Синята дама

ГЛАВА 45

На другия ден двамата младежи се поколебаха дали да изпълнят странната заръка. Знаеха, че ако предадат този дар от дамата на съвета на старците, трябва да се впуснат и в безкрайни обяснения. Затова решиха да изчакат подходящия момент, за д изпълнят задачата без много шум. Когато същия ден предобед брат Хуан де Салас се отдалечи от дома на воините да се облекчи в полето, двете деца хукнаха след него.

Настигнаха отец Хуан до дъбовия кръст, който жените от племето овактл бяха забили в деня на пристигането им в Гра Кивира.

— Отче… — каза Анкти, отмятайки косата от лицето си. Беше прекрасно момиченце, будно. С благ и искрен поглед. — Може ли да ви кажем нещо?

Брат Хуан се обърна и ги видя. Двама млади хумани му носеха нещо, обвито в сухи царевични листа. Изглеждаха плахи и уплашени.

— Какво искате, чада мои? — усмихна се той.

— Ами, отче… Снощи край Каньона на змията видяхме нещо.

— Нещо ли?

— Видяхме Жената от пустинята.

— Така ли?

Брат Хуан облещи очи. И тутакси забрави за какво бе тръгнал.

— Жената от пустинята ли? Синята дама?

Децата закимаха едновременно.

— И само вие ли я видяхте?

— Да — отвърнаха те.

— Каза ли ви нещо?

— Ами… — поколеба се Масипа. — Затуй искахме да говори с вас, отче. Тя каза, че вие и другият мъж, който ви придружава трябва да ни дадете водата на вечния живот.

Краката на отец Салас омекнаха.

— Водата на вечния живот ли? — погледна ги той въпросително. — А вие знаете ли какво значи това?

Анкти и Масипа отстъпиха крачка назад, объркани.

— Не.

— Разбира се. Как бихте могли да знаете?

— Отче — прекъсна го младият кекетл, — дамата ни даде и това за вас. Да го имате за спомен от Синята жена.

— Подарък ли?

Брат Хуан потръпна, свеждайки поглед към пакетчето, обвито в царевични листа, което Масипа му подаваше. Той го взе някак плахо и още там, преди още младежите да побягнат, както май им се искаше, го отвори. Съдържанието му го порази.

— Боже мили! — възкликна той на испански.

Масипа и Анкти се стреснаха.

— Но откъде взехте това?

— Нали ви казахме, отче. Снощи ни го даде Жената от пустинята. За вас.

Отец Хуан коленичи и изпадна в странно състояние на истерия, като се смееше и плачеше едновременно. Францисканецът бръкна в листата и извади онуй, което бе завито в тях. Нямаше никакво съмнение: това беше молитвена броеница от черни зърна, блестящи и съвършени, завършваща с изящен сребърен кръст. Много красива реликва от старите християни.

— Пресвета Дево! — викна той.

Кой, освен Богородица, можеше да стои зад тези появления?

И брат Хуан изведнъж се сети за една история, която беше чул по време на обучението си за свещеник в Толедо и която тогава му се бе сторила много странна. В нея се казваше, че свети Доминго де Гусман, основател на Доминиканския орден, въвел молитвата с броеница през XIII век, след като самата Богородица му дала една. Нима това не беше подобно чудо?