Срив

Петък, трийсет и първи юли

Щом стана следобед, вече отчаяно копнеех да видя Матю. Времето не беше особено приятно, затова се мотаех в стаята и чаках да ми се обади, за да каже в колко часа пристига. Погледах малко телевизия, отбелязвайки облекчено, че в новините вече не говорят за убийството на Джейн, но и някак странно ядосана, задето две седмици след убийството вече беше забравена.

Телефонът звънна и аз го сграбчих.

— В къщата съм — каза Матю.

— Чудесно — щастливо отговорих аз. — Тъкмо ще пристигнеш навреме за вечеря.

— Работата е там, че когато дойдох, на вратата ме чакаше някакъв човек от охранителната компания. — Той помълча за миг. — Не знаех, че наистина си го направила.

— Какво съм направила?

— Ами поръчала си алармена система.

— Не разбирам.

— Човекът каза, че сте се уговорили някой да дойде да монтира алармата сутринта, но когато техникът дошъл, тук нямало никой. Оттогава явно звънят на всеки половин час.

— Не съм уговаряла нищо с никого — ядосано повиших глас. — Казах само, че ще се свържем с тях по-късно.

— Но ти си подписала договор — озадачи се Матю.

— Нищо подобно! Внимавай, Матю, той само те изпитва, преструва се, че съм се съгласила с нещо, което не е вярно. Това е някаква измама.

— И аз така си помислих. Но когато възразих, че доколкото ми е известно, не сме решили още нищо конкретно, той ми показа копие на договора с твой подпис.

— Значи го е фалшифицирал. — Последва мълчание. И изведнъж осъзнах: — Мислиш, че съм решила и съм сключила договора, нали?

— Не, разбира се, че не! Просто подписът толкова приличаше на твоя. — Усетих колебанието му. — След като го изгоних от дома ни, погледнах брошурата, която беше захвърлил на кухненската маса, и вътре намерих копието на договора, което остава при клиента. Да го донеса ли в хотела, за да го видиш? И ако наистина е фалшификат, можем да вземем някакви мерки.

— Да ги осъдим за измама, искаш да кажеш. — Опитах да се пошегувам, за да пропъдя всяко съмнение от мислите си. — Кога ще бъдеш тук?

— След като си взема душ и се преоблека, предполагам около шест и половина?

— Ще те чакам в бара.

Затворих мигновено, ядосана, задето изобщо беше допуснал, че мога да поръчам аларма, без да му кажа. Но тъничко гласче в главата ми се обади подигравателно: Сигурна ли си, Кас, наистина ли си сигурна? Да, твърдо си повторих наум, абсолютно. Освен това човекът от охранителната компания ми приличаше на търговец, който би направил всичко, за да сключи сделка, дори и с цената на измама. Толкова бях убедена в себе си, че когато слязох в бара, поръчах бутилка шампанско.

Тя стоеше и чакаше в кофичка с лед, когато Матю пристигна.

— Тежка седмица ли имаше? — попитах го, понеже изглеждаше ужасно уморен.

— Може и така да се каже… — Той ме целуна и погледна шампанското. — Това изглежда добре.

Сервитьорът дойде да отвори бутилката.

— За нас! — вдигна тост Матю и ми се усмихна над вдигнатата си чаша.

— За нас. И нашия апартамент.

— Резервирала си апартамент?

— Само това беше останало.

— Срамота — усмихна се той.

— А леглото е огромно — продължих аз.

— Не чак толкова, че да те изгубя в него, надявам се?

— Никакъв шанс. — Оставих чашата си на масата. — Носиш ли копието на договора, който уж съм била подписала? — попитах, понеже исках да приключим с това и нищо да не помрачава уикенда ни.

Матю се забави, докато го извади от джоба си и разбрах, че няма желание да ми го покаже.

— Трябва да признаеш, че прилича на твоя подпис — подхвана извинително, докато ми подаваше листа през масата. Ала аз осъзнах, че не гледам подписа в дъното на страницата, а самия договор.

Попълнен с моя почерк, той бе още по-страшно доказателство от подписа ми, поне от моя гледна точка. Всеки би могъл да имитира подписа ми, но не и ред след ред прилежно попълнени полета, всяка главна буква изписана точно както бих я изписала. Взирах се в страницата, търсейки нещо, което да ми подскаже, че друг я е попълнил, но колкото повече я гледах, толкова повече се убеждавах, че съм била аз. И то дотолкова, че почти можех да се видя как го правя, почти усещах химикалката в ръката си, докато другата леко придържаше листа. Отворих уста, готова да излъжа, да кажа на Матю, че това определено не е моят почерк, но за мой ужас вместо това избухнах в сълзи.

Само след миг той беше седнал до мен и ме прегръщаше силно.

— Сигурно си била подведена да го подпишеш — тихо изрече той.

И не можах да разбера дали наистина го вярва, или просто ми дава шанс да се измъкна от неловката ситуация. Така, както беше направил само преди няколко дни, когато се съгласи, че вероятно е забравил да ми каже, че ще заминава на платформата. Във всеки случай му бях благодарна.

— Ще се обадя на фирмата още утре сутрин и ще ги предупредя, че няма да сключим сделката.

— Но ще бъде думата на техния търговец срещу моята — с треперещ глас възразих аз. — Да оставим нещата така. Той сигурно ще отрече всичко и това само ще ни забави. Истината е, че ни трябва алармена система.

— Въпреки това мисля, че трябва да се опитаме да анулираме договора. Какво ти каза той, че е просто оферта или нещо подобно?

— Не съм сигурна точно какво спомена, но предполагам, че съм се съгласила само да получа оферта — заговорих тихо, хващайки се за сламката. — Толкова съм глупава.

— Не си виновна ти. Не би трябвало да им се позволява да използват такива номера. — Той се поколеба. — Не съм сигурен какво да правим, честно казано.

— А не може ли просто да ги оставим да инсталират алармата, особено след като частично съм отговорна за това?

— Въпреки това ми се иска да им вдигна скандал — мрачно заяви Матю. — Макар да е напълно вероятно да не го видя утре, защото сигурно ще изпратят някой от техниците. Той е просто търговец.

— Наистина съжалявам.

— Е, в крайна сметка не е толкова страшно. — Той изпразни чашата си и се загледа със съжаление в бутилката.

— Жалко, че не мога да пийна още.

— Защо? Все пак няма да шофираш.

— Ами налага се. Понеже си мислех, че всичко е напълно законно, се съгласих да дойдат да монтират алармата рано сутринта. Така че ако няма да анулираме договора, ще трябва да бъда там, когато пристигнат.

— Защо не останеш тук през нощта и да тръгнеш утре?

— В колко, в шест и половина сутринта ли?

— Но защо толкова рано?

— Ами ще трябва, след като те ще дойдат в осем.

Зачудих се дали отказът му да прекараме нощта заедно не е неговият начин да ме накаже, прикривайки яда си, задето изобщо съм поръчала алармената система.

— Но ще дойдеш пак утре вечер, след като приключат, нали? — попитах.

— Да, разбира се — обеща той и улови ръката ми.

Тръгна скоро след това, а аз се качих в стаята си, където си пуснах да гледам някакъв филм, докато очите ми не се затвориха от умора. Но не можех да заспя. Мисълта, че съм успяла да попълня цял договор без никакъв спомен за това, ме разтърси до дъното на душата ми. Опитвах да се успокоя, че не съм толкова зле, както беше мама, когато за пръв път бях забелязала, че има проблем. Беше пролетта на две хиляди и втора година, когато тя отиде до близкия магазин и се изгуби на връщане към дома, така че се появи три часа по-късно. Преди алармената система бях забравяла само разни дреболии: че е трябвало да купя подарък за Сузи, че Матю ще заминава, че съм поканила Хана и Анди на барбекю, че Рейчъл ще дойде да спи у дома. Всичко това не бе маловажно, ала несъзнателното поръчване на алармата беше нещо много страшно. Много ми се искаше да повярвам, че търговецът някак ме е подмамил. Но когато се замислих за момента, когато двамата с него бяхме в кухнята, осъзнах, че не помня много подробности — освен че накрая ми бе подал брошурата, заявявайки, че съпругът ми наистина ще остане впечатлен.