На Карлос му трябваха повече от два часа, за да прочете варианта на ръкописа, който Бенавидес бе написал за краля. Запозна се не само с основния текст — не много по-различен от Мемориала, отпечатан през 1630 година от Филип IV, — но и с бележките в полето, където се споменаваше кои точно църковни мелодии предразполагат към „мистичен полет“ и какво точно са правели някои ангели с мозъка на сестра Мария Хесус, за да реагира така.
Журналистът знаеше вече колко популярни са подобни разкази в мистичната литература. Всъщност сестра Мария Хесус де Агреда не беше единствената монахиня от онова време, с която ангелите от плът и кръв се бяха занимавали. Света Тереза де Хесус, най-голямата мистичка на испанския Златен век, също бе преживяла такива „интервенции“. „Виждах в ръцете му дълга златна стрела и ми се струваше, че на върха й има лек пламък — пишеше. — Струваше ми се, че понякога я забива в сърцето ми и че тя стига до вътрешностите ми. Като я вадеше, сякаш вадеше и тях и аз пламвах цялата от любов към Господа“.
В Мемориала на Бенавидес имаше и други коментари. Съществувала — или поне така се твърдеше в текста — някаква формула за акустичните вибрации, необходими при билокацията. Формула, донесена на християните от някакви „внедрени“ същества, които слезли на Земята в далечни времена. Твърдеше се също, че Светата инквизиция открила техните потомци и им отнела формулата.
— Дженифър… — промълви Карлос след дълго мълчание.
— Да?
— Вие сте видели Синята дама в сънищата си, нали?
— Да.
— Как изглеждаше?
— Ами… Видях как тя се спуска от небето в конус от светлина. Излъчваше такова сияние, че едва различих чертите й… Но се обзалагам, че беше същата жена, която сънувах и по-късно. Онази, която наричаха Мария Хесус де Агреда.
— Все една и съща ли беше?
— Мисля, че да.
— И сте я виждали винаги насаме?
— Да. Защо питате?
— Защото, според този документ — каза Карлос, държейки листовете, — е имало няколко сини дами, летели до Америка по същото време. Казва се, че там са пратени да проповядват поне още три монахини. И че по-късно те били разпознати от местното население като Девата. Знаете ли такова нещо?
— Не. Никой от работещите по проекта не ми е споменавал за други сини дами.
Карлос погледна Дженифър, която очакваше с нетърпение да й преведе текста.
— Всъщност не ми казахте какво е името на този съвместен проект между INSCOM и Ватикана.
— Не, не ви казах. Не знам дали това е важно и дали не е държавна тайна. Но вече няма значение. Нали?
Дженифър се наклони към ухото му и прошепна нещо, от което той се вцепени на дивана.
— Казваше се Хроновизия.
— Хроновизия ли?
— Точно така. Чували ли сте за нея?
Журналистът избегна погледа на Дженифър.
— Да… Преди време.
Дженифър не настоя повече.
Карлос току-що бе повярвал напълно в синхронността. Всичко беше най-прецизно планирано от Програмиста. Вече не се вълнуваше дали някой ден ще стигне до него или не. Сега знаеше, че той съществува.
А това беше повече от достатъчно.