от докладите, които пратихте на отец Корсо, в който говорехте за Аристотел. Казвахте, че този философ е изследвал как музиката въздейства на волята.

— И не само той! — обади се Балди. — Питагорейците също откриват, че тоналността ре (или фригийски лад) повдига духа на воините; тоналността до (или либийски лад) има обратния ефект — потиска съзнанието на слушащия; тоналността си (или миксолидийски лад) предизвиква пристъпи на меланхолия… И са ги използвали на бойното поле, за да вдъхнат кураж на войските си или да сломят волята на врага.

— Но вижте, отче, помощникът на Луиджи Корсо ме увери, че са открили, че всяко нещо или състояние в природата има своя уникална вибрация и ако нечие съзнание успее да постигне същата вибрация, ще стигне не само до същността му, но и до мястото и до епохата му.

— Ил доторе ли каза това?

Отец Техада поглади отново брадата си. Беше толкова развълнуван, че дори не премигаше.

— Естествено! Не разбирате ли? Малкото, което знаех за разпитите, проведени от Бенавидес със сестра Мария Хесус, беше това, че тя му обяснява най-подробно в какви моменти обикновено изпада в транс и се пренася в Америка. Билокирала се, като слушала химните по време на служба. И с тези вибрации се пренасяла на повече от десет хиляди километра разстояние.

— Химните ли? Сигурен ли сте, братко? — Балди докосна телените си очила.

— Какво чудно има, отче? Свети Августин го е казал съвсем ясно в писанията си: химните помагат за мистичното единение с Бога.

— А не знаете ли, братко, дали Корсо е успял да предизвика такъв транс у някого?

За втори път Балди играеше с белязани карти. Той знаеше, че отговорът на този въпрос е положителен. Но може би Техада бе разбрал нещо повече? Нещо, което Феръл не знаеше, въпреки че е работил с Корсо?

— Като ме питате сега, мисля, че да… — отвърна, съсредоточен, отецът. — Спомням си, Корсо ми спомена, че в музикалните композиции на средновековните меси открил акустични елементи, които били подходящи. И ги приложил на някои хора.

Бенедиктинецът стана още по-нетърпелив, но предпочете да се отклони малко, преди да зададе най-важния въпрос.

— Знаете ли кои точно звуци са използвали? — запита той.

— Нека помисля… От XVI век Introito — началото на месата, се пее в тоналност до. Kyrie Eleison, или Господи, имай милост, и след туй Gloria in Excelsis Deo, или Слава на Господ във висините, се пеят в тоналност ре. А тоналност ми се използва при четенето на Библията и благославянето с химните.

— Точно така! — подскочи венецианецът. — В традиционната меса има цяла октава — от началото до края! Така става ясно, че литургията е създадена, освен всичко друго и за да предизвиква мистични състояния, при които най-чувствителните хора могат да напускат тялото си. Моята теза!

— Но, отче Балди, защо само майка Агреда е усетила този „ефект“, но не и други монахини от манастира?

— Ами… — поколеба се Балди. — Сигурно има някакъв отговор, свързан с неврологията.

Бенедиктинецът стана от стола си и закрачи, описвайки малки кръгове. Моментът бе настъпил.

— Казахте, че Корсо е приложил тези честоти на други хора. Вчера в Рим ил доторе ми заяви, че приложили тези звуци на една жена, която наричали Голямата мечтателка. Но по средата на експериментите тя решила да се откаже.

— Жена ли? Италианка?

— Не. Американка. Това говори ли ви нещо?

Техада го погледна и на лицето му се появи широка усмивка. Беше някак иронична и същевременно сърдечна, сякаш криеше нещо. Това бе може би някаква шега.

— Вече знам каква е информацията, която съдбата иска да ви предам, отче Балди.

Увереността на Техада го накара да потръпне.

— Днес един мой приятел, директорът на Националната библиотека, ми каза, че полицията е открила една жена, която от няколко дни сънувала Синята дама. Живее в Лос Анлжелис и доскоро е работила в Рим, в Радио Ватикана. Полицията сигурно вече се е насочила към нея. И на вас тя ви трябва, нали, отче?