Синята дама

ГЛАВА 36

— Значи не е и тумор, Дженифър.

Доктор Линда Мейърс преглеждаше резултата от ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), на който я бе пратила предния ден в Медицински център „Сидър Синай“. Снимките показваха, че мозъчната структура и продълговатият мозък са нормални. Темпоралните лобове бяха чисти и нямаше нито едно петно, което да говори за някакво образувание в черепа.

— Май не се радвате, докторе.

— О, не, не! Разбира се, че се радвам, Дженифър. Само че…

— Какво?

— Все още не мога да открия някаква причина, която да обяснява сънищата ви. Защото те продължават, нали?

— Всяка нощ, докторе. Знаете ли? Понякога ми се струва, че ми диктуват нещо. Сякаш съзнанието ми е огромен киноекран, на който някой прожектира документален филм. Това става на части. И от време на време виждам сцени, свързани с мен.

— Като онази с индианеца, който има същия рожден белег на ръката като вашия.

— Точно така.

— Или появата на някой човек с име, което ви се струва познато, например… — Мейърс погледна в клиничния картон. — Анкти!

Дженифър кимна.

— Ще ви запитам нещо, Дженифър.

— Давайте.

— Това вълнува ли ви по някакъв начин? Искам да кажа: зле ли се чувствате, неприятно ли ви е от тези сънища? Или напротив, изпитвате някакво задоволство?

Пациентката й се замисли за миг. Не беше лесно да даде отговор за нещо, което, макар да не я тревожеше, с всяка нощ я заинтригуваше все повече.

— Истината е, докторе — рече накрая, — че притеснението ми се превърна в любопитство.

— В такъв случай сигурно можем да дадем друга насока на терапията, Дженифър. Като ми разкажете какво сънувахте снощи, аз ще ви кажа какво може да се постигне с техниката, наречена хипнотична регресия. Готова ли сте?

Изражението на Дженифър се промени:

— А вие?