Синята дама

ГЛАВА 52

От суровата пустиня на Ню Мексико към душното лято на кастилското плато. Така съвсем лесно, както става само насън, Дженифър Нарейди се пренесе на друго място и в друго време. Но това сънища ли бяха? И нищо повече? И защо се подреждаха в логическа последователност? Може би тя „отваряше канал“ за спомени от друго време, от епоха, с която по някакъв мистериозен начин беше свързана?

Права ли беше доктор Мейърс, когато спомена за генетичната памет? И в такъв случай всичките й видения ли бяха свързани с далечните й индиански предци?

Дженифър се намести по-удобно под памучните чаршафи и се опита да продължи съня си.

Ако беше така, ако всички тези сънища бяха една истинска история, тя би искала да знае. Започваше да мисли, че при сеансите в „залата за сънуване“ във Форт Мийд или може би по време на престоя й в Италия са проектирали в съзнанието й картини, които сега изплуваха в света на сънищата й. Чувстваше се мръсна, сякаш бяха осквернили най-интимната й същност. Но и заинтригувана. Искаше да разбере накъде я водеха виденията й. И така, с всеки сън, Дженифър попадаше на все по-далечни и екзотични места.

Например в Испания.

Никога не бе ходила там. Никога не се беше занимавала с историята на могъщата Хабсбургска династия — имперската фамилия, владяла тази страна, и никога не се беше интересувала от столицата й — Мадрид. И все пак пред очите й се появи съвсем ясно нещо като крепост, с балкони от черно ковано желязо и галерии, тънещи в полумрак. И този път Дженифър Нарейди разбра от коя епоха е и къде се намира тази сграда.

Следваха изненада след изненада.