Тайните на семейство Куин

Епилог

Беше изминала една седмица. След завръщането на Ники съдебното заседание в понеделник бе продължило само десетина минути. Полицията потвърди, че Никола Куин е тук, и съдията призова съдебните заседатели да обявят Куин за невинен, след което той си тръгна от съдебната зала като напълно свободен човек. Окончателното приключване на всички формалности по делото продължи още няколко дни, след което Алисън си взе една седмица почивка. Двамата с Джордж заминаха за Корнуел и се настаниха в малко хотелче на полуостров Роузланд.

На втория ден отидоха да се разходят по поречието на близката река, покрай Сейнт Клемент, точно на мястото, където преди време бе готова да се предаде. Тогава й се струваше, че мрази Джордж, мрази закона, мрази Куин, и най-много от всички мрази самата себе си. Макар че сега крачеше уверено до Джордж, все още си спомняше съвсем ясно онази черна нощ. Погледна нагоре към изпълненото с нежност към нея лице, към брадата, която отново бе започнала да се оформя, към този отвратителен каскета. Той я прегърна и я притисна към силното си рамо.

— Хубаво е тук през зимата, нали, скъпа? — усмихна се Джордж, като кимна към дърветата насреща, чиито клони се бяха навели ниско над спокойните води на реката. — Какво ще прави сега Куин?

— Завърна се отново в тъжната си къща, опитва се да бъде грижовен баща на двете си бедни деца. Започна отново работа в клиниката в Ейвънмаунт — това бе наистина една смела постъпка, не очаквах, че ще събере кураж, за да го направи — и всички заедно ще отидат на посещение при Ники в ареста този уикенд. Сигурно ще бъде доста неприятно.

— Значи Манинг сериозно се е захванал с нея? Обвинява я в убийство, а не в съучастничество?

— Можеш да си сигурен, че ще настоява точно за това. Сега тя се опитва да твърди, че всъщност Тейлър е убил Весна, но, по дяволите, Джордж, лично аз съм склонна да повярвам на това, което ти си чул.

— Значи Ники ще трябва да поеме сама цялата отговорност? Едва ли някой ще успее да залови Тейлър, поне не скоро, щом е толкова далеч. Така е, нали?

— Най-вероятно. Толкова е странно, не смяташ ли? Никога не би ми хрумнало дори да заподозра Тейлър. По-скоро изпитвах известни съмнения по отношение на Алън Мар, очаквах, че той е способен на нещо лошо, но явно всички сме имали погрешно мнение за него. Що се отнася до незаконната търговия с наркотици — Манинг започна разследване по случая и доколкото съм информирана, в най-скоро време ще бъдат оповестени първите резултати. И в това отношение доста се бяхме заблудили, нали? Но Манинг е страхотно копеле, едва ли ще се успокои лесно, нали разбираш — ще му достави страхотно удоволствие да хване член на парламента, а също и половин дузина изтъкнати аристократи и известни медийни звезди.

— Дано успее да докопа и онова гадно копеле Фридмън.

Двамата продължиха разходката си мълчаливо. За пръв път Алисън се чувстваше напълно сигурна. Наистина искаше Джордж да бъде до нея, да измести напълно от съзнанието й спомена за Дейвид, както и всички останали призраци от миналото, макар да й беше ясно, че и тя също би трябвало да направи съответните усилия, а и да се помъчи да разбере защо точно… Но това можеше да почака. Вече не бе нещо, което не търпи отлагане. В момента най-важното нещо за нея бе Джордж, а и той явно осъзнаваше колко е ценен. Преминал бе през огън и вода… и отново бе тук, при нея. Очакваше ги една приятна вечер. Щяха да пийнат по нещо, седнали пред камината, после да вечерят в слабо осветения бар, а накрая щяха да си легнат в огромното легло. Алисън щеше да се чувства обичана и уважавана, желана и защитена от всякакви опасности. А в същото време и копнееше за него. Бяха изгубили ужасно много време, докато и двамата разберат чувствата си; но все пак се радваше, че и още много време им оставаше. Алисън се усмихваше в тъмнината.

Когато се връщаха към колата, тя се притисна към него, а той я целуна, отначало леко и нежно, а след това страстно.

— Обичам те, Али.

— И аз те обичам, Джордж.

Когато потегли, новият брой от „Уестърн Морнинг Нюз“, който си бяха купили сутринта, се плъзна и падна в скута й. Алисън включи вътрешната лампичка, за да го погледне. Забеляза кратка информация в долния ъгъл на първа страница.

— Господи! — Джордж я погледна въпросително. — Открили са го. Открили са Тейлър — трупът му бил изхвърлен на някакви острови — Лас Трес Мариас — след силна буря. Явно малката яхта не е била пригодена за бурните тихоокеански води.

— Удавил ли се е?

— Да.

— Точно това си заслужаваше, копелето — усмихна се злорадо Джордж. — Но знаеш ли, още преди да я докарат от Мексико, Ники твърдеше, че той първоначално планирал да инсценира инцидент с яхтата в Бристолския канал, за да прикрие изчезването си. Само че след това се отказал, защото се страхувал, че това би могло да му донесе нещастие… Ето че най-накрая си е получил заслуженото. Но за него няма защо да съжалява човек. Просто е изчезнал в пространството, това е всичко. Не ти ли се струва доста странно в известен смисъл? Това е някакъв късмет, при това ни се случва за втори път.

Тя го целуна нежно.

— Да, отново сме късметлии, Джордж.