Синята дама

ГЛАВА 59

На Карлос му трябваха няколко минути, за да се съвземе. Не би могъл да каже защо, но близостта на тази жена го бе смутила дълбоко. Ангел ли? И какво от това? Тя сякаш знаеше всичко за него! Затова пък той не знаеше нищо за нея.

Ако, както подозираше, италианката, която се бе опитала да унищожи страниците от книгата на Кастрильо, и този ангел бяха едно и също лице, може би тя знаеше нещо за Мемориала. Всичко изглеждаше някак странно свързано!

Той стана от място 33-С и с големи крачки отиде в сектора за първа класа. Не я видя.

— Мургава жена, облечена в черно, с червени обувки ли? Стюардесата поклати глава, озадачена.

— Съжалявам, господине. На борда има само трийсет пътници. И в първа класа няма никого. Мога да ви уверя, че пасажерка с подобно описание не се е качвала в самолета.

„Ангел?“

През останалата част от полета Карлос остана буден. А сега какво, нима някой щеше да му повярва?