Синята дама

ГЛАВА 67

На Карлос му трябваха повече от два часа, за да прочете варианта на ръкописа, който Бенавидес бе написал за краля. Запозна се не само с основния текст — не много по-различен от Мемориала, отпечатан през 1630 година от Филип IV, — но и с бележките в полето, където се споменаваше кои точно църковни мелодии предразполагат към „мистичен полет“ и какво точно са правели някои ангели с мозъка на сестра Мария Хесус, за да реагира така.

Журналистът знаеше вече колко популярни са подобни разкази в мистичната литература. Всъщност сестра Мария Хесус де Агреда не беше единствената монахиня от онова време, с която ангелите от плът и кръв се бяха занимавали. Света Тереза де Хесус, най-голямата мистичка на испанския Златен век, също бе преживяла такива „интервенции“. „Виждах в ръцете му дълга златна стрела и ми се струваше, че на върха й има лек пламък — пишеше. — Струваше ми се, че понякога я забива в сърцето ми и че тя стига до вътрешностите ми. Като я вадеше, сякаш вадеше и тях и аз пламвах цялата от любов към Господа“.

В Мемориала на Бенавидес имаше и други коментари. Съществувала — или поне така се твърдеше в текста — някаква формула за акустичните вибрации, необходими при билокацията. Формула, донесена на християните от някакви „внедрени“ същества, които слезли на Земята в далечни времена. Твърдеше се също, че Светата инквизиция открила техните потомци и им отнела формулата.

— Дженифър… — промълви Карлос след дълго мълчание.

— Да?

— Вие сте видели Синята дама в сънищата си, нали?

— Да.

— Как изглеждаше?

— Ами… Видях как тя се спуска от небето в конус от светлина. Излъчваше такова сияние, че едва различих чертите й… Но се обзалагам, че беше същата жена, която сънувах и по-късно. Онази, която наричаха Мария Хесус де Агреда.

— Все една и съща ли беше?

— Мисля, че да.

— И сте я виждали винаги насаме?

— Да. Защо питате?

— Защото, според този документ — каза Карлос, държейки листовете, — е имало няколко сини дами, летели до Америка по същото време. Казва се, че там са пратени да проповядват поне още три монахини. И че по-късно те били разпознати от местното население като Девата. Знаете ли такова нещо?

— Не. Никой от работещите по проекта не ми е споменавал за други сини дами.

Карлос погледна Дженифър, която очакваше с нетърпение да й преведе текста.

— Всъщност не ми казахте какво е името на този съвместен проект между INSCOM и Ватикана.

— Не, не ви казах. Не знам дали това е важно и дали не е държавна тайна. Но вече няма значение. Нали?

Дженифър се наклони към ухото му и прошепна нещо, от което той се вцепени на дивана.

— Казваше се Хроновизия.

— Хроновизия ли?

— Точно така. Чували ли сте за нея?

Журналистът избегна погледа на Дженифър.

— Да… Преди време.

Дженифър не настоя повече.

Карлос току-що бе повярвал напълно в синхронността. Всичко беше най-прецизно планирано от Програмиста. Вече не се вълнуваше дали някой ден ще стигне до него или не. Сега знаеше, че той съществува.

А това беше повече от достатъчно.