Тайните на семейство Куин

19

Навън бе започнало да притъмнява, а Ребека Сейърс не бе включила никакво осветление в къщата. Седеше свита в края на канапето и само в очите й проблясваше някакъв живот. Все още приличаше на дете, което беше много, много уплашено. Джордж като че ли я потискаше с грамадното си тяло, макар че изобщо не се бе изправял от мястото си. Лицето му бе съвсем сериозно и напрегнато.

— Това беше първото участие на Ники, доколкото разбрах? Първото от множество други?

Тя кимна. След проявената агресивност и демонстрация на смелост домакинята най-накрая се бе предала.

— Това беше първият й път. Съжалявам, съжалявам, толкова съжалявам, че не ти казах още в началото. — Замълча за миг и избърса сълзите от лицето си, след което подсмръкна доста неприлично. — Изобщо не съм и предполагала, че може по някакъв начин да е свързано — искам да кажа, нали тя вече е мъртва, мъжът й я е убил, така че няма никакво значение какво е правила преди това… — Гласът й заглъхна. — Съжалявам, но наистина ли това е важно?

Джордж се изправи и запали лампите.

— Да — отвърна рязко. — Има значение. При това може да се окаже, че е твърде важно. — Погледна към нея, без да се приближава, но самият му ръст бе така застрашителен. Изпитваше съжаление към тази жена, но не можеше да я остави на мира. Беше сигурен, че е открил голямата тайна на Ники; както и че точно тази тайна би могла да го отведе при убиеца й.

— Добре, да продължим нататък! — каза и гласът му й се стори като свистене на камшик. — Къде точно я заведохте?

Поеха на юг и скоро напуснаха града, като се отправиха към хълмовете на Съмърсет, докато накрая Ники напълно загуби представа за посоката, в която се движеха. Бе вече съвсем тъмно, когато Ребека се отклони по една странична алея, обградена от високи дървета. Къщата изобщо не се виждаше от главния път. Бе строена или в джорджиански стил, или бе съвременна имитация — Ники не можа да прецени това в тъмнината — но бе впечатляваща. На входната врата висеше осмоъгълен фенер, който хвърляше жълтеникава светлина върху покритата с чакъл алея отпред, където бяха паркирани коли. Ребека спря в единия край и двете влязоха в къщата през кухнята.

Ники беше изненадана, че изобщо не бе представена на домакините, но това бе някакво грандиозно тържество. Мъжете бяха в официално вечерно облекло, а жените с много скъпи дрехи. Сервитьори в бели сака непрекъснато разнасяха подноси с питиета в двете големи помещения, едното ярко осветено от кристален полилей, а другото с дискретно мъждукащи свещи, което му придаваше мистериозно притъмнена атмосфера. Вътре имаше не по-малко от петдесетина души, така че шумът бе направо оглушителен.

Ребека я поведе през тълпата, като я представяше на някой мъж тук, на друга жена там. Използваше само малките имена, което изглеждаше странно за подобно изискано празненство. Ники разпозна някои от присъстващите — някаква жена, един член на парламента, популярен радиоводещ, а също доста известни местни бизнесмени, както и някакъв адмирал, чиято снимка, направена при посещението му на пристанището в Бристол, бе публикувана тези дни във вестниците. Ники се чувстваше някак не на място, но една жена на име Джудит успя бързо да й създаде отлично настроение. Беше на средна възраст, но много привлекателна, с нежни очи. Всичко по нея бе изискано и скъпо — идеално подстриганата коса, модната рокля, златното колие на врата й, както и начина, по който се повдигаха и смъкваха гърдите й, докато дишаше. Диамантите и смарагдите по нея със сигурност бяха истински, а изработката на колието вероятно бе отпреди повече от сто години. Усмивката й бе сърдечна.

— За пръв път ли ти е?

Ники доста се обърка.

— Не съм идвала преди. Ребека ме доведе — и честно казано, не знам дори чия е тази къща.

— Така ли? — засмя се окуражително Джудит. Малко по-късно Ники се качи на горния етаж и разгледа наоколо, търсейки банята. Коридорът беше боядисан в бяло и първата дървена врата, която се опита да отвори, беше заключена. Усмихна се, като чу твърде показателните звуци, които се носеха отвътре: мъжки глас, който изричаше нежни слова, и женски писъци от удоволствие. Май цялото това празненство бе доста по-интересно, отколкото си го бе представяла. Следващата стая бе отключена и празна, а във въздуха се усещаше доста тежка миризма. Марихуана? Е, това си беше нещо съвсем безобидно.

Когато слезе долу, стаята вече бе почти тъмна, като се изключат диско лампичките, просветващи по тавана: червени, сини, зелени, яркооранжеви. Оркестър свиреше силно в стил хеви метъл. Някои от гостите танцуваха и крещяха. Един мъж, който до този момент изпълняваше ролята на диджей, напусна поста си и я хвана за ръката, после бързо я притегли към себе си. Все още носеше черната си вратовръзка и бялата риза, която блестеше под разноцветните светлини като фосфор във вода. Ники отвърна инстинктивно на жеста му, притисна бедрата си към него. Косата й се развя, когато я завъртя в кръг. Не можеше да види лицето му в тъмнината, но усещаше силата на тялото му и отвръщаше на сигналите от него. Чувстваше се страхотно.

Той й крещеше нещо, като се опитваше да надвика шума наоколо.

— Невероятна танцьорка си, наистина ли ти доставя такова огромно удоволствие, както изглежда?

Дори за Ники това бе малко грубовато, но тя се помъчи да не обръща внимание и инстинктивно отвърна:

— О, да, това ме кара да се чувствам толкова жива. Когато танцувам, имам чувството, че всичко в тялото ми пулсира. — Млъкна и се изчерви. — Глупаво ли прозвуча?

— Не, за мен е напълно разбираемо.

Ребека бе изчезнала някъде. Ники изобщо не се съмняваше, че се е качила горе с някой мъж — а по-вероятно с някоя жена. Навсякъде наоколо се бяха оформили толкова много двойки, сексът се приемаше за нещо съвсем естествено, така че щом Ребека бе решила да се възползва, можеше да й пожелае само късмет. Ники престана да танцува и позволи на партньора си да й донесе питие — висока чаша, пълна с шампанско и много ягоди, които плуваха най-отгоре. Все още не можеше да види лицето му на слабата светлина от свещите, нито го беше попитала за името му. Веднага се бе ориентирала в правилата на този клуб.

Може би вече наближаваше един часът след полунощ. Онези, които не се бяха качили горе, се бяха прехвърлили в стаята, ярко осветена от кристалния полилей. Оркестърът бе престанал да свири и хората се разхождаха спокойно наоколо и разговаряха тихо. Усещаше се, че всички са в трепетно очакване. Но внезапно един сравнително млад мъж стъпи на стола си и удари с нож по чашата си, за да привлече вниманието им.

— Съжалявам, но току-що се обади Андреа. Забавила се е, защото е катастрофирала с колата и мускулът на крака й е срязан. — Някой в дъното на стаята се изкиска. — Така че няма да може да се изяви тази вечер.

Отново се разнесе хихикане, а след това някой прошепна:

— Готов съм да се обзаложа, че със сигурност се изявява някъде другаде!

Всички се засмяха.

Ники погледна въпросително към жената до себе си.

— Коя е Андреа?

Тя лекичко се усмихна.

— Стриптийзьорка. Възбужда страхотно мъжете, а и жените също, макар че не всички имат нужда от това. Все пак се смята за нещо като връх на тази част от вечерта.

Ники трескаво разсъждаваше. На тази част от вечерта ли? Ясно си представяше какво би трябвало да последва. Беше си пийнала малко, но в никакъв случай не беше пияна; неочаквано й хрумна как би могла за един миг да се прослави в тази странна компания. Спомняше си поредицата от рисунките в някакво хумористично списание, което веднъж най-случайно си бе купила на гарата, носещи веселото заглавие „Как да се съблечете пред собствения си съпруг“. Нещастният Джеф — като че ли никога не се стигна до момент, в който да й се струва, че си заслужава да го направи заради него.

Докато коментарите по съобщението продължаваха, тя си проправи път към мъжа на стола.

— Бих могла да опитам аз, ако не възразявате да го направи аматьорка — заяви бързо, доволна, че думите й прозвучаха напълно естествено и изпълнени с увереност, макар че бе изтръпнала от ужас.

Той я изгледа с преценяващ поглед и повдигна многозначително вежди.

— Страхотно, но наистина ли го искаш?

Ники тръсна рамене и размърда елегантно цялото си тяло.

— Струва ми се, че съм в добра форма — засмя се малко наперено тя. — Може би е най-добре да започваме веднага, преди да съм се разколебала.

— О, разбира се… съжалявам, но не знам името ти?

— Ники. Просто Ники.

Мъжът плесна с ръце, за да накара всички да млъкнат.

— Дами и господа, тази красива млада жена, неотразимата, талантлива и чувствена Ники бе така любезна да се съгласи да замести Андреа.

Двама мъже придърпаха широка полирана маса към средата на стаята. Ярката светлина бе заменена с едва доловими бледи отблясъци, а оркестърът отново зае мястото си. За момент Ники имаше чувството, че й прилошава и бе готова да избяга, но след това си помисли за Джеф и веднага осъзна колко много би искала да направи нещо, което щеше силно да го нарани. Господи, това направо щеше да го убие, ако някога наистина разбереше какво е сторила. Или може би щеше да го накара най-накрая да я оцени. Така или иначе, нещо все пак щеше да се промени. Ники не бе сигурна какво точно, но беше доволна.

Коленичи бавно върху гладката повърхност и умело се изтегли напред. После се изпъна силно нагоре, за да прикрие страха си, и махна за поздрав на всички. В отговор получи бурни окуражителни аплодисменти и неочаквано забеляза Ребека сред тълпата. Тя изглеждаше малко разтревожена, но все пак й се усмихна.

Оркестърът започна някаква бавна мелодия и Ники се приведе към масата. Като че трепереше леко, но все пак успя да извие тялото си бавно и чувствено. Тълпата притихна, само тук-там се чуваха ръкопляскания и одобрителни възгласи, особено когато започна бавно да смъква червената си рокля, а след това я хвърли към публиката. За щастие си бе обула чорапи, закопчани на колан, а не чорапогащник. Останалите инструменти в оркестъра бяха замлъкнали, единствено саксофонът звучеше в такт с движенията й, а наблюдаващите я не спираха да ръкопляскат, докато Ники се въртеше и извиваше тялото си, усмихваше се загадъчно на разни лица от последните редици и явно изпитваше истинско удоволствие от показването на тялото си, импулсирана от изключителната атмосфера наоколо. Не познаваше почти никого от хората около себе си, но ги чувстваше като истински приятели.

Когато се освободи от нервното напрежение, Ники се хвърли в ритъма на музиката. Някой услужливо постави стол в края на масата и тя веднага вдигна крака си върху него, за да си разкопчае чорапите. Всички ръкопляскаха в такт, обстановката бе наелектризирана с възхищение и страст. Ники бе в невероятно настроение, чувстваше се като богиня, като нещо съвършено и цялостно, вече не се съмняваше, че е прекрасна. Събличането явно й доставяше удоволствие, харесваше й да показва тялото си, като влагаше във всяко движение невероятна енергия и женственост.

Представлението й продължи цели двайсет минути, като приключи по традиционния начин — изви се с гръб към публиката и бавно смъкна плътните си бикини. Когато след това се изправи, провокативно поразтворила краката си и вдигнала ръце нагоре, така че тялото й оформяше някакво издължено Х, усещането в стаята бе наистина невероятно. Всички ръкопляскаха като луди и я поздравяваха с радостни възгласи. След като скочи напълно гола от масата, веднага бе заобиколена от множество хора, които изразяваха възхищението си. Ребека я хвана за ръката.

— Беше невероятна, скъпа, толкова се гордея с теб.

Ники Куин бе вече друга жена.

Малко по-късно, след като оркестърът и сервитьорите бяха изчезнали, приятният мъж, с когото бе танцувала, я отведе горе. Наричаше се Чарлс.

— Ребека бе права — ти си направо невероятна — прошепна й тихо, а очите му горяха от възхищение и Ники изпита истинско удоволствие да се съблече отново само заради него. Двамата се свлякоха съвсем голи на пода; той измъкна някакъв бял прах и й показа как да го поеме. Ефектът беше моментален. Изведнъж напрежението и гневът от последните месеци изчезнаха. Тялото й като че потъна в някаква безкрайност, умът й се замъгли; а когато започнаха да се любят, чувствата изригваха като вулкан.