Тайната библиотека на Леонардо

КРАТКИ БИБЛИОГРАФСКИ И ДРУГИ БЕЛЕЖКИ

А сега ще трябва да се върнем в нашето време – да се надяваме, обогатени с нови внушения и мисли. Настъпи обичайният момент за думи на признателност. Макар че не ги познавам лично, благодаря на всички автори на книгите, които бяха ценни за мен. Но ако ги цитирам до една, ще бъде равностойно на това да не цитирам никоя: читателят просто ще ги прескочи. От няколкостотинте творби, необходими ми, за да напиша този роман, ще се огранича със споменаването на най-важните.

Първата, поради чисто емоционални причини: Leonardo, Omo sanza lettere, с автор Джузепина Фумагали, „Сансони“, Флоренция, 1943 година. Намерих я в заключената „тайна библиотека“ на баща ми с трудове по математика и философия, в която не трябваше да влизаме и която аз отворих едва след като го загубих преждевременно в края на юношеството си. Предвид датата на публикуване, сигурно е била първата книга, прочетена от него след примирието на Италия с антихитлеристката коалиция, когато е избягал в един подлез на гарата в Болоня от германците, които са го отвеждали в работнически лагер в Германия. Очевидно това е антология на записките на Леонардо. Не бих могъл да обясня причината, но винаги съм смятал, че необходимостта да се четат бележките на гения от Винчи посред ужаса на войната и германската окупация е еквивалент най-малко на опита на Примо Леви да си спомни по време на трагедията в Аушвиц песента на Данте за Одисей. В определени лъжовни контексти е много трудно да изпитваме гордост от това, че принадлежим към интелигентен вид. Ала по някакъв начин трябва да се опитаме да го направим, за да можем да започнем отначало.

В „тайната библиотека“ на баща ми имаше и книга за магическите квадрати, затова навлязох в тази област с голямо преимущество. Веднага след това трябва да цитирам очерка на Енрико Гамба, който даде тласък на моето любопитство към портрета в музея „Каподимонте“ и всичко, което последва от него: Proviamo a rileggere il „ Doppio ritratto di Luca Pacioli“, in AA. VV., Le tre facce del poliedrico Luca Pacioli, Quaderni del Centro Internazionale di Studi Urbino e la Prospettiva^[72], AGE, Urbino, 2010. Това е първото произведение, което прочетох от изследванията на Енрико Гамба по темата (в следващите търси и други решения), но от този очерк преди две години започна цялото приключение. Решението на загадката с числата върху черната дъска на монаха, предложено в този роман и имащо връзка повече със забавния Пачоли от De viribus quantitatis, отколкото с чисто аритметично решение, е съвсем ново и по скромното мнение на писателя – добре обосновано. Вярно е, че резултатът от делението на 2034 на 1665 съвпада с квадратния корен на едно цяло и пет само до втората цифра след десетичната запетая, което обаче няма почти никакво практическо значение: ако предположим, че диаметрите на квадратите на ромбикубоктаедъра зад монаха в неговия портрет са 20 см и 3,4 мм, грешката, която ще се отрази на диаметъра на окръжността, в която се вписва равностранният триъгълник, ще бъде по-малка от половин милиметър. От друга страна, това е най-добрата възможна приблизителна стойност, ако се използват цифрите на един магически квадрат.

Но не е моя задача да навлизам в трудния въпрос относно автора на картината върху дърво в музея „Каподимонте“. Спокойно ще се задоволя с мнението на огром​ ното мнозинство художествени критици, говорещи за матрица, типична за Антонело и Венециано. Различно становище изразява Карла Глори във: АА. VV., Luca Pacioli tra Piero della Francesca e Leonardo^[73], Marsilio, Venezia, 2017. По отношение на приписването на картината на самия Леонардо обаче несъмнено съм скептично настроен, както вече е станало ясно от тази книга.

Известен факт е (и наскоро бе припомнен в хубавия роман в стил XVIII век на Марчело Симони – I sotterranei della cattedrale^[74], Newton Compton, Roma, 2013), че Урбино е град, богат на подземия. Параклисът „Сантисимо Крочифисо дела Грота“, капелите (рухнали и наново построени след земетресението през 1789 година), до които днес може да се стигне от катедралата, по онова време са били достъпни и от херцогския дворец и са били дарени от херцог Гуидобалдо да Монтефелтро в началото на XVI век на конгрегацията „Умилта“, основана от францисканския монах Джироламо Рекалки да Верона.

В безкрайната библиография за Леонардо двете най-скорошни и актуализирани биографии са: Leonardo, Salerno, Roma, 2006, от Карло Вече (не по-малко внушителен е и библиофилът Леонардо, представен в произведението от същия автор La biblioteca perduta. I libri di Leonardo^[75], Salerno, Roma, 2017), и Leonardo da Vinci, Mondadori, Milano, 2017, от Уолтър Айзъксън. Що се отнася до първия милански период, не бихме могли да се справим без книгата на Рос Кинг L’enigma del Cenacolo^[76], Rizzoli, Milano, 2012. Друг източник, за който благодаря на Бог, че открих, е изключително прецизното произведение на Патрик Бушрон Léonard et Machiavel^[77], Verdier, Lagrasse, 2008. Трябва да спомена и безброй творби на Карло Педрети, но ще се огранича само с Leonardo & io^[78], Mondadori, Milano, 2008. Ценен автор е и Антонио Форчелино с Gli ultimi giorni di Leonardo^[79], Rizzoli, Milano, 2014.

И разбира се, всички останали: Даниела Пицагали, нейната книга La dama con l’ermellino^[80], Rizzoli, Milano, 1999, е точно историческо пресъздаване на биографията на Чечилия Галерани; каталогът на една документална изложба от Държавния архив на Милано – Ludovico il Moro. La sua città e la sua corte (1480–1499)^[81], New Press, Como, 1983, ми беше много полезен за възпроизвеждането на дворцовата атмосфера на Милано при фамилията Сфорца. Колкото до Пиеро дела Франческа, преди всичко не трябва да забравяме изключителното изследване на Силвия Ронкей L’enigma di Piero^[82], Rizzoli, Milano, 2006; освен това Марчело Симонета с L’enigma Montefeltro^[83], Rizzoli, Milano, 2008, а насоките за описанието на сцената в картината „Бичуването“ дължа на Андреа Ароматико и La flagellazione. Il romanzo, i codici, il mistero^[84], Petruzzi, Città di Castello, 2012. Идеята, че Леонардо е притежавал ръкописи с рисунки на машините на Филон Византийски, както и други гръцки текстове, които вече са изгубени, води началото си от един класик на историографията, свързана с науката от елинистическата епоха: Лучо Русо, La rivoluzione dimenticata^[85], Feltrinelli, Milano, 1996.

И тук ще спра, защото, ако изредя всички каталози на изложби, монографии за художници, личните си огледи на градовете на изкуството и историческите книги, които може да се намерят само на място, ще се свечери и ще досадя на читателя. Беше едно приятно пътуване, включително и в буквалния смисъл, из центровете на Италианския ренесанс и тъй като имах специален спътник, обърнах особено внимание и на пейзажите.

Обикновено приятелите се оставят за накрая, за да се получи красив завършек. Сърдечни благодарности дължа на професор Давиде Анибали, който ми помогна да постигна добър компромис между езика на съвременната математика и езика на теоремите във „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ и „Божествената пропорция“ от Лука Пачоли. Тъй като е и програмист за Android, както и автор на приложението Poliedri в Google Play, той се зае и с приложението Eicosiexaedron, което създава виртуална представа за механизма, разгадан от Леонардо в Глава 16 на този роман. Доктор Рикардо Машади Мирца, много млад, но изключително компетентен, ми помогна да разчета някои страници с анатомични наблюдения на Леонардо, давайки ми съществени насоки. Благодаря и на Силио Боци, че ме накара да прочета неговия необикновен трилър, все още неиздаден, в който използва за фон „Бичуването“ от Пиеро дела Франческа. Полицай, юрист, криминалист и научен консултант на известни предавания на RAI, той откри преди време, с помощта на техниките на научната полиция, че Марсилио Фичино е централният персонаж от тримата мъже, изобразени на първи план в най-загадъчната картина в италианската живопис на всички времена, като пренесе творбата в атмосфера на Питагоро-Платоново посвещение. По подобни причини (задето той пък ми предостави още неиздадения си биографичен роман за Боромини) благодаря и на Романо Бенини, икономически журналист и доцент в университетите „Линк“ и „Сапиенца“ в Рим.

Франческа Ланг и Фиамета Бианкатели бяха първите читателки на книгата в процеса на създаването ѝ и внимателни пазителки на единството на действието, неизменно поправяйки в точния момент най-малките отклонения от виртуозността и озаптявайки несдържаността на перото (понятие, което, както знаем, в дигиталната епоха се е превърнало в чиста метафора). И за да завърша, доктор Бруно Бианкозино и професор Стефано Ланчони ми помогнаха с обичайния братски обмен на библиографски предложения.

Накрая искам да поднеса най-искрени извинения на съпругата си Силвия и на дъщеря си Елеонора, които две години ме гледаха как изплувам като призрак от сенките на минали столетия, понякога изключително неориен​ тиран.

– Прочете ли, че Матео Салвини е подал жалба срещу Роберто Савиано?

– Кой? Вителоцо Вители?

– Не, Матео Салвини!

– Матео кой?

Книжарници в Cофия

„КОЛИБРИ“ ул. „Иван Вазов“ № 36 тел. 02/988 87 81

ВЪВ ФРЕНСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ пл. „Славейков“ № 3 тел. 02/981 50 47

„НИСИМ-КОЛИБРИ“ бул. „Васил Левски“ № 57 тел. 02/981 19 12

www.colibri.bg

www.livresfrancais.bg www.facebook.com/ColibriBooks www.atrakcia.bg