Синята дама

ГЛАВА 43

В Рим беше 9 часът вечерта, а в Лос Анджелис пладне, когато Албърт Феръл показа на отец Балди биографията на „сънуващия“, когото Луиджи Корсо бе пратил в Ню Мексико от 1629 година. Или по-точно — „сънуващата“. Картонът беше на Дженифър Нарейди, американка на трийсет и четири години, военнослужеща, жителка на Вашингтон, чиито полети на съзнанието, предизвикани от звуците на „фокус 27“, бяха приключили с тежки личностни смущения. „Тази жена близките й са наричали Голямата мечтателка. Остроумно, нали?“, прошепна ил доторе.

В този картон имаше и една последна кратка бележка, писана на ръка с червено мастило, която изненада много венецианския свещеник: „Напуска проекта в петък, 29 март 1991 година. Страда от тежки кризи на безпокойство със смущения в съня. Връща се в Съединените щати на 2 април по изричната препоръка на Оспедале Дженерале ди Дзона Кристо Ре в Рим“.