Примечания

1

В оригинал tiburio – „тибурий“, който представлява особеност на архитектурата на Ломбардия. По същество може да бъде определен като купол с оребрен свод с полигонална форма. – Б. пр.

2

Средновековно оръдие, използвано за изстрелване на камъни или стрели, вид арбалет. – Б. пр.

3

Вид оръдие, използвано в Средновековието. – Б. пр.

4

Селянин, задължен с военна служба към Византия. – Б. пр.

5

Лудовико Сфорца, наричан Мавъра (Il Moro) най-вероятно заради тъмната му кожа и черната му коса. – Б. пр.

6

Струнен инструмент, използван през Ренесанса от италианските поети музиканти, близък до виелата и днешната цигулка. – Б. пр.

7

В оригинал Accattabriga – дума, означаваща „кавгаджия, грубиян“. – Б. пр.

8

„За тежестите“. Тук и по-нататък в текста преводът на заглавия от латински е мой, Дякова, М. – Б. пр.

9

„За движението“. – Б. пр.

10

„Коментар“. – Б. пр.

11

„За небето и земята“. – Б. пр.

12

Дъска за смятане. – Б. пр.

13

„За военните въпроси“ – има няколко книги с това заглавие през XIV–XV в. Тук най-вероятно става дума за труда на

14

Първа част от сборника Ab urbe condita („От основаването на града“) на Тит Ливий, състоящ се от 142 книги,

15

Вероятно става дума за Гуидото да Болоня (XIII в.). – Б. пр.

16

„Морганте“ – най-известната поема на Луиджи Пулчи (1432–1484). – Б. пр.

17

17 „Трактат за сферата“ от Йоан Сакробоско (ок. 1195–1256) – най-известният средновековен трактат по астрономия. –

18

18 „Приказките“ от Поджо Брачолини (1380–1459) – сборник с истории, анекдоти и разкази. – Б. пр.

19

„Животът на философите“ – парафраза на народен език на Speculum Historiale („Историческо огледало“), трета част

20

„За безсмъртието на душата“ – философско съчинение от Августин Блажени (354–430), светец и патрон на

21

„Дриадео“ – поема от Лука Пулчи за Лоренцо Великолепни, написана през 1446 г. – Б. пр.

22

Стих с игра на думи, в който moro се повтаря с различни значения или като част от дума. В превод: „О, синьор Мавър, аз ще умра, ако вие със своята добрина не обичате моя горчив живот“. – Б. пр.

23

„Перспектива“, или Книга за оптиката, написана от Еразъм Витело (ок. 1220 – ок. 1280), полски монах, теолог, физик, математик, философ. – Б. пр.

24

Препратка към „Божествена комедия“ („Рай“), Песен първа, стих 2–3: „...прониква във всемира тук и там / и силно или слабо го огрява“. Данте Алигиери, „Божествена комедия“, „Народна култура“, 1975, с. 293. – Б. пр.

25

Длъжност в Италия от Средновековието до XIX в. Капитанът на правосъдието е бил началник на полицията и отговорник за законовото управление на града, неговата отбрана и обществения ред. – Б. пр.

26

Венециански топоним за полуостров Пелопонес и едноименно деспотство (1308–1453). – Б. пр.

27

„Теория на пневматиката“. – Б. пр.

28

„Автоматопоетика“. – Б. пр.

29

„За архитектурата“ – трактат за архитектурата, написан от древноримския архитект Марк Витрувий Полион (80–15 г. пр.Хр.). – Б. пр.

30

На старогръцки νοũς (noús) – интелект, разум, ум. – Б. пр.

31

Най-висшето военно звание в Свещената Римска империя. – Б. пр.

32

Орфическо сравнение на Слънцето и Бога“ – трактат от Марсилио Фичино (1433–1499), италиански философ, астролог и теолог. – Б. пр.

33

„Херметически корпус“ – съвкупност от религиозно-философски текстове, приписвани на Хермес Трисмегист, които днес се датират между I и IV в., преведени от Марсилио Фичино през 1463 г. – Б. пр.

34

Буквално „връзка или обединение на света“. Среща се във философията на Марсилио Фичино и означава човешката душа, която е центърът на Вселената, връзката между духовното и физическото. – Б. пр.

35

Носеща греда на постройка, която лежи върху колони или стени. – Б. пр.

36

Желание за освобождение, „желая да се освободя“ – цитат от Послание на свети апостол Павел до Филипяни, 1:23. Буквално „искам да изчезна, да се унищожа“. – Б. пр.

37

„За играта на шах“ – ръкопис, написан около 1500 г. от Лука Пачоли, съдържащ над 100 шахматни задачи. – Б. пр.

38

Или „Камера дели спози“ (Стаята на съпрузите) в двореца „Сан Джорджо“. – Б. пр.

39

Наричана още „Тайната градина“, място с цилиндричен свод и мраморен вход, съдържащо фрески и много скъпоценни предмети. – Б. пр.

40

В оригинал: Nil nisi divinum stabile, sunt cetera fumus. Надпис върху картината на Андреа Мантеня „Сан Себастиан“

41

На италиански vinci, откъдето и идват символиката на изображението и играта на думи. – Б. пр.

42

„Хипнеротомахия Полифили“, или „Сънят на Полифил“ – алегоричен роман, издаден през 1499 г. и приписван на

43

Буквално „фенер, фар“. Завършващ елемент на много куполи, състоящ се от полигонално тяло на върха на купола, наподобяващо фар, с цел да се получат странични, вертикални отвори за осветление. – Б. пр.

44

Цилиндрична или многостенна структура, поддържаща кубе или купол. – Б. пр.

45

„За силата на числата“. – Б. пр.

46

Така преминава световната слава. (Лат.) – Б. пр.

47

„Практическа геометрия“, или „Измерване на обемите и повърхнините“. – Б. пр.

48

Цитат от „Божествена комедия“ („Рай“). Данте Алигиери, „Божествена комедия“, „Народна култура“, 1975, с. 293. – Б. пр.

49

Идва от титлата велик понтифик (върховен жрец), първоначално висша пожизнена жреческа длъжност в Древен Рим. В периода 753–712 г. пр.Хр. е заемана от римски царе. – Б. пр.

50

Игра на думи, от fregna, което означава „женски полов орган“. – Б. пр.

51

Древноримски път, който свързвал Рим и Флоренция. – Б. пр.

52

„Математически игри“. – Б. пр.

53

В Римската империя улица, ориентирана от север на юг, наред с декуманус, улица изток–запад. – Б. пр.

54

„Сатира“. – Б. пр.

55

„Животът на Александър Велики“. – Б. пр.

56

„Флорентинска история“. – Б. пр.

57

„Животът на Брачо Фортебрачи“. – Б. пр.

58

„Старата Дигеста“. – Б. пр.

59

Творба на Пиетро от Борго Санто Сеполкро. – Б. пр.

60

Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки. – Б. пр.

61

Деяния на светите Апостоли, 4:26. – Б. пр.

62

„Асклепий“. – Б. пр

63

„За Платон“. – Б. пр.

64

„За Вселената“. – Б. пр.

65

„Халдейски оракули“. – Б. пр.

66

„Плитон за законите“. – Б. пр.

67

Цитат от писмото, което Висарион написал на Гемист веднага след като бил избран за кардинал. – Б. пр.

68

„Време да мълчиш и време да говориш“ – Книга на Еклисиаста, или Проповедника, 3:7. – Б. пр.

69

Става дума за портрета Testa di fanciulla, „Глава на момиче“, известен и като La Scapigliata, буквално „Разрошена жена“. – Б. пр.

70

Латеранският дворец е бивш папски дворец в Рим, който от ІV до началото на XIV в. е официална резиденция на римските папи. – Б. пр.

71

Вид иконография, разпространена през Ренесанса, при която Дева Мария е изобразявана на трон с Младенеца, заобиколена от светци. – Б. пр.

72

„Да се опитаме да разчетем „Двойният портрет на Лука Пачоли“, в сборника „Трите лица на полиедричния Лука Пачоли“, от поредицата книги на Международния център за изследвания „Урбино и перспективата“. Тук и по-нататък в текста преводът на заглавия от италиански е мой, Дякова, М. – Б. пр.

73

„Лука Пачоли между Пиеро дела Франческа и Леонардо“. – Б. пр.

74

„Подземията на катедралата“. – Б. пр

75

„Изгубената библиотека. Книгите на Леонардо“. – Б. пр.

76

„Загадката на „Тайната вечеря“. – Б. пр.

77

„Леонардо и Макиавели“. – Б. пр.

78

„Леонардо и аз“. – Б. пр.

79

„Последните дни на Леонардо“. – Б. пр.

80

„Дамата с хермелина“. – Б. пр.

81

„Лудовико Мавъра. Неговият град и неговият двор (1480–1499)“. – Б. пр.

82

„Загадката на Пиеро“. – Б. пр.

83

„Загадката Монтефелтро“. – Б. пр.

84

„Бичуването. Романът, старинните ръкописи, мистерията“. – Б. пр.

85

„Забравената революция“. – Б. пр.

Загрузка...