Стъкларят от Мурано

Двайсет и шеста глава Чистилището

Когато влязох при пещите във Версай, бях отново у дома си.

Когато Жак отвори тайната стая, в която само той и новият му господар имаха достъп, Корадино видя, че всичко, за което беше помолил, му е осигурено. Ето ги съдовете с вода и ваните за амалгамиране. Ето я и пещта, с приготвени и подредени въглени, и блестяща червена топилка кристално стъкло в центъра. Ето ги и неговите тръби и лопатки. Ето ги и подложките, и клещите. Тук бяха и пигментите му: лазурносиньо, кървавочервено и старо злато, и още много други. Ето и шишенцата, и бурканчетата с нитрати, сулфати и живачни съединения. Значи тук бе отново у дома и можеше отново да заработи.

Лишените му от отпечатъци пръсти го сърбяха да хване тръбите и пигментите, най-сетне да изработи отново нещо след този дълъг месец по море и на път. Присъствието на Жак до рамото му изглеждаше нелепо предвид факта, че досега бе свикнал да работи сам. Ала днес бе денят, в който най-сетне трябваше да сподели техниките си на работа. Усети в гърдите си странната тежест на нежеланието. Не защото смяташе, че момчето никога няма да може да го надмине, а защото от десет години насам само той бе изработвал огледала по този начин и сега имаше чувството, че му се налага да се прости завинаги с нещо много ценно — с част от самия себе си, с умение, което толкова дълго време го бе определяло като човек и майстор.

Умение, което спаси живота ми, защото именно затова бях пощаден от Десетимата. А щом и това се изплъзне от ръцете ми, тогава с какво ще разполагам, което да ме пази от краля?

Дали, след като Корадино сподели тайните си, Луи XIV няма да реши, че ще минат и без него, и няма да нареди да го премахнат? От друга страна, имаше ли друг избор? Сега той беше в чистилището, очаквайки да му доведат Леонора, а споделянето на методите му бе част от сделката, която щеше да подпомогне този факт. Той се намираше в пълна безизходица. В главата му отново зазвуча неканен куплет от Данте. Спомни си, че в „Чистилище“ неговият съименник е убит от френския крал. Корадино, обреченият принц на Сицилия, беше екзекутиран от Шарл от Анжу след проваления атентат. Бащата на онзи Корадино — крал Манфред, също беше убит като неговия.

Ала когато се обърна и срещна погледа на топлите кафяви очи на Жак — бляскави и нетърпеливи, споделящи любовта на Корадино към този занаят — той като че ли се успокои и реши да остави настрани мрачните мисли. Той нямаше син, на когото да предаде уменията си, и сигурно никога нямаше да има, така че това беше неговият шанс да сподели познанията си и, ако е възможно, да се наслади на процеса на преподаването им.

Имам си Леонора, разбира се, но една жена никога не може да стане стъклар.

Единственото, за което можеше да се надява за дъщеря си, бе да бъде щастлива, да се омъжи за добър човек и да се радва на семейния живот, който на него му бе така нелепо отнет.

— И така — обърна се той към Жак с твърдост, която бързо потуши съмненията му, — да започваме!

Пое в ръка най-голямата тръба и бръкна в огъня, за да вземе от разтопения кристал. Когато усети горещината, която лумна в лицето му, той отново си спомни Данте, но този път любимия си куплет: „И оттам заваля вечната жар, и както огнивото запалва праханта, и жарта запали пясъка.“ И Корадино също палеше вече пясъците, извличайки кристална красота от шепа прах. Пое толкова голямо количество топилка в края на тръбата си, че трябваше непрекъснато да върти тръбата, докато издуваше балончето.

— Майсторе — обади се объркано Жак, — мислех, че ще правим огледала, а не стъкло, нали?

Без да спира с духането, Корадино извърна очи към него. И в тях играеха весели пламъчета.

Когато балончето беше издуто, Корадино завъртя тръбата и го прехвърли върху лопатката си. След това го отнесе до ваната с вода и го остави да се носи отгоре й като шамандура. Докато балончето изстиваше, той грабна един остър нож и бързо го проряза през центъра по дължината на сферата, докато тя не се отпусна върху повърхността на водата, а кехлибареното стъкло започна да изстива върху повърхността й като плоско кристално огледало.

— О! — ахна благоговейно Жак. — Значи така се прави!

Корадино приклекна и огледа с опитно око повърхността на водата. Кимна и отговори:

— Да, така се прави. Открих този метод случайно, но това е единственият начин да направиш огледало с такива размери и с абсолютно равна дебелина.

— А водата?

— Когато е овладяна, водата е абсолютно плоска, независимо дали е на земята или в съд. Тя е оригиналното огледало — огледалото на природата. Дори и да наклониш съда, в който се намира, тя винаги ще заеме накрая хоризонтално положение. Надявам се само френските води на вашата мръсна река да успеят да правят същото фино стъкло като сладката аква на венецианската лагуна. А сега трябва да облечем новороденото! — Вдигна внимателно изстуденото огледално стъкло и го постави върху повърхността на съседната ваничка, в която имаше разтопена сребърна смес, но толкова ярка, че самата тя приличаше на огледало. — Това е смес от живак и сребърен сулфат — поясни Корадино, — но е само на повърхността. На дъното й също има вода.

— Но защо, майсторе?

— Защото тези сребърни смеси са много скъпи. Даже и за вашия крал би било твърде непосилно да напълни цялата вана с тях. Но пък на повърхността има достатъчно, за да покрие огледалото с необходимата дебела покривка, та да даде отражение. Когато покриваш повърхността на ваната, трябва много да внимаваш, за да не остават празни места — ако има такива, някои части от стъклото ще останат непокрити и отражението няма да е добро. А с живака внимавай — това е много вредна съставка, която влиза лесно в кожата на човека. Мнозина от нашия занаят са намерили смъртта си от нея. Лично аз дори познавам един. — Усмихна се на черния си хумор, когато си спомни как бе имитирал отравяне с живак, като почерни езика си с въглен и остави слюнката си да се стече от устата му на „смъртното му легло“. Но когато се сети как се е почувствал Джакомо, когато е видял тази гледка, усмивката му замръзна.

Обърна се към Жак и повтори:

— Просто се старай да докосваш колкото е възможно по-рядко тази смес. Ето! — демонстрира, като използва две малки парчета кожа, с които извади вече амалгамираното стъкло. — Сребърно-живачното покритие изсъхва много бързо, виждаш ли? От горещината на фурната е станало почти като пергамент.

Жак съзерцаваше с благоговение изстиването на съставките и докато гледаше, размазаното му отражение постепенно стана ярко и отчетливо.

— Така. Значи видя, че там, където срязах балона, ръбовете са неравни, нали? Оглаждаме ги по същия начин, със същия нож и с металните шаблони. — Приведе думите си в действие. — Необходимо е да счупиш само повърхността на покритието, тъй като, както сам виждаш, стъклото си се чупи само и много лесно по линията, която си направил. Тук ще си имаме много такава работа, тъй като, както знаеш, главните огледала в двореца ще трябва да бъдат извити, а за тази цел ще се нуждаеш ето от това. — Вдигна една гъвкава метална лента и я изви в съответната форма. Жак кимна, а той се обърна обратно към огледалото, което вече беше поставено на подложките за рязане. — Накрая вземаме замшева кожа — направи го, — топваме шамоата в стипца и полираме прецизно повърхността, както за да я защитим, така и за да я направим по-бляскава. Ето, виждаш ли?

Жак не бе допуснал, че огледалото би могло да бъде и по-ярко, но сега то като че ли пееше. Изумлението и възхитата му се изписаха съвсем ясно по лицето му и Корадино усети, че чиракът му има много въпроси.

— Майсторе, но как тогава другите правят огледала?

— Огледалата съществуват от незапомнени времена. Арабските неверници някога излъсквали щитовете си, за да се оглеждат. Но други нации правят опити да изработват стъклото тънко, от едно парче, сякаш правят пай. Резултатите са задоволителни, но по този начин те никога не биха могли да направят голямо огледало — защото стъклото изстива и се втвърдява, и става неравно, на буци. Но с дъха си можем да направим толкова голям балон, колкото дъхът ни позволява, а когато третираш стъклото като цилиндър, размерите му надминават най-малко два пъти формата, която си направил. Това си е проста математика — допълни и сви рамене, за да намали възхищението в очите на Жак. Но в тях видя и още нещо — ръцете на момчето вече го сърбяха да се насочи към огъня, точно както и неговите преди.

Знам си, че бъбрих достатъчно, че когато говоря за работата си, изричам много повече думи, отколкото обикновено. Онези, които ме познават, вероятно ме мислят за затворен като стрида. Но нека ми заговорят за стъкло — тогава ще видят какъв папагал мога да бъда! Стига толкова!

И после изрече думите, които никога не бе допускал, че ще каже:

— А сега е твой ред!