Тайните на семейство Куин

15

— Какво смятате, виновна или невинна е подсъдимата по повдигнатите срещу нея обвинения?

Председателстващият съдебните заседатели беше фермер, със зачервено лице и потънал в пот в явно неудобния му костюм от туид.

— Невинна, сър.

Алисън въздъхна с облекчение и погледна към своята клиентка: тя беше на нейната възраст, с доста нагло изражение върху изопнатото лице. Естествено, че беше виновна, при това Алисън отлично го знаеше, но се бе постарала да изтъкне силни аргументи по време на защитата, като успя да предизвика съмнение и объркване у съдебните заседатели — осем мъже и четири жени, които не се отличаваха с особено остър ум, тъй като по-интелигентните хора съзнателно избягваха да предлагат услугите си като съдебни заседатели през последните години.

Съдията обясни със сдържана усмивка на госпожа Скинър, че е свободна, и Алисън се почуди, дали областният съвет ще се съгласи да я върне обратно на същото място и да й даде възможност да продължи да върши същото. В продължение на две години тя тайничко бе успяла да отмъкне повече от десет хиляди лири. Със сигурност я подозираха, но едва ли щяха да посмеят да я изхвърлят, след като официално бе обявена за невинна. Алисън прекоси съдебната зала, за да се ръкува с клиентката си и да й пожелае всичко най-хубаво. Даваше си сметка, че наистина бе успяла да впечатли съдията и колегите си адвокати: те бяха склонни по-скоро да се възхищават на професионализма й, отколкото да я упрекват за несправедливата победа.

Тръгна си от съдебната зала, без да се спира да разговаря с когото и да било, нагъна набързо робата в една синя торба и се спусна бързо по стълбите на модерната бяла сграда на съда в Труро. Беше си свършила работата, сега й се искаше да остане сама, далеч от шума и безсмислените разговори в клуба на адвокатите, където вероятно повечето от колегите й щяха да се отбият да хапнат тази вечер.

Само два-три часа по-късно Алисън вече напускаше града с наетата кола, пътува няколко километра покрай реката Труро, докато стигна в Малпас. Тук реката се срещаше с друг, по-малък поток, който идваше от Тресилиън, и Алисън спря колата си точно на мястото, където двете реки се срещаха. Вече бе започнало да притъмнява и светлините в малката кръчма бяха запалени, когато тя се насочи през калта към Сейнт Клемент.

Искаше й се никога да не се бе захващала със случая на Джефри Куин. Не само защото бе невероятно сложен, макар че и това доста я вбесяваше, но и защото я принуждаваше непрекъснато да задава неприятни за околните въпроси. Дали щеше да прекара остатъка от живота си като адвокат по наказателни дела без кой знае колко клиенти в Бристол? И какво трябваше да направи с Джордж, дяволите да го вземат? Беше любезен и свестен човек, дори чудесен в леглото. Но проблемите възникваха, след като се събудеше на сутринта. Не можеше да бъде изцяло близка и напълно свободна с човек, който явно се опитваше да прикрива истинската си природа и се преструваше на домошар. Можеше да бъде толкова умен, разбиращ и нежен, но след това направо проваляше всичко, като се напиеше точно в най-неподходящия момент. Когато някой друг, по-традиционен човек, като Джон Форбс например, се появеше в живота й и несъмнено я харесаше като жена, тя трябваше да вземе правилното решение. Явно, че имаше нужда от по-предвидим човек.

В Сейнт Клемент бе почти тъмно, но все пак можеше да различи рибарските лодки, обърнати в калния нанос от реката. От малките къщи наоколо струеше бледа жълтеникава светлина, но навън не се виждаше никакъв човек. Само някаква котка притича пред нея, а наоколо се носеше мирис на изгорели дърва. Реката бе доста далеч, отвъд калния нанос, така че не се чуваше шумът от водата. Алисън имаше чувството, че е заобиколена от тъмнина и от тишина; всичко наоколо бе така тихо и спокойно, в пълен контраст с онова, което ставаше в главата й. Дали наистина бе така? Дали трябваше да е сама, за да се оправя по-добре?

Тръгна назад, като осветяваше пътя си между дърветата с малкото фенерче, което бе взела от комата си. Стана й студено и вдигна яката на палтото си. Беше объркана. Защо изпитваше толкова силна нужда от мъж? Ето тази вечер щеше да си спи сама в хотела, но си даваше сметка, че би се чувствала много по-добре, ако можеше да почувства силни мъжки ръце около себе си.

В Бристол брадатият мъж с каскета паркира колата си пред блок с апартаменти в Редланд и изтича нагоре по стълбите към първия стаж. Апартаментът там бе по-малък от този на Алисън и най-обикновено обзаведен; заприлича му малко на каютата в кораба, където беше живял по време на плаване. След невероятния скандал беше твърдо решен да открие нещо, което да й помогне за освобождаването на Куин.

Бе посетил почти всички къщи в Абътс Лейг, но не научи нищо важно. Повечето от живеещите в квартала твърдяха, че не знаят нищо за семейство Куин. Алън Мар може би би могъл да помогне с нещо, а Ребека Сейърс направо го излъга. Това бе единствената следа, на която бе попаднал. Но твърде неясна, трябваше да си го признае… Можеше да захвърли всичко и непрекъснато да следи семейство Сейърс в продължение на няколко дни, но това бе всичко. За пълно следене му трябваха дванайсет души, които да работят по трима на осемчасови смени, в краен случай можеше да се задоволи с осем души, работещи на две смени. А всъщност разполагаше единствено с Джоан и Пийт в агенцията си, но знаеше откъде би могъл да намери останалите. Щеше да излезе ужасно скъпо и никак не беше сигурен, че ще си получи обратно парите, но ако успееше, в никакъв случай не би съжалявал за цената. Отвори си кутийка със светла бира и се настани в старото кожено кресло до телефона, като отвори бележника си.

В пет часа на следващата сутрин отново се върна в Абътс Лейг. Повечето от къщите бяха потънали в мрак, всичко вътре бе добре скрито зад високите огради от храсти и плътните завеси по прозорците. Заедно с него в пикапа му седяха четиримата от първата смяна, спряха до малка зелена площ недалеч от църквата. Лицата им се осветяваха от бледия фенер, поставен на пода. Всеки разполагаше с радиопредавател на къси честоти, скрит под палтото му.

— От къщата има само един-единствен изход — през входната врата. От всички други страни къщата опира в чужда собственост, като отделните участъци са преградени с високи огради. Не ми се вярва да може да се промъкне някъде отзад. Затова Пийт и Джоан ще наблюдават предната врата на смени, като паркират колата си наблизо. Джоан ще бъде заедно с Дугъл, а Пийт — с Алис. Тук наоколо всичко е скрито зад високи огради, така че не ми се вярва някой да ви забележи. Два дни съм обикалял наоколо, изпокъсах си обувките, така че съм напълно наясно, че в Абътс Лейг хората живеят съвсем изолирано, без да поддържат кой знае какви контакти помежду си.

— Какво ще правим, ако излезе? — попита Дугъл, който беше около трийсетгодишен, със слабо лице, облечен в дебело сако. — Господи! — Започна веднага да кашля; кучето току-що се бе изпуснало на пода на пикапа. Джордж знаеше, че в момента Дугъл работи за някаква частна охранителна фирма, след като десетина години преди това е бил и разузнаването. Беше доста интелигентен и се ориентираше изключително добре на улицата.

Джордж потупа кучето и то веднага се смъкна обратно долу и заспа.

— Ще я последвате, кретени. Ако тръгне пеша, двама от вас ще поемат след нея — един ще я изпревари, а другият ще я следва отзад, ще държите връзка с помощта на радиостанциите. Другите ще я следват с колата си. Ако излезе с автомобил, всички тръгвате след нея. Бих искал да знам къде точно е ходила и доколкото това е възможно — с кого се е срещала. Щом я забележите, че разговаря с някого, независимо дали са навън или я виждате през прозореца — веднага направете снимка. Всички разполагате с фотоапарати.

Джордж ги остави да заемат позиции под проливния дъжд и се върна в Редланд. Не беше мигнал през цялата нощ, така че бързо си взе душ и си легна. Леглото му се стори толкова празно сега. Само преди няколко нощи Алисън не тук при него, беше се свила на кълбо и бе заспала само докато заключи входната врата и загаси лампите в апартамента. Когато го усети, понамести гърба си към него, така явно й бе по-топло и приятно. Въздъхна и се поразмърда, когато я целуна по врата и я прегърна, като нежно докосна гърдите й. Тя обаче не се събуди, а само след няколко минути и той вече бе заспал.

Сега всичко беше толкова различно. Леглото му се стори студено и празно. Не можеше да се отпусне и веднага да заспи, затова дълго лежа буден, потънал в черни и нерадостни мисли. Развиделяваше се, когато най-накрая сънят го пребори.