Стъкларят от Мурано

Четирийсета глава Рубинът

Някой пищеше и плачеше. Гърчеше се в слуз и кръв върху чаршафите. Приличаше на Леонора, на нейния собствен глас.

Откога съм в това състояние?

Загрижени монахини и лекар в син гащеризон се събраха притеснено при вдигнатите й на магарето крака. Коланите на мониторите обгръщаха повдигащия й се като морски вълни корем. Встрани от нея бръмчеше някаква машина с игла, която се стрелкаше с невероятни отклонения върху ролката милиметрова хартия. Болката замъгли очите й и тя отново призова Алесандро така, както правеше при всяка поредна контракция на измъченото си тяло. И накрая, като по чудо, той отговори. Не като ефимерен, породен от болката сън — защото тя непрекъснато се връщаше към общите им спомени, за да преживее този ужас сега — а като силно и категорично присъствие, тук, край леглото й. Неговата твърда, суха ръка държеше здраво нейната мокра длан. Тя стисна пръстите му толкова силно, че едва не му счупи кокалчетата. После мъглата пред очите й се вдигна и тя го видя съвсем ясно — обсипваше с целувки ръката и челото й. И държеше нещо в ръка — някаква книга. Прошепна нещо в ухото й — през изблиците на кръвта, докато пак се напъваше, тя чу:

— Той се е върнал тук! Корадино се е върнал!

Болката утихна за малко. Леонора вече познаваше отлично ритмите й. Затова бе наясно, че разполага с време само колкото да изрече:

— Не ми пука! Не ме изоставяй!

И го чу да отговаря: „Никога повече“, преди болката отново да я доведе до безсъзнание и ужас. И изобщо не разбра, че по време на родилните й напъни той бе пъхнал на безименния й пръст пръстен с червен рубин, излязъл сякаш директно от огньовете на стъкларската пещ. Разнасяше го цял ден в джоба си, в елегантна кадифена кутийка. Беше решил да й предложи по време на Карнавала и именно това бе причината за снощното му въодушевление. Обаче не стана така, както го беше планирал. И сега тя нямаше никаква представа за въпроса, който й беше зададен. Алесандро можеше да почака и до утре за ритуала по падането на колене и поднасянето на цветя, но нещо му подсказа, че точно сега е най-подходящият момент да й поднесе пръстена.

За да не би утре да стане твърде късно.