Тайната библиотека на Леонардо

В сандък в манастира: книга с механизми с череп на корицата книга за измерванията на Батиста Алберти книга на Филон за водата книга от математик от Урбино книга по анатомия

Из записките на Леонардо да Винчи

Днес, 27 март 1500 година, започнах тази нова книга.

Ти, Леонардо ди сер Пиеро да Винчи, роден от смесен и несвещен съюз... Но какво толкова по-свещено има в един мъж и една жена, които е събрала не пламенната сила на майката природа, а ползата за обществото, или често грешни изчисления на разума? И тъй, ти, Леонардо, ако искаш да използваш добре земния си живот, независимо как си го получил, ще изследваш чрез опита и науката математическите закони за движението на телата и какво представляват силата и квинтесенцията, духът на елементите, и какво са тежестта и ударът и от какво се пораждат, и къде след това умират насилието и свободата както в неодушевените предмети, така и сред хората.

Четири са природните елементи, или, ако щеш, състоянията на видимата материя: едното от тях е течността, или водата, другото е огънят, следват въздухът и всички газове, разпръснати в него, и накрая е твърдото състояние като земята и повечето тежки неща, които се намират върху нея. Земя, вода, въздух, огън, както са казвали хората от древността. Това означава, че и човекът, когото още древните са наричали „по-малкия свят“, е направен от същата материя – от плът, течности, въздух и топлина. А петият елемент, духът на елементите, душата на света, изпълва всички останали четири, подобно на желанията и други духовни добродетели, които вдъхват живот и осъждат на вечно движение тялото на човека и животните.

Ще изследваш още повече как тази квинтесенция се проявява в Силата, или, ако предпочиташ – в тежестта, с която, изглежда, си прилича. Освен ако желанието на тежестта не е да се насочва към центъра на света по най-краткия път, желанието на Силата не е нищо друго освен собствената разруха. Квинтесенцията изпълва и безчувствените тела подобно на човешкото тяло, в което съставлява душата. Водните потоци са вените, океанът е сърцето, твърдите скали са костите, а земята – мускулите и кожата на голямото тяло на света. Само че в тялото на земята липсват нервите, защото съвсем съзнателно тя не се движи. Следователно не са ѝ необходими.

Понеже човекът, „по-малкият свят“, микрокосмосът, е модел на света.

Но ако искаш да опознаеш по-дълбоко природата на Силата, наблюдавай как камъкът, хвърлен във водата, образува множество кръгове, които имат за център мястото на допира с повърхността. Знай, че така прави и звукът, който се разпространява във въздуха като концентричните вълни във водата. Същото се случва, естествено, и със слънчевата светлина и в действителност, ако вървиш край река и гледаш как Слънцето се отразява в нея, колкото повече вървиш край тази река, толкова повече ще ти се струва, че Слънцето върви с теб. Това доказва, че силата на Слънцето е цялата във всичко и цялата във всяка част. Така, концентрично, се разпространяват безкрайно видимите подобия на всяко тяло в светлия въздух: всички навсякъде и всички във всяка част.

Наблюдавай също кръговете, образувани от камъка, паднал във водата, които толкова много се разширяват, че се изгубват: така се случва със звуците и гласовете, които се отдалечават кръгообразно и изчезват, докато на голямо разстояние вече не се чуват, така се разпространяват и топлината, и видимите форми на нещата, и техните цветове, които на голямо разстояние се променят и се смесват със синевината на въздуха. Всичко тук, долу, изглежда, бяга към собственото си разпиляване, Силата се губи, звуците затихват, образът на пейзажа се стопява. Защото всичко жадува да се върне и завърне към първичния хаос. Пеперудата толкова желае светлината, че се разпада в пламъка, така и човекът, който винаги с радост очаква новата пролет и после лятото, и новите месеци, и новите години, не забелязва, че това, което желае толкова силно, е собствената си смърт.

Следователно Силата е невидима мощ, причина за движението дори на безчувствените неща, като придава даже на тях сходство с живота. Заставя всички създадени неща да се променят по форма и място. В себе си тя носи яростта да се разпада. Ако някое препятствие ѝ се противопостави, се забавя, става могъща и иска единствено да унищожи това препятствие, както се вижда при наводненията, предизвикани от прииждането на опустошителни реки, което помита и най-здравите бентове на местата, където водата се събира. Но ако е оставена на свобода, Силата се разпръсва и угасва бързо. Такава е нейната природа: бавността я прави по-мощна, а бързината – по-слаба. Голямата мощ поражда у нея голямо желание за смърт. Унищожава яростно всичко, което се противопостави на нейната разруха. С удоволствие изразходва сама себе си. Тя иска единствено да отслабне и да угасне.

Ражда се в насилието, но умира в свободата...

А после ще изследваш законите на тежестта и как тежките птици я надмогват с бързото движение на крилата си и с удара, с който сгъстяват въздуха под себе си, и как се приземяват с разперени крила, защото колкото повече сила се създава с нещо срещу въздуха, толкова повече сила може да създаде въздухът срещу това нещо. Ще изследваш полета на птиците, и със, и без пляскане с крила, по посока на вятъра и срещу него, ще проучиш пернатите, които са математически машини, тяхната анатомия и анатомията на техните пера, науката за ветровете и съпротивлението на въздуха, освен това инструменталното движение – дали и човекът може да лети, снабден с механизми, които са копие на крилата на птиците, или да се приземява с купол от лек напластен плат, широк и висок дванайсет лакътя, или да се завърти във въздуха с винтове от платно, лен и тел, въртящи се като вихрушка.

И като стана дума за тежест, ами Луната? Как Луната се задържа и виси там, горе? Ако е тежко тяло, защо не пада? А ако няма тегло, защо ни изглежда плътна? Ако Луната е направена от същите четири елемента на нашата материя, със сигурност трябва да се крепи сама в онова пространство там, горе, както нашата Земя със своите четири елемента в това пространство тук, долу, и там трябва да има своя тежест, както ние тук имаме наша.

А ако Слънцето беше неподвижно...

Изучавай, Леонардо, ако искаш да използваш добре земния си живот, независимо как си го получил. Защото както един добре прекаран ден обикновено те кара да заспиш щастлив, така – и трябва да си го пожелаеш – един добре използван живот ще те накара да умреш щастлив.