Тайните на семейство Куин

30

На сутринта той бе все още в дома й. Беше заспал на канапето. Алисън се събуди първа, все още доста позамаяна от приспивателното, и веднага се усмихна, като видя неудобно превитото му дълго тяло върху тясното канапе. Беше наистина трогателно: едва ли биха се намерили много мъже, способни на подобни жертви, след като преди това са били така категорично отблъснати. Свари пълна кана кафе, сякаш това си бе най-обикновен ден и юристът, който й помагаше, винаги прекарваше нощта в апартамента й. Когато се събуди, той изглеждаше доста смутен и объркан.

— Съжалявам, Алисън, смятах да стана рано и да свърша всичко това.

— Сега е мой ред, Джон. Ти се справи страхотно вчера. Благодаря ти. Благодаря ти, че ми спаси живота.

В десет без пет беше вече облечена и на мястото си в съдебната зала. Докато подреждаше бележките си на масата, лекичко се извърна към Джон.

— Май никой от семейство Ланг не се е появил все още, нали?

Той поклати глава, но й се усмихна окуражително.

— Ще настояваме направо за заповеди за арест, ако не дойдат, чу ли?

— Смяташ ли, че Игън ще се реши на това? Да подпише заповед за арестуването на един член на парламента?

— Разбира се, че ще го направи, та те направо се подиграват със съда. Игън не е от хората, които биха допуснали това — а напълно възможно е арестът да му достави дори удоволствие, той мрази хората от върхушката.

Алисън се засмя за пръв път през последните трийсет и шест часа.

— Но той не е ли също част от нея, след като е съдия във Върховния съд?

— Едва ли гледа на нещата точно по този начин. Може би ще е дори по-добре, ако семейство Ланг не се явят в съда — може би съдебните заседатели ще повярват повече на нашата история, ако се наложи те да бъдат доведени тук под стража.

Алисън кимна, доволна от присъствието му до себе си, макар да й се искаше поведението му да не подсказва толкова ясно, че много я харесва. Той беше наистина приятен човек — висок и с добър външен вид, точно толкова мил, колкото бе и Джордж. И в това именно бе проблемът. Нямаше я искрата, нито вълнението. Никога не би могла да бъде интимно близка с Джон, а в същото време той бе спасил кариерата й, бе й помогнал да запази разума си само с присъствието си. Не проявяваше настойчивост, бе толкова толерантен, но начинът, по който я гледаше, когато смяташе, че тя не го наблюдава, я караше да се чувства ужасно, да изпитва вина. Обърна се, когато усети, че една от служителките се е приближила към нея.

— Да, Норма?

— Госпожице Хоуп, господин Форбс, изпратиха ме да ви съобщя, че господин Чарлс Ланг е в коридора отвън и очаква да бъде призован.

Джон тихичко подсвирна.

— О-хо, май набързо е оздравял.

— По-скоро вече си е осигурил алиби — подхвърли Алисън, но не остана време за повече обсъждания. Съдията се появи, съдебната зала притихна и тя побърза да се изправи от мястото си.

— Милорд, бих искала да призова господин Чарлс Ланг.

Игън се усмихна доволно и кимна към служителката.

— Извикайте господин Ланг, моля.

Докато изчакваха, той отвори някакъв нов бележник, приличаше на старомодна училищна тетрадка за упражнения, с твърда подвързия. Алисън се почуди дали по цял ден съвестно си води бележки, или просто вътре има някакви комикси, а защо не и снимки на голи жени.

Ланг влезе бавно в залата, докато служителката държеше стъклените врати, за да мине. В едната му ръка имаше бастун, с който най-демонстративно се подпираше и дори изкриви болезнено физиономията си, когато пристъпи към свидетелското място и застана прав, за да се закълне. Алисън погледна към съдията.

— Може ли свидетелят да седне, милорд?

— Разбира се, госпожице Хоуп. Господин Ланг, разбрах, че имате болки в гърба в момента и съдът ви е благодарен, че направихте усилие да се явите. — Това бе просто една любезност, но Алисън забеляза сериозното изражение на съдията: Джеймс Игън може и да бе израснал в старата къща на пристанищен работник в Портсмут, но явно добре бе усвоил ролята на съдия на Нейно Величество и бе готов да я изиграе, когато се налагаше. На Ланг съвсем нямаше да му е лесно. Тя се обърна към свидетелската банка. Форбс бе разговарял с господин и госпожа Ланг, за да вземе предварителните им свидетелски показания, но Алисън не се бе срещала с нито един от двамата до този момент. Чарлс Ланг бе около четирийсетгодишен, малко понапълнял, с гладко розово лице като на млад агент по недвижими имоти. Беше си сложил обаче старинна картезианска вратовръзка.

Тя му се усмихна сърдечно и го попита последователно за името, адреса и местоработата му.

— Член съм на парламента.

Алисън кимна с уважение.

— Значи през седмицата живеете в Лондон и се връщате в Бакуел само през уикендите?

— Обикновено да.

— И как прекарвате уикендите си, господин Ланг?

— В събота сутринта най-често се срещам с избиратели в приемната си, която е в Уилтшир. Имам също и други задължения, свързани с изборната ми длъжност. В събота следобед и вечерта съм ангажиран с разни чествания, официални вечери на партийни функционери и други неща от този род.

— Предполагам, че избирателите ви и съпартийците ви доста се радват на срещите си с вас?

Той се усмихна уж скромно, но Алисън долови зад тази усмивка открита арогантност.

— Гледам съвсем сериозно на работата си, госпожице Хоуп.

— А в неделите?

— Неделите се опитвам да запазя за семейството си. Имам две деца в тийнейджърска възраст.

— Предполагам, че все пак понякога си позволявате да се позабавлявате някоя вечер с приятели, само вие и съпругата ви?

— Разбира се, правим го, когато е възможно.

— Разполагам с една снимка тук, господин Ланг — каза тя и подаде снимката на служителката, за да му я подаде. — Бихте ли ни разяснили съдържанието й?

— Струва ми се, че това сме ние двамата със съпругата ми, снимали са ни точно когато напускаме дома си с колата.

— Вие сте с официален костюм, а съпругата ви е облечена в дълга рокля като за някакво празненство, нали?

— Така изглежда.

— Господин Ланг, можете ли да ни кажете къде сте били вечерта на осми декември, пада се събота?

Веднага бе готов с отговора си:

— Бяхме със съпругата ми в Белгия. Аз водих разговори в Брюксел с висши офицери от НАТО, а вечерта гостувахме на генерал-майор Ричард Фел.

— В Брюксел ли?

— Не, генерал Фел има малка вила в Ардените.

— И кои бяхте в компанията?

— Само генерал Фел, който не е женен, съпругата ми и аз самият.

— Генерал Фел ваш стар приятел ли е?

— Учихме в университета заедно.

— Така ли? Той не е ли малко по-възрастен?

— Аз постъпих в Кеймбридж направо от училище. Ричард Фел бе вече действащ армейски офицер, изпратен да учи руски език като част от допълнителното му обучение.

Алисън кимна. Стръвта бе захапана: сега трябваше да поизчака и да действа, когато му дойдеше времето.

— Сигурно знаете, че доктор Куин е обвинен в убийството на съпругата си, Ники. — Ланг я гледаше в очакване, явно се чувстваше малко неудобно. — Срещали ли сте се някога с госпожа Куин, господин Ланг?

— Не си спомням.

— Сигурен ли сте в това?

— Напълно.

— Извинете ме тогава, но ще ви кажа направо, че този съд разполага с доказателства за противното? — Ланг й хвърли леден поглед, но нищо не каза. — Става дума за дадените под клетва писмени показания на госпожа Ребека Сейърс. — Алисън подаде едно копие от тези показания на служителката, която веднага му ги отнесе.

— Вече разполагам с копие от този документ, госпожице Хоуп. — Тя не можеше да не се възхити на хладнокръвието му.

— Е, тогава сте наясно, господин Ланг, че госпожа Сейърс описва с най-големи подробности няколко ваши срещи с госпожа Куин, състояли се на едни доста подозрителни социални сбирки, тя говори дори за любовна връзка между вас, за доста сексуални контакти, последвани от болезнена раздяла.

— Всичко това са просто фантазии.

— Фантазии ли, господин Ланг? Сигурен ли сте в това?

— Да, напълно, госпожице Хоуп, нямам абсолютно никакво съмнение. Цялата тази история изобщо не отговаря на истината. Предполагам, че самоубилата се госпожа Сейърс вероятно не е била с всичкия си. Не познавам нито нея, нито Никола Куин. Хората с високо обществено положение често са обект на спекулации от страна на разни самотни членове на обществото, които си фантазират какви ли не работи за тях, сигурно знаете за това? — Тонът му беше съвсем убедителен и спокоен — дори не се изчерви. — За съжаление това се среща често и е доста досадно.

— Значи никога не сте се срещали и с госпожа Сейърс?

— Не, никога.

— И изобщо не сте имали любовна връзка с Ники Куин?

— Та аз дори не съм я познавал.

— Значи никога не сте се появявали на онези сбирки за избрани, на които са се вземали наркотици?

— Разбира се, че не. Дори само предположението за подобно нещо би било смешно.

— А на осми декември сте се намирали в някаква самотна вила в Ардените, заедно с вашия стар приятел от студентските ви години? — Той кимна. — Това „да“ ли означава, господин Ланг?

— Да, бяхме в Ардените.

— Преди малко ви показах една снимка. Тя е все още при вас, нали? — Ланг кимна с нежелание. — Признавате, че на нея сте двамата със съпругата ви, във вашата кола и вие сте на шофьорското място?

— Да, така е.

— Ще се учудите ли, ако разберете, че тази снимка е направена от госпожа Джоан Кук, която е частен детектив?

— След като сте успели да вземете писмени показания под клетва от някаква пълна фантазьорка, едва ли бихте могли да ме учудите вече с нещо, госпожице Хоуп.

Последвалият смях в галерията показа, че Ланг явно се справя доста добре, значи бе дошло времето да му нанесе удар.

— Твърдението, че госпожа Сейърс е била разстроена психически, си е само ваше лично мнение, господин Ланг. Според мен тя е била интелигентна, загрижена, но изключително изплашена жена. Затова пък госпожа Кук, която е направила снимката пред вас, е бивш офицер от военноморските сили, занимавала се е със секретните морски комуникации в Нортууд. Тя е човек, чието психическо състояние не може да се поставя под съмнение. — Ланг не каза нищо, но веднага си личеше, че е уплашен. — Работата е там, господин Ланг, че госпожа Кук е направила тази снимка точно в седем и половина вечерта на осми декември. Снимала ви е, когато сте излезли на пътя пред къщата си. Датата и времето бяха потвърдени от полицейския сержант Антъни Смит и от още един полицай, който е бил заедно с него, както и от полицейския участък в Ейвън и Съмърсет, който е поддържал постоянни патрулни коли в района, за да се погрижат за вашата сигурност, господин Ланг. Предполагам, че става дума за една напълно нормална процедура, но може би вие не сте били запознат с нея? — „Благодаря и на теб, Елейн Мейтланд — помисли си тя — за проявената невероятна нелоялност с предоставянето на тази информация.“ — Значи все пак се оказва, че вие не сте били в Белгия?

Ланг изглеждаше смутен. Всички в съдебната зала бяха вторачили очи в него, но той все пак направи невероятни усилия, за да запази самообладание.

— Просто ми се струва, че тези хора са сгрешили, госпожице Хоуп. Генерал Фел е готов да потвърди, че той заедно с мен и съпругата ми… — Свидетелят замълча объркано за миг, явно се двоумеше какво да каже по-нататък.

— Проблемът е в това, господин Ланг, че след като генералът ви е такъв дългогодишен приятел, би могло да се сметне, че той едва ли ще е толкова обективен, да го наречем, колкото…

Рик Фенъл скочи. Алисън дори се учуди, че го направи едва сега.

— Милорд, наистина съм длъжен да възразя. Подобен коментар е напълно недопустим, особено както вече стана ясно, че генерал-майор Фел може да бъде призован като свидетел.

Съдията кимна, макар че в поведението му не прозираше ни най-малка симпатия по отношение на увъртанията на Ланг.

— Приемам възражението ви, господин Фенъл. Съдебните заседатели няма да взимат предвид последните думи на госпожица Хоуп.

Алисън отново се изправи.

— Нека тогава да изясним, господин Ланг. Честно ви признавам, че изобщо не ви вярвам — точно затова възнамерявам да призова Джоан Кук, а също и сержант Антъни Смит и придружаващия го полицай, за да потвърдят представеното веществено доказателство. — Ланг я гледаше с неприязън. — Освен това възнамерявам да докажа, че странните сбирки, за които разказва в писмените си показания госпожа Сейърс, наистина са се провеждали и че една от тях е била точно вечерта на осми декември, състояла се е в къща, наречена Хамънд Хаус, извън града, в Съмърсет. Точно натам се бяхте отправили, когато ви е направена снимката, нали?

— Разбира се, че не.

— Надявам се съдебните заседатели да успеят сами да направят заключенията си. А сега нека се върнем отново към Ники Куин.

Алисън го притиска още близо половин час. Но Ланг остана твърд като камък, непрекъснато отричаше, че се е срещал някога с Ники или с Ребека Сейърс. Фенъл все по-често правеше възражения. А съдията не криеше неодобрението си — явно не изпитваше симпатия към богати мъже, които мамеха парламента и своите избиратели. Тъй като не бе готов да напусне страната като Джеванджи, Ланг наистина нямаше никакъв друг избор, освен да се яви в съда и да свидетелства, след като бе получил официална призовка, но се оказа доста зле подготвен, а и прекалено самонадеян. Да не говорим за арогантността и глупавата недодяланост, с които бе съчинил алибито си… Алисън вече бе готова да нанесе решителния удар.

— Да обобщим тогава, господин Ланг: вие категорично твърдите, че никога не сте чували за госпожа Куин и за госпожа Сейърс, така ли?

— Да, така е.

— И не сте посещавали странните сбирки, за които стана дума?

— Не, никога.

— Нито сте се срещали с доктор Джеванджи, който явно е бил главният им организатор?

— Не, не съм.

Алисън посегна към плика върху масата и извади оттам друга снимка, която даде на служителката да му я занесе. Джордж я бе забелязал между документите върху бюрото на Ребека Сейърс още при първото си посещение. По време на второто я бе взел, без да й поиска разрешение. А след като я бе накарал да му разкаже всичко, беше я принудил да му даде и негативите, което тя бе направила, макар и с нежелание. Господи, колко й липсваше Джордж… Копия от снимката бяха раздадени на съдията, на Фенъл и на Ланг, който пребледня като платно. Алисън веднага побърза да се възползва от объркването му и дори не изчака, докато Форбс даваше още дванайсет копия на служителката, за да ги раздаде на съдебните заседатели.

— Какво виждате на снимката, господин Ланг?

— Това е фалшификат — опита се да възрази той, но изглеждаше уплашен, дяволски уплашен.

— Бихте ли били така любезен да отговорите на въпроса ми — какво виждате на снимката, господин Ланг?

Той като че успя да се овладее:

— На снимката се виждам аз, но…

— И кой друг е сниман заедно с вас, господин Ланг?

Ланг се обърна към съдията:

— Милорд?

Игън поклати глава.

— Моля да отговорите на въпроса на адвоката. — Настъпи продължителна тишина. Съдебните заседатели явно бяха приковали очи в Ланг, както и всички зрители от галерията. Алисън чувстваше, че най-накрая ги беше убедила. Съдията започна да нервничи. — За бога, господин Ланг, би трябвало съвсем ясно да виждате, както и аз самият, че на снимката сте заедно с убитата госпожа Куин, явно на някакво празненство, защото зад вас се виждат и други хора.

— Сред които са доктор Джеванджи и Ребека Сейърс — обади се Алисън.

— Благодаря ви — усмихна й се съдията и се обърна отново към Ланг. Последва нова тишина. — Е? Съгласен ли сте?

Най-накрая той събра сили да продума:

— Изглежда, че е така, милорд. Аз… аз мога само да кажа, че изобщо не си спомням за това празненство, нито кога е била направена снимката, може би е било на някаква среща с избирателите ми…

Алисън продължи с разпита:

— Господин Ланг, както много добре знаете, никой от тези хора не е бил ваш избирател. Твърдението ви е направо абсурдно. Оставям на вашата съвест това, че се опитвате да лъжете, след като се намирате под клетва в съда. Вие сте били любовник на Ники Куин. Познавали сте прекрасно както нея, така и Ребека Сейърс. Истина ли е това?

Съдията отново се намеси:

— Всичко до голяма степен зависи от автентичността на тази снимка, госпожице Хоуп. Разполагате ли с негатива?

— Да, милорд.

Той му бе предаден от служителката и Игън повдигна малкото четвъртито парче от филм срещу светлината, за да може да го разгледа по-добре.

— Без съмнение ще трябва да се направи специална експертиза, но все пак не мога да не отбележа, че филмът ми се струва съвсем истински. — Той го върна на служителката. — Моля, покажете го на господин Фенъл. — След това се обърна към свидетелската банка: — Не бих искал да ви заплашвам, господин Ланг, само ви припомням, че сте длъжен да кажете истината. Длъжен съм също така да ви напомня, че лъжесвидетелстването е криминално престъпление, което се наказва със затвор.

Ланг тръсна ядосано глава.

— Възможно е и да съм се срещал с тези хора, нали разбирате, аз се срещам с толкова много хора при изпълнението на задълженията си…

Алисън побърза да му забие ножа:

— Възможно ли, господин Ланг? Значи „възможно“? Вие сте били любовник на Ники, нали? Защо най-накрая не ни кажете истината?

В залата настъпи потискаща тишина. Ланг бе забил поглед в стените зад съдебните заседатели, сякаш би могъл да получи някаква помощ оттам. Най-накрая отново се намеси съдията:

— Бих искал да отговорите на този въпрос, господин Ланг. Ако не го направите, със сигурност ще приемем, че отговорът ви е „да“.

Ланг поклати отчаяно глава и измърмори нещо неразбираемо, след което Алисън отстъпи. В края на краищата тя не разполагаше с повече категорични доказателства, а освен това вече бе сигурна, че е успяла да убеди съдебните заседатели, че той е лъгал от началото до края.

— Смятам, че вече чухме достатъчно, господин Ланг. Нямам повече въпроси, милорд.

— Желаете ли да проведете кръстосан разпит, господин Фенъл?

Рик Фенъл се изправи и пооправи дългата си роба, сякаш се опитваше да си припомни нещо, което бе забравил.

— Не бих искал да внасям по-нататъшно объркване, господин Ланг, затова ще бъда съвсем кратък. Госпожа Куин е била убита на шести септември или някъде около тази дата. Къде бяхте вие по това време?

Ланг все още не можеше напълно да се успокои.

— Бях в чужбина, заедно със съпругата си. Участвахме в парламентарна делегация, която бе на посещение в Австралия и Нова Зеландия в периода от двайсет и седми август до седемнайсети септември. Завърнахме се през Сингапур, където останахме при нашия посланик там до двайсети септември.

— Предполагам, че някой високопоставен служител в парламента, например парламентарният секретар — би могъл да потвърди всичко това писмено?

Ланг се обърна умолително към съдията:

— Милорд, аз съм член на парламента — не смятам, че подобно потвърждение е необходимо!

Съдията махна пренебрежително с ръка.

— След като сам не разбирате защо това е необходимо, няма да губя време да ви обяснявам. Госпожица Хоуп и юридическия консултант, който й помага, ще уредят този въпрос. Очаквам документът да бъде в съда до утре. След това ще решим дали ще е необходимо да призоваваме още свидетели за допълнително потвърждаване на фактите.