Тайните на семейство Куин

29

Джон Форбс донесе лошата новина, появявайки се доста объркан пред вратата й в седем сутринта.

— Джордж нямал никакви роднини, така че полицаите ми се обадиха на мен, след като са разбрали на кого принадлежи пикапът, или по скоро онова, което е останало от него… Предполагам, че са знаели, че в момента работи за нас. — Той я притисна нежно към себе си. — О, Алисън. Толкова съжалявам.

В първия момент като че ли не я заболя много силно; както при всеки тежък удар човек сякаш не е в състояние да почувства цялата болка изведнъж. Но тя бързо нарастваше, подобно на гъбата след ядрен взрив, така че истинската й сила усети едва когато Джон я поведе обратно към стаята. Все още не можеше да повярва, но мъката, която я обземаше, като че ли й подсказваше, че смъртта на Джордж щеше най-накрая да й покаже колко силно го обичаше.

— О, не, не, моля те, кажи ми, че това не е истина! — Отпусна се отчаяно до масата в кухнята, като избута сутрешния вестник. — Не и Джордж, не точно сега, когато имам най-голяма нужда от него. — След това се разплака неудържимо, сълзите се лееха от очите й и в този миг й се искаше и самата тя да не е вече жива. Когато Джон я притисна към гърдите си, почувства, че и неговите рамене се тресат заедно с нейните, а щом вдигна поглед към него, забеляза, че неговите очи също са пълни със сълзи. Това я накара да се замисли колко мил и сърдечен човек бе всъщност той. — Не бих могла да продължа, Джон. Не и след това, което се случи. Толкова го обичах. Просто нямам сили да продължа.

— Ще успееш, скъпа. Не знам как точно ще го постигнеш, но съм сигурен, че ще събереш сили.

— Не мога, съжалявам, но… — Алисън отново се разрида, като си даваше сметка какво означава да почувстваш, че сърцето ти се пръска от болка.

Изобщо не си спомняше как минаха следващите два часа. Джон остана при нея, опитваше се да я успокои, без да се натрапва: точно като нежен баща или по-голям брат. Направи кафе и препече филийки, но тя не бе в състояние да се храни. Някак си успя да се облече. Непреодолимата мъка се смеси с навика да се приготвя и да се яви в съда точно в десет. Взе успокоителните, които Джон й даде, без дори да го попита какви точно са.

Когато седна в колата до него, се чувстваше като под наркоза, макар че ясно осъзнаваше какво става наоколо. Не се качиха в общата стая на адвокатите. Джон помоли да им отстъпят за малко някакъв кабинет в другата част на коридора, където тя си облече робата далеч от любопитните погледи на останалите. Все пак Рик Фенъл се отби, за да й изрази съчувствието си. След това влезе в съдебната зала. Имаше чувството, че някой друг, а не тя самата обясни с равен и спокоен тон, че призованият за този ден свидетел, господин Кристиянсен, частен детектив, е загинал при автомобилна катастрофа предишната нощ. Съдията й кимна съчувствено, сякаш беше наясно, че това за нея е огромна загуба.

— Ще ви стигне ли един час, за да прегрупирате силите си, госпожице Хоуп?

— Благодаря ви, милорд. Наистина е мило от ваша страна.

Двамата с Джон се отправиха към кантората й под зимното слънце, което блестеше болезнено в зачервените й очи. Те вече бяха ужасно подути и освен това я боляха, но не можеше да се въздържи и отново заплака веднага щом свиха по Джон Стрийт. Говореха за Джордж; обсъждаха какво се е случило всъщност. Какво ли е правел той на този забутан път посред нощ? Съвсем ясно беше, че не се отнася за инцидент, но кой ли от дългия списък с враговете им бе отишъл толкова далеч, че да посегне на живота му?

И двамата осъзнаваха, че в момента трябва да потиснат мъката и болката си. В единайсет Алисън се върна в съдебната зала. Беше като в транс, зае мястото си на адвокатската маса и като че само наполовина си даваше сметка за онова, което ставаше около нея: как служителката ги призова да станат, как съдията влезе и им кимна с глава. Успокоителното явно бе подействало и в момента се чувстваше някак си отнесена, но устата й беше ужасно пресъхнала, а погледът й — леко размътен. Просто не бе в състояние да защитава човек, обвинен в убийство, но трябваше да направи нещо, да се стегне и да се справи със задачата си. Нямаше право да изостави Куин в този момент.

Изправи се, пийна малко вода и се обърна към съдебните заседатели, като погледна всеки един от тях право в очите, усмихвайки им се едва-едва. По дяволите, нали си бе подготвила вече бележките, а освен това би могла да приложи същите трикове като Фенъл.

— Дами и господа съдебни заседатели, вече чухте категоричната позиция на обвинението. Защо не би трябвало да приемате тази теза за чиста монета? — Жената с плетената жилетка я гледаше с недоверие, дори враждебно. „Да — каза си наум тя. Защо ли, наистина? Та той е толкова виновен!“.

— Имам намерение да ви подскажа — а след това и да дам съответните доказателства за това, че съществуват поне две причини, поради които би трябвало да се отнасяте внимателно към онова, което чухте до този момент. Първата е свързана с характера на доктор Куин. Пред вас не стои някакво чудовище. Този човек е лекар, който се е нагърбил с тежката задача да работи в един от най-бедните райони на града в продължение на години. С други думи казано, това е човек, който е изпълнен с чувство за отговорност, един напълно порядъчен човек. Може наистина да е имал известни проблеми в брака си — точно както повечето от личните лекари, медицинските сестри и здравните работници, които отделят твърде много от времето си за работата и така пренебрегват семействата си. Но не съществува абсолютно никакво доказателство, че този човек е склонен към насилие. Точно обратното, той е правил доста усилия да спаси брака си, той е любящ баща, човек, изпълнен с грижа за жена си и децата си. А ако по някаква случайност Никола Куин наистина е умряла в резултат на инцидентно падане по стълбите, както моят любезен приятел твърди, че може би е станало…

Фенъл скочи на крака и тя му направи място.

— Бих искал да направя възражение, милорд. Единственото, което твърдях, бе, че доктор Куин може би е ударил съпругата си с цел да я нарани, но без да има намерение да я убие. Никога не съм споменавал, че е възможно да става дума за инцидент.

Съдията кимна и се обърна към съдебните заседатели:

— Приемам възражението на прокурора Фенъл, уважаеми членове на журито. Така че моля да не вземате под внимание последните думи на госпожица Хоуп.

Алисън започна отново, като имаше чувството, че силите я напускат.

— Ще се поправя, милорд. Исках да кажа, че доктор Куин не е имал намерение да убива съпругата си; така че ако смъртта е настъпила случайно, както бе предположено, той е достатъчно информиран и интелигентен, за да знае, че трябва само да позвъни на 911 за линейка, да представи случилото се просто като инцидент и в такъв случай той нямаше да е сега тук пред вас. Защо тогава се е озовал в съдебната зала? Бих могла да предположа единствено, че това е станало само защото изобщо не е знаел за смъртта на съпругата си — той просто не е бил запознат с онова, което се е случило, и точно затова не е предприел очевидните действия, които веднага биха го поставили от правилната страна на закона. Смятал е, че Ники е напуснала дома им заедно с двете им деца, изоставила го е с намерението да сложи край на брака им и точно поради това е тръгнал с колата да я търси, като е обиколил няколко места от Дорсет и Северен Йоркшир, като се е надявал, че ще ги намери и ще ги върне. Той всъщност не е бил в Бристол и не е знаел нищо за убийството.

Замълча за миг и даде възможност на съдебните заседатели да осмислят думите й, като не сваляше очи от лицата им, след това продължи:

— Ако това наистина е така, тогава кой е убил съпругата му? Това е вторият момент, на който моят уважаван колега изобщо не обърна внимание, макар че предварително го бях информирала за някои тревожни сигнали. Истината е, че Ники Куин е била жена, доста отегчена от брака си, която е потърсила забавления извън дома си. В края на краищата се е стигнало дотам, че тя е станала любовница на човек, който заедно с неколцина други е бил замесен в нелегални деяния: на този етап бих споменала само неправомерна продажба и използване на забранени наркотици от клас А, но наред с това има още доста други неща. Той е имал какво да загуби, ако всичко това би излязло наяве.

Този господин и помощниците му не са подведени под съдебна отговорност. Но имам намерение да докажа, че той се е страхувал, че Ники Куин ще съобщи за дейността му на полицията, което би могло да доведе до разследване и до край на успешната му кариера, дори до пълно разорение. Той я е заплашвал, опитвал се е да я принуди по някакъв начин да мълчи. Но тя го е отхвърлила като любовник и е оставала глуха за молбите и заплахите му. Точно затова той или неговите помощници са решили да я ликвидират — и са го направили. Именно те — а не доктор Куин — са се опитали да унищожат трупа, като са използвали начин, който би хвърлил подозренията върху Джефри Куин и би отвлякъл вниманието от незаконните им действия.

Сякаш бе превключила на автопилот. Изпълваше я вълнение и чувстваше, че напълно може да се контролира, думите й бяха логични, убедителни, привличащи вниманието на съдебните заседатели, макар и не толкова симпатиите им. Знаеше, че след това щеше да се чувства ужасно.

— Това може да ви звучи като взето от някакъв филмов екшън, уважаеми членове на журито. Но моето задължение е да представя пред вас истината. Доктор Куин не е имал никакво основание да убива съпругата си. Това са извършили други хора и се надявам, че в най-скоро време ще назова тук имената им. Истината понякога е дори по-странна и от фантастиката.

Алисън седна на мястото си. Шумът в съдебната зала бе по-слаб, отколкото бе очаквала, но при всички случаи бе успяла да ги изненада. Съдията удари с чукчето по бюрото си.

— Тишина, моля. Госпожице Хоуп, желаете ли сега да призовете първия си свидетел?

Бе призован Алън Мар, който се закле и застана на свидетелското място. Изглеждаше малко тъжен в тъмния си костюм. Потвърди, че е собственик на местен вестник, който е направил разследване за някакви доста странни сбирки, открити от една от неговите репортерки, Джорджина Манли. Беше нужен цял час, докато изяснят напълно подробностите около съществуването на клуба: как точно го е открила Джина, какво е представлявал той, къде са се провеждали сбирките. На масата на журналистите настъпи истинско оживление, когато се стигна до секса и наркотиците.

— Значи тези хора в най-общи линии са се събирали, за да правят секс, имало е, естествено, и нетрадиционни начини — включително и с участието на малолетни — които най-често са били под влиянието на наркотици?

— Да, точно така. — Шотландският му акцент като че още повече допринасяше за убедителността на думите му.

— Можете ли да ни кажете имената на хората от този клуб?

— Някои да.

— Моля, кажете ги.

Съдията побърза да се намеси:

— Нима това наистина е необходимо, госпожице Хоуп? Които и да са тези хора, срещу тях няма повдигнати обвинения, те не се намират в съдебната зала и не биха могли да оспорят показанията на свидетеля, което означава, че ще им се нанесе вреда.

— Смятам това за съвсем наложително, милорд.

— Господин Фенъл?

— Не виждам връзката с разглеждания случай, милорд, това са само някакви непотвърдени слухове и въображаеми неща, а що се отнася до имената, нямам нищо против те да се оповестяват. — В съдебната зала се разнесе смях. — Не възразявам за това.

— Много добре. Госпожице Хоуп, не бих погледнал благосклонно на нанасянето на вреди и обиди срещу трети страни, които не са в състояние да се защитят, но продължавайте нататък. Надявам се, че твърдението ви за обвързаност на този проблем с разглеждания тук наистина ще се потвърдят.

Алисън отново се изправи и се обърна към Мар.

— Моля продължете. Бих искала да чуя имената на онези, за които разполагате с неоспорими доказателства, че са участвали в този клуб.

— Да, разбирам. Ще спомена хората, за които притежавам писмени показания и/или фотографски доказателства, потвърждаващи, че са присъствали на някои от сбирките на клуба: доктор Анвар Джеванджи, многоуважаваният Чарлс Ланг и лейди Денис Ланг. — Последва силно вълнение в залата. Съдията удари с чукчето, за да призове за тишина, след което Мар изброи още шест доста известни имена. В залата в миг настъпи тишина, а израженията на всички показваха недвусмислено, че са направо шокирани.

Съдия Игън престана да си води бележки и се облегна назад.

— Господин Мар, нима искате да кажете, че всички тези хора са замесени в дейност, която противоречи на закона?

— Да, милорд — отвърна без никакво колебание свидетелят.

— Господин Ланг беше министър в правителството на Нейно Величество преди изборите, така че това са изключително сериозни и уронващи авторитета му обвинения — и според вас поне един от тези хора е бил готов да стигне до убийство, за да се прикрие вината на участниците в клуба?

— Вярвам, че е станало точно така, милорд.

— Ами… Госпожице Хоуп? Доколкото разбрах, госпожа Сейърс се е самоубила, а доктор Джеванджи е напуснал страната, но вие възнамерявате да призовете като свидетели госпожица Манли и семейство Ланг, нали?

— Точно така, милорд.

— Много добре, моля, продължете.

Алисън отново разпита Мар за подробностите около клуба, а след това се насочи към останалите линии на показанията му, за приятелството му с Джеф и Ники Куин. Той представи Куин като грижовен баща и обяви, че не е знаел, че в брака му съществуват някакви проблеми.

— Ако такива наистина са съществували, смятате ли, че доктор Куин е способен на насилие?

— Не, не бих казал.

— Защо?

— Винаги ми е изглеждал доста разумен, интелигентен и фин човек. Не мога да си представя, че би могъл да прибегне до насилие при никакви обстоятелства, дори когато някой го е предизвикал.

Фенъл стана, за да започне кръстосания разпит.

— Кажете, господин Мар, какъв е тиражът на нашия вестник?

— Около двайсет и пет хиляди.

— И какъв беше преди една година?

— Може би малко по-висок, около двайсет и осем хиляди.

— Значи е спаднал?

— Спадна малко поради рецесията, но нямам основание да смятам, че тази тенденция ще продължи.

— Независимо от това една интересна, дори сензационна история би ви помогнала доста, нали?

— Една интересна история винаги е от полза.

— Значи би могло да се смята, че историята, която ни разказахте днес и която най-вероятно ще се появи в най-скоро време и на страниците на вашия вестник, е чиста измислица?

— Не, не е измислица. Разполагаме със сериозни доказателства.

— Не съм съгласен с вас, господин Мар. Вече стана ясно, че имате някои снимки, както и записки на една от вашите репортерки на име Джорджиана Манли, които биха могли да покажат, че обявените от вас хора са се срещали. Но от думите ви не стана ясно да разполагате с някакви конкретни веществени доказателства, че по време на тези сбирки се е вършило нещо незаконно. Нищо, освен разни непотвърдени твърдения на вашата репортерка и на някаква друга свидетелка, която обаче вече е мъртва. — Настъпи продължителна тишина, дока го Фенъл се правеше, че изучава бележките си. После той внезапно вдигна глава. — Кажете ми, господин Мар — вие колко пъти видяхте тези хора увлечени в сексуални оргии под въздействието на наркотици?

Ефектът от въпроса бе наистина поразителен — залата бе като наелектризирана.

— Нито веднъж. Не съм присъствал на сбирките.

— Значи всъщност не знаете от собствен опит, че всичко онова, за което разказахте тук, наистина се е случило?

— Не съм свидетелствал на основание на собствения си опит, разказах за разследване, осъществено от една много отговорна професионална журналистка.

— Една журналистка, господин Мар, просто журналистка. Смятам, че това изяснява достатъчно нещата. Нямам повече въпроси.

Съдията като че ли се събуди.

— Желаете ли да зададете допълнителни въпроси на свидетеля, госпожице Хоуп?

— Не, милорд.

След това свидетелства Джина, която изложи онова, което знаеше, тихо и убедително, като издържа на доста агресивния кръстосан разпит на Фенъл. Когато съдията обяви обедната почивка, Алисън въздъхна с облекчение. Това може би беше най-отвратителната сутрин в живота й и в момента й се искаше единствено да се прибере в кантората си и да остане сама. В коридора забеляза Игън, който бе застанал на вратата на своя кабинет: бе свалил вече перуката си, но все още носеше яркочервената роба.

— Госпожице Хоуп?

— Да, милорд?

— Просто исках да ви кажа колко съжалявам за случилото се с господин Кристиянсен. — Той й се усмихна сърдечно. — Вие се справихте много добре.

Веднага щом той се прибра, към нея се приближи Джон.

— И аз исках да ти кажа същото, Алисън. Сигурно си се чувствала ужасно, но беше наистина страхотна. — Той замълча и се поколеба за миг. — И така, сега ни остават господин и госпожа Ланг.

— Надявам се, че не са успели да си намерят някакво удобно извинение, за да не се явят.

Но те бяха успели. След кратък разговор с Куин, с когото хапнаха по един сандвич със сирене в килията му, Алисън се върна в съдебната зала в два без пет. Служителката веднага й предаде медицинско свидетелство от частна клиника, потвърждаващо, че Чарлс Ланг е твърде болен, за да се яви в съдебната зала. Ставаше дума за силни болки в гърба, рецидив от инцидент по време на езда, станал преди две години. Съпругата му бе представила молба да бъде оставена в дома си, за да може да се грижи за своя съпруг. Веднага щом съдията зае мястото си, Алисън скочи на крака, за да протестира.

— Милорд, не бих искала да поставям под съмнение мотивите на господин Ланг, но…

— А защо да не ги поставите под съмнение, госпожице Хоуп? Според мен бихте имали пълни основания за това. Доктор Куин е обвинен в убийство, което е наистина сериозно престъпление, а съдът специално бе разпоредил, че този хора трябва да се явят и да свидетелстват. Ако Ланг се намира в дома си в Бакуел, не виждам никакво основание за отказа му да пристигне в съдебната зала. Ако е необходимо, би могъл да използва инвалидна количка. Повярвайте ми, имам сериозни съмнения, че състоянието му е толкова тежко. Отсъствието на лейди Денис Ланг е направо възмутително — та тя е само на двайсет и пет минути разстояние с кола, така че не мога да си представя, че съпругът й не би издържал без нея за няколко часа. Съдебният служител?

— Милорд? — изправи се веднага от мястото си служителят и се обърна към него.

— Моля да осигурите по всякакъв възможен начин присъствието на господин Чарлс Ланг и на лейди Денис Ланг в съдебната зала утре сутринта в десет часа, за да свидетелстват, както са призовани. Ако не се появят, без да са представили убедителни основания за отсъствието си, ще изпратя полиция в дома им, за да бъдат доведени принудително. Ще обмисля дори дали да не ги изпратя за три месеца в затвора за обида на съда и възпрепятстване на правосъдието.

— Ще бъде направено, милорд — отвърна служителят, като веднага напусна съдебната зала и бе заместен от друг.

Игън погледна към Алисън.

— Как бихте искали да продължим, госпожице Хоуп? Желаете ли да направим кратка почивка, за да подготвите новите си свидетели?

След двайсетминутна почивка Алисън призова наетия от защитата патолог, който бе направил изследвания на останките от трупа в пещта на семейство Куин и се опита да постави под съмнение убедеността на Бакстър, че те със сигурност принадлежат на Ники, тъй като не са били подложени на ДНК тест. Бе напълно ясно, че съдебните заседатели не му повярваха. След това бяха разпитани Тейлър и един от колегите на Куин, които дадоха описание на характера му. Но почти никой не прояви интерес към онова, което те казаха.

Беше вече тъмно, когато Джон я откара до дома й. Достатъчно беше само да затвори очи и образът на Джордж веднага изникваше пред нея. Искаше й се да остане сама, имаше толкова много неща, които би искала да му каже. Беше напълно изтощена, направо бе останала без сили и дори задряма в топлата кола, като се събуди едва когато вече бяха наближили до Даун. Призрачни образи от миналото се примесваха със светлините от рекламите на магазините. Те винаги се връщаха при нея в периоди на напрежение и кризи. Виждаше безжизненото тяло на Дейвид, увиснало под желязната греда. Нямаше да позволи на Куин да изпадне в отчаяние. Никога повече не биваше да позволява на някого да се отчайва.

Малко по-късно двамата с Джон се отбиха да хапнат в някакво бистро близо до подвижния мост, чиито очертания ясно се виждаха през прозореца. Алисън се чувстваше ужасно, опитваше се да се концентрира върху онова, което трябваше да направи на следващия ден, но без Джордж като че ли бе напълно изгубена. Той беше толкова добър човек — освен това честите му идиотизми всъщност не бяха нищо особено. Всеки път, когато се замислеше за него, едва се сдържаше да не се разридае.

Джон внимателно насочи вниманието й към процеса.

— Съжалявам, но все пак би трябвало да обмислим някои неща и да вземем решение. Лично аз не бих се отказал от призоваването на Куин като свидетел. Остави го да разкаже сам историята си.

— Нали вече говорихме за това? Какво смяташ, че ще каже? „Не съм го направил“? Но тогава Фенъл ще отвърне: „Точно ти си го направил.“ И съдебните заседатели ще повярват именно на Фенъл. Куин е твърде разстроен, за да могат думите му да прозвучат убедително. Твърденията му, че изобщо не е знаел за клуба и за изневярата на Ники може да са верни, но наистина звучат доста неправдоподобно, така че е трудно да им се повярва. Досега се опитвах да го представя като почтен човек, страничен наблюдател, замесен в нещо, над което не е имал никакъв контрол, ситуация, в която би могъл да попадне всеки един. Но ако Фенъл го подложи на кръстосан разпит, твърде възможно е да го изкара от равновесие, да го представи като нестабилен… Не смятам, че това е разумно.

— Решението е твое, Алисън. Надявам се само да успееш.

Когато стигнаха апартамента й, тя взе приспивателно. Имаше нужда от няколко часа пълна почивка. В просъница си спомняше как Джон подреди внимателно документите и бележките й, изключи телефона и й помогна да си легне.