Синята дама

ГЛАВА 47

— Е, какво? — Тонът на полицая бе изпитателен. Особен. Каза ли ти още нещо?

Карлос поклати отрицателно глава, мъчейки се да скрие вълнението си.

— Аз пък имам новини. И то важни — усмихна се той.

— Важни ли? Какво е станало?

— Тази сутрин, докато ние с теб сме пътували за Билбао, са позвънили от Съединените щати на директора на Националната библиотека, точно на приятеля на отец Техада, и са го питали за Мемориала на Бенавидес.

— Не може да бъде.

— Сторило му се толкова странно, че някой се интересува от съдържанието на тази книга, че се обадил самият той. После се свързал с участъка. Току-що го потвърдиха. Казва се Енрике Валиенте — рече той, поглеждайки в бележките си, преди да потегли.

Карлос сподави изненадата си. Беше името, което отец Техада току-що им бе споменал.

— Съвпаденията ни преследват, приятелю. Близо сме. Много близо. Утре ще дойдеш ли с мен да се видим с него?

Журналистът кимна. Вълнението му се беше превърнало вече в дълбоко безпокойство.