Стъкларят от Мурано - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Марина Фиорато (Трийсет и първа глава Затворът „Пиомби“) #31

Трийсет и първа глава Затворът „Пиомби“

Влачейки крака, Джакомо прекоси Моста на въздишките. Сърцето му бе изпълнено с ужас. А после, през ромбовидните панели на прозорците, погледна вероятно за последен път към Рива дели Скиавони, където карнавалът беше в разгара си. Коридорът бе тесен и задушен в сравнение с огромните, великолепни зали с позлатени фрески, където го бяха разпитвали. Той знаеше, че това сравнение не е случайно, а напълно търсено. Осъденият напускаше светлината, простора и топлината, за да навлезе в смазващия, влажен мрак на най-кошмарното място на света — затвора „Пиомби“27. Затворът бе кръстен така заради оловото, с което бяха споени плочите на покрива му, и Джакомо, подобно на всички останали граждани на Венеция, бе наясно, че никой не си бе тръгнал жив от този затвор.

По гърба на стареца се стичаше потта на страха. Ужасът му бе започнал снощи, когато го бяха отвели, а после цял ден бе безмилостно разпитван от все една и съща черна, маскирана фигура. Джакомо погледна през последния прозорец на коридора към града, който толкова много бе обичал и сега беше изгубил. Но не въздъхна. Вместо това под панталона му, към пода, се спусна тънка струйка урина. Пазачът зад него изруга и веднага хвърли долу парцал, който затисна с ботуша си и изтри петното. Старците винаги губеха контрол над себе си на това място от прехода — бяха наясно, че дните им са преброени. Даже и млад човек би могъл много бързо да се сдобие с болест на белите дробове от влагата в „Пиомби“ или да полудее от тъмнината. За старците това беше гарантирано. Пазачът блъсна Джакомо в зейналата паст на затвора и докато навлизаше във все по-сгъстяващия се мрак, една игра на паметта припомни на стария майстор дума по дума писмото, което му бяха прочели — писмото, което го беше докарало тук.

„Преблагородни и великолепни Доже, Херцог на Венецианската република, Сенешал на Трите острова и Император на Константинопол,

Изпращам на Вашето внимание последните сведения от двора на Негово Величество Луи XIV на Франция. Днес направих едно обезпокояващо разкритие, което вероятно касае сигурността на един от нашите търговски монополи. Това откритие е свързано с работата по огледалата, които Негово Величество е поръчал за украсата на новия си дворец тук, във Версай, където съм настанен и аз.

Не възнамерявам да изпитвам повече търпението на Ваше Превъзходителство, затова накратко ще кажа, че по мое мнение в това свое начинание французите са подпомагани от гражданин на нашата прекрасна Република. Ваше Превъзходителство, колкото и да не ми е приятно, се налага да ви съобщя, че по мое мнение предателят е един от нашите собствени стъклари от Мурано (толкова безупречна е работата му), който дори и в този момент продължава да издава тайните на нашите гилдии на чуждоземните занаятчии.

Имах възможността да зърна за миг човека, който, по мое мнение, е венецианец. На средна възраст е, тъмен, добре сложен и с младежки вид. Ще направя всичко по силите си да разбера името му, но дори и едно случайно запитване ми разкри, че той се намира под личната протекция на Краля — както, впрочем, подобава и на майстор от неговия ранг.

Ваше Превъзходителство, ако позволите на вашия смирен слуга тази волност, ще си позволя да ви помоля да разпоредите незабавно разследване на общността на остров Мурано относно отсъствие на човек от техните редици — та бил той и умрял.

От своя страна аз ще взема по-нататъшни мерки да осветля самоличността на този човек.

Побързайте, Ваше Превъзходителство, защото иначе монополът ни ще бъде изгубен!

Ваш верен слуга:

Балдазар Гилини, Венециански посланик към Френския двор.“