Тайните на семейство Куин

17

Алисън изпъшка, когато на вратата се позвъни в осем часа на следващата сутрин. Вечерята беше чудесна, в дискретно избран ресторант на доста голямо разстояние от града, а и двамата с Мар се бяха застояли там почти до два след полунощ, поръчаха си бутилка малцово уиски и дълго разговаряха, като в края на краищата у нея остана чувството, че може би все пак е искрен. Изпъшка отново, когато видя кой е застанал на прага й.

— Господи, Джордж, знаеш ли колко е часът?

— Времето, по което би трябвало да се подготвяш за работа, скъпа. Мога ли да вляза?

Алисън се прозя.

— Предполагам, щом се налага.

Той я последва в кухнята.

— Добре ли си, Али?

— Добре съм, надявам се, че и с теб е същото. — Господи, този каскет и този анорак ужасно я дразнеха. — Виж, Джордж, снощи си легнах доста късно, а трябва да бъда в съда едва в десет. Какво искаш?

Веднага забеляза, че въпросът й го нарани.

— Ти ме помоли да работя по случая Куин, нали не си забравила?

— Да, разбира се. — Всъщност почти бе забравила, независимо от старателно подготвения от него доклад, който бе получила.

— Изпратих ти доклад, Али. Сега разполагам с още нещо. — Измъкна от джоба си голям плик, отвори го и разпръсна по масата като карти множество черно-бели снимки. Тя взе една от тях, а след това объркано го погледна. На нея се виждаха две жени в леглото, съвършено голи, които очевидно правеха любов. Снимките бяха направени от отвратителен ъгъл: лицето на едната от жените ясно се виждаше, личеше си, че съвсем не бе младо, а другата жена бе с гръб към фотоапарата, но несъмнено притежаваше страхотно тяло.

— Кои са тези жени, Джордж?

— Жената, чието лице се вижда на снимката, е Ребека Сейърс, една от съседките на семейство Куин. Пред мен твърдеше, че никога не се е срещала със съпругата на Куин, но веднага усетих, че ме лъже, така че организирах непрекъснато наблюдение над нея. Бях споменал за всичко това в своя доклад, но Дугъл е успял да направи тези снимки снощи — едва не си счупил врата на някакво дърво в градината пред една къща в Уестбъри. Проследил я дотам, където се организирало празненство, и наистина страхотно му провървяло: тя просто се оказала в някаква стая без спуснати завеси, така че успял да използва фотоапарата си с нощния филтър, монтиран на него.

— Джордж, не мога да повярвам — значи ти ме събуди толкова рано сутринта само за да ми покажеш някакви снимки на скапани лесбийки в леглото? — извика тя и веднага си даде сметка, че е несправедлива към него. — Съжалявам, отлично знам за твоето убеждение, че тя крие нещо, може би си напълно прав. Наистина не разполагаме с кой знае какви следи, за да се захванем за нещо, но все пак ми се струва, че Ники е била по-скоро гуляйджийка, а не лесбийка.

— Нямам доверие на тази Сейърс. Тя знае много повече, отколкото казва. Ако успея да я притисна с тези снимки, може и да си признае.

— Да я притиснеш ли? Но това е твърде опасно — предупреди го веднага, докато наливаше кипяща вода в кафеварката. — Ами ако грешиш? Това може да предизвика скандал, който да ме лиши от адвокатските ми права.

— Наистина ли, Али?

— Нямам представа. Може би ще е по-добре да поговориш най-напред с Алън Мар.

— С Мар ли?

— Да, двамата разговаряхме вчера. Той знае доста неща, а и един от репортерите в негов вестник разполага с материали, които могат да потвърдят всичко това. В началото не му се доверявах особено, но данните му се оказаха толкова полезни, че вече съм готова да поема риска. Все пак ми се иска да вярвам, че искрено се опитва да помогне.

Джордж като че не одобряваше това и се готвеше да каже нещо, но внезапно се спря и само сви рамене.

— Добре, скъпа. — Замълча за миг, явно изпълнен с колебание. — Имаш ли нещо предвид за тази вечер.

Тя също се поколеба.

— Да, Джордж, опасявам се, че вече съм заета.

Офисът на Мар се намираше в търговската част в южния край на града. Представляваше голямо, съвременно помещение в триетажна сграда с изглед към две дълги постройки с плоски покриви. Едната беше склад за веригата му от супермаркети, а в другата работеха репортерите от няколкото местни вестника, които издаваше. Долу се намираше и печатницата. Застанал до прозореца само по риза и с яркочервени тиранти, той покани с жест Джордж да се настани в близкото кресло. Секретарката му, грижовна жена някъде над петдесетгодишна, влезе почти веднага с поднос с кафе.

— По телефона ми казахте, че има нещо, което бихте искали да обсъдите с мен, Джордж.

Джордж го наблюдаваше изпитателно, докато Мар седна на отсрещното кресло. С тези арктическо сини очи и с красивото си лице той изглеждаше точно такъв, какъвто го бе описала Алисън — твърд, но откровен човек със значителен афинитет към парите. Все пак не бе напълно сигурен относно искреността му. Не можеше да си представи, че Мар ще направи нещо просто така, без никакъв личен интерес, освен това му приличаше на човек, който е свикнал да получава онова, което иска. Джордж не би желал да му е противник.

— Да, интересувам се да науча нещо повече за Ники Куин, по-специално за начините й на забавление. Алисън ми спомена, че разполагате с нещо за бурни купони, с много секс и наркотици; чудехме се дали и другата ви съседка, Ребека Сейърс, не е замесена в тях?

— Знае ли човек? — възкликна Мар и с мекия си акцент му заприлича на първокласен старомоден провинциален доктор — естествено, напълно фалшив. — Лично аз не разполагам с такава информация, но това за купоните е истина. Имаме една дяволски добра репортерка във вестника, която най-случайно бе попаднала на тях. — Той натисна едно копче на вътрешния телефон на бюрото си. — Здрасти, Джина, Алън е. Можеш ли да ми отделиш минута-две, вземи и папката с информацията за Хел Файър Клъб.

След малко се появи цветнокожа жена. Тялото й се открояваше под тънката бяла блуза и дългата, шарена пола. Мар се изправи и й посочи близкия стол, като се държеше точно като вестникарски шеф, но между тях като че прехвърчаше някакво електричество, което накара Джордж да се почуди дали връзката им е само служебна.

— Това е Джордж Кристиянсен. — Не последва никакво обяснение какво работи или защо е тук, но като че ли то не бе и очаквано. — Интересува се от клуба. Както и всички ние.

Тя отвори папката.

— Всъщност това не е клуб в истинския смисъл на думата, господин Кристиянсен, а място, където срещу заплащане се получават определени услуги. Открих го, когато проследявах някаква напълно рутинна автомобилна катастрофа. Ставаше дума за известна личност, на която бе установено по-високо от допустимото количество алкохол в кръвта, но не последваха никакви обвинения. — Имаше нисък, приятно плътен глас, подобно на оперна певица. — Оказа се, че доста хора в този град са готови да плащат за секс, както и за добре организирани партита в частни къщи, което създава условия за чудесен бизнес за онези, които са готови да се заемат с това. Всичко се прави по съвсем цивилизован начин. Поканваш група дискретни хора в някаква отдалечена къща извън града, подготвяш достатъчно храна и напитки. Все едно че организираш сватбено тържество.

— И всички гости са готови да платят за това?

— Разбира се.

— И какво по-точно получават в замяна?

— Каквото пожелаят. Май в повечето случаи става дума за кокаин — за него се знае, че повишава сексуалните способности. Но също и екстази, наркотици, предизвикващи халюцинации — всичко, което оказва влияние върху чувствата и енергията. — Тя погледна към Мар, сякаш за да разбере дали се справя достатъчно добре. Той кимна. — Обикновено има на разположение и доста млади жени — никакви стари повлекани, повечето са студентки, които се нуждаят от средства за следването си, след като стипендиите станаха толкова мизерни, а една малка част са медицински сестри. Те са предназначени за мъже на средна възраст, отегчени от жените си вкъщи и желаещи неща, които трудно биха могли да получат от красивите си секретарки. При всички случаи да го правиш на специално организирани партита е много по-безопасно отколкото у дома си.

— Значи става дума преди всичко за обикновен секс и наркотици, така ли?

— Да, но може да се задоволят и някои по-специални желания.

— Значи на тези купони можеш да получиш точно същото, което предлагат и проститутките в Клифтън или Сейнт Пол? Тогава какво им е толкова привлекателното?

— Всичко е много по-изискано, почти е изключено да те измамят или някой да ти свие портфейла. По-приятно е и в същото време доста по-безопасно — висококачествена стока. Освен това се срещаш с хора със сходни интереси, което означава, че нещата придобиват един по-различен характер. Човек може да похарчи парите си, когато реши, в напълно цивилизована обстановка на чаша качествено вино. Това е доста голямо предимство. — Тя се усмихна. — Проучванията ми показват, че ако човек търси секс, като прибягва до списанията за контакти и до телефонните услуги, това наистина е доста рисковано и дяволски скъпо при това. Но както и да е, всъщност наркотиците са в основата на всичко. Точно към тях се стремят повечето от участниците в тези купони. Кокаин и секс.

Джордж си спомни за бедната и наивна Хана Бейтуейт, измъкната съвсем гола от тинята край реката в Пил.

— Доставчиците на твърди наркотици са опасни хора — вие явно поемате доста сериозен риск с това разследване.

Журналистката кимна с глава.

— Да, знам.

— Естествено, никой от участниците в тези купони не би искал информация за това да се появи в пресата, но до каква степен те са незаконни?

Мар пое нещата в свои ръце:

— Джина и редакторът й решават какво точно да се публикува във вестника. В наше време повечето от тези неща съвсем не са толкова необичайни. Не бихме желали да се бъркаме в частния живот на разни хора, които по никакъв начин не вредят на останалите — някои от нашите читатели биха реагирали отрицателно, ако го направим. На други това със сигурност би им харесало, но аз не издавам такъв род вестници. Но наркотиците са нещо наистина незаконно, а освен това в тази работа са замесени твърде много изтъкнати хора. Някои доста известни бизнесмени и медийни босове, част от местните политици, оказва се, че сред тях има дори и една национална политическа фигура, но все още не сме изяснили за кого става дума. — Мар замълча, докато напълни лулата си, като вземаше тютюна от луксозна кутия „Свон Вестас“. — Има и още нещо, при това доста отвратително. Някои от тези типове проявяват интерес към малолетни момичета — тринайсет-четиринайсетгодишни… дори към по-малки деца от двата пола. Не знам дали всички останали са наясно с това, но тези неща хвърлят тъмна сянка на всичко. — Той изгледа въпросително Джордж. — Наркотиците и сексът с малолетни е наистина сериозно нарушение на закона. Точно това разследваме в момента. Не сме публикували нищо във вестника и не сме информирали никого за разследването си, включително и полицията.

Мар кимна на Джина и тя подаде на Джордж списък с имена, някои и без фамилии, а други с адрес и професия. Той подсвирна изненадано.

— Някой изнудвач би могъл да спечели цяло състояние от това.

— Разбира се, но ние не се занимаваме с подобни неща. Джина вече месеци наред събира материалите, добира се до всяка една информация с огромна мъка. Решила е, че всичко това трябва да стане обществено достояние. Вече получи някои заплахи, телефонни обаждания, имаше случаи, когато забелязваше, че разни мъже я следят, когато се прибира вечер. Тези хора са доста опасни.

Джордж се бе загледал към прозореца. Двама мъже в сини престилки разтоварваха някаква печатарска машина от един камион.

— Всички, които са замесени, ще загубят както богатството, така и положението си, ако нещата излязат наяве. Ще отидат дори в затвора. При това става дума за сериозни богатства и високо обществено положение. Дали биха били готови да убият, за да запазят тайната си?

— Кой може да каже със сигурност, Джордж? Според мен един от тях е в състояние да го направи, а това ще е напълно достатъчно.

— Замесен ли е някой си доктор Джеванджи в тази история?

— Знам кого имате предвид — намеси се Джина. — Намекнаха ми няколко пъти, че може би той е снабдителят, дори може би главният снабдител. В тези среди се използват доста псевдоними и според мен той се крие под името Селим.

— Но не знаете дали Ники е била замесена в това?

— Нямам ни най-малка представа.

— Ами Ребека Сейърс?

Джина поклати глава.

— Но ако са били замесени, това обяснява заплахите срещу Куин, защото може да се предположи, че организаторите си мислят, че той знае нещо за това. По този начин може да се обясни и опитът за убийството на Алисън. Това са наистина опасни хора. Мога ли да прочета цялата информация в папката?

Алън Мар дръпна силно от лулата си и кръгче сивкав дим се насочи нагоре към тавана.

— Както сам казахте, Джордж, това е опасна работа, но тя може да се превърне в особено важен материал за нас. Все пак ако смятате, че тази информация би могла да помогне по някакъв начин на Джеф или на Алисън — нямам нищо против да я проучите. Само че ще трябва да прочетете всичко тук, не бих искал никакъв документ да излиза извън тази сграда. Има една празна стая в дъното на коридора, която бихте могли да използвате. Ако нещо ви се стори свързано с вашия случай, отделете го и после ще обсъдим какво да правим с него. Така е съвсем честно, нали?