Срив

Четвъртък, първи октомври

На следващата сутрин видях, че е първи октомври и това ми се стори като добра поличба, подходящ ден за ново начало. Най-напред прегледах новините и когато разбрах, че неназовани мъж и жена помагат на полицията във връзка с разследването на убийството на Джейн Уолтърс, не можах да сдържа мрачното си задоволство, че и Рейчъл е била арестувана.

Никога не съм смятала себе си за отмъстителна, но се надявах да е прекарала няколко ужасяващи часа, докато полицаите са я разпитвали за връзката й с Матю, за скарването й с Джейн и за кухненската кърпа, в която беше ножът. Сигурно се страхуваше, че ще открият нейни отпечатъци по дръжката.

Разбира се, след като предам на полицията тайния й мобилен телефон, с Матю щяха да бъдат освободени. Защото разследващите щяха да разберат, че никой от двамата не е убил Джейн, че ножът просто е купен от Рейчъл в Лондон, за да ме изплаши, а не е оръжието на убийството. И после какво? Двамата ще заживеят щастливо до края на дните си? Не ми се струваше правилно и определено не беше честно.

Чакаше ме натоварен ден, но първо се насладих на закуската. Похапнах, без да бързам и с удивление установих колко е хубав животът без заплахата от мълчаливите обаждания, надвиснала над главата ми. Исках да получа ограничителна съдебна заповед, която да забрани на Матю и Рейчъл да ме доближават, след като бъдат освободени от ареста. Порових се в компютъра и установих, че съм в правото си да я поискам. Знаех, че ще ми е нужен правен съвет, затова се обадих на адвоката си и се уговорих да се видя с него преди обяд. А после звъннах на ключар и се погрижих да смени всички ключалки.

Докато той сменяше бравите, събрах вещите на Матю в големи найлонови торби, като се стараех да не мисля особено за онова, което правех и какво означаваше то. Но въпреки това бе емоционално натоварващо. В дванайсет отидох до Касъл Уелс с малкия черен телефон на Рейчъл в чантата ми и прекарах час и половина в разговор с адвоката ми. А той ми подсказа нещо, за което не бях се досетила: благодарение на съобщенията в телефона Матю можеше да бъде обвинен за моята „свръхдоза“. Когато си тръгнах оттам, отидох до дома на Рейчъл и оставих торбите с дрехите на Матю пред вратата й. След това отидох до полицейския участък и поисках да се видя с полицай Лоусън. Тя не беше на разположение, но пък ме прие полицай Томас. Дадох му телефона на Рейчъл, като му повторих това, което бях казала и на адвоката си, че съм го намерила сутринта в колата си.

И така, най-сетне се прибрах у дома, физически и психически изтощена. Изненадващо се оказах гладна, затова си отворих консерва доматена супа и я хапнах с препечени филийки и солен мармалад — любимите ми храни за утеха. После тръгнах да обикалям из къщата с чувството на пълна загуба, чудейки се как ще мога да продължа живота си, след като бях изгубила и съпруга си, и най-добрата си приятелка. Усещах се толкова смазана, толкова потисната, че изкушението да се смъкна на колене и да си изплача очите бе огромно. Но не му се поддадох.

Включих телевизора, за да видя новините в шест. Нямаше съобщение, че Матю и Рейчъл са били освободени, но въпреки това сърцето ми подскочи, когато на вратата се позвъни. Опитах да се успокоя, че не може да е Матю, защото щях да го чуя как се опитва да си отключи сам, ала въпреки това оставих веригата на вратата, когато я открехнах. Щом видях отвън полицай Лоусън, се почувствах така, сякаш пред мен стоеше стар приятел.

— Може ли да вляза? — попита тя.

Отидохме в кухнята и й предложих чаша чай. Явно беше дошла да ме предупреди, че Матю и Рейчъл скоро ще бъдат освободени от ареста или да ме пита как съм се сдобила с тайния й телефон

— Дойдох да ви благодаря — каза тя, докато вадех чаши от шкафа. — Без вашата помощ никога нямаше да разкрием убийството на Джейн толкова бързо.

Застинах, понеже съвсем не очаквах да чуя точно това. После бавно се обърнах с лице към нея:

— Знаете кой е убил Джейн, така ли?

— Да, имаме признание.

Смут замъгли съзнанието ми.

— Съжалявам, но не разбирам.

— Вие ни доведохте дотук — повтори тя. — Много сме ви благодарни.

Аз съм ги довела дотук? Като в мъгла пристъпих към масата и се отпуснах на един стол.

— Бихте ли ме извинили за момент? — едва отроних аз.

Внезапно бях ужасена от онова, което бях сторила. Как можеше лекото разкрасяване на истината да има толкова опустошителни последици? В общи линии, бях натопила Матю за нещо, което не е извършил.

— Аз ще приготвя чая — предложи полицайката.

Наблюдавах я, докато слагаше пакетчетата в чашите, които бях зарязала, и трескаво премислях как да й обясня, че всъщност бях натопила Матю за убийството на Джейн. И че това беше като отмъщение заради онова, което ми беше сторил. Трябваше да взема назад думите си. И изтръпнах при мисълта, че ще ме обвинят в опит за възпрепятстване на правосъдието. Ала какво точно трябваше да отрека, след като всъщност за нищо не излъгах. Не бях видяла Матю, когато се бях прибрала в онази нощ, така че е възможно да не е бил в стаята. Но пък чак да е убил? Полицай Лоусън спомена, че разполагат със самопризнание, но защо Матю би признал за убийството на Джейн? Той дори не я познаваше.

— Не — прошепнах аз, мъчейки да се овладея. — Не е възможно. Вижте, по-рано днес оставих в участъка един мобилен телефон. Намерих го в колата си тази сутрин, докато отивах на среща с адвоката си. А когато го включих, открих, че с него Рейчъл е комуникирала с Матю. Ако прочетете съобщенията между тях…

— Прочетох ги — прекъсна ме полицай Лоусън. — Всички до едно.

Погледнах я объркано.

— Но след като сте ги прочели, знаете, че Матю дори не е познавал Джейн, така че защо му е да я убива?

Полицай Лоусън се намръщи.

— Матю ли? Не, той не е убил Джейн.

Зави ме се свят.

— Не е бил Матю? Тогава кой?

— Госпожица Барето. Призна си всичко.

Останах без дъх и стаята се люшна пред очите ми. Усетих как кръвта се отдръпва от лицето ми, а после ръцете на полицайката с успокояващ жест допряха раменете ми.

— Ще се оправите — уверено каза тя. — Само си поемете дълбоко въздух няколко пъти…

Шокът ме разтърсваше на вълни.

— Рейчъл — задавено отроних аз. — Рейчъл е убила Джейн?

— Да.

В мен се надигна паника. Въпреки всичко, на което знаех, че е способна, не можех да повярвам в това. Бях споделила наистина с полицаите неща, които можеха да бъдат използвани срещу нея, както и срещу Матю, но просто исках тя да се уплаши.

— Не, не и Рейчъл, не може да е тя. Не би могла, тя не е такава, няма как да убие някого! Разбрали сте погрешно, сигурно е така… — Мразех я за онова, което ми бе причинила, ала сега бях толкова уплашена заради нея, че не можех да продължа.

— Опасявам се, че тя си призна — повтори полицай Лоусън и побутна едната чаша към мен.

Покорно отпих глътка от горещия сладък чай. Ръцете ми трепереха толкова силно, че няколко капки се разляха и ме опариха.

— Когато снощи я разпитвахме, тя изведнъж се огъна. Беше невероятно — по някаква причина си мислеше, че сме я разкрили. Оказахте се права, когато предположихте, че скарването им не е било за място на паркинга. Разбира се, ще открием нейната и на Джейн ДНК по ножа…

Имах усещането, че съм попаднала в някакъв кошмар.

— Ала как така… Ножът, който намерих в навеса, наистина ли е оръжието на убийството?

— Тя го е почистила добре, разбира се, но остатъци от кръв бяха намерени в нарезите по дръжката. Изпратихме пробите в „Съдебна медицина“, но сме сигурни, че е на Джейн.

— Но тя… — отроних с треперещ глас, мъчейки да осмисля думите на полицайката. — Тя каза, че го е купила в Лондон.

— Вероятно е така, но преди убийството, а не след това. Не е посмяла да каже на Матю, че вече е имала нож, затова се е престорила, че го е купила, за да ви изплаши. А после го е скрила в навеса.

— Не разбирам. — Ледени тръпки пробягваха по тялото ми, затова обвих с длани чашата, копнеейки за малко топлина. — Искам да кажа, защо? Защо да прави такова нещо? Тя не е познавала Джейн.

— Познавала я е по-добре, отколкото си мислите. — Полицай Лоусън седна до мен. — Рейчъл някога разказвала ли ви е за личния си живот, запознавала ли ви е с интимните си приятели?

— Не, не много. Срещала съм един-двама през годините, но тя никога не се задържаше дълго с някого. Тя е от онези жени, които се страхуват от обвързване.

— Беше доста тежка задача да свържем всичко. Някои неща вече знаехме от разпитите на колегите на Джейн във „Финчлейкърс“, а и след като си призна за убийството, останалото научихме от самата Рейчъл. Историята е доста нелицеприятна за съжаление.

Полицайката ме изгледа въпросително, за да се увери дали да продължи. Кимнах й, защото никога нямаше да успея да приема фактите, ако не знаех причините, довели до тях.

— Добре, ето какво е станало — продължи тя. — Преди около две години Рейчъл имала връзка с мъж от „Финчлейкърс“. Бил женен, с три малки деца. Накрая зарязал съпругата си заради нея, само че след това тя изгубила интерес към него. Затова той се върнал при жена си, но Рейчъл отново започнала връзка с него. Той напуснал съпругата си за втори път и това напълно съсипало семейството. — Полицайката замълча. — Връзката им отново приключила, но този път съпругата отказала да го приеме обратно. За нея било особено трудно, защото тя също работела за „Финчлейкърс“ и го виждала всеки ден. Изпаднала в тежка депресия и понеже Джейн била най-добрата й приятелка, тя също знаела цялата история. Естествено, тя мразела Рейчъл от цялото си сърце, задето била разбила семейството на приятелката й, и то неведнъж, а два пъти, но понеже работели в различни отдели, пътищата им не се кръстосвали често. Но мнението й за Рейчъл паднало още повече, когато една вечер я заварила да прави секс в офиса. На следващия ден се изправила срещу нея и й казала следващия път да си потърси хотел за подобни изпълнения, иначе щяла да я докладва на шефовете.

— Само не ми казвайте, че Рейчъл я е убила, защото се е тревожела, че ще я докладват — глухо се засмях аз.

— Не, светът на Рейчъл се сринал до основи едва след като Джейн разбрала, че мъжът, с когото я била видяла в офиса, е Матю. Съжалявам — кимна полицайката, забелязвайки изражението на лицето ми. — Ако искате да спра засега, просто кажете.

Поклатих глава.

— Всичко е наред, трябва да знам.

— Е, добре… Спомняте ли си, че ни споменахте как ви се е сторило, че Джейн с познала Матю през прозореца на ресторанта? Ами бяхте права, наистина го е познала.

Беше немислимо, че нещо, което си бях съчинила, можеше да е истина. Толкова беше абсурдно, че ме напуши горчив смях. Не знаех какво ме бе накарало да се натъкна, без да искам, на истината за убийството на Джейн. Вероятно е било подсъзнанието ми, може би изненадата върху лицето на Джейн, когато бе видяла Матю пред ресторанта в онзи ден, се бе запечатала в ума ми като проблясък. А може би поканата й да пием кафе у тях ми се бе сторила като нещо повече от невинно предложение да се срещнем пак. А дали дълбоко в себе си съм таяла усещането, че Матю и Рейчъл са имали връзка? И съм предчувствала, че Джейн ще ми каже…

Възможно е и всичко това да е било просто късмет. Или пък самата Джейн ме беше отвела до истината, когато вчера спрях в отбивката и усетих присъствието й.

— Лесно е да си представим как се е почувствала Джейн, щом е осъзнала, че мъжът, с когото видяла Рейчъл да прави секс, е съпругът на новата й приятелка — продължи полицай Лоусън. — Възмутила се е от дъното на душата си заради теб. И изпратила имейл на Рейчъл, която била в Ню Йорк по това време. Напомнила й, че веднъж вече е съсипала брака на най-добрата й приятелка и заявила, че няма да й позволи да стори същото и с теб. Особено след като вече толкова много сте си били допаднали. После я заплашила да ти разкрие връзката им, ако тя не скъса с Матю незабавно. За да се отърве от нея, Рейчъл обещала да прекрати връзката си с Матю още същата вечер. Но Джейн не й повярвала. И когато се върнала в ресторанта, след като си тръгнала от моминското парти на приятелката си, за да използва телефона там — била си забравила нейния у дома, тя звъннала не само на съпруга си, но и на Рейчъл. Сега проверяват телефонните записи, но всъщност няма значение, защото Рейчъл вече потвърди, че когато Джейн по-рано същия ден я притиснала в паркинга, тя настояла да й даде визитката си и надраскала телефона си на гърба й. За съжаление, когато претърсихме дамската чанта на Джейн, открихме цял куп визитки, повечето на хора от „Финчлейкърс“, затова тази на Рейчъл не ни направи особено впечатление. Както и да е, тя попитала Рейчъл по телефона дали е скъсала с Матю. Рейчъл признала, че се нуждае от още малко време, за да го направи. Тогава Джейн избухнала и заявила, че ще се отбие при теб и ще ти разкаже за връзката им. Тъй като и бездруго минавала край Нукс Корнър още същата вечер…

— В единайсет през нощта ли? — възкликнах аз. — Съмнявам се, че би го направила.

— Права сте, вероятно го е казала само за да я сплаши. Все едно, Рейчъл обаче се паникьосала. И предупредила Джейн за крехката ти психика. Обяснила й, че не може просто така да се появи пред теб посред нощ и да ти разкрие изневярата, защото имало няколко неща, които трябвало да узнае преди това. Предложила й да се срещнат на отбивката в гората и след като Джейн я изслуша, ако все още искала да ти каже всичко, да го направят заедно. Джейн се съгласила да я изслуша. Затова Рейчъл отишла с колата си до една пресечка на „Блекуотър лейн“ и изтичала пеша до отбивката. Е, всички знаем какво е станало после… Рейчъл твърди, че не е имала намерение да я убива, че е взела ножа само за да я сплаши. Само че Джейн не повярвала на казаното от Рейчъл за умствените ти проблеми и двете започнали да спорят.

Бавно всичко си идваше на мястото. Когато бях спряла в отбивката в нощта на бурята, Джейн не е имала нужда от помощта ми, защото в онзи момент е очаквала Рейчъл. Не е и подозирала, че аз съм била в колата. Ако е знаела, може би е щяла да изтича при мен под дъжда, да се качи в колата ми и да ми признае, че колкото и да е странно, тъкмо е идвала към мен. И да ми разкрие връзката между Рейчъл и Матю. Дали тогава щях да тръгна право към къщи, заедно с Джейн, за да се изправя срещу Матю, подминавайки пътьом колата на Рейчъл? Или пък тя щеше да пристигне, докато аз се мъчех да приема ужасяващото разкритие и да убие и двете ни? Това беше нещо, което никога нямаше да узная.

— Не мога да повярвам — сковано въздъхнах аз. — Още не мога… Как е възможно Рейчъл да извърши подобно нещо? Дори и Джейн да я беше издала, какво от това? Връзката им щеше да излезе наяве, а Рейчъл пак щеше да получи каквото иска, в случая — Матю.

Полицай Лоусън поклати глава.

— Както знаете от съобщенията им, не е ставало дума само за мъжа ви, а и за пари, вашите пари. Тя е била убедена, че баща ви е трябвало да остави нещо и за нея в завещанието си. Все повтаряше на разпита, че родителите ви са я наричали втората си дъщеря. И затова се е почувствала измамена, след като всичко останало за вас.

— Не знаех за наследството, докато не умря мама.

— Да, Рейчъл ни каза. И докато сте били сама, тя е смятала, че все ще има някакъв дял от наследството. Когато обаче сте се омъжили, тя прозряла, че вече не е най-скъпият човек на света за вас. И омразата й нараснала. Тогава решила, че единственият начин да получи онова, което смятала, че й принадлежи по право, бил чрез Матю. Започнала флирта и когато той се влюбил в нея, двамата скроили плана си да ви освидетелстват като психически нестабилна, за да може Матю да получи контрол над парите ви. В деня, в който Джейн застанала срещу нея заради връзката им, те тъкмо се канели да започнат изпълнението на плана си срещу вас. Било ужасно съвпадение, ако може така да се каже. Ако Джейн проговорела за връзката им, всичките им усилия дотогава отивали на вятъра…

Сълзи капеха от очите ми.

— Купих й къща във Франция. Още щом ми разказа за нея, аз й я купих. Щях да й я подаря за четирийсетия рожден ден, като изненада. Не казах на Матю, тъй като знаех, че няма да одобри, защото не харесваше особено Рейчъл — поне така вярвах тогава. Само ако беше почакала — рожденият й ден е в края на месеца.

Трябваше да се досетя колко огорчена е била Рейчъл, задето не беше включена в завещанието на татко. Как съм могла да бъда толкова безчувствена? Вярно, бях й купила онази ваканционна къща, но само защото бях там, когато тя се бе влюбила в нея. Дали щях да се замисля и да даря част от парите, завещани от баща ми, на нея, ако не беше видяла онази къща? Може би. Надявах се да е така.

И защо не й подарих къщата веднага, в същия ден, когато я купих, а предпочетох да я запазя като подарък за рождения й ден, за да го представя като грандиозен жест? През изминалите осемнайсет месеца къщата бе стояла празна, необитаема. Ако я беше получила тогава, тя щеше да е толкова щастлива. Аз можеше още да имам своя Матю, а Джейн можеше още да е жива. Или поне трябваше да кажа на Матю за къщата. Ако с Рейчъл вече бяха започнали връзката си, той щеше да й каже за изненадата. И тя търпеливо щеше да изчака четирийсетия си рожден ден. А после, след като получи къщата, Матю можеше да се разведе с мен и най-вероятно да се опита да измъкне пари за издръжка. Щях да изгубя Матю, но Джейн щеше още да е жива.

Измина близо час, преди полицай Лоусън да си тръгне.

— Матю знае ли? — попитах аз, докато я изпращах до входната врата. — За Рейчъл?

— Не, не още. Но скоро ще научи. — Тя ме изгледа съчувствено. — Ще се справите ли сама след всичко това?

— Да, благодаря, ще се справя.

Докато затварях вратата подире й, знаех, че това няма да е скоро. Ала един ден всичко щеше да е наред. За разлика от Джейн, целият живот беше пред мен.