Леонардо да Винчи го описва ето така за книгата относно божествената пропорция на Лука Пачоли, „творба, нужна на всички проницателни и любопитни умове“, отпечатана във Венеция през 1509 година: двамата, от преданост към гърците, го наричат икосаедър „с двайсет и шест стени“, а ние – ромбикубоктаедър, архимедово тяло с необикновени свойства.
Двайсет и шестте стени са 18 квадрата и 8 равностранни триъгълника, а трите средни сечения – по дължина, ширина и височина – са осмоъгълни. Известно е, че осмицата и осмоъгълникът са символи на вечността, на възкресението или на новото начало, настъпването на нови времена. Осмоъгълни са купелите и баптистериите, които разтварят вратите към вечния живот, крепостта на Федерико II в Пулия, различни полигонални куполи[1] и капели на херцозите от Ренесанса, както и всички императорски църкви като „Сан Витале“ в Равена и Палатинската капела в Акуисграна, но също и голямата Джамия на Омар в Йерусалим и някои древни янтри от индуистката традиция.
Един мистериозен кристален ромбикубоктаедър виси зад гърба на монаха математик на картината „Портрет на Лука Пачоли“, която днес се съхранява в музея „Каподимонте“ в Неапол, след като в продължение на векове се е пазела в Херцогския дворец в Урбино. За многобройните загадки, витаещи около прочутата и обсъждана картина от 1495 година, както и за други неща, ще стане дума в следващите страници. Но в тях няма да бъде разказано нищо за наскоро построена сграда във формата на ромбикубоктаедър в Минск, в която се помещава – и нищо чудно – Националната библиотека на Беларус, а само ще се спомене мимоходом и като доказателство за загадъчната упоритост на някои човешки пороци.
В Глава 16 от тази книга ще се натъкнем на нещо като ромбикуб на Рубик. За читателите, които искат да вземат активно участие в отварянето на тайния проход отвъд механизма, в магазина Google Play е налично приложението Eicosiexaedron на Давиде Анибали. Но препоръчваме първо да разплетете загадките на „Портрет на Лука Пачоли“, за да стигнете до скрития в него шифър.
Божествената пропорция, определена по този начин от самия францискански математик в творбата му, насочена към проницателните и любопитни умове, е това, което днес наричаме златно сечение и което математиците по онова време наричали обикновено „пропорцията с една средна и две крайни точки“. Мнозина са убедени в неговите магически свойства, дори в днешно време. Няма никакво съмнение, че то стои в основата на тайнствените процеси на сътворение, дело на майката природа.
Не ни остава друго, само да се потопим в тази история, в която главни герои, освен икосаедъ ра, са двама необикновени пионери на съвременността. Истинските факти, изложени в този роман, са много, вероятно толкова са и измислените, въпреки че, уви, вече не е възможно да се докаже тяхната недостоверност. Читателят добре знае, че литературата от всички времена се основава на инверсията на доказателствената тежест.